Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Savage Embers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2011)
Разпознаване и корекция
Torquemada (2013)

Издание:

Каси Едуардс. Изпепеляваща жарава

Американска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1996

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Юлия Бързакова

История

  1. — Добавяне

Двадесет и четвърта глава

Известно време Ловен сокол продължи да люлее Меги в ръцете си. Предвкусваше спокойните мигове на споделената любов. Сетне, както си беше на колене, се наведе над нея, отпусна се и нежно притисна устни към нейните, а ръката му бавно се плъзгаше надолу по тялото й с мека като коприна кожа. Езикът му леко бръсна устните й, сетне той плъзна уста надолу към едната й гърда и обхвана настръхналото зърно. Вълни на върховно удоволствие заляха Меги. Тя преживяваше великолепна, носеща наслада еуфория.

Меги усети жаждата му, когато устните му отново намериха нейните, набъбнали и настоятелни. Пулсиращата твърдост на члена му изследваше онази нейна част, която тя нетърпеливо отвори за него. Докато се притискаше в меките й, еластични гънки, пръстите му милваха набъбналия център на нейното желание: ту нежно го подръпваха, ту просто го масажираха с кръгообразни движения.

Един мощен тласък и Ловен сокол се намери в дълбините на нейния стегнат пашкул на любовта. Изпълваше я страхотно. Пръстите му сякаш свиреха на нея. Устните му я целуваха жадно. Тялото му се движеше ритмично в нейното.

А тя се беше вкопчила в него и приемаше всичко, което той предлагаше с умели движения. Дланите й пълзяха по тялото му, отново и отново се наслаждаваха на мекотата на кожата, на мускулите, които изпълваха ръцете й, когато милваше раменете, гърба и ръцете му. Посрещаше тласъците с вдигнат нагоре таз. После го обхвана с крака и го привлече още по-дълбоко в себе си.

Ловен сокол зарови лице в гърдите й. Ръцете му сега я държаха за задника, докато бавните тласъци на таза му го възнасяха все по-нагоре. Беше изпаднал в унес, имаше чувството, че плува, сякаш го издигаха към облаците и той се рееше с могъщия орел.

Стомахът му се сви на топка и той увеличи темпото, навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Устата му се върна върху устните й и ги притисна силно. Целуваше я като обхванат от лудост, пулсиращият хребет на страстта се приближаваше. Вече усещаше как първите й парещи тръпки го изгарят. Опрял устни в нейните, простена. Наслаждаваше се на топлия й дъх, примесен с неговия, питаше се как досега е могъл да живее без нея. Тя вече беше неделима част от него. Беше всичко за него!

Колкото по-разгорещено се любеха, толкова повече се увиваха телата им едно в друго, ръцете им търсеха и милваха еротичните точки на другия. Меги усещаше как страстта я омайва и завладява. Никога по-рано не се бе чувствала толкова освободена и жизнена, дори и когато бе правила любов с Ловен сокол.

Но това беше съвсем разбираемо. Едва сега тя бе негова съпруга. Това че му принадлежеше изцяло правеше всичко да изглежда добро и прекрасно.

Преди беше само мечта, сън, който обстоятелствата можеха да пометат с един замах.

Но сега беше негова. И той бе неин! Днес взаимната им любов и отдаване бяха вече съвършени.

Нищо никога нямаше да се изпречи помежду им.

Нищо.

Ловен сокол усещаше бурята, която се разразяваше в него. Обгърна Меги в жарка прегръдка, а нейните ръце се вкопчиха в мускулестите му рамене. Той спря, целуна я нежно, а последният му тласък в нея го пренесе от другата страна на гребена на страстта, към съвършената наслада. Изхвърли семето си в нея. Тялото й се тресеше необуздано, отвръщаше на зова на неговото. Въздишките и стенанията им изпълниха нощния въздух.

Когато се приземиха от полета до рая, Ловен сокол я дари с ленива целувка и се отърколи от нея. Лежеше на една страна и с пръсти проследяваше контурите на тялото й.

— Моя nata-aa — промърмори. — Ти стори така, че тази дума да означава нещо за мен. Това е вълшебна дума.

Меги му се усмихна и протегна ръка да отхвърли един гъст кичур коса назад през мускулестото му рамо.

— Мой na-aa. Преди да те срещна, никога не съм се замисляла особено много над тази дума или върху важността й. Но сега тя е всичко за мен. — Наклони се към него и леко го целуна. — Ти си всичко за мен.

Ловен сокол се надигна на лакът.

