Мариан Реняк
Опасните пътеки (4)

4

Колелата на влака изтракаха глухо по моста над улица „Любич“. Закопанският влак бавно изпълзя на перона. Завърнах се в Краков. Небръснат и мръсен, изскочих от претъпканото купе, бързо преминах през пероните и гарата и заедно с група пристигащи на работа мъже излязох на пустия по това време площад пред Краковската централна гара.

Твърде много неща бях преживял, за да можех да ги асимилирам през няколкочасовото пътуване от Нови Тарг до Краков. Не се чувствувах уморен, въпреки че през последното денонощие не бях мигнал. Струваше ми се, че се връщам от експедиция в друг свят, разположен далече от живота.

Гаровият часовник показваше шест. Градът се будеше от сън. Сините трамваи преминаваха мързеливо край гарата. Исках възможно най-бързо да се свържа със Стария, да разкажа за срещата с бандата и Харнаш, да споделя с него богатите преживявания. Идеше ми да преместя стрелките на часовника с два часа напред, нали толкова рано не вървеше да звъня, нямах причина за паника.

Бавно подминах трамвайната спирка и така стигнах до Плантите. По страничните алеи нямаше жива душа, върху настилката беше нападал кестенов цвят. Тук-там пред къщите се мотаеха портиерите, започващи сутрешното почистване на улиците. Дойде ми на ум за мъжа с кафявия каскет. Няколко пъти се обърнах, но не забелязах нищо подозрително. Можех ли да бъда сигурен обаче, че хитрият главатар на бандата пак не ми е отпуснал някой „ангел хранител“?

Стигнах до Барбакан, неочаквано свих вав Фло-рианската порта, после бързо преминах по тясната улица „Пиярска“. Входните врати вече бяха отключени. Влязох в един вход, знаех, ча оттам има изход към съседната улица „Славковска“. След миг бях на пазара. На стоянката имаше няколко таксита. Качих се в първото. Шофьорът ми хвърли подозрителен поглед, прав беше, видът ми не внушаваше доверие. Слязох на алея „Словацки“, по слабооживената уличка „Жулавски“ стигнах до Нови Клепаж. Повъртях се между сергиите на пазарния площад и влязох в отворения по това време малък ресторант.

Обадих се на Стария веднага щом се озовах в моята стая.

— Значи се върна — рече той с облекчение. — Трябваше да позвъниш още от гарата, ей сега идвам.

След петнайсетина минути вече разказвах как беше протекла моята мисия. Стария слушаше внимателно, от време на време питаше нещо. Той знаеше, че свръзката е дошла чак на резервната среща. Нашите ни наблюдавали само на моста, от прозореца на една къща наблизо. Казах му за мъжа с кафявия каскет, за това, как ме обкръжи бандата, как се опитваха да ме пречупят психически. В очите на Стария четях, че преживява тези мигове заедно с мен. Кръстоса няколко пъти стаята, приближи се до мен и каза:

— Да, това не се забравя…

Знаех, че той се вживява в моето положение. Стария не обичаше да ръководи опасните акции иззад бюрото си. Колко пъти беше вървял наравно с нас там, където беше най-опасно. Важен факт…

Предадох му разговора с Харнаш, помнех почти всяка дума. Стараех се да говоря безпристрастно, без лично заангажиране. Преминавах от подробност към подробност, характеризирах реакциите на главатаря на бандата, цитирах почти буквално неговите изявления. Едва сега, когато говорех за това, си дадох сметка колко малко мога да кажа.

„Какво несъответствие между моите лични преживявания — помислих си — и получената информация.“ Тя не беше новост за моя началник, който ме слушаше. Трудно се правят изводи от толкова оскъден материал. Какво още?

Накрая преминах към връзката с командира на бандата, тоест моята непосредствена среща с Харнаш, и двете резервни срещи в Краков и Нови Тарг.

— Само толкова мога да кажа за първата среща — завърших и погледнах с очакване към Стария. Той седеше на масата до мен и чупеше не знам вече кой по ред орех.

— Е, и какво? — каза той след кратко мълчание. — Дотегна ли ти?

Аз се обърках, такова нещо дори през ум не ми беше минало. Исках да отрека, но Стария ме прекъсна:

— Най-лошото вече мина — заяви. — Първата среща беше проба. Не очаквах, че ще бъде така драстична. Спечелил си много. В случая важна е не информацията за дейността на бандата и нейната мрежа, а самият факт, че те са решили да продължават контактите. Утре ще обсъдим плана за по-нататъшните ни действия, а сега си почивай.

Уговорихме се да се срещнем на другия ден сутринта на една забутана уличка. Стария си отиде. Забелязах, че е доволен — познавах го дотолкова добре, че не се съмнявах в това. Признавам, стана ми приятно.

След като Стария си отиде, потънах в дълбок сън. Организмът си искаше своето. Спах до късно вечерта. После седнах да пиша отчет за моята акция. Седях над листа няколко часа, хич не ми вървеше. На масата до него лежаха все още разтворените записки по „История на икономическите теории“.

