Георги Андреев
България или Мафията? (14)

Старите хора

Някога само единици от хората доживяваха до дълбока старост и техните деца, внуци и правнуци им отдаваха полагащото им се уважение. Днес старците са повече от внуците, последните също са притиснати от живота и почти няма кой да се занимава с дядовците и бабите.

Някога старците олицетворяваха житейската мъдрост — опита, натрупан в годините на бавно изменящата се действителност — и можеха да дават добри съвети на младите. Днес животът шеметно препуска към неизвестността, и старите, безнадеждно откъснати от стремителната реалност, само досаждат на младите с безкрайните си спомени и с овехтялата си мъдрост.

Един стар човек е бледо Копие на човек-орел (ако е бил такъв!) Отпреди десетилетия. Преследват го болежки, гони го склероза… Болежките сами му напомнят за себе си и за факта, че е смъртен. А старческата си деменция той не забелязва — оплаква се от паметта си, но не вижда оглупяването си, как-то пияният обикновено не съзнава, че е пиян. Това е добра основа за спречкване и с другите старци, и с младите, от което раздразнителността и вдетиняването му още повече растат. Нужна му е младежка среда, в решаването на чиито проблеми да участва и да чувства, че живее, а не оплакванията на другите старци. Но младите ги няма — хем са малко, хем живеят свой, непознат за стареца живот. И той е сам, съвсем сам в света.

За всеки нормален човек самотата е най-голямото наказание — единичните Килии в затворите нерядко докарват до полуда затворниците. Дори мислителите, които дирят усамотение за размислите си, не могат без общуване с други хора — човек е обществено животно, а не само животно. Какво да каже един старец, чиито сили постепенно го напускат и той се чувства самотен и никому ненужен? Особено ако в добавка към старческите несгоди е затънал в мизерия! Какво му остава? Остава му политиката.

Със затаен дъх старите хора следят дебатите в парламента и сензациите във вестниците — за тях това е едновременно жив роман с продължение, театър и спортно състезание. Така много им се иска ДА УЧАСТВАТ в някакво, дори малко, събитие, и единствено политиката им осигурява такова участие, макар и като публика. Затова със спортна запалянко-вщина те се радват на успехите на „нашите“ и се ядосват на надмощието на „техните“…

Разбира се, всеки си има предварителна нагласа за „синьо“, „червено“ или нещо друго, понякога се отчайва, друг път се ядосва на „своите“, но никога не си сменя „отбора“. Старците са гръбнакът на т.нар. Твърди електорати. Всеки харесва своя любим политик, както един тинейджър си има свой естраден или спортен идол. Иначе Казано, основният компонент на „твърдостта“ и запалянковщината е психологически, а не политически. Останалото довършват манипулациите (на-съскването) на медиите.

Понеже обективни (икономически) причини за разделяне на електорати няма — и „сините“ старци, и „червените“ еднакво страдат от мизерните си пенсии и „трудностите на прехода“, логично е да се очаква те да обединят усилията си 8 борбата за достойни пенсии и да потърсят сметка на управниците за мизерните си старини. Но психологията не е логика, а разумът е само един от компонентите на човешката психика Пък и логиката на обикновения човек едва ли би устояла на напора на медиите.

Старците едва ли си дават сметка какво точно става в България въпреки претенциите им да разбират от политика. Медиите упорито и методично ги оглупяват с Квалифицирана, макар и елементарна пропаганда. Достатъчно е някой „наш“ да се изтъпанчи пред телевизионната публика и да започне не-въздържано да ругае „техните“, и той веднага става „най-наш“ (Не може човек, който така силно ругае „техните“, да не е „най-наш“!); същевременно с ругатните си той активизира и Консолидира „техните“, Което е и целта на занятието. Тези оглушителни примитивни хватки дават основание да се перифразира Гьобелсовата максима, че една лъжа или добре подбрана (полуистина, повторена хиляда пъти, става истина. Така се дресират децата и животните. По този начин нашите зомбирани старци се лумпенизират и придобиват първосигналните реакции на павловско Куче.

Старците се събират „по цветове“, „бистрят политиката“ и се самонавиват. Поразяващото е, че най-простият и най-агресивният (полу)лумпен е най-авторитетният сред тях — него слушат всички. Впрочем, така е и сред по-младите.

Старите хора пощръкляват по време на избори — не напразно толкова често има избори, те предотвратяват „проглеждането“ на хората и размиването на притиснатите от нуждата електорати. Възможността да участвуват в мащабно събитие ги активизира като деца, очакващи дядо Мраз пред Коледната елха. През ум не им минава, че всички големи партии са Контролирани от Мафията и както и да гласуват, под-Крепят Мафията; че единствено бойкотирането на изборите я лишава от легитимност, която така много й липсва. Тъкмо затова е тъй силен натискът „Гласувайте, гласувайте, гласувайте!“ — за Мафията е важно не кой ще победи, а процентът на гласувалите.

По такъв начин нашите старци с политическата си активност легитимират Мафията и неволно унищожават настоящето и бъдещето на своите деца и внуци. За разлика от преди, днес старците са основната част от активния електорат, и не на последно място те определят високия процент на гласувалите. До какво ли не води самотата и вдетиняването!

Засега в никоя страна избирателите не се освидетелстват за социална вменяемост. Ако я имаше, електоратите доста биха намалели — човек, който не знае за какво става въпрос, не би трябвало да има избирателни права. Все пак за едни избори са нужни граждани, а не запалянковци.

Въпреки всичко тези палавници са наши старци — наши бащи и дядовци. Не им се сърдете за това, че пакостят на България. Те са толкова самотни и изоставени, а така им се иска да участват в нещо, колкото и малко да е то! Простете им, те не знаят какво правят.