Бари Хюгарт
Осем ловки демона (8)

Глава 8

Тъй като Ли Котката щеше да пътува дълго време по море, имахме достатъчно време, за да позволим на Иен Ших по пътя да дава представления и да понапълни ковчежето си. Струва ми се споменах, че всички му помагахме. Ию Лан свиреше на няколко инструмента и пееше много хубаво, Господарят Ли показваше магии, предсказваше бъдещето или лекуваше болести, според настроението си, а аз си слагах черна качулка и със зла усмивка се борех срещу местните шампиони, които си плащаха за тази привилегия, но имаха шанс да приберат значителна печалба, ако ме победят. Още от десетгодишен изхвърлям хора от тепиха, така че изобщо не се притеснявах, че мога да загубя, но и никога не съм наранявал никого.

Както и да е, имам да разказвам за по-важни неща и не мога да си позволя да отделя много време на онези дни, макар че ми се иска. Ще се задоволя да нахвърлям само три кратки случки. Първата стана през един топъл следобед на пазарния площад в някакво малко градче — кукловодът и дъщеря му бяха във фургона и се готвеха за представлението, аз бях приключил с борбите и изливах ведра студена вода върху главата си, така че идваше ред на Господаря Ли. Той сложи на главата си 1 някаква странна, плоска като дъска шапка с пискюли отстрани и облече робата си, покрита със символи, изобразяващи стоте и една болести заедно с боговете им. Качи се на подиума и започна да преглежда някакво местно величие с доста голямо шкембе, лилав нос и зачервени бузи.

— Бъбреците, мой заблудени приятелю, не са нещо, с което можеш да се шегуваш — каза Господарят Ли благо и размаха предупредително пръст пред лицето му.

— Сезонът на бъбреците е зимата, ориентацията им е север, а елементът им е вода; миризмата им е неприятна, вкусът им е солен, цветът им е черен; животното им е костенурка, планината им е Ханг Шан, а богът им е Хсуан-мин; тяхната добродетел е мъдростта, чувството) им е страх й издават тих стенещ звук: „ию“; император на бъбреците е Чуан-хсу, дух получават от Хсуан Йен — двуглавия елен, известен като Черната тъма. От всичко части на тялото те най-малко прощават. Какво си правил с тези велики и опасни органи?

Старецът има остри кокалести пръсти, почти като длета, и доста сила в дясната си ръка, когато нещата опрат до ръгане в тялото.

— Мъчил си се да ги удавиш в шаошинско вино от Че-кианг!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на стоте цветя от Чен-чианг!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на орхидеите от Уси!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Капещото вино от Тамин!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на Златните вълни от Чинин!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Вино „Зрънце от рая“ от Хунан!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на ароматния сняг от Мучоу!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното от старите бъчви на Шанян!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Пиперливото жълто вино от Луанчен! — А-а-а-а-а-грххх!

— Бялото двойно вино от остров Лиучиу!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на декемврийския сняг от Кашин!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното от горния край на бъчвата от Квантун!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на Пролетта край езерото Тунтинг, от Чангша!

— А-а-а-а-а-грххх!

— И двойно пиперливото вино от Чинго!

— А-а-а-а-а-грххх!

Мъдрецът пристъпи напред и се обърна към публиката с тържествен глас, а в това време пациентът му стискаше с ръце болните си места и стенеше сърцераздирателно.

— Приятели, помислете си за чудната природа на бъбреците и за добротата на божествата, които са ни ги дали! — започна той с напевен глас. — Именно бъбреците произвеждат костния мозък и именно те дават живот на далака. Бъбреците превръщат телесните течности в урина, пораждат и подхранват космите. Служат на телесната сила и затова горният чифт е прикрепен за сърцето. Служат и на интелекта и затова долният чифт е прикрепен за таза, през който се свързват с гръбначния стълб и оттам — с мозъка. В тях се събира веществото на живота, което съдържа волята на човека и песента им е „Мрачна тъма“, а танцът им е „Зараждането на живота“. Когато не се отнасяме с тях както трябва, те се подуват, стават чувствителни и много, много болезнени.

