Ребека Уинтърс
Белязана да обича (6)

Шеста глава

Хедър се облегна на чина. Какво каза той? Бе стигнал до заключението, че щом Ибра го преследва все още в съня му, и Бранко ще бъде жертва на същата съдба? Как може да сравни своята любовна драма с юношеското увлечение на Бранко?

Тя чу Ник да говори с госпожа Гутиерес, но не разбра за какво става дума. В мислите й бе образът на циганката, завинаги обсебила сърцето му.

Изведнъж вълнението за предстоящото съвместно издирване на Бранко се изпари и Хедър почувства душевна празнота. За щастие учениците започнаха да пристигат един по един с подаръци и сладкиши и не й позволиха да изпадне в униние.

Всички забелязаха отсъствието на Бранко и тя набързо съчини извинението, че не се чувствал добре. Потънала в мисли едва не пропусна влизането на Ченг. Неговото радостно смущение от оказаната чест поразведри настроението й.

Към осем и половина, след като всички подаръци бяха отворени, господин Ченг благодари и обеща да доведе семейството си в училище, за да видят малкия му син. Стаята постепенно се изпразни и Хедър се зае да почисти и подреди. Малко преди девет бе привършила и излезе от училището.

Лъхна я мирис на дъжд. Заплашително надвисналите облаци й напомниха за предупреждението на Ник. Хедър потегли към Спокейн и стигна за рекордно време, изпреварвайки пороя.

Джей и Шели бяха вкъщи, когато тя пристигна. Цялото семейство очакваше с любопитство да им разкаже за срещата си с Ник. Но Хедър бе твърде разстроена и се ограничи с плана за съботното пътуване до езерото Кьор Д’Ален. Благодари на Джей за картите от името на Ник и като се престори на уморена им пожела лека нощ.

Джей я последва в коридора.

— Хез, какво има? Да не си болна?

— Не. Празненството ме измори повече, отколкото предполагах.

— Не ти вярвам. — Той се взря в лицето й. — Нещо ми подсказва, че унинието ти е свързано с бащата на Бранко. Искаш ли да поговорим?

— Няма какво да ти кажа — отвърна тя и започна да разресва косата си.

— Можеш да излъжеш всеки, но не и мен. Засегнал ли те е с нещо?

Хедър остави четката на тоалетната масичка и се обърна към Джей.

— Допускам, че си подозрителен, защото ти наговорих за него какво ли не. — Тя пое дълбоко въздух. — Истината е, че Ник не е такова чудовище, за каквото го представих. Бих казала, че опитва да се справи с неразрешим проблем.

— Бранко е… доста своенравен, но трябва да призная, че ми харесва.

— Всеки го харесва, когато го опознае — рече тя и някак неусетно започна да разказва. — След всичко, което чух, ми е трудно да си представя как Ник и Бранко ще намерят общ език. Тъй като вече зная повече за възпитанието му, бих казала, че Ник посреща със забележително самообладание неговата дързост.

— Навярно неведнъж се е сблъсквал с необузданото поведение на сина си. Вярваш ли, че Бранко ще се върне?

— Не зная. Дълбоко в себе си се надявам, че Бранко има добри чувства към баща си, най-малкото защото е обичал майка му. След разговора с Ник съм убедена, че споменът за нея все още е жив в сърцето му.

Джей я изгледа изпитателно.

— Защо не са се оженили?

— Не зная — прошепна тя.

— Може би там се корени озлоблението на Бранко. Та неговият баща никога не се е оженил за майка му и не е живял с племето. Може би презира Ник и мисли, че той само е използвал майка му, защото я е смятал за недостойна да се омъжи за него заради циганския й произход. Ако случаят е такъв, става ясно защо е враждебно настроен към баща си и не желае да живее при него. А също така обяснява и историята със сватбената гривна.

— И какво е обяснението? — запита тя недоверчиво.

— Искал е да шокира баща си. Може би дори умишлено не е отишъл на работа, защото е знаел, че Ник ще се върне да го потърси. И ще те види с гривната, която е подарил на майка му. Може би така е искал да нарани баща си. Ти сама каза, че Бранко е направил всичко възможно, за да те примами в къщата.

Хедър гледаше изумена брат си.

— Сценарият ти е доста убедителен, но ако бе видял Бранко, когато баща му го хвана на местопрестъплението.

— Не е трудно да се обясни. Както ти ми каза, Бранко е все още юноша и е влюбен в теб, Хез. Чувства, че несправедливо те намесва в отношенията с баща си и затова е реагирал така. А после се е посъвзел и е събрал достатъчно кураж да го удари и унижи в твое присъствие.

Всичко, което казваше Джей, бе вероятно, но твърде странно.

