Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Посмертны образ, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Александра Маринина. Посмъртен образ

Руска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2003

Редактор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-26-0035-6

История

  1. — Добавяне

Глава 5.

Каменская

В понеделник след сутрешната оперативка Настя Каменская и Юрий Коротков започнаха да съставят плана на действията си. Още сутринта Настя бе успяла да види заключението на съдебните лекари, които бяха извършили аутопсията на трупа на Алина Вазнис. Причина за смъртта — асфиксия, тоест Алина беше умряла от удушване. В кръвта й обаче са били открити следи от силни транквилизатори, и то в доста големи количества.

— Е, и с какво разполагаме в крайна сметка? — тъжно попита Коротков. — Транквилизатори е имала Ксения Мазуркевич, най-малко осемдесет таблетки, и остава абсолютно неизвестно къде ги е дянала. А ако не ги е имала, трябва да има рецептата. Или едното, или другото. Семенцова също е можела да удуши нещастната Вазнис, ако я е натъпкала предварително с тези транквилизатори. И около Харитонов нещата не са ясни. Едно е да докажеш, че не си бил еди-къде си, защото някой те е видял на друго място. Но как да докажеш, че си бил там, ако никой не те е видял? Той се кълне, че е занесъл на Алина парите, които й е дължал. Как да проверим това?

— Добре де, не хленчи, не е толкова страшно. Нека с Ксения се занимава следователят, той ще я разпита и за рецептата, и за таблетките. Впрочем добре ще е ние с теб да проверим дали Ксения и Зоя не са близки приятелки.

— Какво? — Коротков впери в Настя изумен поглед. — Мислиш, че може двете заедно да са убили Алина?

— Защо не? Всяка е имала своята причина. И двете са имали причини, а едната е разполагала и с таблетки. Забележи: нито едната, нито другата има алиби. Стасов е разпитал Ксения как е прекарала петъка и нищо не е открил. След девет вечерта — абсолютно никаква следа, никой не я е виждал или чувал. Вярно, самата нея още никой не я е разпитвал, може би тя щеше да каже къде е ходила, но ще оставим това на следователя. А какво ще кажеш за Семенцова?

— Нищо. Не е ходила на фризьор, и при масажистката не е ходила — всичко е лъжи. Нещо повече: Стасов е намерил хора от „Сириус“, които твърдят, че са търсили Зоя по телефона вечерта, между десет и единайсет. Нали знаеш, винаги когато ти се случи неприятност, се намират безброй хора, които искат да те попитат вярно ли е. Та вечерта са я търсили по телефона поне две нейни приятелки, за да научат наистина ли Смулов е искал да я вземе за епизодичната роля, а Зарубин му е забранил, и вярно ли е, че това се е случило по инициатива на самата Алина Вазнис. Едната от тях е звънила в десет и нещо, другата — към единайсет, а около единайсет и половина пак я е търсила първата. Види се, много й се е искало да поразнищи чуждото нещастие.

— И Семенцова, разбира се, не си е била вкъщи?

— Разбира се, не си е била. Във всеки случай никой не е вдигнал слушалката. А на Стасов е казала, че се е прибрала към десет. Ася, нещо май не си на себе си днес.

— Откъде ти хрумна? — искрено се учуди Настя. — Настроението ми е нормално, чувствам се прекрасно, нищо не ме боли, никой не ме е наскърбявал. Какви въобще си ги измисляш?

— Нищо не си измислям, просто седя при теб от половин час, а ти още нито веднъж не си пийнала кафе, а и на мен не предлагаш.

Настя избухна в смях. Юрка бе неин стар и близък приятел и колега и прекрасно знаеше, че тя не може да живее и два часа без чашка кафе. От дългогодишни наблюдения той се бе уверил, че след сутрешните оперативки Настя още с връщането в кабинета си първо включва бързовара и си прави огромна чаша силно кафе, без което не започва да работи.

— Доколкото разбирам, важната част от твоята фраза е последната. Учтиво ми намекваш, че не те черпя.

Тя взе бързовара, наля вода от каната в голяма керамична чаша, извади от шкафчето две чашки, буркан нес кафе и кутия със захар.

— Е, какво ще правим сега, изнудвач такъв? Ще дадем ли на следователя Ксения Мазуркевич?

— Ще я дадем — кимна в знак на съгласие Коротков.

— Ами Семенцова? Стасов е изстискал от нея всичко, което е могъл, има ли смисъл пак той да продължава да работи с нея?

— Добре, аз ще поема Семенцова. Разбира се, на Стасов му е неудобно да проявява твърдост — нали все пак са служители в една и съща фирма, а аз мога всичко — външен човек съм.

— Значи решаваме така. Следователят ще проверява алибито на Ксения Мазуркевич, ти — алибито на Зоя Семенцова, аз ще се заема с изясняването на въпроса дали тези мили дами не са близки приятелки. Обаче увисва Харитонов — замислено произнесе Настя. — Житената питка обеща да прегледа наличната работна ръка и да ни даде някого за помощник. Явно не е успял — мълчи си.