— А-а-а-а-а-грххх!

— За щастие — продължи Господарят Ли, като отвори малко сандъче, в което имаше множество шишенца, — Императорската лекарска академия ми позволи да отделя малко количество от изумителния тоник за бъбреци на Пао Пу Тси, известен като „Елексир на деветте феи“ и едва ли има нужда да ви припомням, че именно този елексир спаси живота на император Уен. Съдържа канела, сяра, ливанто, смирна, камфор, дра-конова кръв, меден сулфат, мускус, горена стипца, меча жлъчка, жълт графит, гъсеници, дъждовни червеи, копринени буби, цветове от слива, кравешки търбух, жабешка плюнка, стрити нефрити, боракс, дървояди и охлюви. На някои от вас цената може да се стори малко висока, но умните биха се замислили какво ги очаква, ако не я платят.

— А-а-а-а-а-грххх!

Но в края на краищата цялата отговорност за представлението носеше Йен Ших, а не Господарят Ли, така че учтиво, но твърдо, той попречи на стареца да оскубе кокошката докрай.

— Все пак — отбеляза кукловодът, — тук ще се връщам още много пъти, а никак не е лесно да забавляваш жадни за мъст тълпи.

Току-що споменах, че Йен Ших носеше цялата отговорност, а втората случка изисква да кажа още няколко думи по този въпрос. Най-напред, още при първата ни среща, у него долових две много силно изразени особености. (Оставям настрана трагедията с едрата шарка, която го беше обезобразила — сътресението трябва да е било ужасно, защото поведението и жестовете му бяха като на хубав младеж, превърнал се впоследствие в хубав мъж.) Първата особеност беше светлината, която започваше да танцува дълбоко в очите му, когато го заплашеше някаква опасност, и изведнъж аз си спомних едно момче от моето село, което наричахме Видрата и блясъка в очите му, когато се готвеше да скочи с главата надолу в плиткото езерце, образувало се в каменната кариера в подножието на хълма — подвиг, за който никой от останалите не смееше и да си помисли. Често ми се струваше, че да стоиш прекалено близо до кукло вода е все едно да стоиш близо до огън, в който бавно гори дебела бамбукова пръчка. Това означава, че пламъците рано или късно ще нагорещят изпълнената с въздух кухина и експлозията може да те изхвърли във вид на огнена топка направо през стената на колибата. И стигам до втората особеност на кукловода — той беше аристократ и това не е метафора.

— От благородническо потекло? О, да, и аз мисля така — каза Господарят Ли, когато го попитах. — От него просто лъха изтънченост. Според конфуцианството аристократизмът ти се запазва независимо дали се ползваш от благоволението на Императора или не, а Империята е пълна с горди синове, които работят инкогнито като рибари или пазачи на дивеч, тогава, защо не и като кукловоди? Някой ден Йен Ших може да реши да ни разкаже историята си, но дотогава трябва да му засвидетелстваме почитта си, като държим устите си затворени.

Случката, която искам да опиша, е следната. Бяхме стигнали до един хан в края на някакъв град и не можехме да продължим, защото валеше силен дъжд, който превръщаше пътищата в кални тресавища. Иен Ших беше започнал да пие още рано сутринта, седнал сам на една маса в ъгъла. Късно следобед той продължаваше да пие бавно и напоително, без изобщо да му личат лошите последствия от силното вино, но ставаше все по-вглъбен в себе си и по-замислен. Ию Лан (слава на Буда) почиваше във фургона. Изведнъж вратата се отвори с трясък и в хана влезе група благородници. Бяха облечени като за лов и мокри до кости. Всички се умилкваха раболепно пред водача си, който имаше зачервено лице и трескав поглед. Той изрева да донесат вино и да подсилят огъня, викна на нас, селяците, да се махаме и накара най-близкия до него да измете вонящия под, за да може по него да стъпват височайши крака. Най-близкият се оказа Йен Ших. Той стана лениво, взе метлата, която беше подпряна до стената, и изгледа благородника с любопитство.

