Карън Лийбо
Неземни наслади (8)

Осма глава

Алиша не разбра причините, поради които Дом я отхвърли, но ги уважи. Страховете му бяха истински.

— Добре — рече кротко тя. Прииска й се да не бе казвала нищо. Също и да намали създалото се напрежение, но не знаеше как. — Това бе само едно предложение… — Последва неловко мълчание. — Гладна съм — наруши първа тишината Алиша. — Май спомена нещо за печени кокосови орехи.

Дом спря да рови в огъня и я изгледа, като че ли бе поискала да яде живи въглени.

— Мислех, че мразиш кокосовите орехи.

Тя сви рамене.

— Никога не съм имала възможност да ги опитам току-що откъснати от дървото. Сигурно вкусът им се различава от изсушените стърготини.

Той кимна.

— Ще видя какво мога да направя.

Алиша го наблюдаваше с интерес как приготвя странната им вечеря. Когато Дом заяви, че е готова, тя опита предпазливо едно парче.

— Интересно — рече. Не можеше да измисли какво друго да каже.

Печеният плод бе малко жилав, но, направен на сандвич между две парчета шоколад, не бе съвсем лош. Изпиха по още една бира.

— Не знаех, че имаш готварски талант — отбеляза Алиша, след като облиза шоколада от пръстите си.

— За талант не знам, но новаторски подход — може би.

— Рано е — смени темата тя, — но смятам да лягам. Чувствам се изтощена, след като едва не се удавихме.

— Да — съгласи се сериозно Дом.

— Виж какво, ако промениш решението си и ти се прииска да дойдеш в заслона — заповядай — изрече бързо Алиша, преди да е изгубила смелост. — Обещавам, че целомъдрието ти ще бъде в безопасност.

Стана и изтърси пясъка от късите си панталони, като се надяваше, че ще има достатъчно воля да спази обещанието си. Обърна се и пое към навеса, като мислеше колко голямо и самотно ще бъде леглото от палмови листа…

— Лека нощ — отвърна само той. — О, Алиша… — Тя спря и се обърна. — Днес беше страхотна! Съжалявам, че допуснах това да се случи. Ако бях по-внимателен…

— Моля те, не се самообвинявай — прекъсна го тя. — Не можеше да знаеш, че ще ни връхлети буря. Точно така, както и аз не можех да знам, че Дел ще се разболее. — Обърна се и продължи към заслона.

Дом я гледаше как се отдалечава с предизвикателно полюшване на хълбоците, озадачен от отношението й. По-рано бе готов да се закълне, че изпитва убийствена ненавист към него, към всички острови като цяло и този — в частност. А сега като че ли спокойно приемаше всичко.

Тя бе сложна личност. Нямаше съмнение, че смята и неговия характер за не по-малко сложен и объркващ. Поведението му бе лишено от логика, дори за самия него. Кой ли мъж би се отказал от една изпълнена със страст нощ, и то с Алиша?

Но макар впечатлен от очевидното й желание да се люби с него, разумът му нашепваше настойчиво: „Не бива да се любиш с нея. Направиш ли го, никога няма да й позволиш да си отиде.“

Преди два дни би казал, че помежду им съществува само физическо привличане. Но сега, след като бе разбрал колко силно го вълнува тя, знаеше, че нещата са съвсем различни. И страховете му бяха съвсем реални и основателни.

Дълго остана буден, загледан ту в огъня, ту в морето. Съдейки по положението на луната, може би беше около полунощ, когато най-сетне реши да поспи. Изтегна се на пясъка край огъня и постави мачетето край себе си. Бе спал и на по-неудобни места.

Събуди се след известно време, като не беше сигурен какво го е обезпокоило. Тогава дочу приглушен стон и мигновено се разсъни. Звукът идваше откъм заслона.

Скочи и грабна мачетето. Десетте крачки до навеса му се сториха безкрайни. Питаше се трескаво какво ли застрашава Алиша — тарантула, скорпион или змия.

Дръпна мушамата на входа и се хвърли вътре.

— Алиша? — Тя не отвърна. Беше съвсем тихо. — Алиша? — повтори и извади от джоба си запалката, с която не се разделяше.

