Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сестрите О’Хърли (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dance to the Piper, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 95 гласа)

Информация

Сканиране
misi_misi (2009)
Разпознаване и корекция
Слава (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Нора Робъртс. Във вихъра на танца

ИК „Коломбина прес“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0347-2

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Лампата от коридора разпръсваше бледа светлина навътре в спалнята, ала повечето предмети се губеха в сенки и тайнственост. Рийд беше оставил уредбата да свири, но музиката звучеше по-скоро като далечно ехо.

Тъкмо така бе мечтала Мади да зърне очите му — погълнати единствено от нея и от онова, което тя можеше да му даде. Мисълта я накара да се усмихне, когато му поднесе устните си.

— Грешиш — рече Рийд.

— Шшшт — устните й погалиха неговите. — Да оставим логиката на разума за по-късно. Още първия път, когато те срещнах, поисках да разбера какво ли ще изпитам, ако бъда с теб — без да откъсва очи от лицето му, тя се зае с копчетата на ризата. — Исках да те опозная с всяко от сетивата си, с очите, с ръцете — отметна ризата и прокара длани по гърдите му — гладки, твърди, сякаш застинали в мускулен спазъм. — Случвало се е да лежа будна и да се питам дали някога ще бъдем тъй близо един до друг — любопитни, търсещи, пръстите й погалиха раменете му, сетне бавно се плъзнаха надолу по ръцете. Аз не се страхувам от теб Рийд. Нито от онова, което изпитвам.

— А би трябвало.

Мади отметна глава назад. В очите и се четеше предизвикателство.

— Тогава ми покажи защо.

Думите, изтръгнали се от устните й, прозвучаха като заклинание. И той се предаде, примири се да бъде неин пленник, пленник на самия себе си. Притисна я в обятията си, впи устни в нейните и се отдаде на погълналата го стихия. Прокара длани по гладката коприна, обгръщаща тялото й, додето усети неудържим трепет. Какво бе това, страх или очакване? Пръстите, които усещаше настойчиво впити в мускулите си, търсещите устни криеха отговорите на незададените въпроси, ала той все още бе в плен на собственото си неверие.

Веднъж вече беше се питал дали тя е магьосница. Ето че сега тази мисъл отново и неочаквано нахлу в съзнанието му сред адския пламък на изкушението. Мади като че ли се бе отърсила от обичайното лекомислие, струящото от цялото й същество безгрижие на малко момиченце. Страстта, която се излъчваше от нея, изглеждаше нещо много повече от зов за близост, превръщаше я в опасна, непредсказуема жена.

Рийд усещаше как желанието го разяжда, жестоко, безсърдечно. Искаше да я обладае бързо, неочаквано, да изживее само краткия миг на удоволствие, без да се обвързва, без да обещава. Така щеше да бъде най-добре и за него, и за нея.

В следващия миг обаче я чу да произнася името му — шепот като полъх на вятър.

Ръцете му загубиха жестокостта си. Не можеше повече да се противи. Стиснатите му устни се разтвориха. И това не успяваше да контролира. След време щеше да я нарани. Тази нощ обаче щяха да изживеят нещо неповторимо. Съзнанието му бе погълнато от нея, миналото и бъдещето не съществуваха. Тази нощ бе готов да й даде всичко онова, на което бе способен.

Нежно свали тъничките презрамки, искрящата коприна се плъзна леко и се задържа на гърдите. Мади сякаш бе доловила промяната в настроението му и застина в очакване. Наистина ли бе неподправена тази готовност да следва промените в настроението му? За нейно добро надяваше да не е разрушила всички прегради помежду им.

С нежност, която безкрайно го изненада, той прокара устни по едното и рамо, после по другото, вкусвайки насладата от допира с невероятната мекота на кожата й, подобна единствено на скъпата коприна, уханна и предизвикателна. Изведнъж се бе превърнала в малко, крехко, невинно създание. Миг на колебание и той отново впи устни в нейните.

