Сюзън Кери
Ангелът на джаза (5)

Пета глава

Ангажиментът на Ани, чието естество тя не сметна за нужно да обяснява на Джейк, всъщност беше работата й в „Джерико Ойстър Бар“. През четирите часа, прекарани на крак в разнасяне на храна и напитки, Ани нямаше възможност да мисли за снимките. И все пак, през цялото време се чувстваше някак потисната. Очакваше със свито сърце следобеда на другия ден, когато трябваше да подпише договора.

Когато си тръгваше от студиото, Джейк я бе помолил да се отбие в офиса му, за да приключат с тази формалност.

— Хари също ще дойде, за да сложи подписа си под него — бе добавил той.

Но Ани го осведоми, че вече се е уговорила с Хари да отидат заедно. Бе я поканил просто да прегледат заедно малкото статии за майка й, които бе успял да открие. Но изразът на лицето на Джейк — смесица от добре овладяно равнодушие и сянка на ревност — в известна степен я бе възнаградил.

Макар че бе много изморена след работа, заедно със Сали Ани извървя няколкото пресечки до жилището на колежката си, за да го огледа. За нейна изненада, то й хареса, макар че изглеждаше бедно и зле поддържано.

— Ето, че пристигнахме! — заяви Сали.

Двете минаха през сводестия вход, водещ към покрит пасаж, и сгушен между антикварен магазин и малка арт галерия. Покрай стените на пасажа в безпорядък бяха струпани множество картини и няколко велосипеда. Над тях имаше избелял надпис: „Чайна Зодиак — предсказания“. На отсрещния край на пасажа се виждаше дворче. За разлика от това на Джейк, то бе обрасло с бурени и мръсно. Ани неволно се усмихна, когато погледът й се спря на овехтелия плажен чадър, разкривените сламени столове и саксиите с растения от всевъзможни видове. В срещуположния десен ъгъл мигащи светлинки ограждаха входа на гледачката. По балкона на втория етаж се виеше лозница, чиито филизи се бяха прехвърлили върху парапета на разнебитеното стълбище, водещо към апартамента на Сали.

— Харесва ми — каза Ани в отговор на въпросителния поглед на новата си приятелка.

— И на мен — радостно отвърна Сали. — Хайде да се качваме.

Малкият апартамент с две мънички спални не беше кой знае какво. Но Ани се съгласи да се нанесе, без много да мисли. Щеше да изчака само до края на седмицата, която бе предплатила в „Оуклийф“. Тук поне щеше да има постоянен адрес и телефон, изобщо — нещо подобно на дом.

 

 

На другия ден, когато пристигна в сградата на „Таймс-Пикъюн“, Ани отново бе обзета от тревога. „Макар че ще бъде трудно да работя за Джейк — мислеше си тя, — ще трябва някак да се справя. Не мога да си позволя отново да се паникьосам, когато до премиерата ми остава само един ден!“

Тя влезе във високото два етажа мраморно фоайе на сградата. Каза името си на рецепцията и изчака служителката да позвъни в кабинета на Хари. След като остави слушалката, тя се усмихна на Ани.

— Очакват ви. Качете се по стълбите и завийте надясно, а след като влезете в стаята на редакторите, още веднъж надясно. Бюрото на Хари Уилсън е в края.

Ани лесно откри Хари сред морето от бюра и видеотерминали. Той стана и я прегърна.

— Е, как вървят репетициите с Оскар?

— Мисля, че много добре. — Тя се поколеба. — Макар че трябва да призная… Малко съм неспокойна за утре.

— Недей да се притесняваш. — Посочи й стол. — И недей да се чувстваш неудобно заради Джейк. На премиерата ти той няма да свири с групата, така че няма да делиш сцената с него. Просто си избери някое приятелско лице в дъното на залата.

Значи за всички бе очевидно, че Джейк я смущаваше! Щеше да й се наложи да контролира по-добре чувствата си. Тя седна край отрупаното с книжа бюро на Хари.

