Георги Андреев
България или Мафията? (12)

Авторът на тези редове често говори за освобождаване на България от мафиотското робство като за първостепенна задача на целия народ. Това автоматично отвежда към извода, че страната ни сега е поробена. Как така „поробена“, след като не ни е победила чужда армия и не ни е завладяла чужда държава? Нали съществува българска държава с парламент, президент, правителство, съдилища, прокуратура, вой-ска, полиция, знаме, а навярно 8 близките години ще има и герб!

Защо става дума за мафиотско робство?

Въпреки недостатъчната определеност и разтегливост, понякога с алегорично или поетично звучене на това понятие, съчетаването на няколко условия води до състояние на един народ, което може да се характеризира тъкмо с думата „робство“. Когато някой народ се окаже включен в държавата на друг народ, но се запазят структурите на неговото общество (представителни институции, общински власти, автономна църква, училища, Културни учреждения…), обикновено оглавявани от местни хора, се смята, че народът се намира под чуждо владичество. Така например финландците са се намирали под шведско и руско владичество, поляците — под руско, пруско и австрийско, чехите, словаците и унгарците — под австрийско… Хората от завладения народ формално са имали същите права, каквито са имали и останалите поданици на държавата. Сред всички народи на една такава държава (например австрийци, унгарци, чехи, словаци, поляци, хървати… В австрийската империя) е съществувало приблизително еднакво разслоение по отношение на имуществото, общественото положение, образованието… Доминирали са обаче културата и официалният език на народа-завоевател, който при равни други условия е имал предимства. Това е създавало предпоставки за постепенна асимилация на завладените народи. Поради тази и други причини последните са се стремели към своето освобождение (национално самоопределение, независимост).

Когато завоевателят разруши заварените структури и ги замени с нови, се счита, че завладеният народ е под робство. Поробените народи нямат същите обществени и юридически права, каквито имат господарите-завоеватели. Поне в началото на робството богати са само поробителите, а всички останали са бедни; поробените имат ограничени възможности за развитие (например придобиване на образование, забогатяване…).

Вписва ли се днешното състояние на българския народ в тази класификация? Формално българите трябва да бъдат причислени към свободните народи — те имат своя държава с Конституционно парламентарно управление и пълен набор от дър-Жавни учреждения и институции плюс около 200 партии; ако броят на партиите е признак за свобода и демократичност, то България е най-свободната и най-демократичната страна в света. Освен това държавата ни се е присъединила към всички възможни международни декларации за правата на човека, на жената, на детето (може би и на животните?)… И е приела някои свои декларации. Има обаче съществена подробност: всички тези институции и декларации не „работят“ в полза на преобладаващата част от българите, а против тях, в угода на някой друг (поробител) — и това е Мафията, владееща България без ограничения. ТАЗИ МАФИЯ СЪЗНАТЕЛНО РАЗРУШАВА СТРУКТУРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО, или най-малкото — блокира дейността им, за да може народът да бъде беззащитен пред нейното привилегировано положение на завоевател. Това е основание за твърдението, че БЪЛГАРИЯ НЕ Е СВОБОДНА СТРАНА, А СЕ НАМИРА ПОД МАФИОТСКО РОБСТВО.

Мафията се държи точно като ЗАВОЕВАТЕЛ В ЧУЖДА ОКУПИРАНА СТРАНА, прикривайки действията си с демократична и патриотична фразеология. С цел да узакони ограбените от народа богатства, тя Корумпира и блокира работата на държавните и обществените институции, които могат да й попречат — парламент, съдилища, полиция, прокуратура… Политическите партии и другите обществени организации, които по силата на своя статут са ДЛЪЖНИ ДА Й ПРЕЧАТ. Разложението засяга дори институция, който има относителна автономност и изолираност от политическите процеси — армията. Нерядко могат да се чуят констатации на офицери: „Всъщност България няма армия и съществуването й зависи от благоволението на съседните страни“. Войската ни се държи полугладна, полуснабдена с разходни материали, с остаряла и неремонтирана техника — и което е най-страшното — деморализирана. И най-твърдолинейният пацифист или антимилитарист знае, че армията е основен стълб на държавността и че нейното намаляване или премахване е възможно само ако и другите страни направят същото; но даже и тогава преобразованията трябва да се извършат не чрез разлагане и деградация на войската. И във военно отношение България се оказва „разграден двор“, обект на всякакви машинации, насочени против народа. Това състояние на нещата не е случайно — ПОРОБЕНИТЕ СТРАНИ НЯМАТ АРМИИ.

