Фабиан Ленк
Пиратът на кралицата (10)

Измамата

Когато на следващата сутрин започна да се развиделява, Дрейк, както обикновено, даде знак молитвата да започне. Докато си мърмореше текста, Ким погледна към небето. Гледката беше впечатляваща. Виолетови облаци се бяха навързали в редица и плавно се носеха един след друг. От изток се процеждаше червена светлина, ставаше все по-ярка и накрая се разля над цялата крайбрежна ивица. Денят обещаваше да е прекрасен.

— Моряци! — изрева капитанът, когато молитвата и клетвата за вярност към кралицата бяха казани. — Както вече знаете, целта ни е „Какафуего“. Знаете също така, че корабът разполага с много оръдия. От това следва, че ние първи трябва да видим испанците и едва след това — те нас.

Той огледа един по един пиратите. После извади изпод снежнобялата си риза тежка златна верижка и я вдигна високо, така че всички да я видят.

— Който пръв види „Какафуего“, ще получи тази верижка! — извика капитанът.

Всички го гледаха с широко отворени очи. През редиците се понесе шепот.

— Струва си да сте нащрек, моряци! — каза в заключение Дрейк. — А сега — на работа!

Капитанът изпрати екипажа на вантите. Само Перси тръгна надолу и накуцвайки, влезе в камбуза. Диего пое руля, а Дрейк и Фелипе се върнаха на юта.

Ким, Юлиан и Леон помагаха при опъването на стаксела. Високо над главите им работеха останалите моряци и на фока, грота и бизанмачтата се издуваха все повече платна, които плющяха на вятъра. „Златната кошута“ бързо набра скорост.

— Страхотно е! — възторжено извика Леон, застанал в най-предната част на кораба. Слънцето нежно галеше лицето му, върху устните си усети вкус на сол и в този момент се почувства като истински моряк, дори и като пират.

— Обзалагам се, че гледката пред Джон е още по-красива — засмя се Ким.

Леон се обърна:

— Не го виждам.

В този момент чу гласа му, погледна нагоре и онемя.

Джон му махаше от наблюдателницата.

— Качете се горе! — извика той и им махна от дървената платформа на върха на мачтата.

Юлиан попипа челото си. За нищо на света няма да се изкатери там, усмихна се на Леон и Ким и любезно заяви:

— Само след вас!

Леон се замисли за момент:

— Може би някой друг път!

— Дори и Кия няма да се изкатери там — отбеляза Ким.

Египетската котка предпочете да се настани на по-сигурно място и пое надолу към трюма. Ким помисли, че ще я намерят в камбуза при Перси.

— Елате, момчета, сигурно готвачът и без това ни търси!

След няколко минути седяха в люлеещото се царство на Перси и отново белеха картофи. Кия се настани в скута на Ким и лениво премигваше. Ловът на плъхове през изминалата нощ се оказа изтощителен.

Перси се въртеше край печката и боботеше:

— Помолих Уилям да хвърли няколко пъти въдицата, надявам се да хване малко риба, а това ще разнообрази менюто ни. Освен това днес всеки ще получи по една ябълка. Капитанът ми обясни, че в ябълките има витамини, а витамините помагат срещу скорбут^[1] — усмихна се готвачът и показа към дупките в устата си, където преди много години са се намирали кучешките му зъби. — Жалко, че не съм знаел това по-рано…

„Хуморът му е доста странен“, помисли си Ким.

— Ще подправя рибата с малко лимонов сок — каза Перси, взе един поизсъхнал лимон и внимателно го заразглежда. — Въпросът е дали оттук изобщо ще излезе нещо. Е, мога също…

Силен крясък го накара да замълчи.

— Идва от горната палуба! — извика готвачът. — Да се качим горе!

Втурнаха се нагоре и дори Кия се присъедини към тях.

Повечето моряци от екипажа вече се бяха събрали около гротмачтата. Дрейк и Фелипе също бяха тук. Единствен Диего не беше напуснал поста си на руля.

— Видях го, видях го! — крещеше Джон и подскачаше като гумена топка насам-натам по палубата. — Това е „Какафуего“!

— Къде? — със затаен дъх попита Дрейк.

— Ляво на борд и напред! — извика Джон. От напрежение бузите му се бяха зачервили.

