Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Историите на Господаря Ли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eight Skilled Gentlemen, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
piligrim (2007)

Издание:

Първо издание

Редактор: Боряна Михайлова-Гечева

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от hammster)

Глава 20

Във винарната на Едноокия Уонг Господарят Ли нае няколко безделници, за да проследят всички мандарини и евнуси от списъка, след което ме поведе през задната брата към една гъста плетеница от притиснати една в друга къщи, която представляваше задънения край на Алеята на мухите. Навсякъде между тях имаше свързващи проходи, така че докато стражите успеят да се доберат до стаята на този, когото търсят, той да има време да стигне до Тибет.

— Невестулката също е кореняк — каза Господарят Ли. — Много се съмнявам, че ще ни каже нещо повече от Ханджията Ту, но все пак сме длъжни да го попитаме. Знаеш ли къде живее?

Зарадвах се, че и аз мога да допринеса с нещо.

— Трябва да завиваме все наляво — отговорих, — Ако щеш вярвай, учителю, но няма да се върнем там, откъдето тръгнахме.

Започнахме да вървим наляво, наляво, наляво и бихме се върнали в задънения край на уличката, ако нямаше тесен успореден проход, който ни отведе вдясно. Невестулката живееше на последния етаж, но замръзнахме на местата си, защото видяхме, че на външната врата са разлепени молитви. Отвътре миришеше на тамян и се чуваше тъжен вой, Бутнах вратата и веднага ми стана ясно, че Господарят Ли няма да може да попита нищо. Невестулката беше в много тежко състояние и се въртеше трескаво върху сламеника си, а младата му жена се мъчеше да му помогне. Когато видя Господаря Ли, тя се зарадва неимоверно.

— Спасете го, Ваше височество! — примоли се тя. Ако някой може да го спаси, това сте вие. Всички останали се боят да не се заразят и побягнаха презглава.

Мъдрецът ме накара да задържа Невестулката неподвижно. Прегледа зачервените му очи и изсъхналия език, обложен с особен жълт мъх, подобен на козина, след това опипа малките подутини под мишниците и по слабините му.

— Оплаквал ли се е от главоболие и отпадналост?

— Да, Ваше височество.

— После от треска и особена реакция към светлината?

— Да, Ваше височество! Крещеше, че светлината го заслепява.

Господарят Ли се изправи и размърда рамене.

— Мила моя, не мога да ти обещая нищо — каза той внимателно. — Трябва да се надяваме и да се молим, за което ще са ми нужни малко храна, вино, книжни пари, дванадесет червени нишки и Бял Тигър Голям Буреносен убиец.

Разбрах, че всичко е в ръцете на Невестулката. Господарят Ли прибягва до лечение с вяра само когато иска да осигури на опечалените някакво занимание, за да ги разсее. Той отвори малкия прозорец, който гледаше към плетеницата от покриви на Пекин, и промърмори:

— И сто Бели Тигъра Големи Буреносни Убийци пак може да не са достатъчни.

— Учителю?

— Може да не са достатъчни, Вол — повтори той и като се отръска като куче, което излиза от вода, добави: — Ако Завист постигне своето. Проклятие! Може и да си въобразявам. Хайде да направим каквото можем.

Това означаваше да изрежем от хартия един тигър и на него да напишем: „Еднорогът е тук“, за да предизвикаме звездата покровителка, която неутрализира болестотворните влияния. След това порязахме ръката на болния, за да източим достатъчно кръв, колкото да оцветим тигъра. Жената на Невестулката донесе другите неща двамата с нея коленичихме в молитва, а Господарят Ли разпери ръце над пациента.

— Невестулка, щом като си се разболял в деня йеп-хсу, на север си се сблъскал с Божествения убиец с развързана коса, който лети в небесата — започна да припява като жрец мъдрецът. — Не юг си се сблъскал с Птицата Напаст, а на изток си срещнал Петте Призрака, но опасността е на запад, където си ядосал тигъра, който е Край на Есента, Острието на Метала и Свършек на Великото Тайнство.

Господарят Ли поръси наоколо с вода и тамян и вдигна ръце и очи в западна посока.