Запали и веднага разбра, че тя спи дълбоко и не се намира в опасност.

Изгаси запалката и се отпусна по гръб на листата. Поемаше въздух дълбоко, а сърцето му биеше до пръсване. Явно Алиша бе проплакала насън…

Луната се беше спуснала ниско и леко озаряваше лицето й през отвора на заслона. Дом се подпря на лакът и се загледа в нея. Изражението й бе спокойно и тя дишаше бавно и ритмично. Той не издържа, плъзна поглед надолу и веднага съжали. Блузата се беше вдигнала нагоре, откривайки стройното й тяло, окъпано в лунна светлина. Едната й гърда се показваше леко…

Искаше му се да погали нежната кожа на корема й. Посегна, готов да я помилва, но Алиша изстена насън. Ръката му застина на сантиметър от нея.

Той се вгледа загрижен в лицето й. Тя въздъхна, леко потръпна и изведнъж се обърна по корем. При това движение дланта й попадна върху скута му до една особено чувствителна част от тялото. Той прехапа устна и потисна стона, надигнал се в гърдите му.

Гледаше я и чакаше с надежда тя да отмести ръката си. Алиша стана по-неспокойна. Издаваше тихи сънливи звуци и размърда хълбоци, като че ли да се намести по-удобно. Дланта й обаче оставаше все така отпусната в скута му.

Когато вече не можеше да издържа повече, Дом я хвана внимателно за китката и отмести ръката край рамото й. Въздъхна дълбоко, успокоен, че тя не се е събудила, и се накани да излезе от заслона. Но не можеше да се въздържи да не я погали поне веднъж!

Отпусна леко ръка на гърба й, после я плъзна надолу до голата й талия. Както очакваше, кожата й бе наистина нежна и топла. Наведе се и постави на голото място целувка — лека като докосването на крило на пеперуда. След това стисна очи и събрал всичката си воля, откъсна устни от нея.

И тогава съзря леко отворените й сини очи, вперени в него. Алиша се обърна и Дом видя, че го гледа с изненада, радост и очакване.

— Променил си решението си… — прошепна тя.

Беше невъзможно да й каже „не, не съм“! Не и когато го гледаше по този начин! Знаеше, че е загубен, че с него е свършено, но не бе в състояние да направи каквото и да е за спасението си.

Пресегна се и отметна лъскав кичур коса от лицето й. Искаше му се да каже нещо — каквото и да е, но думите не идваха на устните му.

Очевидно те бяха излишни, тъй като Алиша сграбчи здраво ръката му и целуна дланта й. Жестът бе трогателен, а допирът на устните й накара кръвта му да кипне.

Копнееше да я вземе в прегръдките си и да я целува до полуда, да се потопи в усещането на голото й тяло, притиснато към неговото… И същевременно бе парализиран от нерешителност. Колебанието му не бе свързано с въпроса дали да остане, или да се махне — за зло или за добро, изборът вече бе направен. Ала сега, когато бе неизбежно да я люби, Дом не знаеше как да продължи…

Никога не бе мислил за този момент. Тя бе крехко създание, а той — силен мъж, несвикнал с нежности. Бе спал с други жени, ала досега не се беше любил с жена, която харесваше толкова много. Ами ако я наранеше?

Сякаш усетила нерешителността му, Алиша легна настрани и плъзна ръка към рамото му, после започна леко да го разтрива. Дом помилва бавно врата й, след това — раменете и гърба. Постепенно милувките им станаха по-интимни.

Съзнанието му бе замъглено от желание. Винаги бе предполагал, че ако се стигне дотук, страстта им би избухнала мигновено. И може би щеше да стане точно така, ако току-що не я бе събудил от дълбок сън.

Тя пое дълбоко дъх, когато Дом плъзна ръка под блузата и погали едната й гърда. Пръстите му докоснаха втвърденото зърно отначало леко, а после го потриха. Алиша потрепери и изстена. Възбуден и насърчен от реакцията й, той се наведе и нежно пое зърното с устни.

Тя потръпна и Дом изпита чисто мъжко задоволство от властта, която имаше над нея. Но знаеше, че нейната власт над него е много по-голяма. И получи доказателство за това, когато Алиша — вече напълно разбудена, погали доказателството за неговата мъжественост.

