Сюзън Кери
Ангелът на джаза (3)

Трета глава

Оскар вече бе подел встъпителните тактове на мелодията, когато Джейк пристъпи напред и седна пред Ани.

— Хайде — окуражи я той. — Изпей тази песен само за мен.

Тя бе сконфузена от забележката му за изпълнението й, но трябваше да признае, че той донякъде има право. От момента, в който бе влязла в „Изгубения рай“, тя сдържаше чувствата си. Може би се страхуваше да се изправи лице в лице с мечтата си. Или пък причината беше в Джейк? Трябваше да внимава! Този мъж можеше да обърка всичките й планове.

Е, щом той желаеше изпълнението й да бъде по-секси, добре. Бездруго Джейк я караше да се чувства секси. „Ще му покажа аз кой е скован!“ — закани се тя наум. Изведнъж осъзна, че Оскар свири интродукцията за втори път.

— Ани? — изгледа я Джейк.

— Всичко е наред.

„Ще го накарам да усети чувствата ми — обеща си тя и запя първите тонове. — И ще получа работата, пък каквото ще да става!“ Изведнъж в нея сякаш нещо се отприщи. С чувственост, каквато преди не бе подозирала у себе си, тя пееше, сякаш бе жена, лудо влюбена в мъжа на мечтите си и решена на всяка цена да го притежава. Имаше хубаво тяло — възхитеният поглед на Джейк го потвърждаваше — и тя реши да използва докрай възможностите си. Косата се спускаше по раменете, а големите й сиви очи искряха. Бедрата й се извиха леко напред в тясната пола, сякаш имитираха любовен акт. Представи си, че е в прегръдката на Джейк. Почти усещаше как заравя пръсти в гъстата му тъмна коса, как той я притегля към себе си и устните им се сливат…

И все пак това бе само един блус. Към края му, макар и с нежелание, тя трябваше да изрази болката си от раздялата с любимия. Когато песента свърши, отново никой не проговори. Но тя знаеше, че наистина е страхотна.

Накрая Джейк наруши тишината. Гласът му бе сериозен. В сините му очи се четеше уважение.

— Изпей още нещо. Изненадай ме.

По-късно тя не можеше да обясни защо избра една народна мелодия, която баща й понякога пееше или свиреше на хармоника. Може би бе възприела буквално думите на Джейк и се бе опитала да го изненада.

Ани отмести поглед от Джейк и се обърна към пианиста:

— Може и да не си чувал тази песен. Просто ме следвай, доколкото можеш.

Блестящото черно лице на Оскар изрази учтиво недоверие, че може да съществува песен, която да не знае. Но макар че вероятно наистина преди не я бе чувал, той успя да улови по слух достатъчно от мелодията, за да й акомпанира. Жаловитият лиричен напев от Кейджън се понесе в залата. Този път тя пееше с неподправена невинност, сякаш искаше да заличи предишното впечатление.

След като последният тон на песента заглъхна, Ани се впусна в импровизация върху известна джазова мелодия.

— Страхотно! — възкликна Оскар, когато престана да свири.

Увереността на Ани бликаше на радостни вълни. В този момент напълно владееше гласа си. Това бе нейният инструмент, на който можеше да достигне съвсем чисто и най-високите пронизителни тонове, както и да се спусне с лекота в дълбините на регистъра си. Когато свърши, Хари тръсна глава.

— Това беше просто сензационно! — Той хвърли поглед към съдружника си. — Що се отнася до мен, тя е наета.

Оскар широко се усмихна и добродушно сгълча едно момче на осем-девет години, което бе влязло и бе застанало до него. Ани погледна Джейк, който я наблюдаваше със замислен израз.

— Съгласен съм — каза той накрая. — Ще пийнем ли нещо, за да го отпразнуваме? Или веднага ще отидем в офиса да оформим договора? Както ти казах, ангелче, ако искаш да постъпиш, работата е твоя. Засега ще сключим договор за пробен срок, а ако нещата потръгнат, ще останеш за постоянно. Какво ще кажеш?