— Ако се окажеш прав, Ник и Бранко едва ли някога ще разрешат проблемите си. Ник ме дразни с прибързаните си заключения, но залагам живота си, че той обича своя син.

— Доста смело изявление. Предай му, че ако има нужда от повече хора при издирването на Бранко, Шели и аз сме на негово разположение.

— Благодаря, Джей. — Тя го прегърна сърдечно.

Независимо от трополенето на дъжда, Хедър заспа веднага щом легна и отвори очи едва когато будилникът иззвъня в шест и половина на следващата сутрин.

Тя се втурна под душа и за миг се приготви за училище. Родителите й настояваха да закуси, но тя ги целуна набързо, грабна чантата си и тръгна.

Бурята бе преминала и въздухът бе свеж и приятен. Хедър се молеше хубавото време да продължи и през уикенда. Мисълта, че ще прекара целия ден с Ник отново я изпълни с вълнение. Каква ирония на съдбата. Първият мъж, предизвикал такива силни чувства у нея, беше недостижим.

С усилие на волята Хедър отпъди Ник от мислите си и се залови за работа. На обяд отиде с колеги до близкото кафене за лека закуска. Като се върна секретарката й предаде, че са я търсили по телефона и й подаде бележка.

Щом видя името на Ник, сърцето й бясно заби. Номерът бе извънградски и тя трябваше да позвъни за негова сметка. Може би Бранко се бе върнал?

За да не бъде смущавана по време на разговора, Хедър отиде в кабинета на заместник-директора и докато чакаше да я свържат, започна да измисля историята на гривната, украсявала някога ръката на Ибра.

— На телефона е Ник Антонович. Хедър! Радвам се, че се свързах с теб, преди да е станало твърде късно.

— Защо? Да не би Бранко да се е върнал?

— Не. Аз съм в Луистън за Фестивала на гората. Тази е единствената възможност да се договорим, ако ще започнем търсенето утре сутринта. Можеш ли да ме чакаш на кея на Кьор Д’Ален в седем сутринта или е твърде рано?

— Седем е добре.

— Мислех да те взема от дома ти, но днес след вечеря ще има събрание на фирмите в дървообработващия отрасъл. Записан съм за изказване, тъй като ще се обсъждат важни екологични проблеми. Събранието вероятно ще свърши късно. Смятам да прекарам нощта тук и призори да тръгна за Кьор Д’Ален.

— Аз ще взема хладилен сак, тъй че няма да спираме за храна.

— Не е необходимо. Аз те помолих да ме придружиш и храната е моя грижа.

— Смятай, че го правя заради Бранко. — Тя спомена момчето, защото искаше да убеди и себе си. Ник не бива дори да подозира за чувствата й.

Последва дълго мълчание.

— Ник?

— Вземи си топли дрехи. Слушах прогнозата. В неделя може да вали. А сега трябва да вървя. Ще се видим в седем часа. — Телефонът щракна, преди тя да отговори.

Хедър погледна слушалката в ръката си, удивена от реакцията на Ник. Сякаш само споменаването на Бранко го извади от равновесие. Към всичко това се прибави и внезапната мисъл, че на вечерята Ник ще бъде с друга жена. Не й се връщаше в клас.

Два часа по-късно Хедър си тръгна от училището и се отби в супермаркета. Мина и през любимата си френска хлебарница и купи няколко хлебчета с шунка. Щяха да бъдат вкусна закуска за следващия ден.

У дома, за радост на майка си, Хедър се залови с вечерята. Свари макарони за гарнитура и изпържи достатъчно пилешко както за вечерята, така и за утрешния ден. Приготви също шоколадови бисквити и плодова салата — любимия десерт на баща й и брат й.

Около десет Хедър си легна, но спа лошо и се буди няколко пъти от страх да не пропусне часа. В пет реши да стане. След душа сплете косата си в стегната плитка, закуси набързо и излезе.

В шест без четвърт вече пътуваше към Кьор Д’Ален, облечена в джинси и бяла памучна фланелка върху банския костюм. Многогодишният опит я бе научил да отива на езерото готова за всякакви случайности.

Небето бе покрито с облаци, но все още бе твърде рано да се правят прогнози. Тя навлезе в района на езерото сред палатки, коли и ремаркета за лодки. Ник я чакаше в кабината на форд пикап с емблемата на „Каниксу Ламбър“. Зад пикапа се виждаше зелено-бял фибърформ с полуплоско дъно, идеалната лодка за изследване на непознати места. Бе с навито покривало, което лесно можеше да се спусне при силно слънце.

Ник слезе от колата и тръгна към нея. Бе облечен в тъмносин анцуг и черна фланелка, които подчертаваха внушителната му фигура. Тъмната му коса бе все още влажна от душа и леко къдрава на челото. На брадичката имаше малък белег от сутрешното бръснене.