— Божества! Приликата е фантастична — изломоти той. — Дали Ваша светлост не е роднина на светлейшия господар Ию Йен?

Наглото безочие на червея, дръзнал да заговори тигър, накара благородника да онемее. Освен това, „ию йен“ означава „рибешки очи“.

— Не? Колко странно. Бих се обзаложил, че сте братя — продължи Йен Ших. — Изкусен ловец и легендарен войн, господарят Ию Йен, след като с героизма си беше заслужил почести и висок ранг, а също и правото да отдава титлите си по наследство, бе удостоен от Сина на Небето с високата чест да го придружава при един поход срещу разбойниците и съдбата му отреди добра възможност да покаже колко струва при една среща с мародерстващата банда Миао-чиа.

Благородникът най-сетне осъзна невероятния факт, че това долно създание се опитва да фамилиарничи с него, нададе яростен рев и извади меча си. Аз понечих да стана, но Господарят Ли ме хвана за рамото и ме задържа. Йен Ших небрежно балансираше метлата върху показалеца си, сякаш изобщо не виждаше блестящото острие.

— Какъв герой беше само! — каза той с възхищение. — „Нека излезе най-добрият от вас“ извика тогава доблестният Ию Йен. „Да се бие с мен в честен двубой!“ Каза го с достойнство, но с тъга трябва да отбележа, че тълпата, към която се обърна, беше грозно пияна.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът изрева още веднъж и се втурна напред със замах, който трябваше да отдели главата на Йен Ших от раменете му, но кукловодът с лекота завъртя дръжката на метлата и острието на меча отскочи безпомощно встрани, където сряза на две една свещ и събори от масата някаква калайдисана купа.

— Да, за жалост — продължи Йен Ших тъжно, — свинете се бяха скупчили един до друг, хилеха се пиянски и сочеха с мазните си пръсти господаря Ию Йен. И избутаха напред готвачката си.

Благородникът изкрещя и замахна отново, но дръжката на метлата се стовари право върху китката му. Йен Ших сякаш не забеляза как приятелчето пълзи по пода, за да вдигне меча си.

— Тази готвачка беше доста едра жена — продължи той с траурен тон. — Имаше дебели белезникави ръце и зли очи. „Няма да се бия срещу жена!“ извика галантният господар Ию Йен, но кучката сграбчи величествените му къдрици, дръпна главата му напред и отхапа благородния му нос.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът се опита да прободе Йен Ших в сърцето, но париращият удар го завъртя и във въздуха плисна кръв, защото дръжката на метлата се стовари върху носа му.

— Господарят Ию Йен — продължи кукловодът — реши да извади меча си, може би малко късно, но старата вещица се отнесе с пръстите му по най-отвратителен начин, докато ги отделяше от дланта му. След това отсече аристократичните му ръце до раменете.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът замахна отново и силата на удара го завъртя в кръг, защото Йен Ших отскочи назад. Острието изсвистя напусто във въздуха, дръжката на метлата отново подскочи, а благородникът изпищя и се хвана за очите с две ръце. Мечът отново издрънча на пода.

— Доблестният Ию Йен се оказа в неизгодно положение, но това не го сломи — каза с гордост Йен Ших. — Той пристъпи напред и ритна с крак свирепо. Може би щеше да успее и втори път, ако вещицата не беше отсякла и двата му крака до благородните колене.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът се изправи и се опита да отбие с меча си дръжката на метлата, но отново се строполи, обвил с ръце ранените си колене.

— Какъв войн беше господарят Ию Йен! — каза разчувстван Йен Ших. — Той величествено успя да пропълзи напред по корем и да ухапе болезнено левия глезен на старата повлекана. Сигурно би успял да нарани и десния, но дамата не хранеше никакво уважение към правилата на цивилизования бой, което стана видно в процеса на изваждане на зъбите му.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли.