— Чуй. — Той нададе ухо към входното платнище. — Барабаните вече не думкат. Никой вече не пее и не разговаря. Празненството е завършило и гостите са си тръгнали. Селото е смълчано като самата нощ.

Aa, моя любов. Всичко е напълно спокойно. Може би трябва да взема Небесни очи. — Меги се изправи и седна в постелята. — Жена с много деца също се нуждае от почивка. Нещастната жена. Най-напред заради своите деца, а сега и заради нашите, нямаше възможност да участва в празненството.

— Нейното празненство са многото деца, на които е дала живот. — Ловен сокол улови Меги за китката и я привлече обратно в постелята и върху себе си. — А това може би не е толкова лошо. Точно колко деца искаме да седят в нашата колиба редом с нас около огъня? Вече имаме дъщеря. Ще очакваме ли следващото да бъде син?

Меги се изкиска. Нежно положи ръка на бузата му.

— Надявам се — изрече тихо. — И може би ще знаем дали е син след по-малко от девет месеца.

Ловен сокол се изправи на лакът, устните му се разтвориха. Впи поглед в нейния, а на лицето му разцъфна усмивка. Сетне отмести очи. Разпери пръсти над корема й, сякаш медитираше, и се вторачи в него. Сега беше хлътнал, но той си припомни колко закръглен и съвършен бе изглеждал преди раждането на Небесни очи.

— Нима сега в утробата ти расте дете? — запита, наслаждавайки се на мисълта, че то е негово.

— Да. — По бузите на Меги се стичаха сълзи на радост. — Твое дете.

— Сигурна ли си? — запита Ловен сокол и впи поглед в нейния. — Възможно ли е да се случи толкова скоро?

— Почти сигурна — разсмя се тихичко Меги, когато той я привлече нетърпеливо в прегръдката си. Вкопчи се в него. — Скъпи мой. Толкова се надявам. Няма ли тогава щастието ни да е пълно? Да имам син, който да прилича на теб? Как ще го обожавам!

— Още една дъщеря, която да прилича на теб, напълно ще удовлетвори този вожд на арапахите. — Ловен сокол се отдели от нея, така че погледите им отново да се срещнат. — Има достатъчно много време да създадем синове.

Меги чувстваше как се топи в ръцете му. Притисна се в него, целуна го, а после се отпусна на постелята.

— Можем да приберем Небесни очи по-късно — прошепна срещу устните й Ловен сокол. — Още малко те искам само за себе си. Само още за малко.

Меги се сгуши в прегръдката му, вече понесена на крилете на възбудата.

 

 

Нежен глас лежеше свита до Дълга коса. Дишаше едва-едва и се вслушваше в неговото дихание. Когато то стана дълбоко и равномерно, тя разбра, че най-сетне е заспал непробудно.

Стисна зъби и в очите й заблестя ярост, когато си припомни колко дълго Жена на иглата бе останала край огъня в колибата им след края на празненството.

На Нежен глас й се беше сторило, че Жена на иглата няма да си тръгне никога. Двамата възрастни говореха ли говореха за изминалия ден и сватбата.

Нежен глас се бе престорила, че е заинтересувана от разговора, и бе слушала внимателно, но през цялото време вътрешно бе кипяла, защото все още изпитваше ревност към жената, която се омъжи за Ловен сокол. Точно за това така страстно мразеше индианския вожд.

И независимо че беше неин вожд, за нея това вече не означаваше абсолютно нищо. Заради него не един път бе изглеждала глупачка. Нямаше да намери покой, докато не му плати — отново и отново!

Някакъв боботещ звук край нея я накара да се наклони над Дълга коса. С усмивка откри, че не само е дълбоко заспал, но и хърка. Най-накрая можеше да излезе. Той изобщо нямаше да разбере, че е отсъствала. Това, което се готвеше да направи, щеше да й отнеме само няколко минути.

Внимателно отпусна крака върху покрития с черги и кожи под на типито и за няколко секунди остана така, преди да се измъкне напълно от постелята. Стегна се цяла, когато откри, че Дълга коса вече не хърка.

Но след малко той отново започна. Звуците, които издаваше, напомняха на Нежен глас за първите предвестници на гръмотевицата, които толкова често бе чувала да се търкалят иззад близкия хълм преди буря.

Решителността й се върна и тя стана от леглото и много тихо, боса, се приближи към единия край на типито, където коленичи край вързопчето с личните вещи на Дълга коса.

Ръцете й трепереха, докато ровеше из торбичките и кесийките от кравешка кожа. Най-сетне се усмихна сатанински, когато напипа това, което търсеше.