Забрави за Джейк веднага щом Хари й подаде няколко изрезки от статии за Соланж. Най-напред погледът й се спря на един некролог, придружен от снимка колкото пощенска марка. Заглавието гласеше: „Певицата на «Червената врата» почина след кратко боледуване“. В него бе посочена датата и мястото на смъртта — някаква местна болница. Като опечалени бяха посочени Нед, Ани и семейство Троклер от Картре. Ани се зачуди защо бяха поместили името на баща й, след като са били разведени. Тя се взря в малката снимка. Напразно обаче се мъчеше да познае младата си майка в тази блестяща руса красавица с огромни гримирани очи.

— Била е много красива — каза Хари и погледна към Ани. — Ти много приличаш на нея.

— Благодаря. Надявам се, че ще покажа и нейния талант.

— Предполагам, че онзи ден Джейк ти е пуснал плочата.

— Да. — Колкото по-малко говорим за това, толкова по-добре, мислено добави тя, докато вземаше друга изрезка от вестник. Това беше статия, много прилична на онази, която Нед бе пазил дълги години.

Трета вестникарска статия описваше някакъв побой, станал в клуба. Като свидетели бяха посочени Соланж и собственикът на клуба по онова време, Харолд Дорси.

— Името на Дорси е единствената нова следа, която успях да открия — поде Хари. — Но не зная доколко ще ни бъде от полза. Потърсих телефонния му номер в указателя и на още няколко места. Но Дорси може да е умрял или да се е преселил другаде. Поне според официалните регистри, той вече не е в Ню Орлиънс. Страхувам се, че не успях да ти помогна много. Позволи ми като компенсация да те поканя на обяд.

След като хапнаха набързо в стола, слязоха в центъра със спортната кола на Хари. Офисът на Джейк се намираше на двадесет и първия етаж на висока модерна сграда. На табелката на вратата му пишеше: „Джейкъбсън Енд Сейнт Арнолд, архитекти“. След секунда една секретарка на средна възраст ги покани вътре.

— Влизайте, очаквах ви — рече Джейк и се усмихна по онзи особен начин, който така привличаше Ани.

За неин ужас, облечен в костюм, Джейк изглеждаше още по-привлекателен. За да прикрие смущението си, тя бързо се огледа. Очите й поглъщаха просторното светло помещение с цял ред прозорци, обърнати към града, луксозното бюро и чертожната маса, отрупана с планове. С одобрение разгледа картините по стените, полиците с книги и старите джазови инструменти, служещи за украса. В месингова саксия бе засадено смокиново дръвче.

Кабинетът беше съвсем различен от офиса в „Изгубения рай“ и от артистичния апартамент на Джейк.

— Няма ли да седнете? — попита той и им посочи две кресла, тапицирани с виолетово кадифе, които изящно контрастираха на бледосивите стени и гълъбовия килим. — Да ви приготвя ли нещо за пиене, докато прегледате договора?

— Аз не мога, на работа съм — промърмори Хари, докато четеше документа. — Смятам, че всичко е наред. Имаш ли писалка?

— А какво мислиш ти, Ани? — попита Джейк, докато подаваше на съдружника си тънка черна писалка, на която със златни букви бяха гравирани инициалите Д. С. А. — Мога да ти приготвя джин с тоник, ако искаш.

— Не, благодаря — отвърна тя, като се стараеше да не изглежда поласкана, че той си бе спомнил любимото й питие. — Сега имаме работа. Нали отпразнувахме събитието онзи ден? — Веднага съжали за думите си. Бе му припомнила не само наздравицата в бара, но и сцената в апартамента му. Забързано взе договора, подаден й от Хари, и го зачете.

— Условията в него са същите, както се уговорихме — потвърди Ани и също драсна подписа си върху четирите екземпляра. — В случай, че тръгваш веднага, Хари, ще съм ти много благодарна, ако ме закараш до вкъщи.