Благородникът не беше пълен идиот. Когато дръжката на метлата се насочи към главата му, той отскочи два метра назад и закри устата си с ръка.

Йен Ших избърса една сълза от окото си.

— Макар и лишен от ръце, крака, зъби и нос, доблестният Ию Йен все още с достойнство продължаваше битката. Премина в отбранителна позиция чрез груби думи, дори мислеше да я наплюе, но повлеканата направи това действие невъзможно. Със съжаление трябва да кажа, че това, което последва, не е подходящо за разказване в никоя страна, освен в Тибет.

— Такива — въздъхна Господарят Ли — са Миао-чиа.

Благородникът отново вдигна меча си и спря, за да размисли.

— След това претърсихме бойното поле, за да намерим поне една част от доблестния Ию Иен, достатъчно голяма, за да можем да я изложим в светилището на Военната академия, където нашият герой би могъл да вдъхновява идните поколения. Уви! Останало беше само едно мазно петно в тревата.

Иен Ших доби тъжен вид, но изведнъж очите му светнаха:

— Чакай! Може би и близнакът му ще свърши работа, а на нас ни трябва само едно малко парче от него!

Зъбите му се оголиха в усмивка, метлата се заклати заплашително като глава на кобра и кукловодът пристъпи напред. Раненият благородник изпищя пронизително, хукна през вратата и изчезна, без дори да вземе меча си.

През цялото време останалите благородници от ловната дружинка стояха безмълвно. Кукловодът се обърна към тях и изръмжа. Само толкова. Изръмжа като мечка, която всеки момент може да се разядоса, и след няма пет секунди, в хана не остана никакъв благородник. Аз бях парализиран, но Господарят Ли не беше.

— Вол, събирай багажа — каза той. — Тръгваме веднага.

След това се обърна към Йен Ших с твърд, укоряващ глас:

— Много хубаво, но човек не бива да си угажда чак толкова. Искрено се надявам, че не би го направил вчера и се радвам, че сме там, където си мисля, че сме.

Танцуващата, искряща светлина в очите на Иен Ших постепенно угасна и погледът му се промени. Пое въздух дълбоко и сведе глава в разкаяние, което изглеждаше наполовина искрено, наполовина подигравка.

— Ти, разбира се, си прав — отговори той. — Не съм достатъчно голям идиот и не бих могъл да го направя вчера, но вече сме на границата на разбойническите територии и само след два часа никой благородник няма да посмее да ни преследва с армията си.

Господарят Ли изсумтя недоволно и повече никога не спомена случката, но няма да съм честен докрай, ако не призная, че когато събирах дърва за огъня, част от времето използвах, за да въртя една тояга във въображаем бой с несъществуващ благородник.

Третата случка далеч не беше толкова елегантна и величествена. Изобщо не бих я споменавал, ако впоследствие не се оказа толкова знаменателна.

Придвижването ни през териториите на разбойниците изобщо не ни създаде никакви проблеми — точно както беше предрекъл Господарят Ли. Кукловодите навсякъде са добре дошли, а освен това, хората извън закона изпитват суеверно страхопочитание към магьосниците, към които се числеше и младата Ию Лан. Скоро разбрах, че няма защо да се тревожа за нея и забелязах, че и баща й не го прави. На петия ден откакто бяхме навлезли в земите на разбойниците (официално такова нещо не съществува), ние се сблъскахме с едно от тези съвпадения, за които хората, нямащи представа от живота, твърдят, че се случват само в книгите. Почетен гост в лагера на разбойническия главатар, когото трябваше да развличаме с представление, се оказа не друг, а този, заради когото бяхме тръгнали на път — Великият страж на Портата на гъските (Иен-мен).

Скоро научихме защо е там. Неотдавна той се оженил за дъщерята на главатаря на разбойниците, което според Господаря Ли беше признак за интелигентност. Също така научихме, че младата съпруга, която беше останала в Иен-мен, страда от някаква тайнствена болест, която никакъв лекар досега не беше успял да излекува. Казахме, че пътуваме поотделно — Йен Ших и аз като кукловод с помощника си, а Господарят Ли и Ию Лан като шаман и шаманка, специализирани в лечителство — и че сме се срещнали по пътя, като сме решили да продължим заедно. За Господаря Ли и Ию Лан никак не беше трудно да впечатлят Великия страж и той ги покани да се опитат да излекуват жена му.