Той за втори път я бе нарекъл „ангелче“. Макар че може би имаше навика да се обръща така към повечето жени, тя се почувства поласкана.

— Да — отвърна Ани и за първи път свенливо му се усмихна. — Бих желала да работя за теб.

— Добре. Оскар, ела да пийнеш с нас за сметка на заведението.

Очевидно зарадван от развоя на събитията, пианистът поклати глава:

— Съжалявам, но не мога. Обещах на внука ми Дебни, че този следобед ще го уча да играе бейзбол. Ти наистина имаш хубав глас, Ани. Гордея се, че ще работя с теб, момиче. — Той обви ръка около раменете на малчугана и двамата излязоха.

Телефонът в отсрещния край на бара иззвъня. Хари отиде да се обади. Седнала на старомодно високо столче пред махагоновия бар, Ани наблюдаваше как Джейк смеси за нея джин и тоник и наля скъпо уиски за себе си и за Хари.

— Какво си направила с косата си? — безцеремонно попита той, като й подаваше питието. — И тази рокля… Като че си я взела от някой стар филм.

„Явно не е впечатлен от външния ми вид“ — помисли Ани.

— Роклята беше на майка ми — призна тя. — Може би не трябваше да я обличам. Но нямах почти нищо друго. И… Мисля, че косата ми беше твърде обикновена, за да направи впечатление.

Неочаквано Джейк повдигна брадичката й с една ръка.

— Не се оправдавай — каза той. — Всъщност роклята ми харесва. А косата ти блести като слънце. Но дори когато вчера влезе в бара с куфарите си, изморена и прашна, ми направи по-добро впечатление, отколкото предполагаш.

Тя се изчерви. За щастие Хари се върна и седна до нея. Той сякаш не забеляза, че е прекъснал разговора им.

— Бих искал да вдигна тост за госпожица Ани Дюпре. Дано съвместната ни работа бъде дълга и плодотворна.

— Браво! — Джейк отправи към нея полушеговит поздрав. Макар при идването на Хари да се бе отдръпнал от нея, Ани усещаше как погледът му продължава да я пронизва. Нямаше съмнение, че той представлява опасност за нея. С него се чувстваше съвсем несигурна.

— Къде си се научила да пееш така? — попита Хари.

— Предполагам, че това е комплимент, след като току-що ме наехте — усмихна се тя. — Подбирах песните предимно от стари плочи, докато бях в колежа. Имах един приятел, водещ в нощно джаз шоу. Той ме запозна със суинга. Всъщност това не беше точно запознанство, а по-скоро среща с нещо, което винаги е било част от мен.

— Но ти изпя песен, която няма нищо общо с джаза — забеляза Джейк.

— О, френската песничка? Научих я от баща ми.

— От Кейджън е, нали?

Ани кимна.

— Мисля, че той я пееше често, защото тя беше нещо като разказ за съдбата му.

— Защо, да не би майка ти да го е напуснала? Явно той разбираше диалекта на Кейджън.

— Точно така. Заради кариерата си… Още докато съм била съвсем малка. Всъщност дори не си я спомням.

Джейк се обърна към Хари:

— Исках да ти спомена, че Ани се опитва да открие някакви следи за живота на майка си, Соланж Дюпре. Тя е пяла в този клуб в началото на шейсетте.

— Да ме вземат мътните! — Хари сбърчи пясъчнорусите си вежди. — Страхувам се, че не мога да си спомня това име, макар да ми звучи познато. Какво е пяла?

Ани им разказа малкото, което знаеше, като се стараеше гласът й да звучи равно и спокойно.

— И аз като нея винаги съм искала да пея — завърши тя. — Когато баща ми почина, не остана нищо, което да ми попречи да опитам. Но това е само една от причините да дойда в Ню Орлиънс. Исках също да открия някой, който е познавал Соланж, да разбера какъв човек е била.

