Георги Андреев
България или Мафията? (17)

Какво е?

През 1989 г. Единствената организирана политическа сила, която можеше да попречи на „смяната на системата“ и на въвеждането на див капитализъм, както и да потърси отговорност на главатарите си за националната катастрофа, беше БКП. „Редовите комунисти“ се очертаваха като най-голяма опасност за Кандидат-Капиталистите. Затова главният удар на бъдещата Мафия беше насочен срещу тях. Чрез създаване на измислен политически противник в лицето на СДС висшата партийна номенклатура успя до обедини обла-Жилите се от социализма и (или) изцапани с престъпления номенклатурчици, Кариеристи, „религиозни фанатици“ и инертни хора, които не искат да си „сменят отбора“. Другите напуснаха Партията — майка, а те бяха именно тези, които можеха да попречат на предстоящите „промени“. След това БКП си смени името и емблемата, отказа се от идеологията си и се превърна в най-дясната буржоазна партия — банда на едрия капитал, макар и с лява фразеология. През цялото време на „прехода“ „опозицията“ всячески улесняваше този процес, най-вече чрез Кресливия си антикомунизъм. Това е една операция против българския народ, блестящо проведена от създаващата се Мафия, в изпълнение на предварително разработена манипулативна технология (сценарий). В резултат на това народът доброволно и с желание влезе в Капана.

„обикновените хора“ черпят своята информация главно от медиите, сред които на първо място е телевизията. Медиите са тези институции, които „промиват мозъците“ на широката публика, според манипулативните технологии, които Мафията е разработила. При това не е задължително всеки журналист да знае в какъв манипулативен процес участва (и обикновено не знае). Но ръководителите им знаят голяма част от истината. Представите за „Мафията“ у „обикновения човек“ са доста размити — обикновено се визират охранителни фирми, рекетьори, спекуланти и други дребни изпълнители на нейната воля; почти никой не отнася към Мафията държавните институции, политическите партии и други явни или неявни структури, без чието участие изпълнителите не биха могли да действат ефикасно. Сред широката публика няма враждебно отношение към „едрия капитал“ и другите „фирмаджии“, започнали бизнеса си с ограбени от обществото пари. Самото понятие „бизнес“ от презряна дума, будеща асоциации с нещо неморално и нередно, за няколко години се превърна в нещо авторитетно и свещено. А хората с „промити мозъци“ са едни и същи — и преди, и сега. Ето колко мощни са манипулативните технологии! Те Карат иначе неглупави и сравнително образовани хора да възприемат само видимата страна на нещата, при това не цялата.

Фактът, че „отиваме към лошо“, е ясен за всички, които не са заредени с неограничени дози детски оптимизъм или не са се „облажили“ от „демокрацията“. Между червените, сините и другите „бетонни глави“ съществуват всезнайковци, които имат отговор на всеки въпрос. Те поразяват с наивните си съждения и тоталната си неосведоменост относно действителните механизми на събитията, и това е изворът на непоклатимата увереност в правилността на оценките им. Ян Хус би възкликнал: „О, свещена простота!“. Тези просто устроени и неосведомени всезнайковци са гръбнакът на различните електорати. И тъжно, и жалко.

Като цяло, хората не знаят какво точно става в страната, а могат само да се досещат за това. Лоша шега с тях си прави претенцията за „самостоятелно мислене“. Зловред-ността идва не толкова от неспособността им да мислят логично, колкото от факта, че се упражняват в мислене върху предмети, които не познават. В този случай има не мислене, а емоционално тълкуване на ограничен обем от факти и схеми, лансирани от манипулативните технологии на Мафията.

В период на избори, каквито често се провеждат, политическите страсти се разгарят. Тъй като в „мирно време“ почти всички страдат от „демокрацията“, те са склонни да се съгласяват с твърдението, че у нас „всички са маскари“. По време на избирателните Кампании под натиска на медиите обаче голяма част от тях стигат до зомбиране. Особено активни са пенсионерите — тогава те забравят за обидно ниските си пенсии и за мизерното си съществуване и тръгват да „спасяват България“ чрез подкрепата за своята партия, въпреки че по-естествено е да бойкотират изборите в знак на протест; по-естествено е също да се борят за повишаване на пенсиите си било чрез биене по празни тенджери пред Народното събрание, било по друг начин. Особено агресивни в агитацията в полза на „нашите“ и против „техните“ са по-примитивните хора. Разпалва се дива спортна запалянковщина. Така Мафията получава одобрение, и следователно легитимност, направо от народа. Масовото оглупяване е резултат както от инфантилността на непорасналите българи, така и от манипулативното въздействие на медиите.

