Фабиан Ленк
Пиратът на кралицата (4)

Тайнствените сигнали

Малко преди полунощ Дрейк заповяда на всички да тръгват. Когато напускаше „Абордажната кука“ шейсетчленният екипаж се клатушкаше също като кораб по време на буря. Само стойката на Дрейк бе идеално изправена. Той беше единственият трезвен.

Но изведнъж Леон се сети нещо:

— Дано не забележат, че сме взели лодката — прошепна той на приятелите си.

Провървя им — беше тъмно, а екипажът беше на градус, така че никой нищо не забеляза. Мъжете се качиха на лодките и загребаха към кораба, като пееха с пълно гърло. След малко бяха на борда. Рязък глас прекъсна оглушителното пеене:

— Тишина, дявол да го вземе! — изрева Дрейк.

Мигновено се възцари тишина.

— Къде са вахтените? — студено попита той.

— Тук, сър! — извика тъмнокож мускулест исполин. — Тук, на бака, спят.

— Доведете ги! — разпореди капитанът и след секунди двамата мъже стояха пред него и се клатушкаха.

— Нарушихте заповедта ми, пили сте по време на вахта и така сте застрашили сигурността на кораба — гласът на Дрейк звучеше остро.

Двамата засрамено гледаха надолу.

Капитанът кимна към великана:

— Диего, знаеш какво да правиш!

— Йес, капитане, всеки ще получи по пет удара!

Приятелите с ужас видяха как двамата моряци се озоваха вързани на гротмачтата, а в ръката на Диего се изви камшик. С Дрейк шега не бива. Този мъж беше не само капитан на „Златната кошута“, но и съдия, и закон на борда. Той решаваше кой ще живее и кой ще умре.

— Не зяпайте така! Двама да поемат вахтата, а останалите да изчезват в трюма. Утре ни чака напрегнат ден.

С тези думи Дрейк мина покрай румпела^[1] и се насочи към кърмата^[2], където бяха каютата и приемната му.

— Елате, ще ви покажа къде ще спите — усмихна се на приятелите слабичко момче с фенер в ръка, не много по-голямо от тях.

Имаше жълта кърпа на главата и носеше дълги панталони и избеляло елече над тъмносиня риза. Рижата му коса стърчеше, а острият дълъг нос придаваше на лицето му мише изражение.

— Аз съм Джон — каза то, забелязало въпросителните погледи на Юлиан, Ким и Леон, — племенник на Дрейк. Чичо ми е страшилището на моретата. Понякога изглежда строг, но винаги е готов да се притече на помощ на хората си, стига те да му се подчиняват.

— Ти също ли си… пират? — учудено попита Леон.

Джон се засмя:

— Разбира се. А сега елате с мен!

Приятелите го последваха. Джон се спусна надолу по една стълба в средата на кораба. Ким взе Кия на ръце и заслиза след останалите.

— „Златната кошута“ има три палуби — една горна и две долни. В момента сме на долната палуба с оръдията, под нея има още една долна палуба, наполовина под морското равнище, там са камбузът^[3] и складът с провизиите — обясни Джон.

Пред затворения люк, в светлината на фенера, който Джон държеше над главата си, приятелите видяха матовия блясък на едно оръдие върху подвижен лафет^[4], който бе здраво застопорен. До оръдието имаше големи сандъци, пълни с муниции. Миришеше на барут и сяра.

[ лафет — платформа, на която е закрепено оръдие. — Б.пр.]

Нещо дебело и космато се стрелна между краката им и изчезна в сянката между шпангоутите^[5]. Кия скочи от ръцете на Ким и се втурна след него.

— Котката ви е много бърза — през смях отбеляза Джон, когато над главите им се чу писък. — Ще спите тук отзад.

Бяха стигнали до задната част на оръдейната палуба. Тук въздухът беше още по-тежък. Подът под краката им се люлееше, навсякъде бяха окачени хамаци.

— Тези три хамака са свободни, може да се настаните в тях — и Джон закачи фенера на една кука, после пъргаво се залюля върху хамака си.

Ким преглътна. В това нещо ли ще легне? Хамакът имаше неопределен цвят и се изискваше голямо въображение да си представиш, че е поне мъничко чист.

— Е, не е като в четиризвезден хотел — прошепна й Юлиан. — Но по всичко изглежда, че нямаме избор. Затвори очи и си представи, че си в пухени завивки.

Това, макар и за кратко, успокои Ким и тя се покатери на хамака.

За сън и дума не можеше да става, моряците влизаха един след друг, лягаха да спят и гръмогласното им хъркане караше „Златната кошута“ да потреперва.

Юлиан пръв се отпусна на хамака и не откъсваше поглед от приятелите си. Ким му намигна, а Леон само махна с ръка.

— Трябва да изляза оттук, иначе ще се задуша — тихо каза Леон.

Въпреки умората Ким и Юлиан с удоволствие се измъкнаха от хамаците и на пръсти се запромъкваха към изхода. Следваше ги Кия, която грациозно пристъпваше върху кадифените си лапи.

До оръдейната палуба достигна хладен морски въздух със солен привкус и Леон жадно вдъхна.

— Как мислите, имаме ли право да се качваме горе? — попита той тихо.

— Разбира се, че не — отвърна Юлиан. — Нали чу какво каза капитанът. Всички, с изключение на вахтените, трябва да са долу. Видяхте какво се случва, когато някой си позволи да наруши заповед на Дрейк.

Леон се замисли. Всъщност искаха да подишат чист въздух. Нищо повече. Не можеха да ги накажат за това! Разсъждавайки така, той сложи крак върху първото стъпало.

— По-добре недей! — Юлиан се опита да го спре, но беше късно. Ким последва Леон. С въздишка Юлиан също тръгна след тях.

Горе децата се свиха зад една спасителна лодка и се огледаха. Леон видя, че вахтените са се подпрели на бака и тихичко си говорят. От време на време просветваше червеникава светлинка и Леон предположи, че единият мъж пуши лула.

— Въздухът е прекрасен, нали? — прошепна Ким и загали Кия, която се сви в скута й.

Юлиан тъкмо се канеше да отвърне, когато забеляза светлинка на сушата. „Вероятно идва от кръчмичката на Долорес“, помисли той. Светлината изчезна, но след малко пак се появи! Този път се задържа по-дълго, преди нощта да я погълне. Юлиан направи знак на приятелите си и после затича приведен към рейлинга. Леон и Ким го последваха, клекнаха зад купчина навити корабни въжета и се загледаха към залива. Светлината се появи отново! Нямаше съмнение — това бяха сигнали! Може би някой ги изпраща към „Златната кошута“? Но защо? И на кого? Той се изправи бързо и се наведе над рейлинга. Дъхът му секна. Един от люковете на оръдейната палуба, сравнително отдалечен от кърмата, беше отворен — там също проблесна светлина! Вероятно някой отговаря на тайнствените сигнали от сушата! Какво ли значи това?

В същия момент Юлиан усети огромна лапа върху врата си. Тя го стисна като в менгеме и той се сви от болка.