Житената питка бе гальовният прякор, с който всички наричаха зад гърба му началника на отдела — Виктор Алексеевич Гордеев: заради яката, набита фигура и облата плешива глава. Гордеев знаеше за този прякор, но не се обиждаше — бяха му го лепнали толкова отдавна, че Виктор Алексеевич го приемаше като свое второ име.

— И още нещо, Юрочка. Трябва да разберем дали Алина Вазнис не е имала навик да взема транквилизатори. Защото сега с теб ще натрупаме версии, а после може да излезе, че тя сама редовно е вземала успокоителни. Обади се на Смулов веднага, та да си изясним този въпрос и да не се тормозим излишно.

Коротков покорно вдигна слушалката и набра номера на Смулов. За късмет той си беше вкъщи.

— Транквилизатори ли? Не, никога. Алина имаше рядко здрави нерви, изобщо никога не е вземала нещо подобно. И дори в петък, когато я посъветвах да полежи вкъщи и да се успокои, пиеше само успокоителен билков чай. Така ми каза самата тя. Единственото успокоително, което съм виждал у нея, беше валериан на таблетки. Алина много се страхуваше от зъболекари, толкова, че дори упойките не я хващаха. Затова лекарите я бяха посъветвали предварително да взема няколко таблетки, та обезболяването да бъде по-ефективно.

— И вие никога не сте виждали в дома й никакви препарати?

— Не — твърдо отговори Смулов. — Никога.

Коротков затвори телефона и отпи от кафето.

— Номерът не мина — коментира той. — Нашата потърпевша не е вземала психотропни препарати и изобщо нервната й система е била изключително здрава. Страхувала се е само от зъболекари и е пиела единствено валериан на таблетки. Много рядко — успокоителен билков чай. Това е.

— Жалко — огорчено въздъхна Настя. — Значи ще трябва да се занимаваме с Мазуркевич и Семенцова. А толкова не ми се искаше…

— Така ли? Защо?

— Просто не са ми приятни. — Тя вяло махна с ръка. — С жените винаги е трудно. Лъжат, лъжат, навързват лъжа след лъжа, после не можеш да ги разплетеш. Още повече че едната е алкохоличка, а другата — нимфоманка. Това е най-лъжливата пасмина, будалкат те, докато откачиш. Знаеш ли защо с мъжете е по-лесно? Ако притиснеш един мъж до стената и му докажеш, че е излъгал, той веднага престава да се съпротивлява. Да работиш с него след това си е направо удоволствие. А жените — те са устроени по-различно. Не ги е срам, когато ги уличиш в лъжа, у тях просто се пробужда някакво хазартно чувство — толкова им се иска да те излъжат, да те омотаят в лъжите си. Казваш й: Заблудихте ме, драга, а тя: Не, не съм и просто не знам кой ви е казал тази глупост, кой ме е хванал в лъжа. А има и по-сложен вариант: Да, излъгах ви, но го направих, защото… И по-нататък още повече те оплита в лъжи. А хванеш ли я втори път, избухва в плач и ти разправя една страшна история за някаква кошмарна тайна, която в никакъв случай не бивало да се разгласява, та затова през цялото това време тя лъжела. В името на запазването на тайната, разбираш ли? Ох, Юрочка, женорята са нещо страшно.

— Може да си помисля по въпроса — позасмя се Коротков. — Ами ти каква си?

— Аз, драги, не съм жена — усмихна се Настя. — Аз съм детектив от женски пол. Две големи разлики и една малка.

* * *

Настя веднага обра каймака, като се обади на Стасов и го помоли да разнищи дали Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова не са близки приятелки. На Стасов въпросът й се видя повече от странен.

— Че какво общо може да има помежду им? — учуди се той. — Съпругата на президента и една впиянчена актриса!

— И аз мисля така. Но все пак проучи този въпрос, бива ли? Може да са били съученички или състудентки, или на младини да са се движили в една компания. Може да са лежали заедно в болница… Нали знаеш — всичко се случва. Слава, разбери ме правилно, на този етап не ми трябва истината, трябва ми общественото мнение. Искам да разбера дали официално се смята, че са добри познати, или че нямат никакво отношение една към друга. А едва после ще продължа с моите издирвания.

— А, това ли било! — с облекчение въздъхна Стасов. — Това ще установя бързо. Обади ми се пак след десетина минути.

