Нора Робъртс
Във вихъра на танца (10)

Девета глава

— Пет пари не давам, ако ще и неотложна операция да ти предстои. Ще дойдеш с нас и толкова!

Мади опъна дебелия чорап над коляното си.

— Не разбирам защо толкова се горещиш, Уонда.

— Няма какво да спорим, просто си отиваш у дома, обличаш си най-хубавата рокля и пристигаш на празненството.

— Току-що, струва ми се, ти обясних, че съм уморена и нямам настроение да се забавлявам.

— Аз пък казвам, че си сръдла.

— Моля? — присвила очи, Мади пъхна крак в обувката си. Готова беше да се бие, ако потрябва, но да не отстъпи. — Аз никога не се сърдя.

Уонда се стовари на пейката до нея.

— Напротив, много те бива даже да се цупиш.

— Боя се, че прекаляваш. Казах ти вече, в ужасно настроение съм.

— Виж, ако не ти се говори за това какъв долен тип се е оказал твоят, не ти се бъркам.

— Той не е мой.

— Кой е тоя, дето не е?

Мади за малко да се поддаде на отчаянието.

— Нали за един и същ говорим. Той не ми е любовник. Аз изобщо си нямам любовник, а и не искам никой да ми се мотае в краката. Тъй че, когото и да имаш предвид, нямаш право да го наричаш „мой“.

— Ясно — Уонда внимателно огледа маникюра си и реши, че тъкмо този оттенък на червеното особено добре й подхожда. — Което не пречи да е долен тип.

— Не съм казала… — по-добрата половина на характера й надви и тя се поусмихна. — Да де, наистина е долен тип.

— Но мила, всички са такива. Въпросът е в друго. Господин Валънтайн организира толкова пищно празненство само за нас, така че звездата на постановката просто няма право да се заключи у дома си и да се цупи, топнала се във ваната.

— Не съм имала такова намерение — Мади вече връзваше сложния възел на обувката си. — Бях си наумила да се пъхна в леглото.

— Ако не дойдеш — отчаяно заплаши Уонда, — ще кажа на всички в трупата, че толкова си се главозамаяла, та вече не ни смяташ за достойна компания.

— Че кой ще ти повярва?

— Всички. Защото ти няма да бъдеш там.

Мади се надигна и взе да разресва разбърканата си коса.

— Хайде да ме оставиш на мира, а?

— Няма да стане. И знаеш ли защо? Защото харесвам муцунката ти.

Мади направи ужасена гримаса, но приятелката й само леко се усмихна.

— Прекалено уморена съм, това е истината.

— Тия ги разправяй на старата ми шапка. Вече седмици наред репетираме заедно. И чудесно знам, че ти никога не се уморяваш.

Четката на Мади изтрака в мивката.

— Тази вечер обаче съм уморена.

— Тази вечер си наумила да се цупиш, това е.

— Не съм… — ами, точно така си е, поправи се наум. — Той ще бъде там — изтърси неволно. — Не мога… Просто няма да се справя, това е.

Възмущението на Уонда се стопи и на негово място остана само загриженост. И тя прегърна приятелката си през раменете.

— Зле ли се чувстваш?

— Отвратително — Мади притисна очите си със свити юмруци. — И много боли.

— Успя ли да си поплачеш?

— Не — Мади тръсна глава, сякаш да си възвърне самообладанието. — Не стига, че съм глупачка, ами и ревла на всичкото отгоре, това ли искаш?

— Глупаво би било да го таиш в себе си — Уонда я дръпна и двете отново седнаха на пейката. — Поплачи си и ще ти мине. Хайде сега, сложи глава на рамото ми.

— Не предполагах, че толкова много ще боли — изхлипа Мади и сълзите потекоха.

— За това никой никога не е подготвен — Уонда я потупа нежно. — Ако знаехме колко боли, нямаше да се доближаваме до никой мъж на по-малко от километър разстояние. И все пак рискуваме, защото не успяваме да устоим.

— Глупости говориш.

— И то какви!

— Не си струва да плача за този — Мади изтри сълзите си.

— По принцип никой не си струва. Освен онзи единственият.

— Обичам го, Уонда.

— Завинаги ли? — попита Уонда, като се взря изпитателно в лицето й.

— Да — бе простичкият отговор. Този път остави сълзите да се стичат. — Само че той не ме обича. Дори не иска да се влюби. А преди си мислех, че случи ли се да го срещна, онзи единственият де, той в същия миг ще ме обикне и така ще бъде, докато единия от двама ни умре. А според Рийд любовта въобще не съществува.

— Това си е негов проблем.

— О, не, проблемът е и мой, защото от толкова време се опитвам да му внуша, че може да ми вярва, и все не успявам — Мади въздъхна дълбоко. И реши, че няма да плаче повече. — Разбра ли сега защо не мога да дойда?

— Не говори така, по дяволите. Тъкмо това е причина да отидеш на всяка цена.

— Уонда…

— Виж, мила, ако си отидеш у вас и заровиш глава в пясъка, утре ще се чувстваш още по-скапана — когато продължи, непреклонните нотки в гласа й накараха Мади послушно да се изпъне. — Как постъпваш, когато зрителите не реагират според очакванията, ами те зяпат като мумии?

— Приисква ми се да побягна към гримьорната.