С нищо не са заменени вече премахнатите структури: Комитетите на БКП, Оф-Клубовете, доброволните отреди, Комисиите за народен Контрол, Комсомолът, пионерската организация… Не че тези образувания е трябвало да останат, но други организации, изпълняващи сходни функции, трябваше да запълнят създалия се вакуум. В случая е налице нужната деструктивна операция със също така необходимата липса на Кон-структивна дейност — Мафията „разгради“ тоталитаризма, който вече й пречеше, а не „съгради“ оперативни демократични институции, които да бранят народа от всякакви опасности.

Широко възхваляваната свободна конкуренция на пазара фактически не действа у нас. „Бизнесмени“ разиграват неспечелени с труд пари, спекуланти-прекупвачи ограбват производителя, рекетьори изнудват всички… Тези „бизнесмени“ диктуват цените, Като ги запазват монополно високи независимо от производствените разходи. Мафията толерира това, използвайки или блокирайки държавните институции.

В икономиката мафиотското робство е по-страшно от турското. Турският султан е бил заинтересован поданиците му да бъдат по-състоятелни, за да може да събира по-големи данъци. Това не се е осъществявало в желания обем поради историческото загниване на турския феодализъм и разлагането на султанската администрация. Българската Мафия съзнателно разсипва икономиката и най-вече промишлеността с цел да заграби на безценица нарочно доведените до фалит държавни предприятия. Фактът, че предприятията „умело“ се водят към фалит, се вижда и с „просто око“ — не се извършват реконструкции и модернизации, не се правят даже нормалните ремонти, нито пък се доставят резервни части, Като се изчаква машините и съоръженията да рухнат поради износване и да спрат; пари се „намират“ само за заплати, т.е. За поддържане на работещите на границата на оцеляването, при гарантирано закриване на предприятията поради (предизвикана) „нерентабилност“. По подобен начин се процедира и в селското стопанство, Където саботажите при връщането на земята се опитват да откажат селяните от земеделието и да ги направят ратаи в бъдещите латифундии. Историята не познава случаи, Когато „свои“ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И СЪЗНАТЕЛНО РАЗСИПВАТ СТРАНАТА СИ, НАМИРАТ СЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА със своя НАРОД и ФАКТИЧЕСКИ извършват ГЕНОЦИД СРЕЩУ НЕГО. Дори колонизаторите не са довеждали до такава преднамерена разруха колониите си.

Това изглежда недостатъчно за Мафията. ТЯ Е ОРГАНИЗИРАЛА БЕЗРАБОТИЦА И БЕДНОСТ за преобладаващата част от българите, при което физическото оцеляване се приема за Късмет от мнозина. Особено целенасочен е геноцидът срещу пенсионерите — изтребването им цели не само ликвидирането на излишни за Мафията „гърла“, но и унищожава-нето на историческата памет на нацията. Пенсионерите очевидно не разбират, че силните на деня искат от тях по-скоро да измрат и оскотяващи от мизерия и зомбирани от манипулативната пропаганда, съставляват най-твърдите ядра (бетонните глави) на електоратите — по този начин упорито действат срещу себе си и срещу своето потомство. Мизерия съпътства и работещите. Статистиците определят средната месечна заплата за 1995 г. Малко над 7 хиляди лева (140 лева предишни пари), но работещите в заводите рядко получават над 5 хиляди лева. И всичко това става, Когато дребните спекуланти правят далавери за милиони, а башмафиотите — за милиарди. В същото време управниците издевателстват над народа, Като увеличават месечните детски надбавки с 3 лева, а на пенсионерите — с по стотина лева.