Сутринта излязох за среща със Стария. Чаках няколко минути. Пристигна със своя черен ситроен и буквално „ме открадна“ от улицата. Насочихме се към „Кармелицка“, където спряхме пред някаква кооперация с ожулена мазилка. Той отпрати шофьора. Качихме се на първия етаж, шефът отключи вратата.

— Това е твоето жилище — каза. — Купил си тази стая от господин Юзеф Доминяк, който е заминал за Шльонск. Живееш тук от два месеца. Зарегистриран си като Мариан Сковронски. Това е продължението на твоята легенда. Сега, ако поискат да те проверяват, моля, нека заповядат!

Огледах стаята. Метално легло, стар гардероб, леген, олющена кофа, кана, маса и три стола — типична конспиративна квартира. Вратата извеждаше право в коридора.

Така започна следващият етап от играта.

— Ръководството оцени положително резултатите от първия контакт с бандата — започна Стария и премина към представяне на по-нататъшната част от задачата. Спираше се на подробностите, представяше различни варианти на решенията.

Следващата нощ след срещата с мен бандата нападнала с цел грабеж дъскорезницата в Охотница. Значи Харнаш не си удържа на думата, че няма да проведе нито една акция до другата среща с мен. По следите на бандата веднага тръгнала оперативната група на Корпуса за вътрешна сигурност. Засега не са получени донесения за резултата от акцията.

— Но независимо от нейните резултати — заяви Стария — по времето, когато ти си в бандата, оперативната група няма да ви тормози, за да подпомогне нашата комбинация за вмъкване на „Вярусите“ в капана. Не можем да допуснем броят на жертвите на бандата да расте непрекъснато! — говореше той развълнувано. — Затова такава е и първата ти задача. Позови се на получените от „щаба“ инструкции. Категорично изисквай пълно подчиняване на групата и нейната мрежа. След установяване на контакта Харнаш не може вече да действува, както му скимне. Трябва да представи за утвърждаване смъртните присъди, които е възнамерявал да изпълни. Кажи му, че този род „акции“ ще бъдат провеждани от специални „изпълнителни групи“. Обоснови се с грижата на „щаба за южните области“ за сигурността на „Вярусите“ и с необходимостта да се приспи бдителността на ДС. Заповедта за временното прекъсване на дейността на бандата е свързана с новите задачи, които са разработени и в най-близките дни ще бъдат предадени на Харнаш. Подготви го, че ще трябва да сътрудничи с „друга група“ от района Чешин—Живец—Вадовице. Изплати на Харнаш аванс за издръжката на неговите хора. Трябва на всяка цена да накараш бандата да замрази дейността си!

Стария остави на масата плик с банкноти от петстотин злоти и двайсетина зелени доларови банкноти. Част от тях трябваше да дам на командира на бандата, а останалите да задържа в себе си, на разположение на представителя на „щаба“.

— Вторият въпрос — продължи Стария — е пречупването на недоверието. Трябва да ги опитомим. Всеки следващ контакт с бандата трябва да допринася за това. Харнаш е недоверчив и примитивен. Той е просто решен на всичко престъпник, а не политически враг с определена идеология. Дори не те е попитал каква е позицията на ръководния Център, от чието име си се представил. Заместникът на Харнаш, Гриф, е син на богат мелничар. Той е интелигентен тип и непоколебим враг на строя. Бихме могли да предположим, че именно той е дал идеята да се установи връзка с Центъра на Запад. Трябва да се съобразяваш с различията между Харнаш и Гриф и да ги използуваш съответно. Засега ми е трудно да конкретизирам как… Едно е сигурно — че продължителното общуване с бандата може успешно да предотврати no-нататъшните престъпления, както и да премахне недоверието. Ще останеш при тях под предлог, че трябва да се подготвят хората за диверсионната дейност, като се задълбочи обучението им. Разработи с тях локализирането на площадки за парашутни скокове и хвърляне на пратки с парашут, разкрий им, че „щабът за диверсии“ разполага с късовълнова връзка със Запада, подготви психически Харнаш и Гриф за сътрудничество с диверсионните групи от съседните области. Старай се да разбереш къде са най-важните им явки и помагачи, трябва да разшифроваме тяхната мрежа сред населението. Предай поръчението на „щаба“ да се установи връзка с организацията в Буковина, за която ти е говорил Харнаш. Кажи им, че ръководството възнамерява да я използува за постоянна връзка през словашката граница. Нека ти уредят среща, в Буковина се представи със същата легенда. Главтарят на бандата да предаде чрез свръзката си снимките на тези свои хора, за които трябва да се изработят документи за самоличност. Трябва да ги накараме да свикнат с мисълта, че все някога може да се наложи да напуснат гората. Също чрез свръзката ние ще им предадем няколко от последните броеве на „Ожел бяли“^[1]. За тях реакционният андерсовски печат вероятно е убедителен аргумент. Сам разбираш, че не можем да им дадем нито оръжие, нито боеприпаси. Ако няма как, кажи им само, че ще получат боеприпаси от групата, действуваща отвъд Бабя Гура. Но това не може да стане веднага. Отлагай под различни предлози.

— За кога предвиждате края на акцията, другарю майор? — попитах.