— Наистина тръгвам. Трябва да предам статията си за неделния брой най-късно до шест следобед.

И двамата се изправиха.

— Аз ще те откарам до квартирата ти. Ако искаш, разбира се — намеси се Джейк. — И без това трябва да ходя нататък, а пътят на Хари не минава оттам. Освен това, ако имаш една свободна минута, бих искал да поговорим за нещо.

— Не може ли да го отложим? — намръщи се тя.

— Да, но предпочитам да свършим преди премиерата ти.

— Добре тогава. — Тя каза „довиждане“ на Хари, отиде до прозореца и се обърна с гръб към стаята, докато Джейк и Хари се сбогуваха. Сетне чу вратата да се затваря.

Джейк застана зад нея.

— Искам да ти се извий — започна той с дълбокия си леко дрезгав глас.

— Сега пък за какво? — Решително не откъсваше поглед от моста на Мисисипи, но вътрешно потръпна от собствения си ироничен тон.

— За начина, по който се държах в апартамента ми. И за това, че вчера в студиото те накарах да се почувстваш неудобно. Честна дума, не исках да стане така.

— Забрави го — сви рамене тя.

— Бих предпочел да ми простиш. Може да ти достави удоволствие да узнаеш, че снимките, които направихме, си струваха мъките. Бих ги нарекъл зашеметяващи, поради липса на по-подходяща дума.

Ани не захапа въдицата, макар че ужасно се изкушаваше да го направи. „Дори да изглеждам най-прекрасната след Били Холидей с гардениите й — мислено се закле тя, — ще изчакам, докато той сам предложи да ми покаже снимките.“

Но той не й предложи, поне не веднага.

— Имам подарък за теб. Надявах се, че той ще помогне да изгладим отношенията си — тихо рече Джейк.

Тя се обърна към него.

— Не си въобразявай, че ще приема каквото и да било от теб!

— Можеш да приемеш това. — Той извади от бюрото си плочата на Соланж и й я подаде. — Мислех да ти я дам още онзи ден. Тя трябва да бъде твоя, независимо дали ще решиш, че можем да бъдем приятели, или не.

С треперещи ръце Ани пое плочата. Сякаш едно малко късче от наследството, което й бе липсвало тъй много, най-сетне се връщаше при нея.

— Благодаря ти… много — прошепна тя. — Бих искала… да бъдем приятели.

— Значи всичко е наред. — Без да я докосва с ръце, той се наведе и леко я целуна по бузата. — Знаеш ли, ти наистина си като ангел в нашето време. Точно както майка ти е била ангел на своето.

— Грешиш. Соланж не е била ангел. И аз не съм.

Джейк й се усмихна невярващо.

— Извинявай — каза той. — Но те смятам наистина за ангел. Изненадан съм, че още не си видяла рекламата. Излезе в сутрешния вестник.

Половин час по-късно той й помогна да слезе от неговия лъскав черен корвет пред пансиона „Оуклийф“. В джоба на Ани имаше сгънато копие от вестникарската обява, на която с големи черни букви пишеше: „Горещ джаз и балади от Кейджън в изпълнение на госпожица Ани Дюпре, Ангелът на Бейо“. Беше й трудно да повярва, че бляскавата и емоционална певица на снимката е самата тя…

 

 

Напрежението не я напусна дори по време на четиричасовата й смяна в „Джерико“. Дълго след като се прибра, Ани се унесе в неспокойна, изпълнена с видения, дрямка.

— Ти цялата си само нерви, момичето ми — каза й Оскар на следващата сутрин, когато тя пристигна за последната репетиция преди премиерата. — По-добре се успокой и се остави музиката да те води.

За щастие, Джейк го нямаше.

