Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lord Demon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nlr (2007)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
hammster (2014)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Поредица „Избрана световна фантастика“, №74

ИК „Бард“, 2000

ISBN 954-585-104-Х

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Редакция от Мандор според хартиеното издание
  3. — Корекции по текста от hammster и NomaD

9.

Узнах малко повече за недостатъците на плътта, когато се прибрахме в къщата на Сливка. След обилна вечеря, поръчана в близкия ресторант, едва държах очите си отворени. Макар и неохотно, всички бяхме принудени да признаем, че сънят ни е жизнено необходим, ако искаме да продължим с осъществяване на плановете си.

— И без това — изломоти Ли Пао между две прозевки — трябва да почакаме Разпилени лунни лъчи да се присъедини към нас.

— Така е — кимнах и сетне се разотидохме.

Ангъс от Хълмовете бе отлетял веднага след като се върнахме, но преди това обеща, че ще се навърта край пивницата, в случай че ни потрябва спешно. Преди да изчезне, подарих му няколко от шлифованите диаманти, които бях открил в развалините на двореца. За разлика от хората, той ги прие с благодарност.

Спах дълго и дълбоко и бях събуден от звъна на телефона. Някой вдигна след третото позвъняване, което ме наведе на мисълта, че не съм единственият, проспал сутринта. След минутка на вратата ми се почука.

— Разпилени лунни лъчи се обади — чух приглушения глас на Сливка. — Казах й да почака и че ще бъда там след половин час. Отвърна да не се притеснявам и че й било интересно в Китайския квартал.

— Сигурно — кимнах. — Баща й е традиционалист. Тяхната врата води към вътрешността на Китай.

— Да ти трябва нещо, преди да тръгна?

— Не. Ще се оправя.

Изкъпах се, избръснах се, огладих си нови дрехи и си помислих, че скоро ще трябва да овладея тънкостите на прането. Посещението в моята бутилка — въпреки сцените на разрушение — ме бе оставило в приповдигнато настроение. Дори бях започнал да привиквам с ограничените възможности на човешкото тяло. Сега поне разполагах с пари и оранжево-зелената бутилка.

Бях я поставил на масата, за да й се любувам. Докато я разглеждах обаче, за пръв път ми хрумна друга, далеч по-неприятна мисъл. Щом притежателят на бутилките на Кай Рен може да извлича множество ползи от тях, то срещу малкото, което получавах от моята бутилка, Вис щеше да получава хиляди пъти повече с нейната богата колекция. Тази мисъл попари надеждите ми.

За момент бях завладян от изкушението да я скрия, сетне се отказах. Ако някой успее да ме проследи до тук, значи ще разполага с достатъчно сила, за да вземе каквото му е нужно. Нека бутилката остане на слънце, да поглъща светлина и да озарява стаята със своето великолепие.

— Добро утро, господарю Демон — поздрави ме Ли Пао, когато влязох в кухнята. — Да ти приготвя ли закуска?

— След снощната вечеря — оплаках се аз, — мислех, че никога няма да огладнея. Но изумително, колко погрешно е било мнението ми. Все пак, предпочитам да се справя сам. Кажи ми кое къде е.

Той ми показа. Хапнах пресни плодове и бисквити и пийнах от готовото кафе.

— Трябва да направим чай — подхвърлих накрая. — Мисля, че Разпилени лунни лъчи го предпочита.

— Чаят се поднася пресен — възрази Ли Пао. — Ще й предложим, когато дойде.

Дояждах втората бисквита, когато телефонът отново иззвъня. Ли Пао вдигна слушалката, произнесе няколко думи и ми я подаде.

— Ангъс е. Иска да говори с теб.

— Добро ти утро, господарю Демон — разнесе се познатият глас с ирландски акцент. — Боя се, че ти се обаждам с новини, които няма да те зарадват.

— Да не те е сполетяла беда?

— Не, не това, но ти благодаря все пак за грижата. — Той продължи с тих глас, почти шепнешком: — Бях помолен от господата и госпожите, дето са над мен в йерархията, да не се бъркам в работите на чужденците. Страх ги е, че отмъщението може да се стовари върху техните глави.

— Ясно — отвърнах, схванал картинката. — Е, нищо не може да се направи. Май ще трябва да ти се извиня, задето те забърках в тази работа.

— О, те не смятат да ме държат отговорен за участието ми. Просто ме предупредиха да стоя настрана оттук нататък.

— Радвам се, че не си в беда — рекох, — и ти благодаря за всичко, което направи за мен досега. Мисля, че с помощта на Разпилени лунни лъчи и баща й ще върнем нещата по местата им до няколко дни.