Последното нещо, което той желаеше в този момент, бе да бърза. Искаше му се близостта им да продължи колкото може повече. Но знаеше, че ако тя продължи да го милва по този влудяващ начин, нямаше да издържи дълго. Отстрани ръката й и насочи вниманието си към другата й гърда. Алиша ахна, щом той прокара език около твърдата й ареола, и отново плъзна ръка с намерението да си играе с огъня.

Дом изстена, отдръпна се от нея и легна по гръб.

— Почивка. Извини ме, но ако не спрем за малко…

Тя седна и той с учудване видя, че се смее.

— Не е необходимо да забавяш заради мен — прошепна. Съблече блузата си и свали ципа на късите панталони. — Вече съм напълно будна и няма какво да чакаме…

„А аз не желая да бързам“ — искаше му се да отвърне. Но докато гледаше как тя събува панталонките си, желанието му да чака изчезна.

Алиша разкопча останалите единствени две копчета на ризата му. Дом се надигна, за да може тя да я свали от раменете му, и изохка леко — бе докоснала едно ожулено място. Алиша почувства веднага болката му.

— Ти си ранен!

— Сигурно съм се одраскал на някой корал — отвърна небрежно той. — Нищо особено.

Тя съблече ризата му. Наведе се над него и обсипа с целувки гърдите му, като внимаваше да не засегне ожуленото място. Впи устни в зърната им, а после продължи надолу към корема.

Беше ред на джинсите и Дом свали с едно движение ципа и смъкна надолу мекия плат. Хладният нощен ветрец погали възбуденото му тяло. Внезапно усети интимното докосване на устните й.

— Мили Боже, Алиша, какво правиш с мен?

Би трябвало той да я люби, а вместо това тя го бе повалила по гръб, парализиран и копнеещ за ласките й!

Алиша забави влудяващата си милувка, после го остави и легна до него, поставила глава на рамото му.

— Извинявай — прошепна. — Не възнамерявах да бъда толкова… Не знам какво ми стана. Изведнъж ми се прииска да докосна всеки сантиметър от теб…

— Скъпа, няма нужда да се извиняваш — изрече дрезгаво Дом. — Беше… Почувствах се… Повярвай ми, нямах нищо против!

Той осъзна, че лежат съвсем голи един до друг, а досега не я е целунал нито веднъж истински. Подхвана леко брадичката й и потърси безкрайно нежните й устни със своите. Езиците им се докоснаха, после се впуснаха в страстен танц.

— Искаш ли да продължа? — попита Алиша.

Нима не знаеше, че го бе довела съвсем близо до края?

— Алиша, ако го направиш отново, ще свърша преди… преди да сме…

— Нека тогава да се любим…

Дом се сети, че може би още не е готова, въпреки привидното й нетърпение и смело поведение. Плъзна ръка по гърба й, после по великолепната извивка на хълбока към гнездото от меки къдри между бедрата й. Бе стиснала крака и той предположи, че може би изпитва лек страх.

Загали леко бедрата й и скоро почувства, как те се отпускат и отварят, готови да го посрещнат. Постави длан между тях и докосна неуверено най-интимното й място. Алиша изстена леко, после се усмихна и той плъзна пръст в нея. Определено беше готова.

— Не желая повече да чакам — помоли го тя.

Точно това искаше да чуе Дом.

Алиша разтвори ръце и щом той покри тялото й със своето, го прегърна и се притисна към него, изгаряща от страст. Дом се поколеба, застанал на прага на нейната женственост. Тя беше толкова крехка! Освен страха, че може да я смаже с теглото си, той отново бе ужасно притеснен да не я нарани в нетърпението си. Затова опита да продължи бавно. Но Алиша не му позволи. В момента, в който той започна да прониква в нея, тя постави ръце на хълбоците му и го притисна към себе си с всичка сила.

Дом се потопи в топлината й. Алиша извика, но не от болка. Той се раздвижи и тя го последва, като жадно посрещаше всеки негов тласък. Наложи му се няколко пъти да я кара да забави темпото. Не искаше неземната наслада да свършва!