— Да, но какво правиш?

Мади въздъхна и прокара ръце по мокрите си бузи.

— Оставам на сцената, докато ги спечеля.

— Това ще направиш и довечера. И ако аз поне малко познавам мъжете, той също ще предприеме нещо. Забелязах как те гледаше, когато заедно с баща си неочаквано се появи на репетицията. Хайде да вървим. Както знаем, всяка роля изисква подходящо облекло.

 

 

Мади се зае с подготовката за срещата си с Рийд със същото старание, както се приготвяше преди представление. Каза си, че добре знае репликите си, движението по сцената, а случи ли се да сбърка, ще прикрие грешката, преди някой друг да я е забелязал. Реши да облече рокля на тънки презрамки, която свободно се спускаше до талията, предизвикателно прилепваше по тялото, с цепка отстрани до средата на бедрото. Дори да претърпя провал, рече си, поне ще изглеждам страхотно.

Въпреки старателните приготовления, когато застана пред дома на Едуин Валънтайн, без малко да се завърти на пети и да побегне обратно към къщи.

За да не се разколебае, вирна брадичка и натисна звънеца. Беше готова да се изправи лице в лице срещу най-важния човек в живота си. Беше решила да се държи любезно, но хладно. Единственото, което не бе предвидила, бе възможността Рийд да й отвори. Тя го зяпна изумена, недоумяваща как толкова много и различни чувства могат в миг да избухнат в душата й.

Рийд от своя страна учудено изгледа стъклената топка на вратата, останала неразтрошена в желязната хватка на изтръпналите му пръсти.

— Здравей, Мади.

— Рийд — не пожела да се усмихне. Това просто й бе невъзможно в момента. Е, поне нямаше да припадне в нозете му. — Надявам се, не съм първа.

— О, не. Всъщност баща ми те очаква с нетърпение.

— В такъв случай отивам право при него — в дъното на коридора прозвуча приветствен тромпет. — Предполагам, ще успея да открия къде са гостите — Мади го заобиколи, прели болката в сърцето й да я е погълнала изцяло.

— Мади.

С усилие на волята тя се извърна и през рамо му хвърли невъзмутим поглед.

— Да?

— Исках просто да зная… как си.

— Много съм заета — звънецът отново пропя и тя вдигна вежди. — Както изглежда, ти също си претрупан с работа. По-късно ще се видим — и тръгна напосоки по коридора, като яростно примигваше да пропъди сълзите.

Празненството бе в разгара си. Мади се потопи в общото веселие, отпусна се и реши, че тук сред толкова приятели може поне за кратки часове да забрави тревогите.

— Вече се мислих, че си се уплашила — подкачи я Уонда като се измъкна от кръга на музикантите и застана до нея.

— Е, излъгала си се. В рода О’Хърли досега страхливци не е имало.

— Предполагам, ще ти е от полза да узнаеш, че младият Валънтайн дебне край вратата вече повече от час.

— Тъй ли? — Мади понечи се обърне в указаната посока, но навреме се спря. — Е, няма значение. Дай да пийнем по нещо. Шампанско има ли?

— О, да. Старият господин Валънтайн бил голям сладур — Уонда грабна чаша пенливо вино от близкия поднос и я изпи на един дъх. — И никак не се превзема. Колкото и да е странно, държи се напълно естествено.

— Говориш, като че ли е поканил у дома си някоя екзотична менажерия.

— Гледай да не те чуе някой какви ги разправяш — очите на Уонда блеснаха, когато тя надзърна през рамото на приятелката си. — Ето го и милия Фил. Реших най-сетне да се оставя да ме убеди колко са сериозни намеренията му. Не непременно благопристойни — добави тя с усмивка. — Просто сериозни.

— Фил? — Заинтригувана, Мади стрелна с очи танцьора, който партнираше на Уонда в пиесата. — И ще успее ли?

— Знае ли човек, може би да, може би не — Уонда грабна следващата чаша шампанско. — Най-интересната част е, докато разплетеш загадката.

Мади съжали, че и при нея нещата не стоят така просто и се обърна към масата със закуски, където се бяха скупчили изгладнелите й колеги. Яж, пий и се весели, каза си тя. Утре заминаваме за Филаделфия.

— Мади.

Преди да е решила какво да предпочете — пастет или майонеза — Едуин застана до нея.

— О, господин Валънтайн. Празненството е страхотно.

— Едуин — поправи я той, като целуна ръката й, същински галантен кавалер от някоя викторианска драма. — Трябва да ме наричаш Едуин, ако наистина ще удържиш на обещанието си да танцуваш с мен.

— В такъв случай с удоволствие, Едуин — и като постави ръка на рамото му, тя го последва. — Говорих с мама и татко. В момента са в Ню Орлиънс, но ще бъдат на премиерата във Филаделфия. Надявах се, че и ти ще дойдеш.

— Не бих препуснал премиерата за нищо на света! Знаеш ли, Мади, тази постановка е най-хубавият подарък за мен, подарък, какъвто не съм си правил от години. Бях взел да си мисля, че е време да се оставя на старостта.

— Ама че нелепица!

— Ти си толкова млада, Мади. Прескочи ли шейсетте човек поспира да се огледа и си казва: „Е, време е да понамаля темпото“. Заслужих си го. Отсега нататък ще мързелувам и ще се наслаждавам на залеза.