Иначе „обикновеният българин“ е безпомощен на всяка крачка. Сега няма Комитети на БКП, ДКМС, Оф, Комисии за народен Контрол, пионерска организация… И добре е, че ги няма! Но на тяхно място не бяха създадени никакви структури, които да запълнят образувалия се вакуум. Единствените инстанции, Където гражданинът може да се оплаче, са общината и съдът; и в двата случая той е просител, чиято молба (иск) може да бъде удовлетворена и след години, вместо за няколко дни. Място за текущо общуване между Колеги и съседи могат да бъдат Кафенетата в предприятията (учрежденията) и в Квартала, а трибуна, от която да се каже мнението, просто липсва. Човек се чувства сам, изолиран, изоставен, отчужден. Това е дирижирано отчуждаване на човека и атомизиране на обществото.

Като цяло, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД е смазан и се намира в етап на ДУХОВНА. И МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ И НА ФИЗИЧЕСКО ИЗТРЕБВАНЕ. Илюзия е да се мисли, че някой може да благоденства само в своя двор, обкръжен от всеобща разруха. НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НИКАКВА ИСКРА НА СЪПРОТИВА СРЕЩУ РОБСТВОТО. Българинът покорно се приспособява към всякаква обстановка, включително и към режим на бавно загиване. ТОВА ВСЪЩНОСТ Е НАЙ-СТРАШНОТО.

Какво трябва?

Един човек се разболял тежко. Лекарят му Казал: „Ще ти предпиша сто инжекции по хиляда лева всяка. След това ще ти препоръчам да прекараш половин година в един санаториум в Швейцария. Тогава имаш шанс да оздравееш“. Пациентът възкликнал: „докторе, но това ще ми струва поне шест милиона лева, а аз получавам шест хиляди месечно!“ Ле-Карят вдигнал рамене: „Аз ти казвам какво трябва да направиш, а ти ще прецениш дали можеш да го направиш“.

И така, какво трябва да направят българите, за да се освободят от мафиотското робство? Повечето от тези неща (предварителни изисквания) са добре известни на широка-та публика и добре забравени от нея:

ШСЪЖДАНЕ НА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОСЛЕДНАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, включително за последните години (политически „нюрнбергски“ процеси), независимо от мнението на Запада. Без този акт не може да се извърши морално възраждане на народа ни. В момента за това не говори никой.

2.КОНФИСКАЦИЯ (ЕКСПРОПРИАЦИЯ) НА ЗАГРАБЕНИТЕ НАРОДНИ БОГАТСТВА, включително изнесените в чужбина. Всеки богаташ трябва да докаже законния произход на богатствата си. Това ще укрепи моралния дух на народа и ще даде възможност на икономиката да стъпи на Краката си. Сега всички партии мълчат по този въпрос.

З.ФАКТИЧЕСКО УНИЩОЖАВАНЕ НА УЖ УНИЩОЖЕНАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Това би лишило Мафията не само от Координационно-ръководен център, но и от Квалифицирани изпълнителски Кадри. Осъществяването на първите две задачи е възможно само при реално унищожена ДС. И тук всички мълчат.

Това са фундаментални и Ключови изисквания. Без тяхното изпълнение всеки законодателен, административен, стопански или друг акт би служил само на Мафията.

Към изброените три основни точки могат да се добавят и по-конкретни дела:

1. КАТЕГОРИЧНО „НЕ!“ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА. В този й вид и обем тя е в интерес на новобогаташите, мафиотите и спекулантите, в чиито ръце са парите. За масова приватизация са определени само 4% от основните фондове на страната. А останалите?

2. отказ да се плащат заемите, отпуснати от чуждестранни банки на бившата номенклатура и на новата Мафия и употребени за собственото й обогатяване. ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЛАТЕН ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА ГО НАПРАВИЛИ.

З. РЕШИТЕЛНО „НЕ!“ НА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В НАТО. Съществуването на НАТО след ликвидирането на варшавския договор е безсмислено освен като колективен Жандарм на Запада и главно на САЩ. Идеалното решение за България е ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА.

4. ДА НЕ СЕ ПРИЕМА ДИКТАТЪТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД И НА СВЕТОВНАТА БАНКА и да не се получават заеми от тях. Заемите са скромни по размер, а съпровождащите ги условия — заробващи. Мвф и СБ са финансовата полиция на Запада и главно на САЩ, Която има за задача да задържа развитието на другите страни.

Тук могат да се включат и други точки като аграрния проблем, социалното осигуряване, здравеопазването и пр.

Подобна българска позиция би се натъкнала на остра ре-акция от страна на Запада. Би започнало „избиване на ръце“ по икономически, политически, дипломатически (може би и военни) и други пътища — у нас винаги се намират достатъчно хора, готови да бъдат пета колона на външни сили.

За да може да устои на натиска, българският народ трябва да бъде единен. Това не значи, че трябва да става единение с Тодор живков и Григор Стоичков, с Андрей Луканов и Филип Димитров, с „Мултигруп“ и Първа частна банка, с БСП, СДС и други структури, тласкали и тласкащи България към пропаст. Обединявайки се в името на национални цели и общо-човешки ценности, НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА ОТСТРАНИ ОТ СНАГАТА СИ ВСЯКАКВИ властогонци, Кариеристи, разбойници и други ПАРАЗИТИ. Напук на лансираните теории и Концепции, че трябва да се обединяваме с паразитите. Паразитите се боят от това, и за да не се превърне то в реалност, разделят народа на електорати, насъсквани един срещу друг.