Това, което искам да опиша, беше много унизително. Този път трябваше сам да подгрея публиката за кукленото представление — Господарят Ли и Ию Лан нямаше да ми помагат, така че на няколко пъти почти се оставих да ме победят, след което се направих на много ядосан и удвоих залога, а тълпата стана много възбудена. Шумът привлече вниманието на достопочтените гости. Забелязах как Великият страж на Йен-мен ме гледа подигравателно. Беше заедно с група благородници, сред които и един човек, облечен като селянин.

— Професионален борец, а? — каза весело Великият страж. — Пишеш се много як, а? Като катър или нещо такова? Велики Буда! Вижте как са му се надули мускулите! Мускулест катър, казвам ви!

Свитата му прие това като най-смешното нещо на света, но аз забелязах, че малките неспокойни очички на Великия страж не се смееха, когато се смееше устата му, а гласът му издаваше страх и жестокост. Предложи ми да се боря срещу негов приятел. Оказа се, че това е човекът с дрехи на простосмъртен и след минута стигнах до две заключения. Първото беше, че между Великия страж и новия ми опонент има нещо много повече от обикновено приятелство, поне това долових от фамилиарнйте отношения помежду им, и после, че въпросният тип не беше човек.

Беше доста по-нисък от мен, но ми се стори по-тежък. Главата му сякаш беше забита в раменете направо, без следа от врат. Казвали са ми, че и аз изглеждам така, но това същество нямаше и рамене. Освен това не можех ясно да различа нито кръст, нито бедра нито задник. Копелето сякаш беше направено от едно цяло парче цилиндър от жилави мускули, който започваше при челюстта и завършваше при коленете, след което се стесняваше малко. Когато се съблече и остана само по препаска, една пчела кацна там, където би трябвало да е лявото му рамо. Той не я прогони с ръка, а само разтресе мускулите си, както правят магаретата, и цялата му кожа затрептя без никакво напрежение. Владееше тялото си перфектно.

„Вол Номер Десет — казах си аз, — ти си много, много загазил.“

Съществото ме наблюдаваше с блестящи безизразни очи и когато едно трепване на мускулите му го изпрати на мястото на претендента в очертанията на ринга, аз го кръстих Змията. Великият страж беше поел флага на рефера, тъй като имаше най-висок ранг. Спусна го надолу неочаквано, за да ме свари неподготвен, но аз знаех, че ще постъпи точно така и не се оставих да ме изненада. Реших, че няма никакъв смисъл да търся слабите места на една змия и затова още с падането на флага бях във въздуха, където се извъртях, за да нанеса силен камшичен удар с крак в кокалчето на влечугото. То изобщо не беше очаквало подобно нещо, но въпреки това само спусна надолу ръка и удари крака ми толкова силно, че се завъртях като хвърчило без канап и се пльоснах на земята сред облак прах. Успях веднага да скоча и да заема отбранителна позиция, но влечугото не си направи труда да ме нападне. Очакваше отново да отида и да го позабавлявам. Този път беше изпълнено с такова презрение, че дори не се опита да ме спре, когато посегнах да го хвана през кръста. Тогава разбрах, че хлъзгавата лъскавина на тялото му не е зрителна измама. Ръцете ми се плъзнаха безпомощно по мазната му кожа и с още едно разтърсване на мускулите си, отново ме изпрати на земята.