— О, Божествени Бели Тигре на Грабливите Демони на Петте Посоки, на Талисманите на Болестите, на Разрухата на годината, на Портата на скръбта, на Госта на Погребението, на Духовете на Мъртвите, на Небесните Отдели и Земните Гори, на Земята и Небето, на седемдесет и двете хоу, на осемте триграми, на Деветте Двореца и на Бурята на Централния Палат. О, велики господарю, Тигре, ти, който влизаш в къщите ни и устройваш големи кланета, о, Тигре, ти, който причакваш плячката си край пътищата и зад кладенците, о, Тигре, ти, който се спотайваш зад камината и в антрето, о, Тигре, ти, който стоиш зад леглото и зад вратата на всяка къща, о, Тигре, ти, който трябва да преживееш всички съдби, о, Бели Тигре, Велики Бели Тигре, недостойният ти слуга Невестулката те е обидил жестоко и ние ти предлагаме неговата храна! Предлагаме ти неговото вино! Предлагаме ти неговите пари! Предлагаме ти неговата кръв!

Господарят Ли махна с ръка на жената на Невестулката да стане и да предложи на звяра от храната, виното и парите, като докосне с тях устата на книжния тигър.

— О, Тигре, яж от храната на Невестулката и заедно с нея вземи със себе си Божествения Убиец на Изкачванията и Спусканията, на Началата и Краищата на всички Пътища! О, Тигре! Пий от виното на Невестулката и заедно с него вземи със себе си Големия Мъртъв Владетел и Малкия Мъртъв Владетел, които вадят навън вътрешностите и изсушават стомаха! О, Тигре, вземи парите на Невестулката и прогони от него Божествения Убиец, когото човек вижда, когато премести леглото и вдигне рогозката, и Убиеца, който забива колове и строи огради! О, Тигре, Велики Бели Тигре, пий от кръвта, с която е напоен този твой свещен образ защото това е кръвта на ядосалия те слуга, а ако гневът ти все още иска неговата смърт, предлагаме ти и тялото му в жертва!

Господарят Ли измъкна една сламка изпод Невестулката и сръчно я завърза на няколко места така, че да наподобява човек. След това я допря няколко пъти до оцветения с кръв хартиен тигър.

— Ти, който си нищо и имаш тяло от сламка, беше докоснат от Белия Тигър Голям Буреносен Убиец и ето! Вече си се превърнал в тялото на Невестулката — продължи да припява Господарят Ли.

Той даде знак и младата жена завърза дванадесетте червени нишки за сламеното човече, а другите им краища опря до тялото на мъжа си. Мъдрецът направи някакви заклинателни движения и започна да увещава и последните демони на болестта да напуснат тялото на Невестулката и да се поселят в човечето. След това символично преряза нишките. Прекара човечето над стомаха на Невестулката три пъти и четири пъти над гърба му, след което го вдигна високо и го прободе с ножа си.

— Виж! Ти който си Начало на всички краища и Край на всички начала — този, който те обиди е мъртъв! Велики Бели Тигре, Господарю на Вселената, сега победата ти е пълна! — извика мъдрецът накрая.

През цялото време Невестулката беше в делириум, но човешкият ум е странно творение. Някак си нещо успя да достигне до съзнанието му и дишането му се успокои, а когато тръгнахме, треската му почти беше минала. Въпреки това Господарят Ли незабавно се отби у съседите, за да е сигурен, че ще помогнат, ако се случи най-лошото. Той много уважаваше лечението с вяра, но всяко нещо си има граници.

Когато се измъкнахме обратно от лабиринта и излязохме на Алеята на мухите, мъдрецът спря пред купчината боклук зад винарната на Едноокия Уонг, която от жегата вонеше ужасно. Слънцето залязваше. Жълтият вятър отново компенсираше липсата на облаци и оцветяваше небето в невероятно крещящи цветове, а по белезите и бръчките върху лицето на мъдреца заигра истинска дъга, докато той гонеше с ръка мухите и ровеше клекнал в купчината боклук. Най-накрая се изправи, уловил за опашката умрял плъх. Подхвърли ми го.

— Някаква видима причина за смъртта? — попита той.

Аз го огледах внимателно:

— Не, учителю. Няма.

Господарят Ли хвърли настрана една гнила тиква и ми метна още един умрял плъх.

— А този?

— И по него няма нищо — отговорих, след като го огледах.

Той хвърли настрана още боклук и извади още три умрели плъха без никакви белези по тях.

— Е, какво е всичко това? — попита той. — Пет инфаркта? Пет едновременни самоубийства? Пет случая на силна реакция срещу ужилване от пчели, при това на една и съща улица?

Той вдигна още някакъв боклук и го огледа мрачно.