Прави впечатление, че по-горе преобладават деструктивни и негативни пунктове. Това е естествено: ЯСНО Е КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ, А КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ, ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ — преходът от реален социализъм (държавен капитализъм) Към (частен) Капитализъм е ново явление и за него няма готови рецепти.

Какво може?

Мишките намислили да завържат звънче на опашката на котката. Така щели да чуват всяко нейно помръдване и да се пазят по-лесно. Планът им се провалил: не се намерил желаещ да върже звънчето.

И така, след като е ясно какво трябва да се прави, остава да се реши кой и как да го направи. Проблемът е, че сега вече не може да се направи много. Пък и не се виждат много желаещи да го сторят. През 1990–1991 г. Беше възможно почти всичко. През 1993г. Все още можеше да се направи много. Сега, в Края на 1995 г., може твърде малко. Но все пак нещо може.

Дори да съществуваха истински опозиционни антимафиотски структури, сега те не биха могли да осъществят обявените по-горе предварителни изисквания (точки). Могат само да ги декларират… Пред себе си, понеже няма как да ги съобщят на по-широк Кръг от хора.

Но структури не съществуват. А доколкото ги има, те се занимават със странични неща и се вписват в „демокрацията“. Значи, трябва да се започне почти от нулата.

Първите стъпки са агитация от човек на човек. „Агитаторът“ трябва да бъде психически подготвен за разочарования — на всяка крачка той ще се сблъсква с отчаяни, уплашени, обезверени („Нищо не може да се направи!“) и подивели от бедност и безпомощност хора, които се спасяват поединично. Най-често, веднъж отприщени, те са готови да разказ-ват безброй случки за възмутителното поведения на „ония“ (мафиотите) и за патилата на потърпевшите, готови са да ги разказват до прегракване или до загубване на съзнание; от разказаното не се достига до обобщаващи изводи, а още по-малко до желание за борба — това е само психическо разтоварване от насъбралата се отрицателна енергия у хора, доведени до стресово състояние. Вие, „агитаторът“, трябва да изслушате търпеливо водопада от излишни за Каузата изповеди, без да се интересувате от уврежданията на собствената си психика, и да насочите разговора към изводи и действия. Така можете да говорите с двайсет души и въобще да не достигнете до изводи и действия. Може дори да ви заклеймят като Дон Кихот или откачен човек и чудак, който разправя нелепости, вместо да си гледа работата (да се спасява поединично) — Дон Кихот, Галилей, раковски или левски се оценяват Винаги посмъртно; приживе на почит са Жънещите успехи Кир Михалаки, бай Ганю, хаджи Иванчо хаджи Пенчович, Красимир Премянов, Филип Димитров… Вие самият ще бъдете силно депресиран, Когато разберете, че жена ви, майка ви, баща ви… Поддали се на психозата, гледат на вас като на нехранимайко (както някога са гледали на Ботев и Левски) или Дон Кихот — най-общо Казано, не ви приемат сериозно — и се заслушват в думите на парвенюта като Валентин Моллов, Илия Павлов, Венцеслав Йосифов, Стефан Софиянски…

Най-после, на 21-ия разговор, ще попаднете на човек, който дава признаци на желание за съпротива. Именно него търсите. Тук ви чакат нови изпитания: вместо да се запознае с реалните обществени процеси (да прочете необходимите двайсетина книги), той мисли „самостоятелно“, стига до погрешни заключения и упорито ги защитава; даже Когато му „промиете мозъка“ (ако успеете!), човекът е изложен на манипулативните технологии на Мафията, готов е да се залови за всяка примамлива илюзия и да я защитава… Процесът на взаимно блокиращи се дискусии може да трае безкрайно. Колко по-просто е всичко при мафиотите! Там отношенията се „оразмеряват“ само по един фактор, ИНТЕРЕСА. Освен това вие никога не можете да се справите напълно с развращаващото влияние на медиите (най-вече на телевизията), дока-то не разполагате със собствени медии.

Това е изходната позиция. Когато съберете неколцина съмишленици, убедени, че нещо трябва да се прави, е нужно да решите КАКВО ТОЧНО ЩЕ ПРАВИТЕ. Това е много важ-но, иначе до Края на живота си може да обсъждате какво да се прави, в резултат на което да блокирате собствената си дейност и да се самоизолирате от събитията. После започвате да го правите.

И дума не може да става за изработване на Календарен план за политически и други успехи. Вие имате само поставени цели, а мащабът, формите, промените или тактиката на действията ви зависят от броя на привлечените хора и от реакцията на Мафията към вас. Ако увлечете три милиона души (засега това е в областта на фантастиката), ще имате общонародно движение, което със или без избори ще помете Мафията от обществото. Ако съберете двайсетина единомишленици, това ще бъде кръжок, който плахо агитира за освобождаване от мафиотско робство. Ако кръжокът ви е по-агресивен, той ще се превърне в секта, макар и не религиозна. Съществуват и други, междинни форми на организация, в зависимост от броя на участващите и състава им.