— Залез, казваш — засмя се Мади. Отметна глава назад и му се усмихна лъчезарно. — Наистина не разбирам за кого говориш.

— Е, такава е приказката — когато възрастният кавалер й се усмихна в отговор, Мади се запита защо синът му не е наследил неговите тъмни добри очи. — Едва след като се оттеглих, установих, че ми е нужно много повече от голфа в сряда. Изпитвах потребност да бъда сред млади хора, да усещам тяхната жизненост. Да ти призная, Рийд винаги ме е карал да се чувствам млад. Той е не само мой син, но и най-добрият ми приятел. Не бих могъл и да мечтая за по-добро разбирателство.

— Той много те обича.

Нещо в тона й го накара да я погледне изпитателно.

— Да, истина е. Исках да му дам шанс да поеме семенния бизнес, без да му се мотая в краката, без да му преча. И той добре се справи. Дори повече от добре — завърши с въздишка. — Рийд твърде всеотдайно работи за компанията. Което навярно е грешка.

— Той не мисли така.

— Сигурна ли си?

— Е във всеки случай, докато не се появи тая пиеса, не знаех с какво да си запълвам времето. А сега май ще имам занимание.

— Треската на Бродуей?

— Именно — странно, предварително бе знаел, че тя ще го разбере без много думи. Оставаше ме да се надява, че и към Рийд ще прояви същото разбиране. — Щом постановката се наложи ще тръгна на лов за друга пиеса. При това вече си имам и експерт, чието мнение мога да поискам, пък и съм сигурен, че няма да ме подведе.

Тя съзря изпитателния му поглед и бавно кимна.

— Ако се нагърбваш с ролята на ангел, Едуин, за мен ще бъде чест да се превърна в твой помощник.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Цял живот съм общувал с професионалисти от света на шоубизнеса, Мади и вълнението от тяхното приятелство с нищо не може да се сравни — потупа я нежно, приятелски. Хайде сега да ти намерим нещо вкусно за хапване.

Бегъл поглед към масата, отрупана с лакомства, я накара да въздъхне:

— Това се казва кавалер.

Музиката промени темпото и трима от трупата тутакси се впуснаха да танцуват. Скоро Фил придърпа и Уонда в оформилия се кръг. Възторжено аплодиращите зрители скоро се присъединиха.

— Хайде, Мади — подкани я Тери, като я хвана за ръката. — Няма да ги оставим да ни засенчат я.

— А защо да не ги оставим? — попита Мади и посегна към хапките с пастет.

— Ще ни пропадне доброто име. Помниш ли коронния ни номер от „Докосване“?

— Съвсем не ми е приятно да си го спомням.

— Защото пиесата беше скапана — ухили се Тери. — Но танците си ги биваше. Единствено ние получихме добри оценки от критиката, не помниш ли? Хайде, Мади, заради доброто старо време.

И отново я дръпна за ръката. Неспособна да устои на изкушението, Мади направи няколко пируета и двамата се озоваха в красива поза сред вихъра от пощурели танцьори. Неколцината, които познаха стъпките, тутакси започнаха да ръкопляскат.

Този бавен танц криеше много еротика, стига движенията да се изпълняват в добро темпо, без да се бърза, със съвършен контрол върху всяко мускулче. Мади тутакси си го припомни, сякаш не преди четири години, а същия следобед го бе репетирала. Все едно разтвори партитурата на нужната страница и тялото започна да изпълнява написаното.

Усети как Тери се приготвя да я повдигне и зае най-удобната поза. Усети опората на ръката му под кръста си и изви тяло назад, додето косата й насмалко да опре в застлания с дебел килим под.

В следващия миг се озова в обятията му и прихна да се смее, опиянена от неочакваното вълнение на шеметния спомен.

— Критиката като че ли е имала право, Тери — изрече на пресекулки.

— Аз какво ти казах — партньорът й приятелски я потупа по рамото и в скоро време ги наобиколиха и други желаещи да усетят музиката със сгорещените си тела.

Рийд я наблюдаваше от разстояние. Когато погледите им се срещнаха, Мади усети кожата й да настръхва. Потисна съжалението и наранената гордост. Единствената й мисъл бе как да избяга и затова внезапно се обърна и потърси уединение на близката тераса.

Въздухът бе тежък, спарен, сякаш бе някаква гъста лепкава маса, сгорещена от нагретите плочи на тротоара, издигнала се нагоре по силата на неотменен физически закон. Мади се опря на перилото и се остави топлината да я обгърне, сякаш можеше да се скрие в този облак. Вдъхна шума, трескавата суетня на града под нея. Тя познаваше потребностите, желанията си, ала не биваше да допуска съжалението. Изправи се с усилие на волята, готова за пореден път да почерпи от огромната вътрешна сила, която открай време захранваше цялото й същество.

Нямаше да допусне да я налегне униние. За нищо на света!

Усети присъствието на Рийд още преди да е проговорил. Грешка е било, каза си, да си въобразявам, че мога да се скрия у дома. Колкото и да се убеждаваше в противното, това бе мъжът на мечтите й, а тя нямаше навика да бяга от истината.

— Ако предпочиташ да си отида, трябва само да ми кажеш.