Що за същество е това, което се разхожда наплескано с мазнина? Не ми остана време да разсъждавам. Змията пристъпи напред и следващото нещо, което осъзнах, беше, че летя към облаците, а после, че ги гледам наопаки. След това се тряснах в земята със сяла, която изкара всичкия въздух от тялото ми. Разбира се, влечугото можеше да приключи с мен още тогава, но вместо това започна да обикаля ринга и да се кланя под аплодисментите на Великия страж и свитата му. Използвах тази възможност, за да загреба две шепи прахоляк и да ги размажа по кръста му. Сега вече ръцете ми имаше за какво да се задържат и преди прахолякът да се превърне в мазна кал, аз го сграбчих и напрегнах всичките си сили, за да го вдигна. Успях, Съществото увисна във въздуха над главата ми. Залитнах няколко пъти и го запратих с цялата си останала сила в краката на Великия страж.

Понякога се чудя как съм оцелял толкова дълго с пилешкия си мозък. Започнах да се кланям на разбойниците, надут като самозабравил се пуяк, но къде се е чуло и видяло някой да обезвреди влечуго, като го хвърли на земята? С това само можеш да го раздразниш и когато отново бях в състояние да мисля, имах впечатлението, че ме е налетял тайфун. Започнах да хвърча насам-натам, да се премятам и подскачам, докато накрая не се оказах легнал по гръб. Змията седеше комфортно над главата ми, държеше ръцете ми вдигнати нагоре и беше увил крака около врата ми. Бавно, много бавно, започна да ги стяга и да ме души точно както боата постъпва с вечерята си.

Великият страж на Йен-мен се наведе над мен и започна да ме наблюдава. Езикът му се показа и облиза устните. Издаде някакъв подигравателен звук и зачака, вероятно да му изпея песничка. Докато дъхът ми секваше, петите ми започнаха да барабанят по земята — най-напред все по-бързо, после все по-бавно и накрая настъпи тишина. Не чувах нищо, освен някакъв приглушен гонг, но изведнъж натискът отслабна и успях да си поема глътка въздух. Великият страж погледна настрани и тогава видях над мен да застава една красива и едновременно ужасна фигура. Беше Ию Лан, обвила се с аурата си на жрица като с блестяща броня, а очите и светеха от ярост.

— Нима искаш да разгневиш демоните на болестта, която измъчва жена ти? — попита тя и всяка дума отекваше като плющене на камшик. — Ти поиска помощ от Тайнствата на У и се закле да живееш праведно, докато не завърши лечението. Как смееш да убиваш?

Косата й наистина беше настръхнала като козина на котка и ако не се намирах в такова положение, щях да побягна като ударено псе.

— Не знаеш ли, че така можеш да раздразниш Трите трупа и Деветте червея в собственото си тяло и по тоз начин да накараш Духа на смъртта, когото предизвикваш, да посети самия теб? Пусни този младеж и се моли на боговете да ти простят!

Тя направи властен жест. Змията вдигна очи към Великия страж, за да получи инструкции, а той отвърна на погледа му — спогледаха се като хора, които спят в едно легло. Стражът кимна. Натискът изчезна напълно и аз освободих ръцете си. Успях да седна и да разтрия врата си, а Великият страж, Змията и антуража им се отдалечиха. Ию Лан също тръгна нанякъде през редиците насядали разбойници, които притеснено отскачаха встрани, за да й направят път.

Господарят Ли беше дошъл едновременно с Ию Лан и беше взел Змията на мерник с един арбалет — за всеки случай, ако се окаже, че страхопочитанието и духовното превъзходство се нуждаят от известна материална подкрепа. Наведе се над мен и разгледа синините ми.

— Няма нищо счупено — каза той развеселен. — Единственото увредено нещо е гордостта ти и ако бях на твое място, не бих се тревожил за това. Този тип просто не е човек.

— Заблзхр — прохърках аз, опитвайки се да произнеса „забелязах“ колкото се може по добре.

Така проблемът с посещението ни в Иен-мен отпадна — Господарят Ли и Ию Лан бяха поканени в двореца, за да лекуват болната съпруга на Великия страж, а Иен Ших и аз щяхме да сме добре дошли като кукловод и неговия помощник. Оставаше да пристигне Ли Котката, а Змията вече ни очакваше. Имах силното предчувствие, че тази комбинация ще се окаже много интересна.