Мади наистина бе доловила настъпилата промяна. Колкото и да е странно, неспирната битка, която се водеше в душата му, бе позатихнала. Собственото й разцъфнало от радост сърце бе готово да го приеме безрезервно.

Милваше го предпазливо, доволна, че най-сетне ще опознае прекрасното му стройно тяло. Сърцето й вече биеше ускорено, ала тя удържаше чувствата си, галеше го с устни, за да му даде време да се примири с онова, което неизбежно щеше да се случи. Защото Рийд все още се бореше със себе си, отричаше истинността на онова, което вече съществуваше, ала чувствата щяха постепенно да пропъдят опасенията, страховете, продиктувани от разума.

Мади познаваше тялото си толкова добре, че не изпитваше и най-малка неловкост. Имаше тесни бедра, дълги крака, стегнати малки гърди. Притежаваше конструкцията на танцьорка и не подлагаше на съмнение този факт, по същия начин както не подлагаше на съмнение импулсите или чувствата си.

Когато усети ръцете му, докосващи кожата й, тя леко въздъхна и се остави на сетивата си. Притвори очи в очакване на следващата стъпка, готова, тръпнеща да се подчини. Поддаде се на ритъма, все едно телата им отдавна познаваха този танц. Движение, отклик, ново движение, подето, превърнато в шеметен танц. За Мади то бе леко и естествено като да поемеш дъх.

Накъдето и да го поведеше желанието, тя предугаждаше следващото. За Рийд подобно преживяване бе непостижимо дори като блян. Тялото в ръцете му бе нажежено до блясък. Под пръстите и устните си усещаше как пулсира всяка нейна фибра. Не познаваше друго тъй обичано, тъй искрено в поривите си същество. Когато разкопча панталоните му и ги смъкна, докосването й говореше за откровеност, великодушие, все едно открай време си даряваха един на друг подобни радостни мигове.

Собственото му сърце яростно блъскаше в гърдите. Мади потърси с устни пулса му в сгъвката на ръката. Радостно огледа прекрасното му голо тяло. С усмивка го прегърна още по-силно, страстно, но и с обич. Усети разтърсилия го трепет, замъглил съзнанието му, оставил единствено болката на желанието да я притежава.

— Целуни ме — прошепна тя. Опита се да надзърне в премрежените му очи, да преодолее онази невидима бариера, която го правеше тъй трудно достъпен. — Харесва ми онова, което изпитвам, когато те целувам.

Доближи лицето му до своето и се остави на забравата.

— Отдавна мечтая да ме докоснеш — изрече, опряла устни в неговите. — Случвало се е да си представям какво ще е усещането, когато ръцете ти ме погалят. Ето тук — и продължи да насочва все още колебливите му пръсти. — Тук също. И пак — изви тяло под неговото като дъга. — Никога няма да ти се наситя.

Нещо в него се рушеше — волята да държи под ключ чувствата си. Не можеше, не смееше да й отдаде сърцето си, не искаше да повярва, че може да й се довери докрай. Наместо това щеше да задоволи страстта, която тя тъй настойчиво търсеше и даряваше.

Внезапно, тъй неочаквано, че сякаш не успя да улови мига на настъпилата промяна, той пропадна в някаква бездна, където съзнанието му оставаше недосегаемо за разума, недостъпно за наслагваните с години задръжки. Желанието да я направи своя, да приеме всичко онова, което тя му предлагаше, го погълна изцяло. Той сякаш остана изненадан от силата на собствената си страст прекалено властна, прекалено вихрена, за да може да бъде овладяна. Всеотдайна и искрена във всеки свой порив Мади бе го приканила да направят това пътешествие, ала той не приемаше да бъде само кротък спътник; оттук нататък той щеше да поеме ролята на водач. Ето че най-сетне бе готов да задоволи желанията си, разпалени още при първата им среща.

Нежността като че ли напусна тялото на Рийд и той отчаяно покри устните на Мади със своите. Обичайно предпазливите му ръце сега я докосваха грубо, пламенно, додето я чу да стене безпаметно. С всяко движение, с всяка въздишка сърцето му ускоряваше ударите си, които в главата му отекваха настойчиво, сякаш произнасяха името й. Без колебание Мади обви тялото му с крака и той застина. Чу стенанието, изтръгнало се от гърдите й, миг преди собственият му дъх да секне.