— Тъй де, и аз смятах така. Но все пак, ако въпросът стане на живот и смърт, обади ми се. Джордж О’Кифи ще знае къде да ме намери. Пък как ще се оправям с началството си е моя работа. Ако не ти потрябвам, сритай здраво задниците на гадовете!

— Ще го направя — заради мен и заради теб — обещах. — Дочуване.

Ли Пао оглеждаше лицето ми, докато поставях слушалката.

— Ангъс няма ли да се върне?

— Не може — обясних, докато си допивах кафето. — Изглежда намесата му е предизвикала гнева на неговите шефове. Или пък се опасяват от ескалация на напрежението между световете.

— Мъдро от тяхна страна.

Малко след това чухме да се отваря вратата на гаража и Сливка влезе, придружена от Разпилени лунни лъчи. Както беше предупредила, в своя материален, човешки облик, Разпилени лунни лъчи изглеждаше смалена. На пръв поглед лесно можеха да я сбъркат с малко дете.

Беше облечена в червен, копринен китайски гащеризон и син, сърмен елек с висока яка. Крачолите й бяха къси до прасците и под тях се показваха изящно оформените й глезени.

— Веднага я познах — похвали се Сливка и Разпилени лунни лъчи я стрелна с бляскавите си очи, — макар че се е променила. Е, ще се захващаме ли за работа? — тя потърка нетърпеливо ръце.

Две жени под един покрив, припомних си аз, е китайският йероглиф за неприятности. Започвах да разбирам колко е верен смисълът му.

За мое облекчение всички, които се настаниха около масата, предпочетоха вече готовите напитки. Ли Пао раздаде тетрадки и моливи.

— Докато двамата с дядо претърсвахте развалините на двореца — поде Сливка, — аз обясних на Ангъс и Разпилени лунни лъчи моята теория, че Вис и компания се надяват да използват бутилките, за да организират масирано нападение срещу Първородния свят.

— Интересно хрумване — призна Разпилени лунни лъчи. — Позволих си дори да го преразкажа на татко. Изненада се най-вече, че той самият не се бе досетил за това по-рано.

На лицето на Сливка се изписа задоволство. Наистина, веднага след като й бях описал всички свойства на бутилките, тя бе съзряла тази възможност.

— Преди да продължим — казах им, — трябва да ви съобщя за обаждането на Ангъс от Хълмовете. — Предадох им накратко съдържанието на нашия разговор. Прочетох по лицата им разочарование, но не и отчаяние. Всички бяха готови за борба.

— Жалко, Ангъс щеше да ни помогне много — отбеляза Разпилени лунни лъчи. — Затова пък имаме нови попълнения. Баща ми…

Тя беше прекъсната от чукане по вратата. Сливка скочи разтревожено.

— Да отворя ли?

— Нека първо погледнем навън — предложих, взех бастуна и се приближих до вратата. След това надникнах безшумно през шпионката.

Не виждах нищо. Чуваха се приглушени гласове, от които можех да съдя, че неканените гости са най-малко двама.

Може би бях разпознал гласовете на подсъзнателно ниво.

Или по най-глупав начин бях забравил, че съм лишен от доскорошното си могъщество. Каквато и да беше истинската причина, преди Сливка да успее да ми попречи аз се пресегнах и отворих вратата. Двамата, които се бяха облегнали отвън, полетяха напред и тупнаха на китайския килим. Хлопнах вратата и опрях края на бастуна в гърлото на единия.

— Вие, гадинки, какво правите тук? Шпионирате ли ме? — Бях им заговорил на езика на демоните, но Сливка сама се досети, че новодошлите представляват заплаха. Чух изщракване и видях с крайчеца на окото си, че бе извадила пистолет отнякъде и го бе насочила към главата на единия недорасъл демон.

Едва сега осъзнах, че бях взел решението си по-скоро воден от самоувереност, отколкото от смелост. Макар висок само шестдесетина сантиметра, недораслият демон е мускулест и набит, зъл като греха и смърдящ като кофа за смет и с лекота би могъл да надвие всекиго в къщата — включително и Разпилени лунни лъчи в настоящия й облик. Дори Ли Пао се нуждаеше от още време, за да осъзнае и овладее нарастващата си сила. Вероятно той единствен щеше да е в състояние да се справи с тях, но както вече казах — след време.

И въпреки това се извисявах над двамата недорасли демони, с разкривено от гняв лице, сякаш все още бях самият господар Демон. Имах късмета, че не бяха убийци, инак историята щеше да приключи тук.