Това бе тъй привично за него, без колебание да изложи какви възможните решения. Мади, се извърна и си позволи да го погледне.

— Не, разбира се, че не.

Рийд пъхна ръце в джобовете си.

— Към всички ли си така щедра, Мади, или за мен правиш изключение?

— Не зная. Никога не съм се замисляла.

Той направи крачка към перилата просто за да бъде по-близо до нея.

— Липсваше ми.

— Радвам се — насред небето, обсипано със звезди, грееше пълната луна. Нещо красиво, на което можеше да се уповава. — Бях решила, като дойда, да се държа много хладно, все едно сме обикновени познати. Боя се, че не успях да изпълня намерението си.

— Наблюдавах те как танцуваше с баща ми и знаеш ли какво си помислих? — когато тя поклати глава, той посегна към нея, все пак трябваше да я докосне, макар и само по косата. — С мен никога не си танцувала.

— Не си ме канил — рече Мади, като леко се извърна.

— Ето сега те каня — протегна ръце, но личеше, че отново оставя избора на нея. А тя откликна, без да се замисля дори. Направиха няколко стъпки, додето сенките им се сляха в една. — Миналата седмица, когато си тръгна, мислех, че това е правилното решение.

— Аз също.

— Нито ден не е изминал, без да мисля за теб. Нито ден не е изминал, без да те желая, Мади — той бавно я целуна. Почувства устните й нежни, податливи за неговите както винаги. Тялото й се притискаше към гърдите му, сякаш тя бе създадена да бъде единствено негова. Дълго потисканите копнежи заплашваха да се превърнат в познатото чувство на безпомощност, но той го пропъди.

— Искам да се върнеш при мен, Мади.

— И аз искам — тя го погали по страните. — Но не мога.

Рийд сграбчи китките й.

— Но защо?

— Защото не мога да спазвам твоите условия, Рийд. Не мога да престана да те обичам, а ти за нищо на света няма да допуснеш любовта да направлява живота ти.

— По дяволите, Мади, искаш повече, отколкото изобщо мога да ти дам.

— Грешиш — тя пристъпи още по-близо, очите й бяха блестящи, прями. — Не, Рийд, никога не бих поискала нещо, което не си в състояние да ми дадеш. Аз те обичам, толкова е просто. Ако се върна, непрекъснато ще ти повтарям тези думи. А ти непрекъснато ще ме отблъскваш.

— Искам да бъдеш част от живота ми — от отчаяние стисна ръцете й до болка. — Нима това не е достатъчно?

— Сама не зная, Рийд. И аз искам да съм част от живота ти. И ти да бъдеш част от моя.

— Брак? Това ли искаш? Какво е бракът за теб, по дяволите!

— Готовността на двама души да свържат живота си, както и обещание да положат нужните усилия.

— В добро и лошо — и ето че се обърна към нея, ала лицето му оставаше в сянка и тя не можеше да съди за настроението му само по тона на гласа. — Колко от тях успяват?

— Предполагам, успяват само онези, които много се стараят, само онези, за които няма нищо по-важно от любовта и разбирателството.

— Мнозина от тях не успяват, уверявам те. Един документ, едно обещание нищо не решава. Договорът скрепен в църквата или в общината лесно може да бъде нищожен, макар десетки пъти преди това да е бил нарушаван.

Нещо в сърцето й се скъса, когато проумя болката, която се криеше зад думите му.

— Не можеш да обобщаваш по този начин, Рийд.

— Ти колко щастливи брака можеш да изброиш? По-точно, колко от тях издържат на всички изпитания? Да не говорим, че щастието в любовта е нещо непостижимо.

— Но това е нелепо, Рийд. Аз…

— Дори един не можеш да ми посочиш, нали?

— Мога, разбира се. Моите съседи от първия етаж, семейство Джинели например.

— Онези, дето по цял ден се карат.

— На тях просто им харесва да си крещят един на друг. И това ги прави много щастливи — Мади усети, че сама е повишила тон и това още повече я разгневи. — По дяволите, ти не спориш, само ме предизвикваш. А какво ще кажеш за Ози и Хариет?

— Остави, Мади.

— О, не, щом сме стигнали дотук, няма връщане назад — тя сложи ръце на кръста си и прониза мъжа с гневен поглед. — Джими Стюарт е бил женен сто години за една и съща жена. После… Ами да, кралица Елизабет и принц Филип толкова време не казаха нито думичка един против друг. Собствените ми родители, за Бога! Дори не помнят откога са заедно. Сестрата на баба ми, леля Джо преживя петдесет и пет години в брачен съюз…

— Виждам, че добре си се подготвила — в този момент той излезе от сянката и онова, което Мади съзря в очите му, напомняше цинизъм. — Все пак много по-лесно би изброила семействата, които рано или късно са се разпаднали.

— Добре, така да е. Но човек не се отказва да опита само защото други преди него са претърпели провал. Пък и аз не съм искала да се ожениш за мен, исках просто да не потискаш чувствата си.

Рийд успя да я спре, преди да е побягнала навътре в къщата.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Че не искаш брак?

— На този въпрос отговор няма да получиш Рийд.

— Брак не мога да ти обещая. Ти ме изпълваш с възхищение, и като жена, и като актриса. И много силно ме привличаш. Имам нужда от теб, Мади.

