Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силует на желанието (206)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel in His Arms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
White Rose (2013)

Издание:

Сюзън Кери. Ангелът на джаза

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0116-X

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

Без да го е грижа дали някой е чул думите му, Джейк взе Ани в прегръдките си. Двамата се понесоха в такт с музиката, притиснати толкова плътно един към друг, че усещаха дъха си. Разбира се, Джейк беше великолепен танцьор — тя бе убедена, че ще се окаже така. Леко, грациозно и непринудено я водеше по дансинга с по-голямо майсторство и усет към музиката, отколкото би могла да си представи. Тънките му пръсти, които обгръщаха талията й през кадифената рокля, насочваха всяка нейна стъпка, караха я да се усеща обградена с внимание и лека като перце, макар и притисната здраво в ръцете му. Как бе копняла да й се отдаде такъв случай да прегръща Джейк, да вдъхва смесения мирис на цигари, одеколон и едва доловимия аромат на кожата му!

Одевешните му думи със скрития в тях дързък намек бяха развихрили фантазията й. Дали той имаше предвид това, което тя си въобразяваше? И нима нямаше отново да промени намерението си? Сякаш усетил колебанието й, Джейк я притисна към себе си така, че тя усети очертанията на тялото му. В нея не остана съмнение за огромното му желание. На пианото, като ангел-пазител, Оскар поде бавна, чувствена и сантиментална мелодия. Вълните на арпежите и дългите, изпълнени с копнеж, тонове, бяха сякаш създадени за двамата танцьори, които се носеха заедно, наслаждавайки се на чувственото удоволствие от прегръдката.

Мъж и жена, влюбени един в друг, мислено добави Ани и усети, че ще полудее от желание.

— Ани? — В тази единствена дума, отронена от Джейк, се съдържаше въпрос, който тя безпогрешно отгатна.

— Тук съм… — Виеше й се свят от изпитото шампанско и от вълнението.

— Зная, че си тук — прошепна той, постави ръката й на гърдите си и я прегърна, като облегна буза на косата й. Ани интуитивно усети, че се е предал и желае — поне за тази нощ, да наруши самоналожените правила и да получи онова, за което и двамата жадуваха.

От този момент те непрекъснато танцуваха за едно. Копнежът им се усилваше от пронизителното страстно соло на тромпета, от завладяващия ритъм на барабаните, от изразителните паузи на Оскар. Дори след като напуснаха дансинга, не се разделиха. Джейк стискаше ръката й властно, като че никога нямаше да я пусне. Тя знаеше, че чувствата им са очевидни за всички — бяха се превърнали в двойка, изгаряща от страстно желание един към друг.

Накрая, когато вече наближаваше четири и половина, пожелаха „лека нощ“ на последните гости.

— За мен беше такова удоволствие да се запозная с теб, Ани! — сърдечно каза лелята на Джейк, като я гледаше любопитно и одобрително иззад очилата със златни рамки. — Ти имаш необикновен талант, мила моя. Съпругът ми и аз бихме били очаровани да присъстваш на събирането, което той устройва по случай рождения ми ден. — Тя спомена датата и адреса. Ани погледна Джейк.

— Аз ще се погрижа да дойде, лельо Бетиа — намеси се той.

След това всички си отидоха, освен Оскар и Хари. След като изключиха лампите и озвучителната апаратура, Оскар им пожела „лека нощ“ и се отправи към квартирата си, за да нагледа внука си. Хари някак неловко потупа Джейк по рамото и свенливо целуна Ани. За момент очите на двамата мъже се срещнаха в безмълвно разбирателство.

— Ще се върна след минута — промълви Джейк, след като съдружникът му си тръгна. Той остави Ани в средата на помръкналия дансинг и отиде да заключи входната врата откъм улицата. След това се върна при нея със сако, преметнато на рамо.

— Готова ли си, скъпа? — Мелодичният му глас бе малко по-дрезгав от обикновено, сякаш този път беше по-различно, без значение колко жени бе имал преди.

Тя кимна. Той я изведе на двора, заключи вратата и обгърна с ръка раменете й. Тръгнаха през двора и заобиколиха фонтана. Сетне изкачиха тясното стълбище, също както преди няколко дни. „Този път наистина ще се случи — помисли си Ани, разтърсена от лека тръпка. — Ще узная какво е да изпиташ пълната сила на неговата страст и след това да заспиш в обятията му.“

— Ела при мен — тихо каза той, остави сакото си и нежно я притегли към себе си.