— А не са ли това пет ранни жертви на една болест, която има свойството да се разпространява много бързо? Знаеш ли, Вол, ние се подиграваме на медицинското невежество на дедите си и може би с право. В други отношения може да са били брилиантни, но са били като деца, щом нещата опрат до науката. Например, когато най-сетне решили да създадат писмен знак за думата „чума“, единственото, което им дошло наум, било да съединят корена, означаващ „плъх“ със знака за „болест“. Детинщина, нали?

Той погледна предмета в ръцете си. Беше остатък от цилиндричен пергаментов абажур, който можеше да се върти върху метална рамка, прикрепена към газена лампа. На него беше нарисуван бягащ кон в осем различни пози. Когато топлината от фитила започне да върти рамката, се получава фантастичен ефект на движение.

— Фенер с бягащ кон — промърмори Господарят Ли. — Бягащ… кон… фенер…

Каквото и да се опитваше да си пробие път през мозъка му, не успя да го направи, така че мъдрецът сви рамене и захвърли непотребната вещ обратно на купчината. — Е, като заговорихме за плъхове, хайде да отидем да проверим дали не са разбрали нещо за мандарините.

Това, което научихме, никак не беше добро. Всички чиито следи хората на Уонг бяха успели да открият, се бяха скрили в най-недостъпното място в цял Пекин — казармата на Черната стража. Тя се намира в Забранения град и е отделена от него с друга, вътрешна стена, на която има порта, така че, при нужда, войниците да могат да се притекат на помощ на Императора… или на евнусите. Отвън до казармата може да се стигне през специален тунел, прокопан под защитния ров и това е най-добре охраняваното място в целия град.

— Ли Котката е събрал около себе си своите котенца — измърмори Господарят Ли. — Проклятие! Съвсем, скоро ще се случи нещо страховито, а аз не знам достатъчно, за да мога да задам подходящите въпроси! Дори и да имаше на кого да ги задам! И все пак има още двама, за които нямаме сведения — изръмжа той.

— Хората на Уонг още го търсят. По-добре да поспим, Вол. Чака ни тежка нощ.

* * *

Йен Ших беше облечен в черно, на главата си имаше голяма господарска шапка с крила, а около кръста му беше увит ален пояс. Черната му пелерина се развяваше на пронизващия жълт вятър и той крачеше грациозно към някаква суха, напукана земя, изпечена от слънцето.

— Тази куклена пиеса, Вол, иска специални декори — каза той с мек, меланхоличен глас. — Декори, подходящи за пищящи феникси, треперещи зайци, беззъби тигри, плачещи къртици, умрели от глад коне, лигавещи се дракони, слепи бухали, стенещи камили и стари болни костенурки, умиращи до безкрайност в пресъхнали кладенци.

Йен Ших продължи напред в маранята. Опитах се да го настигна, но той се разтопи в миражите. Замръзнах на място и остра болка прониза сърцето ми, защото видях едно старо изоставено село сред мъртвата, напукана земя. Моето село. Само това беше останало от моето село и сълзите ме ослепиха. Но не всичко бе мъртво. Чух някакъв звук и се опитах да хукна към него, плувнал в пот, пипнешком сред миражите, изтъкани от горещия, издигащ се нагоре въздух. Изведнъж миазмите изчезнаха и се оказах на светла поляна, покрита със зелена трева, на която се движеха човешки същества.

Козльо, козленце, с мило личиценце

прескочи стобора и излез на двора

донеси трева, хрупкави листа,

мама да нахраниш, ако я завариш,

ако ли пък не, май е най-добре

братята си гладни да нахраниш:

Едно… две… три… четири… пет… шест

… седем… осем!

Смеещите се деца побягнаха към едно възвишение, а аз се обърнах трескаво към Ию Лан. Красивата шаманка докосна пръчките на една клетка и затворих очи, защото проблясъкът беше ослепителен. Когато отново погледнах, тя правеше ритуалния жест. Аз също докоснах двете вежди и носа си, а Ию Лан отвори длан, за да ми покаже две двузъби вилици.

Когато се приближих, видях, че но челото й има капчици пот, и можех да се закълна, че в погледа й виждам отчаяние. Тя взе ръката ми, обърна се и ме задърпа към кладенеца. Отново се качихме във ведрото и се спуснахме долу, отново под нас нещо ръмжеше и отново усетих миризма на гниеща плът. Залюлях ведрото до дупката и влязохме в страничния тунел, но този път Ию Лан не спря.

Шаманката улови ръката ми и започна да тича.