Беше тъй топла, тъй невероятно нежна в готовността си да следва всяко негово движение, че той отново реши да наложи волята на разума над чувствата си. Нямаше сили обаче да се противи. Тялото под него вече се движеше като понесено във вихрушката на валс, загадъчно еротичен като езически обреден танц. Рийд я последва в желанието да разгадае какво изпитва тя. Насладата пробягваше по изразителното й лице, ала тя не отклоняваше очи от неговите.

Тялото на Мади потръпна, тя се вкопчи в покривката на леглото, която се изплъзна между пръстите й. Колкото и да го бе очаквала, изживяването надминаваше представите й за блажено единение. Ако това шеметно пътуване означаваше да попадне в някакъв друг свят, то тя нямаше желание да се върне на земята. Бе готова да остане в обятията на този мъж, потопена в безвремието на любовта.

Бурята на екстаза ги погълна и запрати в нова бездна от трепетно удоволствие. Мади бе готова да приеме луната и звездите, които мъжа й предлагаше. За пореден път нежно го притисна към себе си уверена, че ще дочака мига, когато ще й предложи и себе си.

 

 

Мади беше изчезнала, когато мъжът се събуди. Почувства отсъствието й остро, болезнено. Напразно се взираше вдлъбнатината, оставена от тялото й. Мади я нямаше. Заслушан в сутрешните неделни новини, той се отпусна по гръб, за да подложи на анализ чувството на празнота.

Каква ли бе причината за това чувство? Беше прекарал вълнуваща нощ с една вълнуваща жена, която вече си бе отишла. Нали такова бе собственото му желание. Такива бяха правилата на играта. През изминалата нощ бяха си дарили един на друг утеха, топлота, страст. С изгрева на слънцето на всичко това бе сложен край. Би трябвало да е признателен на Мади, че се е отнесла тъй лекомислено към кратките часове на близост и се е измъкнала, без дори да се сбогува.

Защо тогава изпитваше чувство на празнота? Не биваше дори неволно да съжалява, задето не бе останала в леглото да го приветства със сънена усмивка и да се сгуши в прегръдките му. Та той по-добре от нея знаеше колко нетрайни, необвързващи и крехки са подобни връзки. Трябваше по-скоро да изпитва възхищение пред невероятното откровение от нейна страна. С постъпката си тя очевидно признаваше, че случилото се не е нищо повече от мимолетно, споделено наистина, но краткотрайно удоволствие на плътта. Никой от двамата не бе изрекъл клетва за вярност, не бе я и поискал от другия, просто бяха прекарали няколко часа в сладостна забрава и това не ги задължаваше да изричат извинения или обяснения.

Защо тогава чувството на празнота не отминаваше?

Защото нея я нямаше, а той искаше да я притисне в обятията си.

Рийд изруга и се изправи в леглото. Нервно прокара пръсти през косата си и едва тогава зърна топчица розова коприна на пода.

И все пак Мади я нямаше. Рийд отметна завивката и посегна към копринените бикини. Е, това вече надминаваше всички граници! Дори своенравна жена като Мади не би могла да си тръгне без този елемент от бельото си. Все още размишляваше, когато чу да се отваря входната врата. Захвърли бикините на стола близо до леглото и побърза да облече халата си.

Откри своята гостенка в кухнята. Тя тъкмо оставяше на плота огромен плик с покупки.

— Мади.

Тя изпищя и подскочи уплашено.

— Рийд! — С ръка на сърцето си, затвори очи за миг. — Ужасно ме изплаши. Мислех си, че още спиш.

А той си мислеше, че си е тръгнала, без да се сбогува. Пробудиха се старите опасения и той изрече предпазливо.

— Какво правиш?

— Ходих да напазарувам. Донесох закуска.

Рийд усети как чувството на празнота се стопява, ала внезапната радост го накара да застане нащрек.