Ани събу обувките си и ги изрита настрани. Сетне обви ръце около врата му и безмълвно предложи устните си. Този път той не се отдръпна.

— Господи, колко те желаех, Ани! — Обсипа устните й с леки целувки, които предизвикаха тръпки по цялото й тяло.

Сетне той плъзна език във влажните дълбини на устата й, сякаш имитираше любовния акт. Тя леко изстена, усещайки как ръцете му бързо достигат гърдите й и смъкват корсажа на кадифената рокля. След миг той коленичи и я обърна към светлината, за да се наслади на зрялата пълнота на разголените й гърди. Сетне ги обхвана с длани и нежно погали зърната им с палци.

Устата му отново докосна нейната. Последните остатъци от разсъдъка на Ани се изпариха. Тя леко се олюля, докато той смучеше поред зърната й, като леко ги докосваше с трепкащия си език. От гърдите по цялото й тяло се разляха горещи вълни на желание. Тя буйно притисна тъмната му глава към тялото си. Никога никой мъж не й бе обещавал такава наслада, такова блаженство. С него не изпитваше никакъв свян.

Той отново се изправи. Ръцете му се плъзнаха от гърдите към ципа на роклята й. „Искам да не остави нито част от мен недокосната, да ме прегърне и да ме изпълни с плътта си!“ — мислено изстена Ани.

Бе изумена от опитността му. Той я освободи от роклята така лесно, че само след миг дрехата се свлече около глезените й. Тръпнеща пред неговия поглед, Ани му позволи да свали бельото й.

— Кожата ти е като коприна — дрезгаво промълви Джейк, все още облечен във вечерните панталони и полуразкопчаната риза. Той прокара ръце по пищните извивки и нежни очертания на тялото й. Миг по-късно, когато пръстите му достигнаха сърцевината на желанието й, Ани осъзна, че вече никакви задръжки не са в състояние да спрат любовната игра.

— Джейк, моля те… — Гласът й бе задъхан. Усещането бе така непоносимо сладостно, че гърлото й се сви. — Съблечи се. Моля те… Искам те…

— Ще се чувстваме по-удобно в леглото ми. — Той също се задъхваше от страст. Грабна я на ръце и я понесе нагоре по витото стълбище.

Голямата спалня с висок таван тънеше в мрак. Джейк положи Ани върху леглото и впи устни в нейните. После я остави за момент и вдигна щорите, покриващи високите сводести прозорци. Над древните покриви на Френския квартал се виждаха няколко светлинки, които все още горяха в прозорците на небостъргачите.

На бледата лунна светлина Ани успя да различи и част от стаята — ефирния бял балдахин над тежкото легло с четири бамбукови колони, сянката на полилея-вентилатор над главата й. Джейк отново бе застанал край леглото и безмълвно я наблюдаваше. За миг й се стори, че съзира в очите му едновременно желание и някаква вътрешна съпротива.

— Джейк? — въпросително каза Ани.

Без да отвърне, той проследи с пръста си тялото й, като започна от носа й, мина през разтворените устни, стегнатите гърди, плоския корем и стигна до стъпалото на единия й крак.

— Ти си така дяволски красива, че е опасно да те гледам! — Леко поклати глава.

— Тогава недей само да гледаш! — Протегна ръце към него. — Съблечи се.

— Както желаеш, скъпа. — Разхлаби вратовръзката си и я хвърли на пода. Без да сваля очи от голата жена, той разкопча ризата си и се измъкна от нея.

Ани копнееше да му помогне, докато той събуваше панталоните си. Не носеше бельо. Тя рязко пое въздух, когато очите и се спряха на плоския му корем, тесните бедра и доказателството за мъжкото му желание.

— Скъпи… — дрезгаво промълви тя.

— Не още. — Джейк легна до нея и притисна тялото си към нейното. — Искам да ти доставя истинска наслада. — Опитните му ръце и устни се заеха с тялото й. — Ще те накарам да полудееш.

Ани знаеше, че никога няма да забрави тази нощ. Лежеше в прегръдките на Джейк като доброволна пленница на опитните му ласки. Пред нея неочаквано се бе разкрил един нов свят, див и възхитителен. С финеса на любовната игра Джейк я отведе отвъд пределите на онова, което бе смятала за възможно, накара я да изгуби всякакъв контрол над себе си.