Преминахме по множество усукани проходи, осветени от зелена фосфоресцираща светлина. Стигнахме до един каменен перваз и аз погледнах към обширната кухина долу. Ахнах и отскочих назад от страх, защото беше пълна с огромни навити змии, но Ию Лан ме затегли напред. Слязохме по някакви каменни стъпала и видях, че това не са змии, а тръби, които със специални съединения се свързваха с по-малки тръби, след това с още по-малки и още по-малки, докато накрая от плетеницата излизаха осем съвсем тънки тръбички, които влизаха в осем малки кутийки, разделени на две групи — четири вляво и четири вдясно.

Ию Лан протегна ръка и отвори капака на една от кутиите. Вътре имаше малка поставка. Очите й потърсиха моите и тя вдигна двузъбата вилица към устните си. Духна нежно между зъбите и я сложи на поставката, която я пое сякаш беше направена за нея. Затвори капака.

Появиха се облаци мъгла. Започнаха да падат хладни, освежителни дъждовни капки, обвиха ни цветни дъги и аз протегнах ръце, за да прегърна шаманката. Тя ми се усмихваше, с полуотворени устни и полузатворени очи. След това очите й се отвориха широко и тя изохка. Отскочи назад в мъглата и гласът й беше пълен с болка, отчаяние и страх.

— Не, моля те, недей!

Нещо ужасно се беше спуснало върху нея. Не можех да го различа ясно в мъглата, но видях бляскащи зъби, подобни на тигрови, край главата й и остри нокти около кръста й. В краката й имаше нещо огромно и хлъзгаво, аз се опитвах да я достигна, но не можех. Тичах сляпо сред облаци гореща като маранята мъгла и всичко наоколо изглеждаше изкривено и уродливо. Чух гласът на Ию Лан някъде от много далеч:

— Вол! Лодките! И двете трябва да се състезават! Не може да е само една и да няма съперник!

След това гласът изчезна, шаманката изчезна, мъглата изчезна, аз лежах до Господаря Ли на един сламеник във винарната на Едноокия Уонг, а ярката лунна светлина нахлуваше през прозореца и Жълтият вятър съскаше подобно на огромна котка по покривите на Пекин. Аз се обърнах и разтърсих рамото на стария мъдрец. Той се събуди веднага.

— Учителю, не мога да го обясня, но съм сигурен, че с Ию Лан нещо не е наред! — казах възбудено. — Не знам къде е, но знам, че има сериозни неприятности и ако нямаш предвид нещо по-добро, искам да отидем до къщата на баща й колкото се може по-бързо!

Господарят Ли се вгледа в мен за миг, после скочи на крака и се приготви да се качи на гърба ми.

— Защо не? Нищо няма да постигнем, ако стоим тук и бездействаме — изръмжа той.

Когато влязохме през портата, къщата на Иен Ших беше тъмна и притихнала. Господарят Ли слезе от гърба ми и се прикри зад един стълб, вдигнал ножа нагоре до дясното си ухо, готов да го хвърли. Аз пристъпих напред и почуках на вратата. В отговор чух само ехото.

— Йен Ших! — изкрещях. Отново само ехо.

— Ию Лан! Има ли някой вкъщи?

Нещо се размърда, аз отскочих назад и вдигнах очи нагоре. Една любопитна котка ме гледаше от ъгъла на покрива. Последва неочакван взрив от звуци — дрънкане на колела, цвилене, конски копита, които удряха земята сякаш цяла бамбукова горичка изгаряше в горски пожар. Трябваше да се дръпна бързо назад, за да освободя пътя на една черна каляска, теглена от четири коня, която връхлетя в предния двор откъм конюшнята. Кочияшите бяха с черни пелерини, с ниско нахлупени шапки и блестящи на лунната светлина мечове. Отстрани и отзад на каляската имаше още хора, уловили се за нея с една ръка и с къси копия в другата. След миг екипажът премина през двора, излезе през портата и изчезна надолу по улицата, а когато хукнах след нея, Господарят Ли протегна крак и ме спъна.

— Вол! Не можеш да ги хванеш, а и много добре знаеш къде отиват! — изкрещя той и ме улови за ръката.

— Ще те убият като нищо и какво ще постигнеш с това?

Единственото, което можем да направим, е да изчакаме да се съмне, за да отворят портите на Забранения град Разбира се, той беше нрав. Успях да разпозная отличителните знаци. Тези хора бяха от Черната стража и каляската им съвсем скоро щеше да премине през тунела под защитния ров и да се озове в казармите в които мандарините бяха намерили убежище, а да се опитваш да се промъкнеш там през нощта е равносилно на самоубийство.