— Това са важни неща, Рийд, но с времето мога отминат. Ако не бях се влюбила в теб и така щяхме да бъдем щастливи. Само че аз повече така не мога — обърна се и отново сграбчи перилото, като да бе спасително въже. — А сега, моля те, върви си.

Не му беше лесно да се бори с нея, когато не бе в мир със себе си. Спорът се обезсмисляше, доводите не следваха никаква логика. И понеже засега не виждаше изход, Рийд просто се примири да отстъпи.

— Връзката помежду ни още не е прекъсната. Независимо че може би и двамата го желаем.

— Може и да си прав — Мади рязко пое дъх. — Чуй сега какво ще ти кажа. За последен път се унижавам пред теб. Надявам се да го разбереш. А сега си върви и ме остави на мира.

В мига, когато направи първата крачка, тя здраво стисна очи. Не биваше да допуска сълзите. Щом се съвземе, ще влезе при другите, ще скалъпи някакво извинение и ще си тръгне. Което нямаше да бъде бягство, просто примирение с реалността.

— Мади.

Когато се обърна, пред нея стоеше Едуин. Дори бегъл поглед бе достатъчен, за да разбере колко е излишно да се преструва.

— Съжалявам, Мади. Неволно дочух част от разговора с Рийд. Имаш пълно право ми се сърдиш. И все пак Рийд е мой син и аз го обичам.

— Не се сърдя — и наистина в момента сякаш не бе способна да усеща каквото и да било. — Просто трябва да си вървя.

— Ще те изпратя.

— Недей, не бива да оставяш гостите. Ще взема такси.

— Едва ли ще усетят отсъствието ми — Едуин и предложи ръката си. — Искам да те изпратя, Мади. Пък и да ти разкажа една история, която трябва да чуеш на всяка цена.

 

 

В колата размениха само няколко незначителни забележки. Едуин сякаш бе потънал в собствените си мисли. А Мади бе изгубила способността да води интересен, забавен разговор. Когато тръгнаха по стълбите към апартамента й, Едуин я упрекна заради липсата на охранителна система.

— С всяка нова поява на сцената ставаш все по-известна, Мади. И това има своята цена.

Тя огледа притъмнялото фоайе и бръкна в чантата си да открие ключовете. Тук никога не се беше страхувала и все пак подсъзнателно усещаше, че щастливите дни във веселия свят на актьорите скитници бяха към края си.

— Ще приготвя чай — без повече приказки остави Едуин сам да се ориентира в претрупаната всекидневна.

— Обстановката ти подхожда, Мади — рече гостът след време. — Приветлива, ведра, отморяваща. — Неоновият надпис предизвика усмивката му. — А сега ще те притесня, като ти кажа колко много се възхищавам от онова, което си успяла да постигнеш в живота си.

— Не ме притесняваш. Приятно ми е да го чуя.

— Талантът невинаги е достатъчно условие. Зная го от опит. Наблюдавал съм как мнозина талантливи хора потъват в забрава просто защото не им е достигала сила или самочувствие, за да се издигнат до върха. Което ти вече си постигнала, макар че не го съзнаваш.

— Наистина нямам чувството, че съм се изкачила на върха — с едно движение Мади разчисти масата и остави подноса. — И все пак съм щастлива с това, което имам.

— Тъкмо това е най-хубавото, Мади. Ти си доволна от онова, с което се занимаваш. Доволна си и от себе си — той пое чашата и постави ръка върху пръстите на младата жена. — Рийд има нужда от теб.

— В известен смисъл това може би е вярно — Мади неволно отстъпи назад, раната все още бе отворена — Но открих, че на мен ми е нужно много повече.

— На него също мила. Просто той е прекалено упорит или прекалено уплашен, за да го признае.

— Не разбирам защо го е страх. Не разбирам и защо се държи така — и неволно изруга. — Извинявай.

— Не е нужно да се извиняваш. Мисля, че го разбирам, Мади. Разказвал ли ти е за майка си?

— Не. От самото начало това бе забранена тема.

— Мисля, че имаш право да знаеш истината — Едуин въздъхна, отпи от чая си. Колкото и да бе болезнено, знаеше, че ще трябва да разрови старите спомени. — Ако не бях сигурен, че наистина го обичаш, а и че ти си най-подходящата жена за него, никога не бих ти разказал тази история.

— Едуин, не бих искала да ми казваш каквото и да било, ако това няма да се понрави на Рийд.

— Ще ти разкажа просто защото разбирам колко си загрижена за него — Едуин остави чашата си и се наклони напред. Нещо подсказа на Мади, че оттук нататък връщане няма. — Майката на Рийд бе невероятна жена. И все още прави поразително впечатление, сигурен съм в това, макар да не съм я виждал много-много години.

— Ами Рийд?

— Не, той отказва да се срещне с нея.

— Отказва да се срещне със собствената си майка? Но как е възможно?

— Ако се опитам да обясня, може би ще разбереш.

Гласът му издаваше умора, умора от годините непосилни грижи, и това накара Мади да го обикне още по-силно.

— Когато се ожених за Илейн и двамата бяхме много млади. Разполагах с известна сума пари на семейството, а тя беше певица, работеше по клубовете и се мъчеше да си пробие път. Разбираш ли?

— О, да, естествено.