Джейк сериозно кимна. Шеговитият му израз бе изчезнал. Съдружникът му я изгледа с интерес:

— Та това е страхотна история! Струва си да я публикуваме във вестника, след като те представим на публиката.

— Ако не открием повече информация за Соланж, половината от историята ще липсва — забеляза Ани.

— Не виждам защо — замислено се намеси Джейл. — Историята на самото търсене може да привлече вниманието на някой, който да успее да ни помогне.

— Може и да си прав. — Хари пресуши чашата си. — Но това би било прецедент. Нямаш представа колко много хора в този град търсят изчезнали роднини.

— Тогава цялата история е безсмислена, нали? — Ани отмести поглед към Джейк. — Защото аз не мога да ви разкажа твърде много.

— Може би няма да е необходимо. Вероятно в моргата — така наричаме вестникарските архиви — е останало нещо, което да свърши работа. В тях има изрезки на статии от стари издания, картотекирани по имена, които стигат доста назад във времето. Може да изровя нещо.

— Ще ми направите голяма услуга!

Джейк, който мълчаливо ги слушаше, сякаш изведнъж си спомни нещо.

— Ани — каза той, — щях да забравя да ти кажа. Снощи си спомних откъде ми е познато името на майка ти. Виждал съм го на една стара плоча, която купих на битака миналата есен. Тя е на четиридесет и пет оборота, и не е в много добро състояние. Но все пак можеш доста ясно да чуеш гласа на Соланж. Всъщност той много прилича на твоя… — Поколеба се при вида на умолителния поглед на големите й сиви очи. — По-късно ще ти я пусна, ако искаш.

— О, да, много, много бих искала!

За момент настъпи тишина. Накрая Джейк каза:

— Тази вечер „Изгубения рай“ е затворен. Защо не отидем в офиса да обсъдим договора? След това ще се качим в апартамента ми да чуем майката на Ани. Какво ще кажеш, Хари?

— Наистина би ми било много приятно, но се страхувам, че ти ще трябва да преговаряш с нея от името на двама ни — отвърна Хари. — Преди малко позвъни издателят ми. Тази вечер трябва да отида до Батон Руж заради една статия. Ани, внимавай с този мъж! И ми позвъни утре следобед във вестника. Дотогава може да съм открил нещо за Соланж.

— Ще се обадя. Благодаря много!

Хари вдигна книжата, които преглеждаше при пристигането й, и ги занесе в офиса на клуба. След секунда вече изкарваше спортната си кола от частния паркинг. Ани и Джейк отидоха в двора и застанаха край ромолящия фонтан, в средата на който имаше бронзова скулптура на две деца, скрити под огромен чадър. Тя огледа двора, застлан с каменни плочи, банановите дръвчета и напуканите саксии с герании.

— Какво очарователно място! — забеляза Ани. Чувстваше се малко неловко, останала насаме с него.

— И на мен ми харесва — тихо каза Джейк.

— Обаче не мога да си обясня защо е тази бронзова фигура — добави тя. — Изглежда по-подходяща за двора на училище, отколкото за нощен клуб.

— Може би е така. Аз я поставих тук. Всъщност обичам децата… Дори аз самият имах дете.

Вече бе забелязала, че не носи венчална халка. И макар че това не беше показателно, по равнодушния му тон се досети, че в момента не е женен. Тя се запита защо ли се чувства щастлива при тази мисъл.

— Можем да преговаряме за условията и тук — заяви Джейк и запали цигара.

Той предложи една цифра, твърде щедра за три вечери седмично, но все пак недостатъчна, за да може Ани да се издържа. В момента явно не флиртуваше с нея. И все пак, останала сама с него, тя се почувства още по-силно завладяна от чара му. Неволно проследи с поглед очертанията на устните му и голата плът, подаваща се от разкопчаната му риза. Светлите му сини очи сякаш проникваха в най-съкровените й мисли. Ани си напомни, че трябва да внимава. В края на краищата, ставаше дума за бизнес.

