Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Посмертны образ, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Александра Маринина. Посмъртен образ

Руска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2003

Редактор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-26-0035-6

История

  1. — Добавяне

Глава 8.

Стасов

Той отиде у Каменская около осем сутринта, Коротков още го нямаше. Настя му отвори, облечена в дънки и тънък пуловер, бодра и мобилизирана. Но сенките под очите и хлътналите бузи издаваха безсънна нощ. Стасов напрегна паметта си, за да си спомни на колко ли години е тя — май доста над трийсет, ами да, разбира се, щом е майор!

— Какъв е този пожар? — попита той и съблече якето си.

Настя му се беше обадила в шест и половина сутринта и гласът й бе прозвучал странно. Тя помоли Стасов да дойде при нея колкото може по-скоро, но не му обясни нищо определено. Каза само, че и Коротков ще дойде.

— Не е пожар, а по-скоро тиха лудост — усмихна се скъпернически тя. — Сега аз ще ви разказвам нещо, а вашата задача е да ме направите на пух и прах, нагледно да ми обясните, че съм глупачка и фантазьорка.

— Мноого интересно бе! — недоволно проточи Стасов. — Детето ми между другото е болно, та исках сутринта да изтичам до магазина да й купя мляко, да пие с мед, и нещо вкусно, а ти ме изхвърляш от къщи — и за какво? За да слушам някакви глупости и после да ти обяснявам, че наистина са глупости? Е, ама ти, Анастасия…

Настя се смути, очите й ядосано засвяткаха.

— Извинявай, наистина — каза сухо. — Можеше да ми кажеш за това веднага, когато ти се обадих. Нямаше да настоявам.

Стасов се почувства неудобно. Права беше, нали не е могла да знае, че Лиля има ангина. Защо тогава я упреква? В края на краищата, дори да бе купил това глупаво мляко, Лиля нямаше да го пие — тя не може да понася млечни произведения. По-лесно й е да прави гаргара с ужасната смес от вода, йод и сол, отколкото да изпие чаша мляко или кефир.

Понечи да смекчи някак острия си тон от преди малко и започна да търси примирителни думи, но точно тогава дойде Коротков и нещата се изгладиха от само себе си. Юра довтаса — весел и пълен със сили, млясна Настя по бузата, събу си обувките и веднага зашляпа само по чорапи към кухнята. Очевидно често идваше тук и бе изучил добре навиците на домакинята — сутрин да пие много кафе, непременно в кухнята.

— Е, какво има, Настася? Измислила си поредната си шантавия? — попита Коротков, взе една чаша и си наля чай. — Хайде разказвай, развесели стария човечец.

Те седнаха около масата, отрупана с чаши и чинии — в очакване на гостите си Каменская бе успяла да надвие своя легендарен мързел и бе приготвила обилна закуска. Коротков огледа одобрително апетитните пържени хлебчета, жълто-червено-зеления омлет с домати и лук, голямата купа с царевични ядки и високата картонена опаковка мляко.

— Е, това е то! Веднага си личи, че вече си омъжена жена и най-сетне ти е дошъл умът в главата — подкачи я той.

— Ще те убия — спокойно му обеща Настя. — Та така значи, аз ще говоря, а вие слушайте внимателно, само не крещете веднага, че съм идиотка, а търсете аргументи против. Съгласни? И аз разбирам, че това е абсолютна фантасмагория, но докато не я пропъдя от главата си, няма да мога да мисля за нищо друго. Разбрахме ли се?

— Звучи многообещаващо — изхъмка Стасов. — Хайде започвай, не ни тормози поне.

— Добре, а вие яжте. Първо, да видим: какво знаем ние за Алина Вазнис? Че е била много потайна и дори най-близкият й човек, Андрей Лвович Смулов, признава, че за четири години не е успял да я разбере докрай — характера й, душата й. Нали така? По-нататък. Знаем, че не е постъпила много красиво по отношение на Зоя Семенцова, като е разгласила истинските причини, поради които Смулов е решил да не снима Зоя в някаква второстепенна роля. При това тя, меко казано, е изложила и самия Смулов. Хората, които работят в „Сириус“, казват, че Андрей Лвович е бил много разстроен от това нетактично и жестоко поведение на Алина. Какво друго? Знаем, че тя е предпочитала да действа тихомълком, не е отвърнала веднага на обидата, нанесена й от съпругата на Мазуркевич, а е започнала да търси възможност да се свърже с бащата на Ксения, банкера Козирев, който е поставял своите парични дотации за „Сириус“ в пряка зависимост от способностите на самия Мазуркевич да повлияе на разюзданата си съпруга и да я вкара в пътя. Тоест да я накара да се държи прилично. Дотук всичко е вярно, нали?