Той наистина бе така добър, както й бе обещал. Прилагаше умението си и отново, и отново я довеждаше до границите на желанието, отлагайки своето удоволствие. Зашеметена от любовния плам, предизвикан от него, и възбудена до крайност от страстните думи, които й шепнеше, Ани му се отдаде изцяло. Твърде лесно бе забравила, че не трябва да предизвиква съдбата, че щеше да й бъде извънредно трудно да се раздели с него, ако чувствата й се задълбочеха.

Въпреки всичко тя предложи на Джейк сърцето заедно с тялото си и му се отдаде без задръжки. Сега вече знаеше — той бе необикновеният страстен мъж, за когото бе мечтала през всички години в Хума, докато баща й непрекъснато й бе намеквал, че трябва да се задоми. Негова бе тъмнокосата глава, която бе мечтала да усети на гърдите си. Негова бе устата, която болезнено бе копняла да прокара пламтяща пътека по тялото й, да я хвърля пак и пак в бездната на удоволствието. Негови бяха силните крака, които бе сънувала да разделят гладките й бедра и да си пробиват път към нея, точно както сега.

Внезапно я обзе лудо желание да го накара да я пожелае по същия начин, както тя него — така отчаяно, че да не може да издържа повече, да се хвърли като лавина върху нея и да я покрие с тялото си. Дръзна да го докосва така смело, както той нея, да достига и обсипва с ласки мъжкото му желание…

— Ако продължаваш така — изръмжа той с глас, леко треперещ от изненада и удоволствие, — ще свършим твърде скоро, ангелче.

Ани разтърси глава. Косата й се разпиля по възглавницата.

— Не ме е грижа! — пламенно изстена тя. — Искам да усетя… как връхлиташ върху мен… И това няма да е последният път, когато ще го направим… А едва първият…

Думите й разгоряха страстта му. Ани шепнеше колко силно го желае, докато най-сетне той навлезе дълбоко в нея с мощен тласък.

Хиляди слънца избухнаха под стиснатите й клепачи. За момент той остана неподвижен, като се бореше да възстанови самоконтрола си.

„Сега зная какво означава да бъдеш слята с вселената“ — помисли си тя, когато Джейк отново започна да се движи в нея, подканвайки я да влезе в ритъма, древен като самото човечество.

Той бе предсказал вярно, че насладата няма да трае дълго. Вълните на удоволствието ги заляха и, неспособни да се сдържат, двамата достигнаха екстаза почти едновременно.

Когато телата им застинаха неподвижно, Джейк се отпусна със стон върху нея и я притисна към себе си. Тя любовно го прегърна. Чувство на дълбоко задоволство се разля по бедрата й и я потопи в сладка нега.

„Колко те обичам, Джейк! — безгласно промълви Ани. Горещината, разливаща се по тялото й, накара бузите й да запламтят. — Не исках да стане така и сигурно ще съжалявам. Но не можех да се боря със себе си! И не бих заменила тази нощ за нищо друго!“

 

 

Неделното утро отдавна бе настъпило. През прозорците се процеждаше бледа светлина. Ани, целувана и любена до насита, бе заспала в обятията на Джейк.

Когато в далечината се разнесе звънът на камбаните на катедралата „Сейнт Луис“, Ани се размърда. Докато бе спала, Джейк бе спуснал щорите. За момент тя се почувства объркана от това, че леглото до нея е празно. След това видя мъжа, с когото се бе любила…

Той седеше само по къси панталонки в едно кресло, пушеше, пиеше кафе и я наблюдаваше. До ноздрите й достигна приятен аромат, разнасящ се от сребърна кана и покрита със салфетка чиния, поставени на малката масичка. Роклята на Ани бе закачена на гардероба, а бельото й — прилежно сгънато и подредено край леглото. Тя се разсъни напълно, внезапно осъзнала с болка, че заедно с кроасаните и кафето няма да има утринна любов, може би няма да има дори целувка за „добро утро“.

— Е — каза той и присви сините си очи, — най-после се събуди. Знаеш ли, че минава единадесет? Предполагам, че ще искаш халат, за да си изпиеш кафето.

Тонът му бе студен и делови. Вероятно в подобни ситуации винаги се държеше според изискванията на благоприличието и поднасяше закуска, преди да отпрати любовницата си. „Това наистина е последният път, когато бяхме заедно“ — горчиво си помисли Ани. Сега щяха да се разделят. Завинаги.

— Кажи нещо — подкани я той. Край устата му трепна мускул, макар че в очите му нямаше и следа от усмивка. — Искаш ли да ти дам халат или ще предпочетеш роклята си?