Имаше талант, не изключителен, по при подходящо направляване на кариерата й би могла да си осигури сносно съществуване. Реших да й помогна, да бъда неин агент. После реших да се оженим. Колкото и да ми е неприятно да го призная, стъпките наистина бяха предварително изчислени. Просто бях свикнал да получавам онова, което искам. Година-две нещата вървяха криво-ляво. Тя ми беше благодарна за онова, което правех за кариерата й. А аз бях благодарен, че имам толкова красива съпруга. Обичах я и работех много, работех за нейния успех, защото това бе съкровеното й желание. Междувременно и някак неусетно нещата започнаха да се променят. Илейн започна да става нетърпелива.

Едуин се облегна назад, отпи от чая си и огледа апартамента. Беше дал на съпругата си всичко, на което бе способен, но така и не бе успял да я направи щастлива.

— Беше много млада — продължи след минута, макар да съзнаваше, че това едва ли може да послужи за оправдание. — Искаше да получава по-високи хонорари, беше й неприятно, че я съветвам как да се облича, какви прически да избира. Започна да си въобразява, че й преча, че я използвам, за да градя собствена кариера.

— Тя просто не те е разбирала.

Едуин се усмихна. Рядко му се случваше да получи от някого тъй безрезервна подкрепа.

— Може би имаш право. Всъщност навярно и аз не съм я разбирал достатъчно. Бракът ни беше пред разпадане. Почти се бях примирил, че краят скоро ще настъпи, когато тя ми каза, че е бременна. Ти си съвременна жена, Мади. Мисля, че ще разбереш, като ти призная, че колкото и да исках да имаме деца, Илейн беше против.

Мади смутено погледна чашата си.

— Мъчно ми е само за онези, които, независимо от причината, не са пожелали да родят детето си.

Тъкмо отговора, който очакваше. Едуин затвори очи. Тя наистина заслужаваше да чуе истината докрай.

— Илейн отчаяно се стремеше към успеха. Даде живот на Рийд, струва ми се, защото се страхуваше да постъпи другояче. Бях й осигурил договор да запише плоча. Не беше кой знае какво, но все пак договор и решението й да остане при мен и да роди детето беше продиктувано отново от желанието да направи кариера.

— Ти си продължавал да я обичаш.

— Не смятам, че в сърцето ми все още имаше място за нея. Пък и имахме Рийд. Когато се роди, чувствах, че съм получил най-големия дар в живота си. Син: Син, който да ме обича, да приеме любовта, която можех да му дам. Беше прекрасно дете. Животът ми се промени от деня, в който Рийд се роди. Исках да му дам всичко. Целият ми живот придоби смисъл, какъвто не бях и подозирал, че може да съществува. Можех да загубя клиент, можех да загубя и важен договор, но синът ми щеше винаги да е до мен.

— Семейството винаги осигурява здрава почва под краката ни.

— Да, наистина. Преди да продължа, искам да те уверя, че Рийд никога не ме е разочаровал. Той винаги ми е носил само радост. И никога не съм гледал на него като на изпълнен дълг или тежко задължение.

— Не е необходимо да ми го казваш, мога и сама да преценя.

Едуин разтри слепоочията си и продължи своя разказ:

— Когато Рийд беше на пет годинки, претърпях злополука. В болницата ми направиха всевъзможни изследвания — в тона му настъпи рязка промяна. Мади неволно застана нащрек. — И едно от тези изследвания показа, че съм стерилен.

— Не разбирам — промълви Мади и сплете овлажнелите си от пот пръсти.

— Не съм могъл да имам собствени деца — мъжът я гледаше прямо напрегнато. — Дори преди злополуката.

— Рийд… — с тази единствена дума тя задаваше всички неизречени въпроси.

— Оказа се, че не съм истинският му баща. Не мога да ти опиша какъв удар бе това за мен.

— О, Едуин — Мади коленичи в краката му.

— Поисках обяснение от Илейн. Тя дори не се опита да излъже. По това време, струва ми се, и беше омръзнало да ме лъже. С брака ни беше свършено, а и тя се бе убедила, че никога няма да стане звезда. Другият мъж в живота й я беше напуснал веднага щом се разчуло, че е бременна — Едуин въздъхна тежко. — Това трябва да е било голям удар за нея. Знаела е, че няма да задавам въпроси, а просто ще приема детето като свое. На всичко отгоре е знаела, вътре в себе си винаги е знаела, че не би успяла да се измъкне от евтините клубове без моя помощ. Затова бе останала при мен.

— Трябва да е била нещастна.

— Не е лесно да се задоволиш с онова, което имаш. Илейн не мислеше за нищо друго, освен за кариерата си. И нищо не би я спряло, ако смяташе, че разполага с друга възможност. Когато ме изписаха от болницата, тя си бе отишла. Съседката бе поела да се грижи за Рийд — Едуин въздъхна дълбоко. Макар всичко това да бе отдавна минало, болката все още се усещаше. — Преди да си тръгне, Илейн му беше казала истината, Мади.

— О, Господи! — Мади склони глава на коленете му и избухна в сълзи. — Горкото малко момче.