В началото Мафията няма да забележи вашата група — тя е заета с междуособни приватизационни битки и не й е до донкихотовци като вас. Използвайте това, за да разширите обхвата на действията си. Не бързайте да се регистрирате в съда. Първо, ще ви бъде е трудно, понеже цялото обществено пространство вече е заето, и съдът може да ви откаже регистрация — навярно Вече съществува симулатибна организация, подобна на вашата. Второ, регистрирайки се, вие „излизате от окопа“ и Мафията ще ви забележи. Тогава ще изпрати многобройни свои агенти, които, крещейки вашите лозунги по-силно от всички и използвайки демократичния изборен ритуал, ще превземат структурата ви отвътре и ще я насочат в удобен за Мафията коловоз. Вашата група, оказала се малцинство, ще трябва да напусне собствената си организация и това ще бъде едно от множеството разцепвания, които битуват в обществения ни живот.

Докато не изградят структура, способна да посегне към властта или поне да си осигури парламентарно представителство, единомишлениците не могат да влияят пряко върху вземането на политически решения. Но могат да влияят Косвено. Малобройни групи от патриоти могат да атакуват Мафията и нейните подразделения чрез разпространение на позиви — законен и относително безопасен начин на протест. Поводи за критика има повече от достатъчно: скъпотия, инфлация, обедняване, престъпност, разруха, Корупция, образователна и културна деградация… На фона на ояждащите се и безочливи нови капиталисти. В началото могат да се атакуват и битови неуредици с обществено значение: режимът на водата, режимът на електрическия ток, дефицитът на олио, спекулата с брашно, тайната приватизация… Отначало позивите ще бъдат неподписани, а след регистрирането на организацията — подписани от нея. Мафията не може да бъде съборена чрез позиви, но те могат да вдъхнат надежда у хората, които не са подивели, могат да им покажат, че все още Има огнища на съпротива, и че не всичко е загубено.

При първа възможност единомишлениците патриоти трябва да започнат ИЗДАВАНЕТО НА ВЕСТНИК, дори в най-скромни мащаби. Той създава някаква, макар и ограничена, възможност за свързване на честните хора помежду им, и е трибуна за борба с Мафията. Без да се отказват от традиционните методи за разпространяване, издателите трябва да организират собствена минимрежа за разпространяването му (една-две маси за продажба на подбрани вестници и книги и (или) ръчна продажба). Основният проблем (не само!) Е финансов. Не бива да се приемат пари от съмнителни спонсори (има ли несъмнителни?) Не само защото който плаща, той поръчва музиката, но и защото съмнителните връзки хвърлят петно върху Каузата (не можеш да експроприираш собствеността на капиталист с Крадено богатство, ако си получавал пари от него!). Средства трябва да се събират или чрез вноски от доказано честни хора, или чрез законна стопанска дейност, или по друг почтен начин. ЦЕЛТА НЕ ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА, НО СРЕДСТВАТА МОГАТ ДА КОМПРОМЕТИРАТ ЦЕЛТА.

И в стратегически, и в тактически план ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЧНЕ С БИТОВИТЕ ВЪПРОСИ. Не могат да се поставят високи цели, без да се решат най-насъщните битови въпроси на оцеляването — оскотелите от мизерия хора не се интересуват от възвишени идеали. Не са прави и привържениците на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре!“ — никой няма моралното право да жертва няколко поколения българи заради съмнителното удоволствие да се достигне до световна революция! На първо време единствено битовите въпроси от обществено значение могат да обединят широки слоеве от населението — и „сини“, и „червени“, и „оранжеви“ и всякакви други, всички те са жертва на Мафията. КОГАТО ЧОВЕК НЯМА НИЩО, ЗАПОЧВА ОТ МАЛКО. ВАЖНО Е МАЛКОТО ДА БЪДЕ НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО.

Важно е също да бъдат организирани пенсионерите — най-манипулираните и най-зомбираните членове на обществото и поради това най-твърдите електорати на всички партии. Очевидно е, че съществуващите пенсионерски съюзи нямат за цел да защитават своите членове. Вместо да се горещят за „нашите“ и против „техните“, по-добре е да се борят за достойни пенсии под лозунга: „искаме удвояване на пенсиите, за да се доближат до нивото отпреди десет години! Не ни интересува кой е прахосал пенсионния фонд! ИСКАМЕ ТОВА, КОЕТО НИ СЕ ПОЛАГА! Не наш, а на управниците е въпросът откъде ще вземат парите — ако няма откъде другаде, да експроприират «Мултигруп», «Орион», «Трон» или Първа частна банка! Ако не могат да се справят, да вървят по дяволите и да дойдат други, които могат!“ В борбата за достойно съществуване пенсионерите могат да си позволят почти всичко — властите няма да посмеят да ги пребиват или убиват. ПЕНСИОНЕРИТЕ НЯМА КАКВО ДА ЗАГУБЯТ, ОСВЕН МИЗЕРИЯТА СИ.