— Направете път, моряци! — заповяда капитанът на скупчилите се наоколо мъже. След това бързо отиде до бака и насочи далекогледа в посоката, която сочеше Джон.

Измина половин минута, която се стори на всички като вечност. Джон напрегнато гризеше долната си устна. Капитанът махна на Фелипе да се приближи и му подаде далекогледа.

— Той е, няма съмнение! — бързо извика лоцманът. — И доколкото мога да преценя, наистина е по-бавен от нас.

От палубата се разнесе ликуване.

— Верижката е моя! — надвика шума Джон.

Чичо му тръгна към него с отмерена крачка и извади верижката. Настъпи тържествена тишина. Дрейк меко се усмихна, след това сложи верижката на врата на племенника си.

Джон сияеше, а екипажът го аплодираше.

Но ето че капитанът вдигна ръка и отново се възцари тишина:

— Да не бързаме да се радваме — открито каза Дрейк. — Най-тежката част от задачата е пред нас.

Той направи многозначителна пауза, която Уилям използва, за да попита:

— Сър, няма да нападнем веднага, нали?

Капитанът погледна към моряците с присвити очи:

— Напротив! — отвърна невъзмутимо той.

— Но… но „Какафуего“ ще ни прати на дъното! — запелтечи Уилям, загубил ума и дума. — Нямаме никакъв шанс, капитане, още по-малко през деня!

— Ако командир беше страхливец като теб, щеше да си прав — хладно отвърна Дрейк.

Уилям стисна юмруци. След това бързо се прекръсти:

— Това е лудост, пълна лудост! Ще сме мъртви много преди дори и една-единствена наша сабя да се е докоснала до „Какафуего“.

Последва неловко мълчание. Дори Джон се замисли. Приятелите нервно се спогледаха.

— Никой няма да умре — каза капитанът. — Имам план и той ще се изпълни безпогрешно, ако всеки точно изпълни задачата, която му възложа.

Сред екипажа настъпи оживление.

— Ще вземем съкровищата на „Какафуего“, обещавам ви — продължи Дрейк. — Всички ще се върнете богати в любимата ни Англия! Всички!

Думите на Дрейк отекваха като камшични удари по палубата. Той направи крачка към Уилям и мъжете застанаха толкова близо един до друг, че носовете им почти се допряха.

— Какво става, Уилям? Ще изпълняваш ли заповедите ми или да заповядам да те хвърлят зад борда?

Уилям сведе поглед:

— Йес, сър, ще ги изпълнявам — промърмори той.

— По-силно, Уилям, не чух какво каза! — настоя капитанът.

С приведени рамене Уилям повтори изречението високо и ясно.

— Горещо ти го препоръчвам — просъска Дрейк, преди да се отдръпне. — Всички да заемат местата си. Курс към „Какафуего“. Очаквайте следващите ми заповеди!

Приятелите не получиха никакви разпореждания, но не се върнаха в камбуза, а изтичаха на носа на кораба.

— Какво ли е намислил Дрейк? — попита Юлиан.

— Бързо ще разберем — отвърна Ким, докато галеше Кия по главата. — И тогава ще получим отговор на въпроса, който си зададохме в началото на това приключение.

— Дано този път не се натъкнем на клопка — каза Юлиан.

Леон сложи ръка пред очите си. Далеч напред се мержелееше малка черна точка, сигурно е „Какафуего“! Какво ли не би дал за един приличен далекоглед…

— Ще ми се да знам какво е намислил Уилям — замислено каза Леон.

— Пълна бойна готовност! — отекна над палубата командата на Дрейк.

— Елате, ще погледаме малко! — извика Ким и се втурна напред.

На оръдейната палуба настъпи оживление. Моряците приготвяха фитилите, шомполите^[2] и барута и оглеждаха оръдията. Капитанът сам следеше изпълнението на работата.

— Люковете на оръдията остават затворени! — извика той на Уилям, който понечи да отвори един от тях. — Никой не трябва да разбере какво сме намислили!

След това се наведе към друг моряк:

— Пригответе горящи стрели. Ако се наложи, ще подпалим платната, та да им стане наистина горещо. Така „Какафуего“ няма да може да маневрира.

— Йес, сър!

Дрейк се втурна към горната палуба, а приятелите го последваха.

— Фелипе, поеми руля! Диего, ела тук! — прозвуча следващата команда.

Диего предаде руля на Фелипе и въпросително погледна към капитана.