— Но, учителю… учителю…

Господарят Ли стисна рамото ми. Беше видял каквото и аз, когато вятърът разтвори за миг пердето на каляската и лунната светлина нахлу вътре. Имаше четирима пътници. Тримата се смееха, доволни от плячката си — Шопарът, Хиената и Чакалът. С тях беше Ию Лан. — Хайде, ела — каза Господарят Ли. — Баща й също може да е бил вътре и ако е така, може би има нужда от помощ.

Започнахме да търсим Йен Ших или трупа му, но кукловодът не беше в къщата. Вместо него намерихме писмо, оставено на видно място върху една маса в малкото преддверие. То не беше адресирано до Иен Ших, а до Господаря Ли. Той го отвори. Беше написано с елегантен бързопис на учен, който не ми говореше нищо, така че мъдрецът ми го прочете:

„Високоуважавани Ли Као, най-велик сред учените и ненадминат сред търсачите на истината, приеми сърдечните ми поздрави. Недостойният пишещ тези редове моли да го удостоиш с честта да присъстваш на дискусията, която трябва да проведем, касаеща бъдещето на младата дама, пожелала да подобри положението си, влизайки в скромното ни домакинство. Ако младият Ви помощник и талантливият баща на дамата пожелаят също да присъстват, нека знаят, че са повече от добре дошли.

Толкова голямо е желанието ми да се потопя във величествената светлина, която излъчваш, че всеки час до разсъмване ще представлява истинска агония.“

Господарят Ли повдигна вежди.

— Подписано е от Ли Котката — добави той тихо. — Вол, не се тревожи прекалено много за израза: „всеки час до разсъмване ще представлява истинска агония“. Евнусите обичат да подхвърлят изискани заплахи. Освен това Ию Лан не е обикновена шаманка. Тя е най-добрата шаманка, която някога съм виждал. Никак не е беззащитна. Хайде сага да проверим дали баща й не е в конюшнята и ако го няма, ще накараме хората на Уонг да тръгнат да го търсят из града.

Конюшнята беше тъмна и празна. Луната сега светеше невероятно ярко и си дадох сметка, че преди това трябва да е била отчасти засенчена от пясъчен облак. Вятърът люлееше един клон напред-назад и сянката му се движеше върху осветения брезент на фургона. Изумително приличаше на жена, бършеща пода с парцал. Напред-назад, напред-назад.

— Фенер с бягащ кон — каза Господарят Ли, без да помръдне.

След това изтича напред и скочи във фургона. Аз го последвах и започнах да се оглеждам за кукловода, но Господарят Ли явно търсеше нещо друго. Качи се на рампата над сцената и започна да проучва плетеницата от колела и нишки. Долу вятърът люлееше куклите и те подрънкваха. Видях, че Сламеният Хонг е още на мястото си. Неочаквано Господарят Ли завъртя едно колело и задвижи някакво махало, а аз се втренчих изумено в сцената, където се отвори една врата. Излязоха двамата мошеници с прасето, следвани от Сламения Хонг, жената на магистрата, клиентът и проститутката, без никакви дрехи и с очи, разширени колкото чинии. Господарят Ли задвижи друго махало и оживя куклата на магистрата — наведе се, за да погледне през ключалката, после се изправи и ужасена закри с ръка очите си, докато зад нея обезумялата процесия продължаваше да влиза и излиза от стаите. Беше доста странно да гледаш как куклите играят придружени от стенанията на вятъра вместо от бурен смях и овации. Продължиха да се движат още известно време след като Господарят Ли слезе от фургона, а после отново замряха, полюшвани единствено от вятъра.

Мъдрецът си пое въздух.

— Е, Вол — каза той, — винаги си бил наясно, че ако продължаваш да ми помагаш, ще стигнеш до ужасен край.

— Да, учителю — отвърнах аз. Бях толкова обзет от страх и безпокойство за Ию Лан, че ми беше все едно, но все пак попитах: — Какъв точно ужасен край имаш предвид?

— Зависи от Ли Котката. Току-що разбрах, че нямаме друг избор, освен да се опитаме да скочим във врящото олио, образно казано, така ще трябва да приемем любезната му покана. Ще го посетим веднага щом отворят портите на Забранения град и ако успееш да заспиш дотогава, би трябвало да бъдеш обезсмъртен от Пу Сунг-линг — регистратора на странни неща.