Но и това е малко за управляващата Мафия. Тя тероризира населението чрез СЪЗДАДЕНАТА ОТ САМАТА НЕЯ ПРЕСТЪПНОСТ от всякакъв вид и калибър: Корумпирани длъжностни лица, едри капиталисти, охранителни фирми, рекетъори, самодейни разбойници и убийци, дребни джебчии… Трябва да се отбележи, че дори в смутните времена на кърджалии и даалии султанската власт, макар и безсилна да се справи с разбойниците, не ги е поддържала. А нашенската Мафия ги под-държа — иначе те не биха могли да действат толкова успешно. И по този показател МАФИОТСКОТО РОБСТВО Е ПО-СТРАШНО ОТ ТУРСКОТО.

Но всичко не свършва дотук. За пълното смачкване на населението периодически се организират режими на водата или електрическия ток, Кризи за олио, захар, брашно и… Пирамиди в полза на различни измамници. И това става в продължение на две дъждовни и снежни години, при свръхпроизводство на електроенергия (почти половината предприятия не работят!), при наличие на излишъци от олио, захар, брашно и на всякакви стоки! Историята не познава толкова целенасочен геноцид над такива огромни маси от хора, макар и в ритуална демократична обвивка, богато гарнирана с демократична фразеология.

ДЕМОКРАЦИЯТА в България, превърната в самоцелен и безсмислен за народа ритуал, ИГРАЕ РОЛЯТА НА ДУХОВЕН ОПИУМ. Безсмислието идва от фиктивната свобода на избора. Изборът се свежда до възможността да бъдеш беден роб на Мафията или да се опиташ да станеш неин слуга с илюзията, че някога самият ти ще станеш мафиот. Дори при свързаната с големи дандании предизборна Клоунада можеш да избираш между марионетките, които Мафията предварително е избрала — за нея, Като цяло, резултатите от изборите са маловажни, тя е заложила на всички Карти. ДУХОВНАТА НарКОМАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА „ДЕМОКРАЦИЯ“ Е СИЛАТА, КОЯТО КАРА РОБА ДА НЕ СЕ ЧУВСТВУВА РОБ И ДА ПРИЕМА ФОРМАЛНАТА СВОБОДА ЗА ИСТИНСКА.

Кои са мафиотите?

Нормално е да се постави въпросът кои лица и организации съставляват Мафията. Поначало всяка мафия е анонимна, и дори Когато Кръстниците й са добре известни, няма преки доказателства за мафиотската им дейност — доказателствата са грижливо укрити. При съпоставяне на различни факти могат да се правят заключения кой какъв е. Основен Критерий за сумарната преценка е кой има изгода от съсипването на България.

Като цяло, „демократичните“ процеси у нас са най-изгодни за БИВШАТА ВИСША И СРЕДНА НОМЕНКЛАТУРА — това са днешните капиталисти. За подобряване на демокра-тичната фасада към тях са привлечени „новодемократи“ (ико-номисти, историци, литератори, философи, адвокати…), Които не са били част от номенклатурата и които сега извършват СЛУГИНСКАТА РАБОТА дори Когато са депутати или министри. Към тази пасмина могат да бъдат отнесени и НОВОПРОИЗВЕДЕНИТЕ БИЗНЕСМЕНИ, получили през 1990–1991 г. Куфарчета с пари, ограбени от народа.