— Мислех, че си си отишла.

— Не ставай смешен. Не бих си тръгнала просто така — Мади прокара пръсти през разбърканата си коса. — Предлагам ти да се върнеш в леглото. След минутка ще бъда готова.

— Мади… — той направи крачка към нея. Сетне неволно плъзна поглед по тялото й. — Какво си облякла?

— Харесваш ли ме? — Мади прихна да се смее, подхвана краищата на дългата риза и се завъртя. — Имаш съвършен вкус Рийд. Чувствах се като прочут модел.

— И връзката ли е моя?

Ризата сякаш едва се крепеше на раменете й, спускаше се до средата на бедрата й, и правеше да изглежда някак смешно привлекателна.

— И връзката ли е моя?

Мади стисна устни, за да не се изкиска и прокара пръсти по тънката копринена лента, с която бе привързала ризата на талията си.

— Не намерих нищо подходящо. Не се притеснявай, ще я дам на парно гладене.

Краката й бяха дълги, с нежна кожа и… боси. Рийд отново поклати глава.

— И си излязла в този вид?

— Хич не мисли, че някой ме е забелязал — опита се да го успокои Мади. — Право да ти кажа, вече умирам от глад — и най-невъзмутимо обви ръце около врата му и го целуна с толкова обич, че сърцето му яростно заблъска в гърдите. — Върни се в леглото и чакай закуската. Идвам след минутка.

Рийд се подчини просто защото се нуждаеше от време да схване промяната. Не си е тръгнала, повтори наум, когато се отпусна върху възглавниците. Беше оттатък, в кухнята и приготвяше закуска, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Което му достави удоволствие. И в същото време го разтревожи. И го накара да се запита как трябва да се държи с нея.

— В кухнята има още разбита сметана — обяви Мади, когато внесе таблата.

Рийд се взря в невероятната закуска, когато Мади положи подноса на леглото помежду им.

— Какво е това? — попита недоумяващо.

— Празнична неделна закуска — отвърна Мади и топна пръст в гъстата сметана. Премлясна от удоволствие, усетила сладкия вкус да изпълва устата й. — Ягоди със сметана.

— Ягоди?! — повтори Рийд. — За закуска? Не мога да повярвам! Ти ли си Мади О’Хърли, която непрестанно се безпокои за калориите, които поглъща?

— Сладоледът е млечен продукт — е безкрайна сериозност изрече тя и му предложи пълна лъжица. — Плодовете са съвсем пресни. Какво повече е нужно?

— Бекон с яйца например.

— Само мазнини и холестерол, да не говорим, че и вкусът на моето меню е направо несравним. Както и да е, днес имам празник — и Мади бръкна с лъжица в своята купа.

— Какво празнуваш, ако смея да попитам?

За кратък миг погледите им се срещнаха. Сетне Мади въздъхна едва чуто. Нима можеше да му обясни? Щом сам не разбираше имаше ли смисъл да опитва дори?

— Изглеждаш чудесно. А аз се чувствам чудесно. Слънчев неделен ден е. Което би трябвало да е напълно достатъчно за нашето пиршество — Мади измъкна ягода от неговата купа и му я поднесе. — Хайде, яж. Живей опасно!

Заедно със сладкия плод Рийд задържа с устни пръстите й. Но само за миг.

— Пък аз си мислех, че живееш само от разни листа и житни зародиши.

— Повечето време точно с това се храня. Ето защо обичам празниците — Мади отново премлясна и блажено притвори очи. — В неделя сутрин обикновено пробягвам няколко мили. Не повече от четири-пет всъщност.

— Не повече… — опита да прикрие удивлението си Рийд.

— Днес обаче ще се отдам на декадентски удоволствия. Утре скъпо ще платя лекомислието, тъй че ще се постарая хубавичко да се натъпча.

— И тук ли смяташ да проведеш този тъй наречен декадентски празник?

— Освен ако не предпочиташ да си тръгна.

Рийд вплете пръсти в нейните — несъзнателен спонтанен жест, който го накара да потръпне.