— Смятам предложението за добро — отговори тя, като се стараеше да изглежда делова.

Краищата на устните му се извиха в лека усмивка.

— Оставяш се твърде лесно да те убедят. Но аз не възразявам. Знаеш, че ще трябва да подпишем официален договор, в който е предвидена неустойка за неизпълнение на условията, както и обичайното разрешение от твоя страна да използваме името ти в нашите реклами, заедно с твои снимки…

— Страхувам се, че нямам снимка — смути се тя.

— Тогава ще трябва да си направиш. — Джейк извади портфейла си, измъкна оттам няколко визитни картички и й подаде една. — Ето ти телефона на един познат фотограф. Позвъни и се уговори да отидеш утре или вдругиден. — Той се поколеба, сетне й подаде още една визитна картичка. — Това е моят телефон. През деня работя като архитект. Звънни ми, след като се свържеш с фотографа.

— Ще ми дадеш ли някакъв съвет какво да облека за снимката?

— Разбира се — засмя се той. — Облечи най-сексапилната си вечерна рокля. И косата ти трябва да пада над челото така съблазнително, както сега.

Ани не знаеше какво да отвърне.

— Кога започвам работа? — попита тя, като се оттегли в безопасните води на деловия разговор.

— Не ти ли казах? В събота вечер. Дотогава ще успеем да отпечатаме рекламата във вестника.

Стомахът й се сви от притеснение.

— Но аз ще трябва да направя няколко репетиции.

— Ако желаеш, можеш да репетираш сутрин с Оскар. Той живее точно до офиса ни, на първия етаж. Репетициите с цялата група ще бъдат след три през нощта в сряда и четвъртък.

При това необичайно разписание зениците й се разшириха.

— Нали твърдиш, че желаеш да работиш като певица? Ако искаш да пробиеш, по-добре свиквай да водиш нощен живот. Значи, разбрахме се. Защо не отидем горе в апартамента ми, за да ти пусна плочата?

След кратко колебание Ани се съгласи. Тя се изкачи пред него по тясна стълба от ковано желязо, водеща към жилището му на втория етаж. Когато пристъпи вътре, се оказа неподготвена за красотата, разкрила се пред очите й. Боядисаните в бяло стени се издигаха към високия таван, който придаваше на стаята просторен вид. Подът бе покрит с бели керамични плочки, стопляни от контрастния колорит на килима в меки бежови, светлокафяви и сини тонове. Камината, украсена с тежки медни и железни орнаменти, изпъкваше на фона на изящните линии на мебелите. Навсякъде имаше цветя и предмети на изкуството. Виждаха се скици в рамки и акварелни портрети на знаменитости в джаза, както и изумително разнообразие от орхидеи в сочни кремави, вишневи, розови и бледозлатисти цветове. В един от ъглите вита стълба от махагон и ковано желязо водеше нагоре, към спалнята, както предположи Ани. През сводестия прозорец се виждаше зеленината на двора.

— Чудно е! — промълви тя.

Той повдигна едната си вежда и отвърна с едва загатнато задоволство:

— Благодаря. Това е домът ми. Заповядай… Разполагай се удобно. Забелязах, че не довърши питието си. Да ти донеса ли нещо друго? В хладилника има чай с лед.

— Да, благодаря. — Тя потъна в луксозните обятия на един диван с кадифена тапицерия. — Без захар. И с много лимон, ако обичаш.

— Ще изпълня всяко твое желание. — Изчезна зад една летяща врата и след миг се върна с две кристални чаши, пълни с чай.

— Заповядай. Аз ще пусна плочата.

Стереоуредбата бе скрита в едно шкафче в стил арт деко. Джейк извади плочата от обложката.