Това са хората, които имат изгода от „демократични-те“ промени. Но организираната престъпност (мафията) в цял свят винаги е строго йерархична структура с Желязна дисциплина. Тя може да използва за целите си различни политически партии и други структури, които в една или друга степен са аморфни, но собствената й организация е задължително пирамидална, с ясно изразена субординация. Тъкмо за това мафиотско ядро липсва конкретна информация — то е дълбоко законспирирано. По пътя на изключването може да се предположи, че на основата на уж унищожената държавна сигурност е формиран център, който включва както „мозъчни“, така и оперативни звена. Може само да се гадае кои са лицата, „дърпащи Конците“ на марионетките и направляващи събитията в България.

На повърхността са държавните институции (парламентът, президентът, правителството, съдилищата, прокуратурата, Генералният щаб на армията, полицията), политическите партии, Казионните синдикати, едрият капитал, охранителните и застрахователните фирми… Всички те пряко или Косвено обслужват Мафията и са част от нея, макар и като изпълнители на волята на мафиотския Център. Вероятно някои от тях получават заповедите си директно от Центъра. Навярно повечето от изпълнителите не знаят, че са мафиоти. Върху тях се въздейства чрез внушения, манипулации, провокации и пряк натиск; Който не се досети какво се иска от него, губи поста си и дори живота си. Най-често „изгарят“ като бушони низовите изпълнители (обикновено това са млади момчета със скромен житейски и никакъв обществен опит, недостатъчно образовани дори Когато притежават дипломи и титли), Които в резултат на шеметния си възход 8 социалната йерархия бързо се самозабравят и се опитват да излязат от подчинение на Центъра; Центърът ги екзекутира демонстративно, посред бял ден и на най-оживените места, за сплашване на останалите, които се опитват да бъдат самостоятелни; после медиите широко разгласяват подробности около ликвидирането на Цветан Цветанов, Георги Илиев, Крушата, крокодила, мечката… Нека народът да свиква, че това е нормалният ход на нещата, и всеки да си прави сметка какво го чака, ако застане на пътя на Мафията!

Тук и във всички писания на автора „Мафия“ е написана с главна буква, както се пишат БСП, СДС, МС (министерски съвет) и имената на хората. Не е правилно името на владе-телката и върховната инстанция в България да бъде изписвано с малка буква, а названията на нейните подразделения — с главни. За разлика от многото мафии по света, у нас „Мафия“ се възприема като институция.

Немалко българи, под влияние на грубия манипулативен натиск на медиите и инерцията от първите месеци на „демокрацията“, си имат любими политици, бизнесмени и всяка-Кви властогонци, както си имат любим певец или футболен отбор. По неизвестни, често и на самите тях, причини те се Кълнат, че еди-Кой си е честен и почтен човек, но за съжале-ние около него са попаднали непочтени хора (Кариеристи, ченгета, мошеници — най-общо Казано, мръсници); честните хора искат да „оправят“ България, но мръсниците им пречат. Голяма част от любимците са обиграни популисти, знаят Къде какво да кажат и коя чувствителна струна да дръпнат, за да привлекат симпатиите на определен слой от хора. И си остават любимци — Като героите от приказкшпе.

Това е потресаваща българска детска наивност. Никоя банда, клика или ръководство на партия, съставено от „мръсници“ не би търпяла нито един честен човек в редиците си — той би бил излишен лукс за тях и би създал огромни препятствия за попълзновенията им. Първата работа на всяка банда е да се отърве от случайно попадналите в нея честни хора.

Но нека предположим, че любимците са Кристално чисти. Движейки се из различни равнища на властта, те имат многократно повече информация от „обикновения“ гражданин за ставащото в България, при това не от вестниците. Всеки българин знае, че в България има Мафия и че тъкмо тя управлява. Може ли един такъв любимец за 6 години „демокрация“ още да не е разбрал това, освен ако е Кръгъл идиот (любимците изглеждат нормални)? Може ли още да не е схванал, че Конците на БСП, СДС и останалите големи партии се дърпат от едно и също място? След като самият той е „във властта“ или се бори за това, може ли да не знае, че обслужва Мафията и фактически е част от нея? Не може. Любимецът знае и разбира достатъчно добре, че действа против народа си, и въпре-Ки това го върши. А пред публиката компенсира неморалното си поведение със социална демагогия.