— Давай нататък! — кимна Коротков, който с удоволствие си хапваше омлет с пържени хлебчета.

— Знаем, че Алина не се е отличавала с деликатност и душевна топлота — от това ни се оплака пак Смулов. Знаем, че е имала здрави нерви и никога не е вземала транквилизатори и други препарати, действащи на психиката. И за това ни уведоми Смулов. Освен това знаем, че е настояла Николай Степанович Харитонов веднага да й върне дълга, който впрочем е бил доста голям. Пропускам ли нещо?

— Май че не — отвърна Стасов, който не можеше да схване смисъла на тази сбирка. Защо трябваше да става в ранни зори и да се втурва насам като луд, ако Каменская е смятала просто да направи равносметка на събраната информация? Какво спешно има в това? Беше казала, че смята да дрънка фантасмагории, но дотук излагаше само наличните факти.

— А сега нека погледнем тези факти от друг ъгъл — продължи Настя, сякаш бе прочела мислите на Стасов. — Откъде ни е известно, че Алина е търсила телефонния номер на Козирев? От Смулов. И от още някои хора, които също, на свой ред, са го научили от него. Откъде научихме, че Алина е вдигнала скандал заради утвърждаването на Семенцова за ролята? Пак от Смулов. Никой не е чувал този скандал с ушите си, но пък всички помнят как Андрей Лвович е бил разстроен и е разправял наляво и надясно колко безжалостна била Алина — той искал да вземе Семенцова за епизода, а Алина се разкрещяла, че не бива да прави това, че Семенцова била пияница и крадла. След това мълвата се разнесла, стигнала до някой си Зарубин и той забранил да се харчат пари за нестабилната Семенцова. Но първоизточник на информацията е бил пак Смулов. Той е успял да разбуни общественото мнение, за това е научила Зоя и в момента на нашето появяване на сцената омразата й към Алина е стигнала апогея си. Което ни позволи да я подозираме. По-нататък. Кой се е обадил на Харитонов и е настоял спешно, още същия ден, да върне дълга си? Пак Смулов. Позовал се на молбата на Алина да му се обади, защото не й достигала твърдост, за да накара Харитонов да върне парите. А спомняте ли си какво ни разказа самият Харитонов? Когато предавал на Алина плика с парите, той й казал сумата на главницата на дълга — три хиляди долара — плюс сто и двайсет процента. А Алина се учудила. Моля да обърнете внимание на това. Тя се учудила! И едва после, когато Харитонов пресметнал пред нея, че това прави точно шест хиляди и шестстотин, взела парите. А сега помислете добре: ако един човек е обезпокоен, че някой толкова дълго време не му връща дълг, той непременно пресмята колко му дължат. Непременно. Той никога не би правил приблизителни сметки — че, видите ли, дължат ми три хиляди плюс някакви проценти. За да се реши Алина да помоли Смулов да оправи нещата с Харитонов, тя е трябвало поне веднъж да пресметне размера на дълга в момента. Защо тогава толкова се е учудила, когато Харитонов й е казал сумата? Ами защото и през ум не й е минало да я пресметне. Защото изобщо не е молила Смулов да се обажда — инициативата е била негова. Да, разбирам, излъгал е Харитонов, като се е позовал на Алина — това е напълно естествено. Но защо излъга всички нас, а?

— По дяволите, как не съм забелязал! — промърмори Коротков. — Права си, мадам, и още как! Продължавай!

— Смулов е разказал на теб, Юрочка, сърцераздирателната история как в тежък момент се е обадил на Алина и я е попитал: „Обичаш ли ме?“, а тя го срязала, че я пита за глупости и му се скарала, че я е събудил. Беше ти го разказал, нали?

— Да.

— Силно подозирам, че те е излъгал. Не е имало такова нещо. Или поне не с Алина Вазнис. Това може да се е случило много по-рано и с друга жена. И го е наранило толкова силно, че той неволно е вкарвал подобен епизод във всичките си филми. Ако не ми вярвате, мога да ви ги покажа. До сутринта гледах безсмъртните творби на Андрей Лвович. Защо е трябвало да те излъже ли? Вие можете ли да ми дадете разбираемо обяснение?

— А ти очевидно вече го имаш — обади се Стасов.

— Прав ли съм?