— Записът е на „Делта“. Групата се нарича „Бърбън стрийт Файв“. Надявам се, че няма да се разочароваш от качеството на звука. — Постави плочата на грамофона и седна до Ани.

Най-напред се чу само леко пращене, причинено от някаква драскотина върху плочата. След това стаята се изпълни с тръпчиво-сладките звуци на една от най-известните песни на Лена Хорн. Глас, който поразително приличаше на този на Ани, подхвана мелодията.

Ани бе разтърсена от тръпка на вълнение. Седеше като омагьосана, стиснала чашата си с такава сила, че Джейк внимателно я измъкна от ръцете й и я постави на масата. Гласът на майка й се носеше в стаята, чудодейно съхранен след изминалите години…

Ани тръпнеше при мисълта колко талантлива е била Соланж. Не усещаше сълзите, които се стичат по бузите й. Каква злощастна съдба! Горестта, за която се разказваше в песента, бе съвсем истинска за майка й. И все пак Ани не успяваше да намери сили да прости на жената, която така сърцераздирателно пееше за страданието. Тя беше ангелът, разбил сърцето на баща й. От устните й се изплъзна несъзнателен стон…

Джейк изключи грамофона. Тишина изпълни стаята. Заровила лице във възглавниците, Ани не забеляза болката в очите му, когато се върна при нея и пое ръката й в своята.

— Скъпа… — промълви той. Изведнъж поривисто я изправи на крака и я прегърна. Тя се сгуши в обятията му и избухна в несдържани ридания. Гласът на Соланж, тъй ангелски, и все пак така болезнен, бе разбудил в нея старата болка и гняв заради самотните дни на баща й, заради липсващата й майчина обич…

— Мила, недей! — Ръцете му я притиснаха по-силно. Тези изразителни ръце, на които така се бе възхищавала, сега галеха косата й тъй нежно, сякаш беше дете. Ани зарови лице в рамото му и се насили да спре да плаче.

— Моля те… Прости ми. Съжалявам, че бях такава глупачка.

— Недей да се извиняваш. Кажи ми, какво да направя за теб?

Тя сдържа хълцанията си.

— Просто ме прегърни.

При тези думи между тях припламна познатата искра. Без да съзнава какво прави, тя също обви ръце около него. Двамата стояха по средата на стаята. Тъмната му глава бе склонена над русите й коси. Гальовните му ръце се плъзгаха по гладката кожа на гърба и раменете й. Горещи и уверени, те говореха, че съчувствието му е отстъпило място на желанието…

— О, Джейк! — прошепна Ани, замаяна от пламналите си чувства. Без да мисли за последствията, прокара ръце по гърба му, зарови пръсти в тъмната му коса, също както в мечтите си.

Той безпомощно въздъхна и я прегърна по-силно. Тя усети твърдите очертания на мъжественото тяло, силните мускули на бедрата му, притиснати към нейните. Мирисът на Джейк — тръпчив одеколон, примесен с едва осезаемия специфичен аромат на загорялата му от слънцето кожа — изпълни ноздрите й. Барабанистът обсипваше челото и бузите й с леки целувки, като че открай време бяха заедно.

— Ани, Ани… — дрезгаво прошепна Джейк. — Ти си твърде добра, за да те прегръщам!

По-късно тя си казваше, че това бе критичният момент, в който все още можеше да се отдръпне, да се извини, че злоупотребява с гостоприемството му и да се скрие в банята под претекст, че трябва да поправи грима си. Но в момента нямаше сили да се съпротивява. От Джейк Сейнт Арнолд се излъчваше някаква сила, която я обезоръжаваше. Не бе способна да мисли трезво. Усещаше как в нея на вълни се надига желание, което постепенно побеждаваше самоконтрола й. С изумление осъзна, че жадува да се люби с него, да му разкрие всичките си тайни и той да я притиска в обятията си, докато реалният свят престане да съществува…