И така, НИКОЙ ОТ УПРАВЛЯВАЩИЯ „ЕЛИТ“ НЯМА ПРАВО ДА КАЗВА, ЧЕ НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ Е МАФИОТ. МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕ. И въпреки това е.

Как стана така?

Няма смисъл да се обсъждат животинският егоизъм и моралната нечистоплътност на предишните управници, които са и сегашни. От фанатизирани апостоли на равенството, социализма и комунистическите идеи и противници на империализма, идеологическата диверсия и всичко „ненаше“ те се превърнаха в яростни апологети на капитализма в най-дивия му вид. Не си струва да се приемат сериозно и новодемократите — подбирани по своята безпринципност, услужливост и кариеризъм, под знамето на СДС или на друга „опозиция“, те съумяха да реабилитират БСП и да заздравят властта на старата номенклатура. Как стана така? Медиите с голяма аудитория изобилстват с представянето на всевъзможни текущи събития и третостепенни факти, но никога не обсъждат този въпрос. Просто приемат свършения факт без Коментари, Като нещо, дадено свише.

За изминалите 6 години „демокрация“ се натрупаха много събития. В малките вестничета и в чуждестранните медии, а също и в немалко книги се появява доскоро неизвестна за българите информация. От разнородните и понякога противоречиви факти може да се сглоби следната правдоподобна, но документално недоказана (документите са скрити!) Хипотеза:

Официално Горбачов се среща с Рейгън и Буш в Рейкявик, Женева и Малта главно във връзка с ядреното разоръжаване и това широко се осветлява в тогавашните медии. Навярно по време на преговорите са отделяни по няколко минути за разоръжаването (тържественото подписване на споразумението сме гледали по телевизията), но основната тема е била друга — как да се въведе пазарна икономика (т.е. Капитализъм=демокрация) в СССР и в другите социалистически страни (за това не се казва и дума нито в комюникетата, нито на тържествените церемонии, нито в медиите). Има се предвид СПАСЯВАНЕТО НА НОМЕНКЛАТУРАТА, А НЕ НА НАРОДИТЕ. В името на това още по „брежнево време“ е започнало прехвърляне на капитали, ограбени от народа, на Запад. Първата реакция на осигурените номенклатурчици е да побягнат на Запад, при изнесените си богатства, напускайки потъващия Кораб СССР. Американците не са съгласни — не им трябват пълчища от консуматори, непригодни за полезна дейност, въпреки че охотно приемат „техните“ богатства. Отговорът им може да се резюмира по следния начин: „Номенклатурчиците да останат по местата си. Ние ще им кажем как да станат капиталисти, имаме сценарий за това. В замяна ТЕ СЕ ЗАДЪЛЖАВАТ ДА СЪСИПЯТ СТРАНИТЕ СИ И ДА ГИ ПРЕХВЪРЛЯТ В ТРЕТИЯ СВЯТ, ДОКАТО СЕ ОФОРМИ ЧЕТВЪРТИ.“

В тази не единствено възможна версия липсват важни елементи (укрити са). Горбачов не би могъл да взема толкова съдбоносни решения еднолично и да остане жив (Хрушчов бе свален от власт за Къде-Къде по-малки „волности“). Кои хора стоят зад него? Не са тези от ЦК на КПСС — не само Лигачов и Язов, но и много други с поведението си показват, че не са посветени в „играта“. Тогава КГБ? Възможно е. А може би руската мафия от т.нар. Икономика в сянка? Не е изключено. Очевидно в детайлите на заговора са били посветени малцина — иначе той не би успял — но мнозина са се досещали….Подобна хипотеза преобръща с главата надолу всичките ни представи за перестройката и последвалите я събития.