Алиша бе толкова прекрасна и Дом я притежаваше, поне в този момент! Целуваше я и всяка целувка беше знак, че му принадлежи. Тя захапа долната му устна и неизвестно защо това го накара да изгуби самоконтрол. Заля го вълна на неописуем екстаз. Усещането бе толкова неземно, че му се зави свят.

Когато най-сетне се опомни, се притискаше към тялото на Алиша. Тя потръпваше под него и дишането й бе също толкова тежко.

Дом се съмняваше, че го е последвала в екстаза, но се смущаваше да признае, че не е сигурен. Бе толкова погълнат от своите силни усещания, препускащи в тялото му, че не бе обърнал особено внимание на нейното удоволствие.

Съзнанието за това го смути още повече. Една изключителна жена като нея заслужаваше умел любовник — мъж, който да се отнесе както трябва с великолепното й тяло. Изпита желание да изучи всяко кътче от тялото й и беше сигурен, че това ще му достави огромно удоволствие.

Но никога нямаше да има тази възможност… Разполагаха само с тази нощ. Сърцето му се сви от мъка.

— О, Дом! — въздъхна тя, все още здраво притисната към него.

— Какво има, Алиша?

Не бе сигурна какво искаше да каже — не намираше подходящите думи. През тялото й преминаха последните тръпки на екстаза. Дом я бе накарал да изживее наслада, неизпитвана досега от нея — вълна след вълна от безумно удоволствие. А когато той достигна върха, тя почувства една последна експлозия от топлина и безброй леки тръпки, залели цялото й тяло. Искаше й се Дом никога да не се отделя от нея…

— Не те ли притискам? — попита той със затрогваща загриженост.

— Не. Стой така.

— Добре. Няма да мръдна.

Изпълнена със задоволство и успокоена, Алиша заспа в прегръдките му…

* * *

Събуди се, когато първите слънчеви лъчи огряха заслона. През мушамата на входа и палмовите клонки на тавана и стените се процеждаше синьо-зелена светлина. Алиша се протегна, учудена, че тялото я боли от главата до петите. И тогава нахлуха спомените от вчерашния ден — лодката, вълните, страхът от смъртта… Те я бяха преследвали и в съня.

Усети леко размърдване и с изненада установи, че Дом лежи край нея. Зачуди се защо и двамата са голи. Последваха нови спомени — този път красиви и приятни. Сети се за собственото си необуздано поведение и едва потисна стона си. Сетне се усмихна несъзнателно, припомнила си страстта на Дом, сдържана умело от него заради нейното удоволствие.

Седна, за да го погледне. Той лежеше по гръб, свил коляно и закрил с ръка очи от светлината на деня. Беше красив мъж — силен, загорял, с мускули, сякаш изваяни от тежката работа.

Изкушаваше се да го докосне отново, но не й се искаше да го буди — не още! С утрото се бяха върнали и грижите — как да се махнат от този остров например. С настъпването на деня бе свършила магията, в чиято власт бяха попаднали миналата нощ. Но поне през тези няколко кратки минути той бе неин!

Тя се замисли. Досега бе вярвала винаги, че е господар на собствената си съдба. Наистина ли трябваше да напусне Кокосовия риф толкова скоро? Бяха й се натрупали няколко седмици отпуска. Би могла да ги вземе и да остане.

Но и те щяха да свършат… И тогава щеше да се върне обратно в Хюстън — бе длъжна да го направи заради дядо си.

Дом също не можеше да промени начина си на живот. Неговото място бе тук. Би било жестоко да го откъсне от разкопките и да опита да го накара да живее в града.

Усети как я изпълва дълбока тъга. По страните й потекоха сълзи и Алиша не направи усилие да ги спре. Доминик Сийгър бе най-прекрасният мъж, когото бе познавала — силен, интелигентен, отзивчив, добър… Човек, определящ живота си сам — живот, за който другите мъже можеха само да мечтаят… А тя не можеше да го притежава.