— Аз също в известен смисъл го предадох — Едуин я погали по косата. Не беше си и представял, че ще се почувства така пречистен, като сподели тъй дълго потисканата болка. — Имах нужда да прекарам известно време далеч от града, затова просто дадох пари на съседката и заминах. Близо месец не се прибрах, просто пътувах и оттук-оттам събирах пари, за да основа „Валънтайн Рекърдс“ Макар че докато не се запознах с родителите ти, май дори не мислех за връщане. И досега не съм си простил това…

— Чувствал си се наранен, предаден…

— Рийд беше съсипан. Не бях помислил, че може да го приеме толкова тежко. Бях се впуснал в осъществяването на налудничавата си идея, като предварително се бях опитал да забравя всичко, което ми напомняше миналото. Тогава срещнах родителите ти. И за една нощ сякаш проумях какво означава да имаш семейство.

Мади избърса рукналите сълзи и вдигна очи.

— И тогава си спал на канапето в тяхната стая в хотела.

— Те ме приютиха в стаята си, а аз с удоволствие се радвах на любовта им един към друг и към децата. Все едно някой бе дръпнал завесата пред очите ми, за да зърна какъв е истинският живот, кое е най-важно в него. Ужасно се разстроих от равносметката, която си направих. Баща ти ме отведе на бара и аз му разказах всичко. Господ знае защо го направих.

— С татко лесно се разговаря.

— Изслуша ме, без да ме прекъсва, изрази съчувствие, но не получих състраданието, което смятах, че ми се полага — дори след толкова години споменът бе съвсем жив в съзнанието на Едуин и това го накара да се усмихне. — Хвана чашата с уиски, изпи я на един дъх, здравата ме удари по рамото и ми каза, че трябва да мисля за сина си и затова най-добре било да се прибера при него. Никога няма да забравя какво направи за мен. Как простичко се изрази, но това бе самата истина.

— Ами Рийд? — попита Мади, стиснала здраво ръцете му.

— Е, той вече беше мой син и аз за нищо на света не бих се отказал от него. Бях постъпил като истински глупак. Дълго не можах да си простя, че съм го изоставил.

— Не си го изоставил — кротко рече Мади. — А мисля, че не си го и забравил.

— Не, не съм — Едуин усещаше колко сила се таи в нежните ръце, който държаха неговите. В сърцето си не бях го забравил. Качих се в колата и се върнах. Заварих го да си играе самичък на двора. Малко момче не беше навършил шест, а ме погледна с очите на възрастен. Така и не успях да изтрия от паметта си този миг, когато осъзнах какво сме му причинили с майка му.

— Нямаш основания да се обвиняваш, Едуин. Та аз ви видях заедно. Нямаш и най-малко основание да се обвиваш.

— Направих всичко, което бе по силите ми, за да поправя стореното, да заживеем отново като нормално семейство. Всъщност мислех, че за кратко време съм го накарал да забрави онова, което Илейн му причини. Макар че Рийд никога не го забрави. Все още носи горчивината в сърцето си. Мади, болката, която съзрях в очите му, когато беше петгодишен.

— Това, което ми разказа, ми помага да разбера много неща — Мади въздъхна дълбоко и се поизправи. — Но, Едуин, аз не зная как мога да му помогна.

— Ти го обичаш, нали?

— Да, Едуин, обичам го.

— Ти вече му помагаш, макар сама да не си даваш сметка. За първи път му се случва да срещне човек, на когото се доверява, макар и мъничко. Не го лишавай от тази опора.

— Но той не иска нищо от мен.

— Напротив, просто още не го съзнава. Скоро ще ти повярва, това е неизбежно. Просто не го изоставяй.

— Сигурен ли си, че аз съм човекът, от когото той се нуждае?

— Той е мой син, Мади. Да, сигурен съм.

 

 

Не беше заспал. Колкото и да се мъчеше, сънят не идваше. Рийд бе пропъдил хрумването да потърси забрава в бутилка уиски, просто реши, че мрачните мисли ще му бъдат по-добра компания.

Беше я загубил. Никой от тях не бе в състояние да приеме другия такъв, какъвто е, и това бе станало причина да я загуби. О, тя щеше да е по-щастлива далеч от него. Поне това бе сигурно. Беше сигурен и в друго срещата с нея бе най-щастливото му преживяване.

Беше я наранил, както бе предвидил от самото начало, но нима не бе странно, че и той изпиташе не по-малка болка?

Утре ще замине, повтори си за пореден път. И най-добре беше да я забрави, да остави баща си оттук нататък да се грижи за постановката, за албума, ако се стигне до запис. Щеше да се откъсне напълно от суетнята около премиерата и да пречисти душата си от спомените, свързани с Мади О’Хърли.

Изправи се, понечи да тръгне към прозореца, но припомни колко силно бе привлечена Мади от гледката навън. Изруга и се върна на мястото си.

Почукването на вратата го стресна. Не му се случваше често да приема гости в един сутринта. На всичко отгоре не искаше да вижда когото и да било, затова реши, че няма да отвори. Ала натрапникът се оказа упорит. Вбесен до крайност. Рийд със замах отвори вратата, готов да се нахвърли гневно върху неканения гост.

— Здрасти. — Пред него стоеше Мади, преметнала през рамо добре познатия сак, пъхнала ръце дълбоко в джобовете на джинсовата си пола.

— Мади…

— Бях наблизо — започна тя, сетне сякаш промени решението си, мина покрай мъжа и влезе в апартамента. — И реших да се отбия. Не съм те събудила, предполагам.