— Какво искате? — попитах ги грубо. — Говорете или…

Направих пауза, осъзнал за първи път собствената си безпомощност, но в този момент в преддверието се появи Разпилени лунни лъчи с чаена чаша в ръка и довърши вместо мен:

— Или ще ви изпепеля.

— О, не, килимът ми! — възкликна с престорена уплаха Сливка, без да сваля насочения пистолет.

Забелязах, че кракът ми опираше в гърдите на Ба Уа, по-интелигентния от двамата недорасли демони, оцелели след убийството на Оли. Като видя, че го разглеждам ядосано, той запелтечи на демонски.

— Говори на английски — прекъснах го аз. — Или на китайски, за да могат и другите да те разберат.

Ба Уа превключи на английски по средата на изречението.

— … да не причиняваме зло на господаря Демон, а да му служим! Ние сме две малки гадинки, които искат само да им бъде запазен жалкият живот! Вис каза, че ще ни избие — както направи с Пит, Едноокия и Смъркащия нос. Това да ви е за урок, каза! Беше ужасно!…

Долавях треперенето му дори през дебелата подметка на обувката.

— Значи и тя е убила неколцина от вас, дребни гадинки? — прогърмях още по-разгневено. — Какво направихте? Измамихте ли я? Да не сте откраднали нещо от нея?

— Не, не, не, не! — увери ме Ба Уа, докато Уон Пан само хленчеше и въртеше глава. — Тя покани на среща в Първородния парк всички демони, които биха желали да я изслушат. Обясни им, че трябвало да се върнат в родината, преди да дегенерират и да заприличат на нас. — Той се хвана за главата и проплака. — За демонстрация изведнъж се развихри и посече няколко от нашите. Всички й ръкопляскаха. Каза, че сме били грозни, слаби и срам за демоничния народ. Другите я подкрепиха. Тогава двамата с Пан избягахме. Господарят Демон винаги е бил толкова добър към нас, толкова търпелив…

— Добър, добър… — повтаряше Уон Пан и лазеше по килима на Сливка.

— Затуй тръгнахме да те търсим. Нямаше те в бутилката, но там видяхме Разпилени лунни лъчи. Проследихме я.

— Останали сте в бутилката? — прекъсна ги Разпилени лунни лъчи.

— Не, не. — За миг Ба Уа изглеждаше невероятно горд от постъпката си. — Използвахме гадателско огледало. Гледахме те в него. В бутилката ни става лошо.

— Как мога да бъда сигурен, че не ви е пратила Вис? — попитах. — И как влязохте в бутилката?

— Знаехме къде се намира вратата й в Кон Ши Дзи. Потърсихме я и наистина си беше там. Може Вис да не знае за нея.

Разпилени лунни лъчи кимна.

— Е, това поне е вярно. Аз се промъкнах по същия начин, след като си тръгнаха войниците на Вис. Не беше никак трудно, нали пазачите бяха избити.

— Вероятно Вис я е оставила недокосната, защото не е знаела как да промени мястото й — промърморих замислено аз.

— Господарят Демон няма да ни убие, нали? — продължи да хленчи Ба Уа. — Толкова ни е страх. Вис каза, че недораслите демони можели да бъдат пожертвани за каузата — така щели да се увеличат резервите от ци. Каза, че сме били кал.

— Питам се — произнесе Разпилени лунни лъчи — как ще се справи с личните си проблеми, щом разпространява подобни твърдения. Собствените й деца едва ли могат да се нарекат самото съвършенство. Не бих се изненадала, ако някой от недораслите демони, които така прибързано е убила, също е бил нейно произведение. Със сигурност няма да й е приятно, ако се разнесе слухът, че и тя е допринасяла за процеса на дегенерация. Освен ако не е решила да се похвали, че е готова да пожертва дори децата си за крайната победа.

— Да пожертва децата си! — повтори стреснато Сливка. — Нима демоните са толкова зли?

Ли Пао постави ръка на рамото й.

— Дори в съвременен Китай родителите понякога погубват малките си деца, тъй като законът им позволява да отглеждат само едно момче и едно момиче. Не само демоните са зли.

— Съжалявам — прошепна Сливка.

Уон Пан продължаваше да лежи на пода и да се облива в сълзи. Изглеждаше толкова жалък, нещастен и беззащитен, че ми стана тъжно. Сритах го лекичко.

— Престани да цивриш, тъпак такъв — рекох му. — Нямам намерение да те убивам — поне засега. А и не искам Вис да го стори.

— Наистина ли?

— Наистина. — Изгледах присъстващите. — Някой да има нещо против?

Хората изглежда бяха на същото мнение. На лицето на Разпилени лунни лъчи бе изписано колебание, но после и тя кимна.