Крайно наложително е създаването на истински профсъюзи. Те задължително трябва да възникнат „отдолу“, във всяко отделно предприятие. Впоследствие организациите от един отрасъл могат да се интегрират в браншов синдикат, отново „отдолу“. Отрасловите сдружения (асоциации) трябва да поддържат равноправни отношения помежду си. При необходимост от съвместни действия могат да се изграждат междуотраслови Координационни съвети с ротационно сменяеми председатели. Често сменяеми трябва да са и ръководителите на отрасловите синдикати. Целта е да не се допусне създаването на профсъюзна бюрокрация, която, съдейки от опита в другите страни, винаги е сговорчива с работодателите. СИНДИКАТИТЕ НЕ БИВА ДА ПРИЕМАТ СУБСИДИИ ОТ ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, ЗАЩОТО СТАВАТ ЗАВИСИМИ. По същата причина НЕ БИВА ДА ПРИЕМАТ СПОНСОРИРАНЕ ОТ НИКАКВИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА. Скромните средства, необходими за съществуването на синдиката, трябва да се набират от членски внос или ограничена стопанска дейност, разрешена от зако-на. Мафията няма да иска да се лиши от удобствата на Казионните синдикати, затова тук борбата ще бъде особено тежка. Тя е възможна в по-напреднал етап на съпротива.

В началото борбата трябва да се води за решаване на битовите проблеми от обществено значение. Те всъщност са част от острите социални проблеми.

Можете ли да си представите Париж да остане без вода или без електрически ток дори за няколко часа? Населението ще реагира мигновено: разярена тълпа ще нахлуе в Кметството или в „електрисите дьо Франс“ и ще утрепе Кмета (или президента на „електрисите“) и други висши сановници, които свари на мястото. Сега Вече не се случват такива ексцесии, но в миналото представители на тълпата са осъждали и обезглавявали Крале. Сега няма такива ексцесии, защото управниците знаят какво ги чака (ще загубят живота си, а не кариерата или далаверата), ако не се съобразяват с народа; затова, Когато поради ремонт се наложи спиране на водата за няколко часа, за това се съобщава няколко дни предварително, а 8 деня на спирането общинарите оставят пред Къщите съдове с прясна вода. Така постъпват 8 страните, които наричаме цивилизовани. Там управниците се боят от народа (а не обратното!), могат да се опитат да го излъжат, но не и да му се противопоставят открито. Написаното тук не е подстрекателство, а исторически паралел, който показва, че БЕЗ БОРБА НЯМА ПОБЕДА. Нашите управници не са по-куражлии от западните си Колеги и срещнат ли отпор, ще отстъпят; няма да има режим на тока и водата, нито повишаване на детските надбавки с три лева месечно (садистична гавра с българите!), нито пък обидно ниски пенсии и заплати… Нали и за мафиоти-те животът е по-скъп от далаверата!

Виждате, че тук няма изобилие от нови идеи. Предлагат се изпитани, рутинни методи на борба, добре познати на всички и дали добри резултати в историята на другите народи. Не че авторът е против новите идеи. Но за да бъдат възприети, те трябва да са по-добри от старите, изпитани средства, а не да служат за отвличане на вниманието на хората, и в Крайна сметка за тяхното манипулиране. ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ НОВИТЕ ИДЕИ НЕ СА ПО-ДОБРИ И ОСВЕН ТОВА НЕ СА ИЗПИТАНИ. В добавка към всичко, новите идеи могат да допълват старите средства, но не могат да ги заменят, тъй като не съдържат елементи на организирана съпротива срещу Мафията.

От какви хора трябва да бъдат изградени ядрата на съпротива? Досега в цял свят начело на борбата са стояли най-будните, най-просветените, най-честните, най-смелите хора, т.е. Интелигенцията. БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕЛИГЕНТИ СА ЕДИН ОТ ПРОВАЛИТЕ НА НАЦИЯТА. Част от тях бързо се приспособи към „демокрацията“, и извън разчистването на лични сметки и съперничества смята, че всичко е нормално; е, има и някои трудности на прехода… (при реалния социализъм казваха: е, има някои трудности на ръста…). Други се отплеснаха по екстрасенси, извънземни контакти, европейски идеи, американски мечти, атлантизъм, Видове „българщина“ и прочие „откачени“ периферни направления, пристрастно приемани за главни. Трети просто оцеляват с цената на всякакви унижения. Тези, които са се поуредили, лансират идеята, че всеки трябва да работи в своята леха (професия) и да не се бърка в други работи — това бил неговият принос за родината и демокрацията. А Кой ще освобождава родината от мафиотското робство? Нали такива професии няма! Впрочем, какви професии са упражнявали Паисий, Раковски, Ботев, Левски и техните другари, Когато са влизали в историята?… Идеята за „собствената леха“ е измъква-не от обществена отговорност, при това напълно по сценария на Мафията. Днес не само не е достатъчно да се работи в своята леха, но не стига да се работи в своята нива. Затова, КОЙТО НОСИ МЪЖКО СЪРЦЕ И БЪЛГАРСКО ИМЕ, ТРЯБВА ДА СЕ ЗАНИМАВА НЕ САМО С ЛЕХАТА И С НИВАТА СИ, НО И С РАБОТИ, КОИТО НЕ СА МУ РАБОТА — ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ МАФИОТСКОТО РОБСТВО.