— Подранила си — промърмори той с дълбокия си глас и се облегна на прозореца на колата. Сивите облаци, сякаш се отразяваха в очите му. Той оглеждаше нежния овал на лицето й, сякаш търсеше нещо.

— Ти също — промълви Хедър накрая. Изпитателният му поглед я смущаваше. Едва доловимия аромат на парфюм и крем за бръснене, заедно с естествения мирис на кожата му я опияниха. Едва сдържа порива си да докосне с устни леката извивка на челюстта му. А после устните му… — Откога чакаш?

— Най-много пет минути. — Кратките му отговори само увеличаваха напрежението помежду им.

— Би ли извадил хладилната чанта от багажника. Аз ще пренеса другия сак и можем да тръгваме.

Той не помръдна от вратата.

— Ако не успеем до вечерта, съгласна ли си да прекараме нощта в лодката и да продължим търсенето утре? Донесъл съм храна и спални принадлежности.

Може би въпросът бе обикновен, но Хедър долови настоятелна молба. И наистина, претърсването на двете реки и къмпингите по брега на езерото щяха да отнемат време, може би повече от един ден.

Естествено Хедър бе оставала на къмпинг с други мъже. Но бащата на Бранко не бе от онези повърхностни нейни приятели — младежи, които обичаха забавленията, с удоволствие се състезаваха през деня с нея и не бяха заплаха за душевния й покой. Сега само мисълта за Ник я изпълваше с такъв копнеж, че сърцето й бясно се разтуптяваше. Струваше й се, че една нощ с него, усамотени в лодката сред гъстата гора, ще промени безвъзвратно живота й.

— Предложението ми беше необмислено. Извинявай — рече той безизразно, отвори багажника на джипа и взе двата сака.

— Ник? — Хедър слезе от колата и забърза към него. — Поколебах се, защото семейството на снаха ми се събира утре, за да отпразнува годежа на другата си дъщеря Синди. Трябваше да помагам, но ще позвъня и ще се извиня.

— Не бих искал заради мен да отсъстваш от семейното празненство.

— Ник, те не са мои роднини, а на Джей. Освен това зная, че една от причините да ме поканят, е братът на годеника. — Тя се усмихна кисело. — Той е завършил медицина и желанието на всички е да ни запознаят. Всяко извинение е добре дошло, за да се измъкна по най-добрия начин от положението. Предпочитам сама да избирам компанията си.

Като по чудо на лицето му грейна усмивка и в сивите очи проблеснаха весели пламъчета.

— В такъв случай ей там има телефонна будка.

— Ще позвъня на майка ми и ще й обясня. Тя знае колко е важно за нас да открием Бранко и ще ме извини пред родителите на снаха ми.

Докато Хедър разговаряше, Ник пренесе багажа в лодката и спусна ремаркето към водата. Уверените му движения издаваха сръчност и опит. Тя заключи колата, свали джинсите и се затича към рампата. Бързо хвърли чантата си в лодката и нагази във водата, за да направлява ремаркето. След това се покатери на борда, махна с ръка и запали мотора.

Ник й обясни със знаци, че ще паркира пикапа и ще я чака на кея. Те се разбираха почти без думи, сякаш стотици пъти бяха излизали заедно. С Ник всичко беше естествено, сякаш се познаваха от години, а не само от седмица. Преди време Джей бе казал същото за Шели след първата им среща.

Обезпокоена от хода на мислите си, Хедър бавно подкара лодката към кея, като не изпускаше от поглед Ник, който слезе от пикапа и бързо се насочи към нея. С всяка негова стъпка, сърцето й сякаш учестяваше ритъма си.

Преди да усети, Ник беше в лодката и я отблъсна от брега. Застана зад нея, докато тя маневрираше между изходните шамандури.

Без да изпуска кормилото, Хедър се обърна към него, за да попита къде е сложил картите и смаяна замря. Погледът му унесено се плъзгаше от бедрата й към очертаните от мократа фланелка гърди и топлината, която струеше от очите му сякаш прогаряше кожата й. Краката й се подкосиха.

Тя с усилие извърна глава към водната шир пред нея. За първи път в живота си едва не изгуби контрол над лодката. Още няколко секунди и щяха да заседнат в пясъчните плитчини.

Докато идваше на себе си, съсредоточена върху обозначенията на пътя, той седна на съседната седалка и скръсти ръце. Близостта му я плашеше и привличаше.

— Бранко няма никакъв шанс да те спечели, нали? — Дрезгавият глас пресуши гърлото й и тя не можа да произнесе нито дума, дори ако от това зависеше животът й.