— Не, не искам да си отидеш.

Усмивка озари лицето й.

— После да не съжаляваш…

— Напротив.

— Може да изпаднеш в шок. Нямаш представа каква ставам, когато празнувам.

Мади отново топна пръст в купата, но Рийд я изпревари и поднесе ръката й към устата си. Усети как пулсът и се ускори, когато бавно заоблизва пръстите й.

— Нека проверим дали не се хвалиш напразно, Мади — сетне взе подноса и го остави на пода до леглото. — Очите й бяха огромни, когато отново я погледна. — Питах се как ли ще изглеждаш на сутринта.

Мади отметна глава и закачливо сбърчи чело.

— Е как изглеждам?

— Свежа — той нежно погали страната и. — С разбъркани коси. Същинска изкусителка.

— Това последното най-много ми допада — отвърна тя като се изплези.

— Направи ми впечатление, че дори не ме попита дали можеш да облечеш ризата ми.

В очите й отново проблесна смях, ала отговорът й прозвуча напълно сериозно.

— Имаш право. Май се получи малко нахално, а?

— Искам си я обратно — хвана я за яката и я притегли към себе си. — И то веднага.

— Веднага? — предчувствието възпламени кръвта й. — Предполагам, искаш си и връзката.

— О, да, разбира се.

— Е, чуждото насред път се връща — промърмори Мади. Застана на колене, разхлаби възела и подаде коприненото коланче на неговия собственик. Посегна към копчетата, поколеба се, сетне поклати глава като упорито дете. Не откъсна поглед от Рийд, докато не освободи и последното копче от илика. С почти незабележимо движение на раменете остави копринената дреха да се плъзне надолу и без никакво смущение се остави на изпиващия му поглед; сетне хвана ризата за яката и протегна ръка.

— Това трябва да е ваше, господине.

Рийд захвърли ризата и сграбчи Мади за раменете.

— Струва ми се, онова, което дрехите прикриват, повече ми се нрави — ухапа я по брадичката и в същото време плъзна ръце надолу. — Имаш невероятно тяло. И стегнато, и нежно, и гъвкаво, и горещо — неспособен да реши кое му носи повече наслада, той се отдръпна да й се порадва отново. — Питах се дали… Но, Мади, какво е това?

— Кое? — замаяна от вълнението, Мади проследи погледа му. — О, това ли? Ами носят ги стриптийзьорките. За пръв път ли виждаш такава препаска?

Очите чу отново се впиха в нейните, развеселени заинтригувани.

— Всъщност не я виждам за пръв път. Но се чудя дали не вземаш твърде присърце ролята на Веселата вдовица.

— Защо не ми каза, преди да се съблека? Наистина открих тази твърде интересна подробност, докато правех проучвания за ролята.

— Проучвания? — Рийд се канеше да я целуне, но се отдръпна озадачен. — Какво означава това всъщност?

— Това, което чуваш. Не можех да приема подобна роля, без да опозная поне малко действително съществуващия образ.

— Скитала си по разни долнопробни барове, така ли да те разбирам? — на границата между гнева и разочарованието. Рийд я хвана за брадичката. — Ти побъркана ли си? Имаш ли представа какво може да те сполети на подобно място?

— От опит ли говориш?

— Да… Не! По дяволите, Мади, не променяй темата.

— Не я променям, Рийд — тя отново му се усмихна. — Ти не разбираш. Трябваше да се почувствам в кожата на Мери. И най-добрият начин е да поговориш с някой, на когото това му е работата. Запознах се с невероятни момичета. Имаше една Лота Бау-бау, така й казват де.

— Лота значи…

— Бау-бау — довърши Мади. — Изпълнява номера си с кучета. Има пет пудела и с тях…

— Не съм сигурен дали искам да чуя нейната история, Мади — искаше му се да се разсмее, но някак не успяваше да надвие злия дух в себе си. — А ти нямаш работа по тия долнопробни заведения, ясно ли ти?