— Ще се опитам. — Тя нервно се усмихна на добросърдечния пианист и пристъпи към микрофона. — Но това е голяма отговорност. Тази обява във вестника… Не искам да накарам Джейк или Хари да се чувстват като глупаци.

— По дяволите, нищо такова няма да стане, момичето ми! — засмя се Оскар. Ръцете му леко погалиха клавишите и изтръгнаха от тях няколко фрази. — Остави се на музиката да те успокои. Ти живееш в нейния свят, не забравяй това.

Съветът на Оскар сякаш подейства. Когато в един и половина се върна в „Оуклийф“, за да подремне, тя за първи път се чувстваше сигурна в репертоара си. И все пак бе твърде нервна, когато в седем и петнадесет се върна в клуба. В специална чанта носеше черната кадифена рокля с открити рамене.

Когато влезе през входа откъм двора, на сцената свиреше подгряващата група и немалко хора вече седяха около кръглите масички. Джейк все още не се бе появил. Хари я откри почти веднага и я отведе в малката гримьорна, която бяха стъкмили с Джейк в съседство с офиса.

— Съдружникът ми ще се забави — осведоми я той, забелязал неспокойния й поглед. — Има среща с клиента, който му е поръчал проекта за търговския центъра „Флорида“. Вероятно ще успее да пристигне точно за началото на програмата ти.

По разписание Ани трябваше да започне в осем. Докато се обличаше и гримираше с леко треперещи ръце, откъм двора се носеха звуците на коктейл от стари джазови парчета. „Не зная защо придавам значение на това — каза си тя и се огледа в огледалото, — но избрах тази рокля, защото тя противоречи на теорията на Джейк, че съм ангел.“

Внезапно на вратата се почука.

— Готова ли си? — долетя отвън гласът на Джейк.

— Да. — По гърба й полазиха тръпки. — Влез.

Той отвори вратата и прекрачи прага. Изглеждаше много елегантен в снежнобялата вечерна риза и превъзходно скроените официално сако и панталони.

— Ани! Божичко, но ти си невероятно красива! Тази рокля… Кожата ти е като мляко. Публиката направо ще се побърка! — В очите му се четеше искрено възхищение. Ани понечи да отвърне, но думите заседнаха в гърлото й. — Кажи нещо — подхвърли Джейк с обичайния си шеговит тон. — Да не би да си глътнала езика си? Искам да съм сигурен, че когато излезеш под светлината на прожекторите, ще можеш да пееш.

— Не се притеснявай — успя да изрече тя. — Чувствам се чудесно. Щом Оскар е до мен, всичко ще бъде наред.

— Добре. Предполагам, че Хари ти е казал… Той е уредил един негов познат критик да отрази събитието. Навярно вече е сред публиката. Леля ми и чичо ми също са тук. Освен това един от най-добрите ми клиенти, почитател на джаза, в момента е в града и реши да дойде да те види.

Без съмнение Джейк не съзнаваше, че думите му не я успокояват ни най-малко. Колко типично за мъжете, помисли си тя. Всъщност нямаше значение на кого искаше да я покаже. Ани бе убедена, че всичко ще мине добре.

— Ще видиш, че ще се шашнат — увери го тя.

Той кимна. Изразът му като че се смекчи.

— Ти караш и мен да се чувствам по този начин, Ани.

Преди тя да разбере какво става, силните ръце на Джейк я прегърнаха и устата му се сведе към нейната. Този път целувката му не беше страстна, а изпълнена с огромна нежност. О, в устните му имаше и страст, която можеше да пламне при най-малката провокация от нейна страна. Но в момента не си позволяваше да й даде воля. Ани остана неподвижна, замаяна от чувствата си.

Накрая той леко се отдръпна. Топлината на ръцете му все още изгаряше раменете й. Изглежда този път ни най-малко не съжаляваше за това, което бе направил.

— Джейк… — поде тя.

Той поклати глава и изтри с крайчеца на носната си кърпа петънце размазано червило край устните й.