— Погрижи се на мачтата да се вее испанско знаме — разпореди се Дрейк. — Освен това отговаряш лично пред мен на палубата да има бъчви с вода. В случай, че испанците се опитат да ни подпалят.

— Йес, капитане! — отвърна Диего и засия. — Да развеем испанско знаме! Добра идея!

Леон изду бузи. Очертаваше се да стане напечено. Освен това очевидно бе, че на борда има предател. И той би могъл, предположи Леон, да изиграе решаваща роля в тази опасна игра.

Децата видяха как Джон се изкатери на гротмачтата и закачи флага над наблюдателния пост. Моряците извлякоха бъчви, пълни с вода и пясък, и ги наредиха до мачтите.

Приятелите отново погледнаха към бака, черната точка бе станала по-голяма. „Златната кошута“ стремително догонваше „Какафуего“.

Юлиан имаше лошо предчувствие. Дано да не се стигне до истинска схватка. Помисли къде ли биха могли да се скрият, когато започне сражението. Всичко тук е от дърво и няма нищо, което да спре металните снаряди. Успокои се, че Дрейк не е толкова глупав, че да влезе в открита схватка с „Какафуего“. Капитанът очевидно има нещо наум, но какво ли?

След около петнайсетина минути испанският кораб вече се виждаше добре. Внушителният галеон беше доста тромав и бавен, деляха ги някакви си петстотин метра.

Дрейк заповяда „Златната кошута“ да държи курс отляво на „Какафуего“.

Юлиан имаше чувството, че корабът им направо лети към „Какафуего“, толкова бързо се носеха. Погледна към капитана и видя на устните му лукава усмивка.

— По-бавно, хора! — извика Дрейк.

Диего не можеше да повярва на ушите си:

— По-бавно ли казахте, сър? Да приберем ли платната?

— Не, не пипайте платната. Хвърлете плаваща котва. Напълнете бъчви с пясък и ги провесете през кърмата.

Заповедта беше изпълнена начаса и „Златната кошута“ значително забави ход. Дрейк забеляза учудването, изписано по лицата на децата, и ги посвети в плана си:

— Предполагам, че испанците вече са ни забелязали. Видели са кораб с испански флаг и издути платна, който обаче се движи учудващо бавно. Това ще ги накара да си помислят, че имаме проблем и се намираме в затруднение. И едва ли ще предположат, че веднага ще ги нападнем.

Приятелите отново погледнаха към „Какафуего“ и с учудване видяха, че моряците му свиха платната. Както изглежда, галеонът изчаква „Златната кошута“, която пъпли към него. Напрежението на палубата на пиратския кораб нарасна.

— Спуснете тендера във водата ляво на борд. Двайсет стрелци да заемат позиция в него. Тендерът остава там и чака! — заповяда Дрейк.

Ким беше впечатлена:

— Испанците не могат да видят тендера и пиратите, които са скрити зад „Златната кошута“.

Сърцето на Юлиан биеше все по-силно. Двайсет стрелци! „Още малко и ще замирише на барут“, помисли той.

Двайсет въоръжени до зъби мъже се спуснаха в тендера. В очите им се четеше решителност. Междувременно „Златната кошута“ продължи да пълзи към „Какафуего“. Двата кораба вече бяха толкова близо, че хората можеха да се чуват. Юлиан с облекчение видя, че люковете на „Какафуего“ са затворени. Най-вероятно на бойните постове няма никого.

— Срежете въжето на помощната котва! — тихо заповяда Дрейк.

Освободена от тежестта, „Златната кошута“ набра скорост, смени курса и неочаквано се плъзна към десния борд на „Какафуего“. Тендерът остана скрит зад левия й борд.

— Отворете люковете на оръдията! — изкрещя Дрейк.

На юта на „Какафуего“ се появиха хора, които ръкомахаха трескаво и крещяха.

— Предайте се или ще ви потопим! — изрева Фелипе на испански. От „Какафуего“ го заляха с порой от думи.

— Какво казаха? — попита Дрейк.

— Няма да се предадат — отвърна Фелипе.

В подкрепа на това на горната палуба се появиха стрелци, въоръжени с мускети, и се прицелиха в „Златната кошута“.

— Олеле! — простена Ким.

Заедно с Кия, Леон и Юлиан тя се скри зад две грамадни бъчви, пълни с пясък.