След десет минути Настя чу горе-долу това, което бе очаквала: когато преди девет години се създавал „Сириус“, заслужилата артистка Зоя Семенцова била една от първите поканени да подпишат договор. Тя имала добра репутация на добросъвестна и трудолюбива актриса, която не се занимавала с клюки и интриги. Поканили я по инициатива на Леонид Сергеевич Дегтяр, който познавал Зоя отдавна и комуто трябвала актриса на средна възраст за неговите филми-опери. В оперите за жени на тази възраст се пишат партиите за мецосопран и контраалт: Графинята в „Дама пика“, Флора в „Травиата“, Улрика в „Бал с маски“. Ксения не проявявала никакъв интерес към личността на Семенцова и дори когато с нея се случило онова нещастие, не сметнала за нужно да й изкаже съболезнованията си, макар че всички в „Сириус“ без изключение посещавали Зоя в болницата или й пращали цветя и картички. С една дума Ксения изобщо не се интересувала от Семенцова.

Колкото до самата Семенцова, тя никога никому не била казвала и дори не била намеквала, че е близка позната на съпругата на президента. Когато се срещали по банкети и купони, премиери и презентации, те учтиво си кимали — и нищо повече.

— Слушай, Слава, това не ти ли напомня стара вражда? — попита Настя, след като изслуша Стасов.

— Не, напомня ми Лабрюйер — засмя се в отговор той. — Ако не греша, именно той е писал: Когато един мъж и една жена при среща пред хора се отдалечават в различни ъгли, не се поглеждат и не разменят и дума, всички веднага разбират какво означава това.

— Ами, общо взето, прав си — съгласи се Настя.

— Така или иначе, фактът за старото познанство ще трябва да се провери. Силно подозирам, че нашите дами старателно го крият. Всъщност как е моминското фамилно име на Ксения?

— Козирева. Нали ти казах, че е дъщеря на банкера Валентин Петрович Козирев? Забрави ли?

— Не, не съм забравила, но понякога децата носят фамилното име на майка си или на нейния втори съпруг, затова попитах.

— Слушай, Анастасия, ти си дяволски предвидлива! — в неволен изблик на уважение рече Стасов. — Духаш и кашата, както виждам!

— Аха. Знаеш ли колко пъти съм се парила? Веднъж си имах работа с такъв фокусник — да не ти се присънва и в най-страшния сън! Намирал жени, изпаднали в нужда, плащал им добри пари да сключат брак с него и след месец да се разведат. При регистрирането на брака вземал фамилното име на съпругата, по бързата процедура си вадел нов паспорт, след развода тичал в милицията, пишел заявление, че си е загубил паспорта или че са му го откраднали, или нещо друго, получавал нов — с фамилното име на съпругата, защото не си променял името при развода, после пак се оженвал — и цялата процедура от началото. В момента, когато го хванахме, разполагаше с четири валидни паспорта с различни фамилни имена. Валидни, истински паспорти! А какви ги бе вършил с тези паспорти — нямам думи да ти опиша! Между другото имаше си и съучастничка — щом се разведял, тутакси се женел за нея. И тя си променяла името, и тя тичала в милицията със заявления, а паспортите си ги складирала в нощното шкафче. Осем години ги издирвахме из цяла Русия — сигурно през това време поне двайсет пъти са минавали през ръцете на милиционерите. Нашите са издирвали Иванов и Сидорова, а те са представяли документи на Петров и Тюткина, или на Бубликов и Кругликова, нашите са пращали запитвания, проверката е показвала, че всичко им е наред, имат си истински паспорти, снимките съвпадат — и, извинете, госпожо и господине. Така че винаги си имам едно наум относно фамилните имена.

— Я виж ти! — възкликна Стасов. — Излиза, че си хванала Корягин? Дявол да го вземе, ами че аз я знам тази история, но не предполагах, че ти…

— Не преувеличавай, Слава, не съм го хванала. Аз не съм хващала нито един престъпник през живота си. Не ме бива за това. Само го изчислих. Сетих се, че всеки път си е сменял имената по законен път. Така де — толкова е просто! Само че се случва рядко, затова на никого не му хрумва, че съпругът ще вземе името на жена си. И той е разчитал тъкмо на това. Тогава изчислих всичките му съпруги, а когато получихме пълния списък на имената в неговите документи, работата лъсна от само себе си. А пък го хвана — за сведение — Юрка Коротков.

И тъй, към обяд Настя Каменская си състави следните версии за убийството на Алина Вазнис:

Първата. Алина е била убита от Николай Степанович Харитонов, който по този начин се е отървал от непосилно големия си дълг към нея.

Втората. Убийството е извършила Ксения Мазуркевич, като е сипала в чая или кафето на Алина огромна доза транквилизатори, а когато тя е започнала да задрямва, просто я е удушила с възглавницата. В жилището не е имало следи от борба, както и синини и подутини по шията на потърпевшата.

Третата. Била е убита по същия начин, но от Зоя Семенцова.

Четвъртата. Същото, но убийците са две: Ксения и Зоя.

Имаше и пета версия. Настя Каменская още не беше я измислила, но бе сигурна, че такава съществува. Тя притежаваше шесто чувство за тези дела — когато постоянно се появяват нови и нови заподозрени. И очакваше петата версия да се появи всеки момент.

И се оказа права.