Фабиан Ленк
Пиратът на кралицата (7)

Бурята

Подозренията на Леон се оказаха неоснователни — ето че гласът на Перси отново се разнесе и в думите му се долавяше ярост. Леон различи само отделни фрази, сред които се повтаряха „Дрейк“ и „Какафуего“.

„Златната кошута“ отново се разлюля, но вече толкова силно, че приятелите едва успяха да се задържат на крака. Кия измяука предупредително и Леон се върна при другите. Едно буре с вода за пиене се търкулна по палубата точно срещу него. Момчето отстъпи крачка встрани и бурето с трополене се насочи към вратата на камбуза.

— По дяволите, какво става вън? — изръмжа Перси и рязко отвори вратата. — Само вие ли сте тук? Какво стоите, завържете здраво това буре, преди да е пробило дупка в борда на кораба. Можете ли изобщо да вържете приличен възел, сухоземни плъхове такива?

— Не — отвърнаха децата.

— Мда, виждам, че с вас трябва да започна от нулата — въздъхна готвачът. — А ти, Уилям, най-добре се разкарай. Както изглежда, задава се буря. Горе ще имат нужда от теб.

— Остави това на мен — изръмжа морякът и с разкрачена походка мина край приятелите, без дори да ги удостои с поглед.

Перси завърза бурето с конопено въже и направи възел:

— Това е рибарски възел — обясни той. — Запомнете как се прави. Ще ви свърши добра работа, когато ви се наложи да завържете нещо здраво за палубата.

В следващия половин час готвачът им показа още няколко възела — в това число беседков и шкотов възел. През това време „Златната кошута“ се люлееше все по-силно. Един мощен тласък разтресе корпуса й.

— Това не е добре. Ще трябва да се качите горе, където сигурно имат нужда от хора. Аз не мога да помогна кой знае колко — изръмжа Перси и почука по крака си.

Ким взе Кия, котката трепереше, явно от страх. Не обичаше водата, а сега беше на пиратски кораб сред бушуващо море…

Ким разтвори жилетката си и Кия се шмугна вътре, навън остана само главата й. Очите й се разтвориха широко — два красиви смарагда, в които сега се четеше страх.

Приятелите се изкатериха по трапа и стигнаха до люка към горната палуба, който сега бе затворен. Леон тласна нагоре дървения капак и в лицето му плисна солена вода. Вятърът блъскаше вратата на рулевата рубка. Леон се изтръска също като мокро куче. Следващата мощна вълна се стовари върху палубата и я заля. Въпреки че беше пладне, беше толкова тъмно, сякаш слънцето се е скрило в морето. Оловносивото небе на места бе черно като катран. Мълнии раздираха сиво-кафяви планини от облаци. По палубата затрополиха тежки капки дъжд.

— Приберете платната! — разнесе се гласът на Дрейк. Беше застанал до Диего и двамата се опитваха да удържат руля. Моряците се носеха с плавна походка по палубата, катереха се по вантите и висваха по въжетата.

Приятелите се престрашиха да излязат на палубата, където бурята вилнееше. Високо над главите им моряците сваляха платната.

— И Джон е с тях! — извика Ким срещу вятъра.

Младият пират бе високо горе, на люлеещата се фокмачта, и достигаше реята. Заедно с още трима моряци той трескаво прибираше платното.

— Става ми лошо само като гледам — промърмори Ким и погледна към морето. То вреше и кипеше. Разпенени вълни се стоварваха върху кораба и напираха, огромни и тъмни като планини, сякаш искаха да потопят „Златната кошута“.

Ураганът фучеше и запращаше срещу кораба вълна след вълна. Ето че бакът стремително полетя нагоре, корабът сякаш се насочи право към небето. Но беше просто огромна вълна, която повдигна носа. Бушпритът с току-що сваленото малко триъгълно платно приличаше на огромно копие, насочено към облаците. „Златната кошута“ се заизкачва със стон по гребена на следващата вълна. Най-горе корабът се закова неподвижно и остана за миг така, на децата им се стори, че мина цяла вечност. След това се устреми бясно към бездната.