Тогава, какво да се прави? Част от „откачените“ интелигенти с натрапчиви идеи могат да бъдат привлечени за Каузата — те не са загубили напълно чувството си за отговорност пред обществото. Навярно ще се намерят и други „смахнати“ — съвременни аналози на Ботев и Левски. Обаче борбата никога няма да се разрасне до нужните мащаби, ако 8 нея не бъдат включени работниците и селяните.

По време на реалния социализъм работническата Класа доста се разврати и лумпенизира — открила, че няма пряка връзка между извършения труд и полученото възнаграждение, значителна част от нея започна да търси „на работата лекото и на баницата мекото“ (малко работа за много пари). Значителна част, но не цялата.

Селяните, насилствено колективизирани и фактически оставени без земя, позагубиха ищах за работа и започнаха да се превръщат в служители. Започнаха, но не всички. Та именно истинските работници и селяни трябва да бъдат привлечени в борбата.

„Простолюдието“ има по-Консервативна ценностна система и по-трудно се поддава на модните обновления и манипулации. Поради това сред неговите представители могат да се чуят по-трезви преценки за обстановката в България. 69-годишна селянка от село Церово, с четвъртокласно образование (4-то отделение), Казва: „ОТКАКТО БКП СЕ РАЗДЕЛИ НА БСП, СДС и БЗНС-та, РАБОТИТЕ ТРЪГНАХА СЪВСЕМ ЗЛЕ… — всички те са излезли от една люпилня… ТРЯБВА ДА СЕ КОНФИСКУВА ТОВА, КОЕТО СЕГАШНИТЕ ЧЕРВЕНИ КАПИТАЛИСТИ СА ОГРАБИЛИ ОТ НАРОДА. Те са обикновени хайдуци и разбойници, ама по-големи…“ (такива обобщения са непосилни за повечето интелигенти, дори Когато са с професорски титли — те обсъждат сложните модели на „новото“ и отказват да забележат елементарното). Включването в борбата на „прости“ хора ще приземи „учените“, Които витаят из облаците на поредното „ново“.

При наличието на собствен вестник групата (организацията) може по-ефективно да набира съмишленици и да се свърже с други групи. Особено грижлив трябва да бъде подборът на първите единомишленици. Тъй като отначало (в първия етап) те се самоназначават за „ядро“ на съпротивата, от решаващо значение е да бъдат ЧЕСТНИ, ПСИХИЧЕСКИ УСТОЙЧИВИ ХОРА, КОИТО УМЕЯТ ДА КОНТРОЛИРАТ САМОЛЮБИЕТО СИ И ДА ПОДЧИНЯВАТ ЛИЧНИТЕ СИ СТРЕМЕЖИ НА ОБЩАТА КАУЗА; Желателно е (без да е задължително) да бъдат умни и образовани, още по-добре е, ако умеят да работят с хора; добре е, ако бързо умеят да схващат същността на проблема и да излагат мислите си ясно и с малко думи (за да се избегнат без Крайни говорилни). Ако ядрото бъде съставено от самомнителни Калпави хора, то ще се самоблокира или разпадне поради многословие, Кариеризъм, бождизъм, суетност… Всъщност членовете на ядрото са АПОСТОЛИТЕ НА СВОБОДАТА, затова изисквания-та към тях са високи.

От искрата трябва да се разгори пламък. При обединяване на достатъчно хора групата (организацията) ще може да разполага с издателство, сергии, магазини, автомобили (необходимо е да бъдат привлечени хора, които притежават тези неща)… Членовете на организацията ще поддържат помежду си отношения на ВЗАИМОПОМОЩ както за оцеляване, така и за по-високи цели — фактически това ще бъде едно МИНИОБЩЕСТВО, макар и неизолирано от „голямото“ общество. По подобен начин преди войната са възникнали първите български Кооперации. В Крайна сметка, това ще бъде ОБЩНОСТ НА ЧЕСТНИ ХОРА, незагубили достойнството си и борещи се за освобождаването на родината си от мафиотското робство. Независимо от факта, че организацията иска свобода за всички хора, предимство (включително и взаимопомощ) се дава на онези, които действително се борят за свобода и в нейното име понасят жертви. Това е опит да се спре отрицателният подбор и приоритет да имат морално най-чистите, а по възможност — и най-способните.

