Много интересно!
Жалко, че не съм прочел написаното преди десетина години. Щях да си спестя много неща… Сега съм по-любопитен до къде го е докарал Георги Андреев. Успял ли е да се съхрани душевно и физически и дали е видял някаква светлина в тунела.
Трудът на Георги Андреев уцелва проблематиката точно в сърцето. Все още е актуален, тъй като проблемните са си все същите, а формата на управление никога не се е променяла.
Много бих искала тази публикация да се прочете от млади хора, от ученици съшо. Темата за нашата народопсихология и нашето минало, част от което е и наше настояще, винаги трябва да се коментира.За жалост у днешните деца-учениците предимно-са ограбени в истинския смисъл на думата. В много отношения са лишени от ерудирани учители, родители и приятели, с които биха могли да правят анализ на много теми. Прочитайки това произведение,изпитах тиха надешжда, че не всичко е загубено, щом все още има такива автори. Оставам с благодарност.
Като изключим „шаманизма“ и повелителното наклонение, като цяло съм съгласен с автора, макар че той се самоопровергава на определени места. Хубаво е да се „побутне“ малко българина. Добро е сравнението с пораснало „дете“, за което „слънцето изгрява, за да му е светло…“, но както той само посочва целенасочено се манипулира болшинството от населението по света, с цел обслужване на елитарни интереси и манипулацията е доведена до наука. Плод на миналия век са новопоявили се манипулационни професии като „Връзки с обществеността“ и обикновенния човек е често беззащитен срещу информационните атаки, заливащи го от всякъде. Често всичко се свежда до филтриране на голямата лъжа от по-малките лъжи. Може би 21 век ще се появи нова професия „Анти PR“, занимаваща се с търсене на „чистата истина“ с обработка на множество лъжи и харектерните за лъжата грешки. Ще поживеем — ще видим!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.