— Прав си — кимна Настя. — Смулов е създавал посмъртния образ на Алина. Създавал го е специално за нас и го е рисувал такъв, че за убийството й да бъдат заподозрени колкото може повече хора. Самият той ни натрапи Семенцова, Ксения и Харитонов. Той и само той твърдеше, че по-големият брат на Алина е искал своя дял от брилянтите на майка им. Защото, доколкото си спомням, Инга Вазнис не го е потвърдила. Да, имало е недоволство от решението на стария Вазнис, но на глас не са били изричани никакви претенции и искания. Във всеки случай нямаме доказателства за това — освен показанията на същия този Смулов. И още нещо — Шалиско. Тук имаме два варианта — Павел Шалиско или лъже, или казва истината. Ако лъже, ако наистина е бил влюбен в Алина и я е преследвал, Смулов не може да не е реагирал, да не е ревнувал — това е напълно естествено. А какво ни казва Смулов? Че Алина за четири години не му е дала никакъв повод за ревност. Не става! Другият вариант: Шалиско казва истината. Тогава Смулов не може да не е знаел, че всички ухажвания, цветя и телефонни обаждания са били само игра, преструвка, невинно забавление с цел поддържане имиджа на звездата и нейния предан поклонник. Но защо не ни го каза? Излиза, че и в единия, и в другия случай Андрей Лвович не е казал истината. Защо ли? За да ни пробута още един заподозрян — Павел Шалиско.

— Чакай малко, ами дневникът? — изненада се Коротков. — Нали го намерихме у Шалиско?

— И какво от това? Ние с теб може всичко да сме намерили. Влязохме в редакцията, без никакви усилия намерихме стаята, където се намира бюрото на Шалиско, и ако не бяхме питали за него, никой изобщо нямаше да забележи нашето присъствие. Аз специално попитах — стаята се заключва само вечер, когато всички напускат редакцията. А бюрото, ако си спомняш, е точно до вратата. Влизай, слагай в чекмеджето каквото си искаш, вземай каквото си искаш — никой една дума няма да ти каже, вратата е отворена през целия ден, дори когато в стаята няма никой.

— Искаш да кажеш, че Смулов е подхвърлил дневника? — уточни Стасов, на когото всичко разказано от Настя наистина започна да му звучи фантасмагорично.

— Искам да кажа, че Шалиско като едното нищо може да няма никакво отношение към този дневник. Ще кажа и нещо повече: тъй като съм жена нахална, особено когато съм под такава пара като днес, аз успях още сутринта да се обадя на Гмиря и да го попитам какво пише в дневника на Алина. Дори си записах някои неща, които той ми продиктува. Ето например един пасаж: Все пак Паша е рядко мил човек. Всеки път се опитвам да му върна парите за разкошните рози, които ми поднася пред очите на изумената публика, а той всеки път отказва. Толкова ми е неудобно, че се охарчва, а той се смее.

Говорих за това с Андрюша, който се съгласи с мен, че не е хубаво Павлик да се бърка заради нашата идея — нали това ни е нужно на нас, а не на него. Андрюша каза, че следващия път той ще му даде парите за цветята, това ще бъде прилично, а аз няма да се чувствам неудобно. Е, какво ще кажете, милинки? Излиза, че Андрей Лвович прекрасно е знаел, че Шалиско не е никакъв безнадеждно влюбен, не е преследвал Алина, не е нахалствал, не е загрявал телефоните. И в този дневник няма нищо, което би могло да заинтересува Павел, да го накара да краде този дневник от Алина и да го крие в службата си. Погледнете какво се получава: в делото фигурират шестима заподозрени — шестима! — и всички те са заподозрени само защото ни ги е пробутал Смулов! Това е. Казах всичко. Сега ме убедете, че съм откачила, за да мога спокойно да продължа работата си. Хайде, момчета, смачкайте ме!

Около масата се възцари мълчание. Стасов допиваше своето изстинало кафе и си мислеше, че няма да е лесно да намери аргументи, опровергаващи току-що чутото. Но непременно трябва да намери, инак… Какво инак? Ще трябва да се примири с необяснимото? Смулов не може да е убил Алина Вазнис. В неговото положение това е все едно да убие себе си, да погуби най-хубавия си филм, да сложи кръст на режисьорската си работа. За какво му е било да убива Алина? Защо?

— Защо? — неволно изрече той на глас.

И Коротков повтори като ехо:

— Защо? Асенка, защо Смулов ще убива Алина? Ти виждаш ли причина?