— Не исках да променям правилата, без да поискам твоето мнение. Нека сметнем просто, че това е целувка за късмет. Желая ти успех от все сърце.

Вълнението и копнежът, които Джейк отново бе разпалил, изпълваха Ани. Те пресякоха двора заедно. Стрелките на часовника над входа на клуба откъм Бърбън стрийт показваха осем без пет. Подгряващата група си бе отишла. На сцената заемаха местата си музикантите, които бе чула в онзи първи следобед. На мястото на Джейк седеше мършав черен младеж с неизменна усмивка на уста. Оскар, който тази вечер щеше да ръководи квинтета, хвърляше погледи към задната врата в очакване на Ани.

— Първо ще изсвирят две парчета сами, за да загреят публиката — прошепна Джейк в ухото й. — Ще почакаме тук. Когато Оскар ми даде знак, че е време, ще те представя и ще те повикам пред микрофона.

— Добре.

Той стисна ръката й.

По-късно Ани не си спомняше кои песни бяха свирили и какви шеги бе подхвърлял Оскар, за да поддържа настроението на посетителите. Докато Ани бе в гримьорната, клубът се бе препълнил. Много хора бяха във вечерно облекло — те бяха роднини на Джейк и Хари, приятели и делови познати. Явно след това щеше да има купон. „Трябва да се представя добре“ — напомни си тя и усети как отново я обзема нервност.

Беше по-лесно, отколкото мислеше. След като стисна ръката й за последен път, Джейк излезе и каза за Ани няколко комплимента, които я накараха да се изчерви, макар че по-късно не можа да си припомни какви точно бяха. Тя тръгна към подиума, съпроводена от приятелски ръкопляскания. Свенливостта й контрастираше с дръзката рокля. За момент блясъкът на прожекторите я заслепи. Оскар бе решил да започне с няколко бързи темпераментни парчета, с които да възпламени публиката. Той засвири встъпителните тактове на един стар хит на Хелън Конъл. Ани се потопи в музиката, понесена от устрема на чувствата си. Сякаш чрез някаква мигновена химическа реакция свенливостта й се изпари, а на нейно място се извиси блестящата развълнувана мощ на чистия й глас.

След края на песента се разнесоха бурни аплодисменти. Тя се поклони ниско, като се молеше корсажът на роклята да издържи, и промълви няколко благодарствени думи към публиката. Най-сетне страхът я бе напуснал. Взе микрофона от стойката, излезе пред музикантите и заговори на присъстващите за това колко дълго е мечтала да пее тук, на тази сцена, където някога е стояла майка й. Окрилена от одобрението и възхищението на хората, тя с увереност показа пълните възможности на тялото и гласа си.

До този момент не бе пяла специално за Джейк. Видя, че е седнал на една масичка заедно с посивял изискан мъж и възрастна двойка — вероятно леля му и чичо му. Макар че бе очаквала Йоланд също да дойде, тъмнокосата фотографка не се виждаше никъде.

Изпълнена със смелост, Ани запя за Джейк и се откъсна от омагьосващия му поглед едва когато стана очевидно, че между тях двамата се разменя съобщение, твърде интимно, за да бъде споделено с останалите. Тя отправи последния куплет към Хари, който седеше с приятели в отсрещния край на залата. Сетне, без да дочака ръкоплясканията да стихнат, се впусна, както я бе посъветвал Оскар, в бурна искряща импровизация.

— Накарай хората да искат още — й бе казал пианистът. — Накарай ги да съжаляват, че изпълнението ти е свършило.

Ани се поклони сред оглушителни аплодисменти. Отново постави микрофона на стойката и слезе от сцената. За нейно учудване, музикантите също я аплодираха. Хората се стълпиха около нея, но Джейк решително я измъкна от тълпата и я отведе на своята маса. Там ги очакваше шампанско, а също и Хари, който братски я целуна.