Казаното тук навярно създава впечатление, че се подготвя структура „за вечни времена“. Това е и така, и не е. Разбира се, най-добре е, ако страната ни се освободи от робство още утре. Реализмът изисква да се предположи, че този процес (вече) ще се осъществява в продължение на много години. Следователно организацията трябва да е годна да извършва своята дейност в продължение на неопределено дълго време, съществувайки (не мирно) едновременно с Мафията и запазвайки боеспособността си. ОЧАКВАНИЯТА ЗА БЪРЗ УСПЕХ СА ДЕТСКА ХИМЕРА, подклаждана от самата Мафия. Да не забравяме, че между Паисий и Левски лежат осем десетилетия, а сега още не се е появил Паисий. Днес историята „тече“ по-бързо и това вдъхва надежди, че срокът на борбата ще се съкрати многократно.

Какво трябва да бъде отношението към другите политически организации и най-вече към партиите? Най-меко Казано, резервирано. Преобладаващата част от тях не представляват сериозни политически сили и в практически аспект ухажването им е безсмислено и обвързващо. Що се отнася до доказано (освен за зомбираните им привърженици) антинародни структури на Мафията като БСП, СДС и други, там не може и дума да става за сътрудничество. Резервираността към немафиотските организации, доколкото ги има, не бива да прераства във враждебност; напротив, в отделни акции е възможно сътрудничество.

При преследване на генералната цел в работата на освободителната организация са неизбежни импровизациите. Тъй като не е възможно да се изработи генерален (Календарен) план на действията, моментните задачи силно ще се влияят от конюнктурата. Моментните задачи зависят от броя и Качествата на хората в организацията и от отпора на Мафията: патриотите „дръпват звяра (Мафията) за опашка-та“ и действат според неговата реакция. При липса на друга възможност ще се използва методът на пробите и грешки-те. Такава тактика Крие опасност от тактически грешки, но грешки не допуска само този, който бездейства.

В промишлените технологии често се прилагат т.нар. Програми в реално време. Програмата задава параметрите на технологичния процес и следи реалните им отклонения от зададените. При отклонение на някой параметър повече от допустимото Компютърът мигновено включва действия (режим), Които връщат параметъра в нормата. Така процесът се извършва при (допустими) осцилации (Колебания) около нормативните стойности на параметрите. Тук се прилага принципът на обратната връзка: управляващият Компютър получава информация за състоянието на процеса и чрез Командите си внася корекции в него, за да изпълни набелязаната цел; ЦЕЛТА НЕ СЕ КОРИГИРА НИКОГА.

Модерните технологии за управление на обществените процеси са изградени по аналогичен начин и действат като програми в реално време. Преследвайки някаква страте-гическа цел, дадено правителство (партия, екип…) Реагира на появилите се отклонения в параметрите (икономическа депресия, безработица, увеличена престъпност, природни бедствия, война, външни влияния…) Чрез управленски решения. Ако се наложи да промени целта, значи то е претърпяло провал. Тук не се взема под внимание съзнателната (Користната) промяна на обявената цел и разчитането на Късата памет на избирателите. Поради намесата на неотчетени фактори „твърдите“ планове се превръщат в безсмислица още в първите етапи на изпълнението.

ОРГАНИЗАЦИЯТА ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ, без да се отказва от стратегическата си цел — освобождаването на България от мафиотското иго. Само това й гарантира необходимата гъвкавост, която да не прераства в безпринципност.

Като цяло Мафията действа по многовариантен сценарий с обратна връзка в реално време — нейните структури винаги могат да внесат корекции в поведението си в зависимост от изменящата се конюнктура. Оттук следва елементарният извод, че БОРЦИТЕ ЗА СВОБОДА ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ТРЯБВА ДА НАРУШАВАТ СЦЕНАРИЯ НА МАФИЯТА и да й натрапват неудобни за нея варианти. Основни (неизменни) елементи на мафиотския сценарий са: обезсилване на народа чрез разделянето му на електорати и насъсква-нето им един срещу друг; непрекъснато лансиране на периферни теми за обсъждане, докато важните въпроси се решават тихомълком; излагане само на отделни фрагменти от важните проблеми (не могат да се избегнат напълно!), от които непосветеният в целия проблем не може да разбере за какво става въпрос; тотално манипулиране (и дори зомбиране, особено по време на избори) на населението чрез медиите, най-вече чрез телевизията; и прочие. Нарушаването на сценария може да става чрез: устна и писмена агитация против нелегитимността на Мафията и неспособността й (поради нежеланието й) да се справи с Критичното положение на страната; бойкот на мафиотските мероприятия и особено на изборите; в по-напреднал етап на борбата — демонстрации, митинги и гражданско неподчинение; създаване на собствени структури за „самозадоволяване“ на активната (борещата се) част от народа; и други действия.