— Не — поклати глава тя. — Не виждам причина. Затова ме е страх, че това е пълна измишльотина. Остава дневникът. Може там да има нещичко — поне намек, половин думичка. Ще отида при Гмиря, ще взема този дневник и ще го чета, докато не го науча наизуст. Но сърцето ми подсказва, че ще е безполезно. Ако там имаше нещо, което изобличава престъпника, той нямаше да подхвърли дневника на Шалиско. Та нали е разбирал, че ако стигнем до Павел, ще намерим и дневника, ще го прочетем. Освен това Гмиря ми каза, че записките са правени през периода от ноември 1993 до март 1995 година. Ако причината за убийството се е породила по-късно, в дневника не може да има и дума за това. Единствената ми надежда е там да има някакъв нюанс, който би ни помогнал да разберем поне нещичко. На първо място — да разберем самата Алина, истинската, а не онази, която ни е нарисувала четката на гениалния художник. Знаете ли какво друго разбрах от филмите на Смулов? Той нас за нищо ни няма. Смята ни за глупаци.

— Откъде ти хрумна пък това? — вдигна вежди Стасов. — Подсказа ли ти го нещо?

— В живота — не, но от филмите си личи. В тях всички престъпления се разкриват не от криминалистите, а от някой от заинтересованите персонажи. От съпруги на загиналите, от деца, братя, приятели. От кого ли не, само не и от криминалистите и следователите. Очевидно човекът смята милиционерите за ограничени и глуповати и щом е така, със сигурност е допуснал някаква грешка, недогледал е нещо, като е смятал, че не сме способни да схващаме никакви тънкости. Всеки човек, който се занимава с творчество, проектира себе си в своите произведения. Дали го иска или не — но го прави. Затова филмите на Смулов толкова са си приличали. Той е влагал в тях едно и също — онова, което му е причинявало най-голяма болка. Вярно — до „Първичен страх“. После с него се е случило нещо. В „Сириус“ смятат, че това нещо е било разцъфтялата любов между него и Алина — та нали и Алина от този момент е започнала да играе много по-добре. Може би трябва да търсим в тази посока?

— Едва ли ще намерим нещо — мрачно се обади Коротков. — Две години са множко за причина за убийство. Нали отвсякъде ни уверяват, че през последните две години всичко в отношенията им е било чудесно. Какво, да не би да са се престрували цели две години и да са крили от всички бавно зреещия конфликт? Не, не ми се вярва.

— И на мен не ми се вярва — съгласи се Настя. — Предлагай друга посока за търсене — на всичко съм съгласна.

— Аха, вечно ти заплиташ нещата, а пък аз да вземам решение! — възмути се Коротков. — Много си била хитра. Не мога нищо да измисля — ти сякаш ме удари с мокър парцал, Настася. Знаеш ли какво предлагам? Хайде да прекъснем за малко. Ти иди при Гмиря, вземи дневника на Алина и го чети, а аз днес ще се заема с другите случаи. Освен нашата кинозвезда, още четири убийства мене чакат. Между другото, ако не смятаме с теб да закъснеем за работа днес, трябва да тръгваме — вече е девет и петнайсет.

— Да, да, Юрик, сега тръгваме. А ти, Слава? Защо мълчиш? Кажи нещо.

Стасов се бе уловил, че докато слушаше Настя, си мислеше за Татяна. Колко си приличат! Не, разбира се, съвсем са различни — тази Каменская е мършава и бледа, а Таня е едра, пълна — кръв и мляко. Каменская е от оперативния състав, а Татяна е следовател. Анастасия наскоро се е омъжила за пръв път, а Татяна вече два пъти се е омъжвала и — дай боже! — скоро ще сключи трети брак: с него, със Стасов. Те са съвсем различни, но същевременно с нещо неуловимо си приличат. Може би със способността си да се увличат по това, което правят. Вярно, Каменская денем и нощем мисли за работата, а на Татяна следствените дела отдавна са й опротивели, влачи ярема само заради милиционерската пенсия, а истинско удоволствие й дава творчеството, когато пише книгите си. Колко се е затъжил за нея…

— Какво мога да кажа аз? — унило отговори той.

— Ако ти трябват аргументи против твоята теория, мога да опитам да ги събера. Ако искаш, днес още веднъж ще поговоря с всички и ще уточня кой е бил първоизточникът на информацията за Семенцова и за потърсения контакт с Козирев. И изобщо кой, какво и кога е чувал от Смулов за Алина Вазнис. Тогава твоите предположения или ще се потвърдят, или не. Нищо друго не мога да измисля.

Настя ласкаво се усмихна:

— Благодаря ти.