— Още е рано да организираме засадата — обобщи Стария. — Във финала на акцията главна роля ще изиграе не силата, а оперативната мисъл. Дори ако заловим щаба на бандата, ще останат нейните помагачи, ще се почувствуват в опасност и ще преминат в нелегалност. Така стана с много банди досега, раждаха се от корените, останали в нелегалната мрежа. Не бива да допускаме това.

— А как ще контактувам с вас, другарю майор, ако се наложи да остана в бандата продължително време?

— Познаваш добре главната насока на цялата комбинация — отвърна Стария. — Не можеш да идваш специално, за да се срещаш с мен. Всички пътувания до Краков трябва да имат сериозно основание в очите на Харнаш и да произлизат от необходимостта да се разговаря с „щаба за диверсии в южните области“ с условното название „Нурт“. Уточняваме се, че шефът на щаба е майор, служи си с псевдонима Мачей; негов адютант е капитан Антони. Така адресирай и своите донесения. Това се отнася и за главатаря на бандата. Ще използуваме вече установената с Харнаш двустранна връзка и парола. Значи всеки петък в тринайсет часа нашата свръзка ще чака в бар „Зачише“.

Майорът провери дали в предадените от мен материали се намира частта от петзлотовата банкнота, която трябваше да послужи като разпознавателен знак.

— Налага се да промениш мястото на срещата в Нови Тарг. Ние успяхме да използуваме мястото, паролата и разпознавателния знак, които бандата беше предала в Центъра на Запад. Благодарение на това и ти успя да се свържеш с тях… Можем да предположим, че на същото място ще се опита да се срещне със свръзката на Харнаш истинският пратеник на ръководния Център от Западна Германия. И тогава какво ще стане? Даваш ли си сметка каква опасност застрашава теб и цялата наша операция, ако човек на онези се срещне на моста в Нови Тарг със свръзката на бандата? Логично е да допуснем, че тогава ти ще бъдеш разкрит и погубен. Вече ти беше изнесен нагледен урок какво може да се случи — по време на първата ти среща с Харнаш!

Да, действително. Направил бях капитална грешка. Разбрах колко прав е Стария.

— Часът на срещата, разпознавателният знак и паролата могат да останат същите. Кажи на главатаря на бандата, че неговата свръзка трябва да чака всеки понеделник в единайсет часа… — майорът се замисли за миг — е, да речем, на пейката пред пощата в Рабка. Ако вали, вътре в пощата. Обоснови се със съображения за сигурност. Като околийски град Нови Тарг е по-опасен. В курорта се обръща по-малко внимание на чуждите хора. Няма да променяме другите елементи на срещата, за да не събудим подозренията на Харнаш. Друг е въпросът, че в най-близкия период ще се наложи да наблюдаваме най-зорко моста в Нови Тарг. Може пък да успеем да пробутаме на тоя спец по диверсиите наше момиче с борово клонче. Трябва да го демаскираме! Но това вече не е твоя работа — завърши Стария.

Обсъдихме още няколко подробности, свързани с моето заминаване. Цялата информация, която щях да получа при пребиваването си в бандата, трябваше да предавам чрез посредничеството на свръзката на Харнаш. Този начин на връзка би трябвало да представлява още един аргумент пред главатаря на „Вярусите“. Засега обаче ми беше трудно да си представя как щеше да изглежда на практика всичко това.

Както винаги Стария бързаше за изпращането на някаква група в акция; излезе, оставяйки на масата парите, плика с лондонските вестници и ключовете от „моето“ ново жилище.

— Запознай се с това — каза ми, преди да тръгне. — Ще им ги изпратим по свръзката, нека четат. Приготви се за различни техни въпроси. Обмисли всичко, а утре ще поговорим.

Останах сам. Значи това би трябвало да бъде „мястото на разполагане“ на Мариан Сковронски, псевдоним Хенрик. Претършувах всички кьошета. На нощното шкафче до застланото легло намерих бележка:

„Инструкция за поручик Херник: Вода вземай от чешмата в коридора — точка. Тоалетната е на полуетажа — точка. Пешкир и сапун ще намериш в гардероба, електрическата самобръсначка, чайникът и двете тенджери зад завесата до вратата — точка. Чиниите, канчетата и приборите на поличката — точка. С останалото се обзаведи сам — точка. Входната врата се заключва в единайсет — точка. Заминавам в акция — точка. Успех — Жутек. (Унищожи инструкцията след прочитането й!)“

Ето един човек, който никога не губи чувството си за хумор. Къде ли е сега Жутек? Сигурно участвува в преследването на бандата след нападението на дъскорезницата в Охотница. По невидими оттук пътища се носи главоломно с газката, в убийствен марш с войниците от оперативната група на Корпуса за вътрешна сигурност претърсва околността, нахлувайки в предполагаемите явки на „Вярусите“, търсейки техните скривалища. Ще постигнат ли успех? Ако не обкръжат бандитите, утре по това време ще разговарям с главатаря на бандата и дори с една думичка не бива да му давам да разбере, че знам какво е ставало вчера и днес.

И така, следващият ден сутринта ме чакаше пътуване до Рабка. После катерене в планината, към Старе Верхи, към бандата…