В Крайната фаза на борбата за освобождаването на България от мафиотското робство неминуемо ще се стигне до преразпределяне на националното богатство — ВСЕКИ НО-ВОБОГАТАШ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕ ДОКУМЕНТАЛНО ПРОИЗХОДА НА БОГАТСТВОТО СИ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ГО ВЪРНЕ НА НАРОДА, ОТ КОГОТО ГО Е ОГРАБИЛ, съгласно БЪРЗОДЕЙСТВАЩА СЪДЕБНА ПРОЦЕДУРА. Не експертите ще „ревизират“ хилядите тонове натрупана документация или Компютърни записи — за това не биха им стигнали няколко живота — а мафиотите, подбирайки „удобните“ за тях документи, ще доказват законност-та на претенциите си. Така че Мафията, която разчита на свършените факти и на забравата (давността) на времето, може да бъде заставена на „изплюе погълнатото“, включително изнесеното зад граница. Много поучително и възпитателно както за народа, така и за Кандидатите за елит, ще бъде грабителите на народното богатство да бъдат превърнати в социално слаби, съгласно законите, приети от самите тях за другите.

Какво се очаква?

Земята на Ботев и Левски отново е робска земя.

Това е факт, осъзнаван за съжаление от малцина — истинският роб не чувства робството си и не мисли за съпротива. За щастие има хора, за които робството е непоносимо. България може да разчита на тях и на историческите обстоятелства поне докато целият народ не се включи в борбата — тогава той и страната не зависят от обстоятелствата.

Историята, според Марк Твен, ни учи, че „нито един народ досега не е Купил свободата си с приятни разсъждения и морални доводи и че всички успешни революции са започвали с Кръвопролития. Това е исторически закон, който не може да се избиколи“. Ще се опитаме да го заобиколим, но човек, който иска да защити свободата си, достойнството си, интересите си и правото си на живот, трябва да бъде готов за всякакви изпитания.

Днес, под влияние на Космополитизма, понятието „родина“ олеква, макар че управниците широко го използват. Опитват се да ни Внушат, че родината са самите те, и затова трябва да се обединяваме около тях. Удобно!… За самите тях. А ето какво казва Марк Твен: „Родината — това е нещо истинско, трайно, вечно. Родината трябва да се пази, за нея човек трябва да се грижи, трябва да й бъде предан; докато учрежденията са нещо външно, Като дрехите…“ В американската Конституция четем: „Цялата политическа власт принадлежи на народа, всички свободни правителства изхождат от интересите на народа и се опират на неговия авторитет; а народът има неоспоримо и неотменно право по всяко време да изменя формата на управление, както намери за необходимо“. Ясно и опасно… За управниците, както за нашите, така и за американските.

Управниците навсякъде имат навика да забравят за какво са поставени на власт и да обслужват главно (само) себе си, особено Когато народът „не ги натиска отдолу“. Те не се чувстват отговорни нито за Користното си поведение, нито за управленските си грешки, нито за неизпълнените (предизборни) обещания. И всъщност никому не дължат обяснение за делата си, освен на елита, част от който са. А би било много полезно след изтичане на мандата им да се явяват пред СЪД, Който да решава съдбата им. Не само „обикновенитехора“, но и УПРАВНИЦИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВЪЗПИТАВАНЕ.

Нашият народ излиза от реалния социализъм и без някой да го пита, навлиза в новото „светло бъдеще“ — Капитализма. Социализмът е най-Красивата земна мечта, измисляна някога — израз на истинския стремеж към всеобща справедливост. За съжаление той не е бил осъществяван никога нито у нас, нито другаде. Независимо от факта дали е утопия или не е, рано или Късно, може би под друго название, той пак ще събере под знамената си милиони мъже и Жени. Защото стремежът към справедливост на земята е неугасим. А ако някога угасне, това ще бъде Краят на човешкия род.

Какво може да се очаква днес от борбата на немногото честни и обществено отговорни хора, оказали се в положение-то на донкихотовци? Рано или Късно Мафията ще се самораз-ложи по силата на вътрешните си противоречия, както се разпадна реалният социализъм. Разбира се, донкихотовците ще й помогнат да умре по-бързо. А после? За „после“ ще са нужни неразвратени от Корупция, неподивели от мизерия и запазили борбения си дух образовани личности. ДАЖЕ АКО СЕ ЗАПАЗИ ЧОВЕШКИЯТ ОБРАЗ НА МАЛКА ЧАСТ ОТ НАРОДА, БОРБАТА НЯМА ДА Е БЕЗСМИСЛЕНА.

Затова „Който носи Тъжко сърце и българско име…“

Е длъжен да развее знамето на борбата. Отново има думата Марк Твен, писател и журналист, неотричан от никого: „… Гражданин, който вижда, че политическите дрехи на страната му са износени, и в същото време не агитира за създаването на нови, не може да се смята на верен на родината гражданин — той е изменник. Той е длъжен да агитира, без да държи сметка за нищо друго, а дълг на останалите е да гласуват против него, щом не виждат това, което вижда той“. По-ясно не може да се каже.

В моменти на тежки изпитания ВСЕКИ, КОЙТО СЕ МИСЛИ ЗА ЧОВЕК, Е ДЛЪЖЕН ДА НАПРАВИ НЕЩО ЗА РОДИНАТА СИ И ДА БЪДЕ ДОСТОЕН ЗА НЕЯ. Нужни са дела! Читателю, думата имаш ти!