Преди да вземе тази торбичка, която търсеше, хвърли нервен поглед през рамо към Дълга коса и известно време остана загледана в него.

Понеже той не се помръдна, тя отново прикова вниманието си към торбичката. Развърза връзките й, бръкна вътре и обхвана с пръсти няколкото „копчета“ — надземната част на кактуса пейо. Знаеше, че се използват при церемонията пейо. Пейо предлагаше успокоение, но ако се поемеше в голямо количество, можеше да причини страшна болест, а понякога и смърт.

Ефектът му върху животните бе смъртоносен!

Знаеше точно кое животно ще нахрани с него тази вечер. Конят на Ловен сокол! Утре той щеше да открие, че конят му е болен, а може би и мъртъв. Искаше й се това да е предупреждение за него, че не всички са му приятели, че има и врагове!

Нежен глас бе най-злия му враг. Омразата й към него бе по-силна дори от тази срещу племето ута, с което арапахите все още не можеха да се помирят.

Нежен глас взе кактуса и на пръсти се отправи към входното платнище. Преди да напусне колибата, в която от огъня бе останала само искряща червена жарава, тя се извърна и за последен път погледна Дълга коса. Усмихна се и доволно поклати глава. Беше сигурна, че той никога няма да узнае, че тя е виновна за лошото, което щеше да се случи тази нощ. А когато истински студените часове на нощта настъпеха, тя действително щеше да е до него. А и той до нея. Този нов вид приятелство й доставяше наслада, защото неговите корени се криеха много по-дълбоко, отколкото онези на любовта. Да бъде с него, да му принадлежи, й беше напълно достатъчно.

Само се молеше той никога да не разбере, че тя е човека, извършил всички злини срещу внука му. Тогава щеше да бъде отхвърлена не само от живота на Дълга коса, и то със скоростта, с която думите излизаха от устата му, но и от живота на арапахите. Щеше да бъде принудена да броди самичка, никога повече нейното племе нямаше да я приеме.

Но искаше да се възползва от случая. Трябваше да се разплати с Ловен сокол. Нямаше да намери покой, докато не го стори!

Големият огън за тържеството бе изгаснал и от него бе останала само светеща пепел. Докато крадешком се промъкваше покрай нея, тя си припомни поздравленията, които бяха продължили през целия ден. Настръхна и прехапа долната си устна, когато се сети за клетвите, разменени между Ловен сокол и Меги. Колко много пъти бе сънувала, че точно тя, Нежен глас, се е взряла любовно в очите му! В сънищата си той я взимаше в прегръдката си и я отнасяше в колибата си, където я любеше цяла нощ.

Но всичко й бе отнето.

Сега тя също щеше да му отнеме нещо, на което Ловен сокол много държеше!

Промъкваше се между колибите към корала. Погледът й бързо откри жребеца на Ловен сокол. Предпазливо, за да не подплаши животните, тя прекоси на пръсти мократа от нощната роса трева и пропълзя под оградата на мястото, където конят на Ловен сокол стоеше отделен от останалите.

Със съвсем бавно движение, притаила дъх, Нежен глас поднесе ръка към коня и го остави да подуши това, което държеше. Опасяваше се, че поради горчивия вкус на пейо, конят може да откаже да го поеме. Тогава плановете й щяха да са провалени.

Сърцето й подскочи и тя се усмихна, когато прекрасното животно хвана със зъби стъблото на пейо. Тя отстъпи назад и остана да наблюдава как и последната частичка от кактуса изчезва в устата на животното. Подпря се с гръб на оградата и вътрешно се стегна, когато конят изпусна леко пръхтене и започна неудържимо да тръска главата си нагоре-надолу.

Минути по-късно забеляза от ъгъла на устата му да потича бяла пяна и разбра, че мисията й е успяла. Ако не умреше, то поне щеше да е тежко болен, когато Ловен сокол го откриеше.

Знаеше, че трябва да се върне в колибата на Дълга коса възможно най-бързо и затова пропълзя обратно под оградата и тичешком се отдалечи от корала. Когато чу зад себе си тъп удар, тя спря и се извърна, за да види, че конят се е повалил на една страна.

— Умри, умри! — изсъска тихо.

Извърна се на пети и бързо затича към селото, прекоси го и силно задъхана най-накрая се оказа на сигурно място в колибата на Дълга коса. Остана в сянка, докато успокои дишането си, сетне невинно се отправи към постелята и пропълзя в нея.

Усмихната се сви до Дълга коса, но не можа да заспи. Изгаряше от нетърпение Ловен сокол да направи своето откритие.

А тя щеше да се наслаждава на скръбта му.