— Не ставай смешен. От дванайсетгодишна работя по разни клубове, които с нищо не са били по-добри. Това е един измислен свят, Рийд. Просто в него работят хора, по този начин си изкарват хляба. И като поговорих с някои от тях смятам, че успях по-добре да разбера моята героиня, Мери.

— Мери е измислица, плод на въображението — поправи я той. — А онова, което става по тия барове, по-точно онова, което може да стане там, това е грубата действителност.

— Аз добре познавам грубата действителност, Рийд — тя вдигна ръка да го погали по бузата, трогната от загрижеността му. — Не казвам, че професията на стриптийзьорка е достойна за възхищение или че у всяко едно от момичетата се крие по една Джипси Роуз Лий, но повечето от тези, с които разговарях, наистина се гордеят с онова, което са постигнали.

— Нямам намерение да обсъждам морала или социалното значение на подобен род екзотични танци, Мади. Просто не ми допада мисълта, че ти е хрумнало да обикаляш заведенията из покрайнините.

— Не се бой, няма опасност това да ми стане навик — Мади притвори очи. — Макар че не бих имала нищо против пак да погледам пуделите.

— Мади.

Когато отвори очи, в тях проблясваха дяволити пламъчета.

— Доколкото си спомням, бяха направо невероятни.

— Ти също — той прокара ръка по талията й, където напипа тънкото коланче. — И каква е историята на това нещо?

— Удобство — Мади игриво го захапа по ухото. — Всяка жена би трябвало да си купи и сама ще се убеди.

— Ти винаги ли носиш тая препаска?

— Да.

— Спомняш ли си деня, когато ходихме на онази изложба на Викториански архитектура? Беше облякла един торбест кафяв панталон, приличаше на задигнат от някоя разпродажба в полза на ветерани.

— Правилно си преценил.

— Тогава беше ли сложила препаската?

— О, да.

— А представяш ли си какво би ти се случило, ако знаех?

— Ти ми кажи.

— Точно пред модела на лятната резиденция на кралица Виктория?

— Е, и?

— И семейството от Ню Джърси, дето не се отделяше от нас?

— О, Господи! — Мади буйно го прегърна. — Ако искаш да отидем следобед, а?

— Няма да стане — Рийд притисна устни към шията й.

Не бе и предполагал, че ще го напуши смях, когато държи гола жена в обятията си. Подобни моменти изискваха сериозно внимание, предпазливост, обич. И не би трябвало да се чувства като недорасъл хлапак, който се натиска с приятелката си на задната седалка в някой раздрънкан автомобил. Та той бе зрял човек, с опит и отговорност за онова, което вършеше.

И все пак Мади успяваше да го разсмее в собственото му легло. Обвиваше с ръце врата му, гушеше се в обятията му, докосваше го, тръпнеше под милувките му. Възторжената радост да я чувства своя бе тъй голяма, тъй всепоглъщаща, че смехът бе естествен отклик. Тя приемаше чувствата, които предизвикваше, с тъй трогателно изящество и от своя страна му отвръщаше със смях. Дори по-късно, когато смехът премина в блажено стенание радостта не беше помрачена.

В сърцето на Мади имаше толкова много обич. Тя самата недоумяваше как е възможно да не се пръсне, та да освети цялата стая. Всеки миг близост сякаш я зареждаше с нов прилив на обич. И очите на Рийд всеки път, когато срещнеха нейните, сякаш биваха озарени от нова светлина.

Беше способен на толкова нежност и толкава доброта и толкова всеотдайност. И толкова отчаяно се нуждаеше от нея. Ако не беше дарила му сърцето си в този миг с радост щеше да го стори.

Не бе предполагала, че в една нощ ще направи толкова невероятни открития. Толкова много нови усещания. Самота тя към никого досега не бе проявявала тъй невероятна щедрост, а ето че с Рийд се получаваше съвсем естествено.