Последва ужасяващ удар и корпусът потрепери. Нещо се разцепи. Част от фалшборда се откъсна, помисли Леон. Парчета дърво летяха като снаряди над палубата. После нова вълна се сгромоляса върху бака. Пяната от разбиващите се вълни буквално закипя, а после шумно се изсипа обратно в морето през шпигатите^[1].

— Свалете всички платна! — изрева Дрейк.

Нито едно парченце плат не трябваше да се излага на яростния напор на вятъра.

Ким усети страха на Кия. Котката мяукаше жално и мяташе главата си насам-натам. Ким се опитваше да я успокои, като нежно я галеше.

— Слизам долу — извика тя на Юлиан и Леон. — Тук и без друго не можем да помогнем.

В същия момент двама мъже им се разкрещяха. Единият бе Уилям, а на другия не знаеха името.

— Какво се пулите? — беснееше Уилям. — Слизайте долу и затваряйте люка. Корабът е събрал достатъчно вода. Има опасност да потъне.

Морякът грубо блъсна приятелите към трапа.

— Бързо към помпата! — извика трескаво той и се втурна през оръдейната палуба към кърмата.

Ким пое инициативата:

— Сигурно и ние можем да помогнем с нещо! — извика тя и се затича след моряците.

Леон и Юлиан я последваха.

Моряците се втурнаха надолу и стигнаха до склада за провизии, пълен с бурета и чували. От трюма бликаше застояла вода и се плискаше наоколо. Няколко чувала вече бяха мокри. Чу се писък на плъх.

— По дяволите, водата е половин метър! — извика Уилям. — Проклетият Дрейк! Още сутринта беше ясно, че се задава лошо време!

— Да, каква глупост! — извика другият мъж, грабна помпата и се залови за работа. Уилям се втурна да му помага.

Ким спря и направи знак на приятелите да не приближават. Те се скриха зад буретата.

— Дрейк е същински дявол! Ще убие всички ни! — просъска Уилям.

Двамата моряци като обезумели започнаха да изпомпват водата. На челото на Уилям изпъкнаха няколко вени.

— Едно ще ти кажа — продължи той през зъби. — Ако преживеем тази проклета буря и успеем да превземем „Какафуего“, ще офейкам с част от среброто.

Другият се засмя:

— Да офейкаш? Дрейк няма да го допусне!

— Кой казва, че ще го питам? — отвърна Уилям. — Или че ще деля с него? А пък и може изобщо да не е жив дотогава…

— Тихо, затваряй си устата! — просъска другият. — Ако те чуе капитанът, ще заповяда да те обесят на реята.

— Ами, нищо няма да чуе — лицето на Уилям лъщеше от пот. — Прославеният капитан трябва да преведе кораба си през бурята. Е, хайде, на чия страна си?

Другият промърмори нещо, което приятелите не разбраха. И тогава Леон най-неочаквано кихна.

Уилям се обърна и видя децата:

— Откога се мотаете тук? — кресна той.

— Току-що дойдохме — бързо излъга Ким.

— Веднага изчезвайте!

Без да се бавят, приятелите тръгнаха. Близо до камбуза се спряха, за да се посъветват.

— Този Уилям замисля нещо — каза Юлиан.

— Да, повече от ясно е — съгласи се Ким. — Не бива да го изпускаме от очи.

Леон преглътна. Върхът на носа му беше позеленял:

— Да, ако преживеем бурята!

Една огромна вълна се стовари върху „Златната кошута“ и я отметна настрани като коркова тапа. Корпусът скърцаше ужасяващо под напора на тежкия удар, приятелите се търкулнаха на пода. Дървената конструкция заплашително застена. От една пролука в борда започна да нахлува вода.

— Боже мой! — извика Ким. — Потъваме!