— Бяхте изключителна, мила моя — каза й елегантната сърдечна дама, представена й като Бетиа Джейкъбсън, леля на Джейк и съпруга на съдружника му в архитектурното бюро.

— От сърце се присъединявам към тези думи, млада госпожице. — Този комплимент бе изречен от Стивън Моуръл, клиента на Джейк от Сейнт Питърсбърг. — Сигурен съм, че и великата Елла Фицджералд би одобрила интерпретацията ви на последната песен.

Ани инстинктивно погледна Джейк. „Ние имаме да си кажем толкова неща! — казваха очите му над ръба на чашата с шампанско. — Когато останем сами.“

— Съгласен съм, беше забележително — изрече той на глас. — Изпълнението ти беше от класа, ангелче.

От този момент нататък сякаш цялата вечер се разтвори в ослепителен водовъртеж от музика, ръкопляскания и искрящо шампанско. През паузите, докато квинтетът свиреше без нея или също се оттегляше в заслужена почивка, Джейк не се отделяше от Ани. Той непрекъснато пълнеше чашата й, след което я закачаше, че е пила твърде много. Бе преметнал едната си ръка върху облегалката на стола й.

Тя усещаше, че Хари ги наблюдава и сигурно се пита какво ли се е случило. Но в момента това нямаше никакво значение. Леко замаяна от шампанското, Ани щедро раздаваше блестящи усмивки и бе по-разговорлива от обикновено. Всъщност бе опиянена от музиката, аплодисментите и от… Джейк.

На сцената тя съзнаваше, че пее както никога през живота си. Общуването й с публиката наподобяваше любовна игра. В желанието си да я слушат още и още, посетителите я подтикваха да се раздава изцяло, да разкрие същността си… За първи път бе усетила какво означава да пееш непрекъснато, ала без да се уморяваш.

Към три сутринта Джейк обяви, че клубът е затворен и обясни на поканените гости, че истинският купон едва сега започва.

Като крепеше в една ръка чашите си с ром и кола, Оскар сърдечно я прегърна. Сетне се върна на подиума, за да изсвири още няколко мелодии — този път заедно с няколко от гостите, които бяха донесли със себе си инструменти за импровизирания джем сешън. За изненада на Ани, келнери в униформи вкараха на колички откъм двора изискани закуски. След това отвориха още шампанско и наляха на гостите.

Докато най-напред Хари, след това и Стивън Моуръл я заведоха на дансинга, Джейк се остави да го замъкнат до барабаните. Макар че първоначално той само поддържаше ритъма на групата, Ани усети леката промяна в музиката. От погледа й не убягнаха бръчиците на насмешливо задоволство, докато я наблюдаваше как танцува с Моуръл.

При следващото парче всички го замолиха да направи соло. Той накара Ани да си спомни за Бъди Рич. В изпълнението му се усещаха същите стремителни, емоционални ритмични последвания и почти мелодични тонове, които отличаваха големия барабанист от простия водач на група. Всички спряха да танцуват. Тя бе опиянена от тремолото на чинелите. Палките се бяха слели в размито очертание във вълшебните му пръсти. Взираше се в него, като се мъчеше да го запомни така завинаги — с разхлабената вратовръзка и разтворената яка на ризата, с капчиците пот, блестящи по кожата му, с намръщения съсредоточен вид…

След това всичко свърши. Джейк изтри чело. Гостите заръкопляскаха. Джим и Дарнъл, младият барабанист, който бе съпровождал Ани, го потупа по гърба и отново седна на барабаните. След миг Джейк отново застана до нея. Хвърли сакото си на един стол, хвана ръката й и нежно я притегли към себе си. Сините му очи я гледаха така, че дъхът й спря.

— Време е да потанцуваме заедно, моя красива госпожице Дюпре — каза той тихо и настойчиво. — Без или с правила, тази нощ нямам намерение да се разделям с теб.