Мади добре познаваше тялото си, неговите силни и слаби страни. А ето че не познаваше дълбочината на потребностите му. Когато Рийд целуна гърдите й, почувства как нещо вътре в нея се стегна: удоволствие, болка, отчаяние. Милувката на ръката му, прокарана по бедрото й, я накара да потръпне. Докосването на устните му до шията й предизвика стенание. Тялото й, тъй дълго тренирано да й се подчинява, се превърна в море от желания, плахи, объркани, необясними.

Всяко негово докосване я караше да изпитва слабост. Той беше неин. И тя не искаше да мисли, че в следващия миг може и да го загуби. И не биваше да мисли, че това е преструвка. Той беше неин в миговете, когато я целуваше, когато устните му изпиваха нейните.

Не можеше да отрече, че тя му е нужна. Мади усещаше всеки прилив на вълнение, когато го докосваше. Ако в някакъв миг разкъсаше обръча от забрани, които сам си бе наложил, би могъл да се влюби в нея. Мади бе сигурна в това. Когато я прегръщаше, тя усещаше нещо много повече от гола страст. В сърцето му имаше и обич, и копнеж да бъде обичан. Когато докоснеше с устни нейните, когато целувката им се превърнеше в забрава, той бе само на крачка от готовността да й отвърне, да й отдаде душата си.

Любов. Любовта бе в състояние да излекува раните от миналото, да успокои душата, да преизпълни сърцето. Искаше й се да му каже колко прекрасно е чувството, че усещаш тъй осезателно връзката си с любимото същество. Искаше й се да му помогне да надзърне в онзи свят от любов, където всеки знае, че има поне едно същество предано с душата и тялото си.

Кожата й бе влажна и гореща. Страстта ги погълна и нежността отново напусна ръцете на Рийд. Крехка и палава допреди минути, Мади сякаш обезумя. Усилваше темпото до границата на задръжките.

Музиката продължаваше да звучи. Отвън долиташе вой на клаксони, който прииждаше заедно с летния зной. А тук в стаята всичко друго бе загубило значение, оставаше само потребността един от друг, магията на онова, което се раждаше помежду им. Безумието отново ги погълна, нажежи телата им до крайност, избухна в пламъци.

Безпаметното желание бавно взе да затихва, но те не се отделяха един от друг, сякаш всеки познаваше вече по-добре тялото на другия, отколкото своето собствено. Отмаляла. Мади сведе поглед към Рийд. Долавяше ударите на сърцето му през вихъра на собственото си замайване. Когато мъжът я погали по гърба, тя затвори очи, за да признае радостта от поражението си.

— О, Рийд, обичам те.

В първия момент, все още в плен на собствения си блян, тя не усети как се стегна тялото под нейното. Бе прекалено замаяна, за да почувства как изтръпнаха галещите я пръсти. Постепенно разсъдъкът й се избистри. Задържа очите си затворени още миг с ясното съзнание, че прошепнатите думи вече не можеха да бъдат върнати обратно.

— Съжалявам — пое дълбоко дъх и го погледна. Изражението на Рийд напомняше внезапно пробуждане като от странен сън. Телата им бяха все още преплетени, ала мъжът вече се бе отдръпнал. — Не съжалявам, че го казах или че думите не изразяват чувствата ми, просто съжалявам, че ти не искаш да приемеш любовта ми.

Рийд се помъчи да убеди сам себе си, че чувството, надигнало се в гърдите му, е жалост, а не надежда.

— Виж, Мади, аз не вярвам в изтъркани фрази, колкото и добре да звучат. Нито пък имам нужда да ги чувам.

— Изтъркани фрази… — Мади тръсна глава, сякаш за да проясни мисълта си. — За теб това е изтъркана фраза, така ли?

— Че какво друго? — хвана я за раменете и я изправи пред себе си. — Мади, между нас наистина има нещо. Нека не го потулваме под удобни, красиви лъжи.

Онова, което тя преглътна, не бе горчивина, а по-скоро болка, обида дори.

— Аз не лъжа, Рийд.

Нещо в гърдите му трепна, стопли го. Не можеше да го определи другояче, освен като нов прилив на надежда, преди да отрече съществуването му.

— Тогава значи си въобразяваш.

Когато проговори отново, гласът й бе тих, някак неукрепнал.

