Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (14)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Francis Drake, Pirat der Königin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Пиратът на кралицата

Издателство „Фют“, София, 2011

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-649-2

История

  1. — Добавяне

На абордаж!

Седмица след като се върнаха, приятелите отново отидоха на езерото край Зибентан. След приключението на „Златната кошута“ те прекарваха повече време тук. Кия вече не се страхуваше от водата, а Леон кроеше планове да изкара курс по ветроходство.

Двамата с Юлиан отново натискаха веслата, а Ким и Кия седяха на кърмата на взетата под наем лодка.

— Непозната лодка дясно на борд! — извика Ким, като подражаваше на Дрейк.

— Може би на борда й има съкровище? Дали да не я нападнем, капитане? — попита Леон и в очите му затрепкаха весели пламъчета.

— Ще видим, първо да се приближим! Пълен напред!

Юлиан изкриви лице:

— Дали да не си сменим местата?

— Тихо там, на палубата! — извика Ким и се засмя, докато лодката се носеше напред.

— Олеле — чу се в този момент. — Това са Максимилиян, Йонас и дебелият Нилс! Да обръщаме ли? — попита Юлиан.

— Глупости! — войнствено ревна Леон. — Те трябва да се дръпнат и да ни направят път!

Ким забеляза вперените в тях погледи на трите момчета и безпокойството, което ги обхвана. Лодката им силно се разклати и веслата заудряха бясно водата.

— Оха! Ето ни отново! — извика Ким.

От другата лодка се разнесоха гневни викове. Нилс се изправи и започна да дава команди. Лодката им набра скорост, момчето се тръсна тромаво върху седалката, наведе се напред и започна да гребе с ръце.

— Леле, колко се разбързаха! — развеселено викна Ким.

— Офейкват! — със съжаление каза Леон, като погледна през рамо.

Юлиан се успокои и спря да гребе:

— Дали пък не се изплашиха от нас?

Леон се засмя:

— Сигурно помнят последната ни среща.

— Каквато и да е причината — допълни Ким, — това е голяма победа за нас, момчета. Да я отпразнуваме! Какво ще кажете, да отскочим за малко до „Венеция“?

— Йес, капитане! — в един глас извикаха Юлиан и Леон.