— О, не, аз тъкмо…

— Добре тогава. Защото аз ужасно се дразня, ако някой ме събуди. Ще предложиш ли нещо за пиене, Рийд?

— Искам да зная какво правиш тук.

— Нали ти казах, бях наблизо.

Рийд приближи до нея, хвана я за раменете и се взря в лицето й.

— Какво правиш тук?

Мади предизвикателно отметна глава.

— Просто не устоях. Затова съм тук.

Рийд неволно я погали по бузата, сетне разума надделя и той отдръпна ръка.

— Но, Мади, само преди няколко часа…

— Зная, наговорих ти куп неща. И не те излъгах. Обичам те Рийд. Искам да се ожениш за мен. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Ще ни бъде хубаво заедно, струва ми се. Но докато се решиш, няма да те насилвам, обещавам ти.

— Допускаш голяма грешка, Мади.

— Ти пак ли за мен мислиш, Рийд? Ако се оженим, може би, просто може би по-добре ще се грижиш за мен. А сега-засега сама ще взимам решенията за себе си. Наистина бих изпила нещо. Да имаш диетичен сок?

— Не.

— Добре тогава, може и уиски. Колкото и да ти е неприятно, възпитанието изисква да предложиш поне нещо за пиене на гостите си.

— Аз наистина имам нужда от теб, Мади — произнесе той с въздишка.

— Зная — тя поднесе устните си за целувка. — Отдавна го зная всъщност. Радвам се, че и ти си го разбрал.

— Ако можех да ти дам онова, което искаш…

— Достатъчно дълго говорихме за това, Рийд. Не забравяй, че утре заминавам за Филаделфия. Затова не искам повече да спорим, не и тази нощ.

— Добре тогава, ще донеса нещо за пиене.

Отиде до барчето и избра кристална гарафа.

— Знаеш ли, Рийд, все още изпитвам някакво странно чувство, когато се разсъбличам на сцената.

Той не устоя и избухна в смях. Мади имаше невероятната способност да го разсмива в най-невероятни моменти.

— Не зная дали ме разбираш правилно. Във финалната сцена съм по бикини, все едно съм на плажа, но странното усещане идва от онова, което правя. След няколко дни ще се разсъбличам пред стотици хора. Което означава, че твърде малко време ми остава за репетиции.

Когато се обърна, тя му се усмихваше, като бавно разкопчаваше блузата си.

— Мислех си, дали пък няма да чуя твоето непредубедено мнение за… изпълнението си. В известен стриптийзът е изкуство… Танц, които не само възбужда, но и дава храна на въображението — в следващия миг игриво му обърна гръб, както не преставаше да гледа през рамо. Остави блузата сама да падне от раменете й. — Какво ще кажеш? — попита плахо.

— Мисля, че се справяш чудесно. Поне засега.

— Просто искам да бъда сигурна, че представям достатъчно реалистичен образ — разхлаби коланчето на полата си и я остави да падне в краката й. При което побърза да остави чашата си, за да не я счупи.

— Не ми се вярва това да е част от ролята на Мери.

— Значи не си гледал внимателно — и тя прокара ръка по тялото си. — Не е в неин стил наистина. Но смяташ ли, че ще се хареса на публиката?

— Просто си мисля, че ако направиш това на сцената ще те удуша.

— Не бива да забравяш, че вдигне ли се завесата, аз вече не съм аз, превръщам се в Мери. И ще се постарая тази постановка да се превърне в истински хит. Заради теб, Рийд — хвърли му единия си чорап, сетне посегна да свали другия. — Жалко наистина, че нямам по-пищни форми.

— О, това не бива да те притеснява.

— Така ли мислиш? — и тя започна да разкопчава дантеления корсаж. — Не искам да ти досаждам, Рийд, но още не съм получила обещаното питие.

— Извинявай — и той й поднесе чашата.

— Пия за татко — рече Мади.

— Моля?

— Не е нужно да знаеш причината — тя отново му се усмихна като изля уискито в гърлото си. Течността я попари като глътка гореща лава. — Какво ще кажеш за постановката от това, което си видял дотук? Струва ли си да похарчиш пари за билет.

Желанието на Рийд бе прояви нежност, да й покаже колко много означава за него връщането й в този момент. Колкото и благороден да бе поривът му, ръцете, които се заровиха в косите й бяха жадни, напрегнати, неподвластни на разума.

— Нямаш представа колко болезнено усещах отсъствието ти, Мади.

— Покажи ми.

Сякаш от отчаяние той я притегли към себе си. Вкусът на уискито върху устните й пропъди и последните остатъци самообладание. Тя обви врата му с ръце, приветствайки пламналата страст. За пръв път усещаше как той се отърсва от задръжките. И нейното сърце заби ускорено, за да посрещне заливащата я вълна шеметна страст. С трескави пръсти разкъса халата му, нетърпелива да усети допира на това прекрасно мускулесто тяло, създадено сякаш само и единствено за нея.

Усети мекотата на килима под себе си. Чу името си, прошепнато, повторено като заклинание.

Никога преди не бяха се втурвали в страстния вихър тъй трескаво, отчаяно дори, сякаш със затворени очи пропадаха в бездна от удоволствие. Любов и страст се сляха в едно.