— Значи не вярваш, че те обичам, така ли?

— Та това са просто думи — Рийд стана от леглото и посегна да облече халата си. — Любовта наистина съществува, зная това. Между баща и син, между майка и дъщеря, брат и сестра. Между мъжа и жената обаче то е съвсем друго: привличане, увлечение, дори лудост. Но тези чувства идват и си отиват, Мади.

— Ти не вярваш в това, което казваш.

— Зная, че е вярно — сряза я тъй неочаквано, че тя се сви уплашено. Той тутакси съжали за грубостта си, ала преглътна съжалението. — Хората се събират, защото искат нещо един от друг. И не се разделят, докато не решат, че им е потребно друго, което биха могли да вземат от друг човек. Когато са заедно, си обещават какво ли не, макар да нямат и най-малко намерение да изпълнят обещанията си, и казват неща, в които сами не вярват. Просто защото това се очаква от тях. Аз нищо не очаквам и на нищо не се надявам, Мади.

Почувствала хлад, Мади придърпа завивката. В този момент се стори на Рийд много млада, много уязвима.

— Досега на никои мъж не съм казвала, че го обичам. Но предполагам, това едва ли има значение.

А той не бе в състояние да й обясни какво се криеше зад думите му.

— Не са ми нужни тези думи, Мади — обърна й гръб и се приближи до прозореца. Защо ли трябваше да я нараня, запита се безгласно. И се помъчи да се убеди, че казва истината. — Не искам да чувам тези думи — повтори безрадостно, — защото сам не мога да ги изрека.

— Но защо? — твърдо решена да пропъди сълзите, Мади притисна очите си с юмруци. — Какво се е случило, каква е причината да забраниш на сърцето си да чувства? Какво те е накарало да изградиш толкова плътна броня срещу всяко посегателство срещу душата ти? Казах, че те обичам — неусетно бе повишила глас, защото допусна гневът да надвие болката. — И не се срамувам от думите си. Не съм ги изрекла, за да чуя някоя високопарна фраза в отговор. Това просто е самата истина. Съзираш лъжи там, където няма да ги намериш, Рийд — няма да избухвам, каза си наум и пое дълбоко дъх. Само че не бе свършила. По-точно казано, между тях не всичко бе свършено. — Нима ще ми кажеш, че нищо не си изпитал? Никакви чувства? Наистина ли вярваш, че тази нощ между нас не е имало друго, освен секс?

Когато се обърна, по лицето на Рийд нямаше следи от борба. Спорът се водеше вътре в душата му.

— Не мога да ти дам друго, Мади. От теб зависи дали ще приемеш това, което ти предлагам.

Пръстите й конвулсивно се свиха, ала тя само поклати глава.

— Разбирам.

— Имам нужда да пийна кафе — Рийд излезе от стаята и Мади остана сама. Мъжът усещаше ръцете си да треперят. Защо имаше чувството, че току-що изречените думи са нечии други мисли.

Какво му ставаше, за Бога? Рийд тръшна чайника върху котлона и се подпря с длани на плота. Когато бе чул признанието й, някаква част от съществото му бе признала, че иска и очаква тези думи. Част от него дори бе повярвала.

Та той започваше да губи разсъдъка си. На това трябваше да се сложи край. Пред себе си имаше жив пример какво ще сполети мъжа, доверил се на някоя жена, посветил й живота си. Рийд бе обещал пред себе си да не допусне подобна слабост. И Мади нямаше да промени решението му. Той нямаше да й позволи.

Всъщност тя може би наистина вярваше, че го обича. Не след дълго сама щеше да се убеди, че се е излъгала. А дотогава просто и двамата трябваше да бъдат много предпазливи и да играят по правилата.

Чу как входната врата се отвори и веднага след това ключалката изщрака. Дълго време Рийд не помръдна, просто стоеше насред кухнята. Дори когато водата завря и започна да кипи, той не помръдна. Знаеше, че този път Мади наистина си бе отишла. А в гърдите си той чувстваше нелепа празнота.