Сега разбираше в известна степен страховете, които го изпълваха. И имаше представа за болката, която щеше да я прониже в деня, в който щеше да се върне към работата, избрана от самата нея, и да остави живота, който отчаяно желаеше да води…

Не след дълго сълзите спряха. Алиша изтри лице с опакото на ръката си. Радваше се, че Дом не е видял как плаче. Не искаше да помисли, че съжалява за случилото се между тях.

Беше приятно да гледа как спи, ала вече трябваше да го събуди. Взе една клонка и го погъделичка по гърдите, но той я отстрани. Тя го загъделичка по-ниско и по-ниско, като тихо се подсмихваше на дързостта си.

Изведнъж Дом отвори очи и сграбчи ръката й.

— Какво правиш? — попита уж сериозно, но постепенно на лицето му грейна усмивка. Съвсем не му беше неприятно да бъде събуден по този игрив начин.

Алиша се усмихна смутено. Той я привлече и тя се отпусна в обятията му.

— Добро утро — рече Дом, преди да я целуне.

— М-м-м… Утрото определено е добро. Радвам се, че си в добро настроение. Не мога да понасям хора, които се събуждат кисели.

— Аз? Кисел? Никога! — Целуна върха на нослето й. — По дяволите, толкова си красива сутрин!

Тя почувства как се изчервява. Досега не беше мислила за себе си като за красавица. Но бе готова да му повярва заради начина, по който я гледаше. Чувстваше се безкрайно желана!

— Страхувах се, че съжаляваш за случилото се. Снощи бе толкова убеден, че това би било грешка…

Дом я накара да замълчи с нова целувка.

— Може да съжалявам някой ден. Но не сега. Беше прекрасно!

— Наистина — кимна Алиша.

— Надявах се… Всичко стана доста бързо. Не исках да е така. Жена като теб заслужава…

— Какво искаш да кажеш с това „Жена като мен“? — прекъсна го тя. Не за първи път го хващаше да използва този израз. — Харесва ми да мисля, че съм единствена, а ти все се опитваш да ме причислиш към някаква категория.

Дом я изгледа замислено.

— Хм… — рече след дълго мълчание, без да отговори на въпроса. — Предполагам, че наистина е така.

Погледът му се плъзна по тялото й и Алиша почувства как я облива топлина.

Хайде да поплуваме — изведнъж предложи Дом.

— Да плуваме ли?

Беше помислила, че ще останат в уютния заслон и ще опитат да върнат отново магията, завладяла ги през нощта.

— Искам да те погледам на слънчева светлина — каза той с дрезгав глас.

Е, щом е така…

— Добре. Но след вчерашния ден не съм много сигурна, че бих желала да плувам отново в океана.

— Тогава само ще си намокриш пръстите на краката. Хайде, знаем, че не си от срамежливите.

Тя почувства как отново се изчервява.

— Колко нетактично от твоя страна да намекваш, че поведението ми миналата нощ не е било като на дама — сгълча го Алиша през смях и се остави с неохота Дом да я измъкне вън на утринната светлина.

Спряха и той отстъпи назад, за да я обгърне с поглед. Тя не се възпротиви — наистина беше твърде късно за свян.

— Ти си истинска дама до мозъка на костите си — изрече тихо Дом.

Затичаха към брега по още хладния пясък. Водата бе спокойна, синя и Алиша установи, че не изпитва никакъв страх от нея. Двамата плуваха и се гмуркаха като игриви делфини и Алиша осъзна, че никога не се е чувствала в такава хармония с природата и собственото си тяло. А болката в мускулите й напомняше единствено, че е жива — истински жива!

Дом я хвана и я целуна силно — така, че не остана никакво съмнение за намеренията му. Алиша отвърна на страстта му. Той я взе на ръце и я понесе към брега, без да откъсва устни от нейните. Но точно, когато излязоха от водата, спря и я пусна на пясъка.

— Какво има? — попита тя.

— Не чуваш ли?

— Кое?

— Моторна лодка. Май ще имаме посетител.

— О! — Алиша се погледна. — Предполагам това означава, че трябва да се облечем.

Дом се усмихваше, изпълнен с искрено съжаление.

— Да. Хей, по-весело! След малко ще бъдем спасени.

— М-м-м, да…

Не изпита никакво щастие от тази перспектива, макар да знаеше, че всичко има край…