И все пас основните резултати от „демократизацията“ в общи линии потвърждават хипотезата. Номенклатурчиците, доскоро заклети врагове на Запада, стават капиталисти, без да срещнат съпротива (добър сценарий!) И със съгласието на същия този Запад. Никой не им търси сметка за извършените престъпления и Западът го одобрява. Ограбените от народа богатства, изнесени на Запад, си остават там и Западът ръкопляска на това. Някогашните социалистически страни вече са бананови републики, устремени към Третия свят и Западът поддържа това… И нека никой не заблуждава хората, че СЪСИПВАНЕТО НА СТРАНА КАТО БЪЛГАРИЯ — държава по-назад от Белгия в развитието си, но промишлен гигант в сравнение с Гърция — БИЛО ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС НА ПРЕХОДА! ТАКЪВ ПРОЦЕС Е ВЪЗМОЖЕН САМО ПРИ НАЛИЧИЕ НА ЗЛА УМИСЪЛ, ПОРОДЕНА ОТ КОРИСТНИ ЦЕЛИ.

И все пак „бананизацията“ на всяка една от източноевропейските страни е различна и зависи от отпора, който народът оказва на Кандидатите за капиталисти. В Чехия и Сло-вакия въобще няма бананизация, въпреки че има „трудности на прехода“. Аграрната реформа и реституцията (извършена в пари) приключиха за броени месеци и вече са забравени. Спадът на производството, инфлацията и безработицата са незначителни в сравнение с тези в България. Чехите съумяха реално да унищожат ядрото на тяхната Безпечност (държавна сигурност), с което възможностите за саботажи рязко намаляха. Чешките управници не са врагове на своя народ, и това е заслуга на самия народ — поставил е начело на държавата подходящи хора и непрекъснато ги Контролира чрез своите партии и други организации, чрез бойкот, а при необходимост — и чрез демонстрации и стачки. Проблемите на Чехия са задачи, до които България дори не се е доближила.

Поляците са в по-тежко положение, но те бедстват със средна месечна заплата от 300 долара (в България около 100, според официалната статистика). Това е така, защото народът не се оставя да бъде потискан. Унгария изпитва обектив-ни икономически затруднения, но те не са от „български“ тип. Дори Румъния, въпреки по-лошата си стартова позиция, не до-пуска „българска“ разруха.

Единствено в България Мафията изсмуква безпощадно и безнаказано жизнените сили на народа и не среща никакъв отпор — нито организиран, нито стихиен. Българите се оплакват, хленчат, но не се съпротивляват, а като деца очакват някой друг да реши проблемите им. Изглежда, че БЪЛГАРИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА ТЪРПИ СВОБОДАТА И СВЪРЗАНАТА С НЕЯ ОТГОВОРНОСТ и че робството е желаното и оптималното му състояние. Убийствен извод, но засега никой не го опровергава с дела.

В момента вероятността българите сами да се освободят от мафиотско робство е нищожна (ако някой друг направи това, България ще стане негов сателит). Те ще продължа-ват да деградират или загиват безславно, спасявайки се поединично. Това ще продължава до момента, Когато се формира ЯДРО ОТ СВОБОДНИ ДУХОМ ХОРА, НЕСВЪРЗАНИ С МАФИЯТА, Които формулират ясно най-насъщните цели на борбата, направят ги достояние на възможно най-широк Кръг от хора и сплотят подходящите от тях за постигане на целите. НАЙ-НАСЪЩНАТА ЦЕЛ Е ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ МАФИОТСКО РОБСТВО. Тя задължително включва наказване на виновниците за националната катастрофа, конфискация на незаконно придобитите богатства, реално уни-щожаване на структурите на уж унищожената държавна сигурност. Чак тогава може да се уточнява какво ще стане по-нататък.