„Колко романтичен си тази сутрин, Джейк Сейнт Арнолд“ — иронизира наум Ани. Чувстваше се засрамена и потисната.

— Нито едното, нито другото — сряза го тя. — Аз винаги закусвам гола.

Зениците му се разшириха от учудване. Тя опита да се разсмее:

— Хвана ли се? Всъщност ще облека халата. Другите ми дрехи са долу, в гримьорната. Но, преди да си изпия кафето, бих искала да взема душ.

Горещите водни струи бяха като заместител на сълзите. „Ти получи каквото искаше и сега ще трябва да си платиш — повтаряше си тя. — Сега няма значение, че го обичаш. Вече си голямо момиче и ще продължиш да работиш за него. Ще се опиташ отношенията ви да си останат приятелски. Снощи усети със сърцето си, че част от него не желаеше това да се случи. Но ти му помогна да заглуши този вътрешен глас, принуди го да се поддаде на страстта си!“

Когато излезе от банята, загърната в халата, бе успяла да си придаде безгрижен вид. Докато беше вътре, Джейк бе донесъл нещата й и ги бе поставил на леглото до бельото й. Тя седна и си взе кроасан. Смяташе да се държи хладно, дори това да й струваше живота. Отпи от силното кафе с дъх на цикория, докато Джейк преглеждаше неделния вестник.

Но когато Ани се надигна, за да си тръгне, държанието му се промени.

— Ани, почакай. — Сложи ръце на раменете й. — Трябва да поговорим…

Точно сега последното нещо, което искаше, бе Джейк да я докосва. Тя отстъпи встрани и се усмихна студено.

— Знаеш ли, наистина трябва да си отида вкъщи и да се преоблека. Следобед трябва да ходя на работа.

На лицето му се изписа изумление.

— Но днес клубът е затворен… Събота е — започна той. Въпреки разочарованието и смущението си, Ани усети горчиво задоволство.

— Зная — отвърна тя с преувеличено търпение, взе дрехите си и се запъти към банята. — Но ти сигурно разбираш, че от работата в „Изгубения рай“ не получавам достатъчно за прехраната си. Постъпих като келнерка на половин ден в „Джерико Ойстър Бар“. — Без да изчака отговора му, тя се обърна и затвори след себе си вратата на банята.

След като се облече, Джейк настоя да я закара до дома й. Когато спряха пред пансиона, й хрумна нелепата мисъл, че той може да я целуне за „довиждане“.

— Ще се видим в сряда вечер — нехайно подхвърли тя през рамо и като избягна възможността за целувка, бързо слезе от колата.

С озадачен вид, сякаш не бе сигурен кой от двамата е избягал по-бързо след нощната им авантюра, Джейк отвори уста, може би за да я спре, но каза само:

— Довиждане, Ани.

 

 

Следобедът, преди да отиде на работа, тя пренесе малкото си багаж в апартамента на Сали. След това двете отидоха в ресторанта. По пътя Сали каза:

— За теб имаше статия във вестника. Много бих искала някой ден и моето пеене да бъде оценено така.

— Статия ли? — Ани с удивление изгледа новата си приятелка. — Джейк не ми каза нищо…

Сали леко вдигна вежди.

— Мислех, че тази сутрин сте чели вестника с шефа си — отвърна тя, бързо разбрала положението.

— Не е точно така — изчерви се Ани. След това поклати глава. Защо да крие? — Смятах да ти кажа… Джейк и аз прекарахме нощта заедно. Но това никога повече няма да се повтори.

— Кой знае? — Сали се усмихна закачливо.

За своя изненада Ани откри, че е станала знаменитост в малкото заведение за морски специалитети. Клиентите, които я бяха разпознали, обещаваха да дойдат да я чуят. Дори Буба, който и при най-добро настроение не изглеждаше твърде общителен, се суетеше и разправяше наляво и надясно, че в заведението му работи знаменита певица.

Работата и всеобщото одобрение повдигнаха самочувствието й и я отвлякоха от мислите за Джейк. Едва когато остана сама в новата си спалня в апартамента на Сали, Ани истински изпита болката от случилото се. Легнала в най-хубавите чаршафи на приятелката си, тя болезнено копнееше за нежните и жадни целувки на Джейк. От очите й бликнаха сълзи и намокриха възглавницата.

Не, тя бе последната жена, която би се опитала да го задържи завинаги. Защо той не смееше да я пожелае?