— Освен ако не ни издадат, с дума, действие или чрез бездействие — заяви тя. — Враговете на Вис са наши приятели. Приятелите на Кай Рен са и мои приятели.

Ще пропусна сълзливите сцени на благодарност и обещания, които последваха. Сливка нареди на недораслите демони да се изкъпят, преди да се присъединят към нас около масата и те изпълниха заръката й с такъв неописуем ентусиазъм, че след тях трябваше да почистваме цялата баня.

Вече преваляше часът на Коня[1], когато започнахме следващото заседание в кухнята. Предупредих Сливка, че малките демони не могат да се похвалят с някакви особени маниери, когато става дума за ядене, а дори напротив, така че тя се постара на масата да няма никаква храна.

Вместо това постави още два бележника, моливи и по един телефонен указател за всеки. Ба Уа седеше до Разпилени лунни лъчи, а Уон Пан бе сложен между мен и Ли Пао, за да нямат време да помислят за предателство.

— Ба Уа — заговорих аз, — кажи ни какво още заяви Вис на събранието.

Издокаран с бяла риза и къси панталонки, недораслият демон имаше далеч по-цивилизован вид и на тъмно би минал за някое грозновато хлапе.

— Вис каза, че е ударил часът демоните да се завърнат в Първородния свят. Някой я попита: „Защо? Не е ли Кон Ши Дзи наша родина сега? Хубаво място е и не се налага да се трепем с боговете.“ Вис отвърна, че останем ли още малко в Кон Ши Дзи, всички деца ще заприличат на Тувон Димящия дух. В по-лошия случай могат да станат като Едноокия и Пит. След това избухна и взе да сече с меча. Повечето от присъстващите се изплашиха, но никой не направи опит да я спре. Когато приключи, слушаха я още по-внимателно.

Разпилени лунни лъчи кимна.

— Не се и съмнявам. Няма демон, който да не се бои от нея. Дори баща ми се страхува.

След като изчака покорно демоницата да се изкаже, Ба Уа продължи:

— Говореше доста за магнитни полета и магични резонанси и за други такива неща, които не разбирам. После някой я прекъсна с думите: „Това добре, но каква ще е ползата за нас? Демоните губят всички войни с боговете. Народът ни се умори да воюва. Какво като децата ни ще са грозни? Може би с течение на времето ще решим и този проблем?“ Тогава Вис каза, че знае как да спечели войната. Разполагала с разни неща, които преди не сме имали. Първо, открила множество врати до Първородния свят, тъй че сраженията нямало да се водят в Кон Ши Дзи и прилежащите пространства. Този път всичко щяло да става в страната на боговете.

Смигнах на Сливка и се усмихнах доволно.

— Изглежда, че позна.

Тя също се усмихна. Ба Уа имаше озадачен вид, но след като пресуши чашата със сода, продължи нататък.

— Второ, каза Вис, този път сме имали съюзници сред боговете. „И друг път сме имали“ — викнаха някои. — „Затова пък не свършиха за две пари работа — парира ги Вис. — А моите съюзници разполагат с нова магия. Видяха я онези от вас, които бяха на Сборището — с нея нападнаха Кай Рен тогава. Беше омекнал като глина.“ Хората взеха да мърморят, но Вис ги накара да млъкнат и продължи. Трето, рече тя, всеки, който откаже да се сражава, ще се хване за палците, когато войната свърши и тя стане новата кралица на всички демони и богове. Тогава ще сложи ръка на всички резерви от ци. Та кой би искал да бъде неин враг в такъв случай?

— Брей! — възкликна Ли Пао. — Тази Вис знае как да подрежда нещата в своя полза. Не ще и дума — бива я за предводител. Малко идеализъм, малко амбиции, за останалите страх и меч по шията.

— Мда, точно казано — кимнах аз. — Разпилени лунни лъчи, кои според теб няма да тръгнат след нея?

Красивото й лице изглеждаше не по детски сериозно.

— Аз няма да съм със сигурност. Не вярвам, че истинският й мотив е да спаси от дегенерация демоните. Просто крие личните си амбиции зад патриотични лозунги.

— Така е — съгласих се. — Ставаме двама. Кои други?

Тя се изчерви.

— Мисля, че баща ми ще застане на наша страна. Едва ли би прегънал коляно пред Вис, дори и да стане кралица.

— Само трима ли сме?

— И ние също, господарю! — извика ентусиазирано Ба Уа. — Никой от нас, дребосъците, няма да я последва. А и тя не ни иска, нали казва, че сме били кал.

— Добре. Спечелихме недораслите демони. Някой друг?

— Ще ми се да вярвам, че някои от по-старите демони също ще бъдат на друго мнение — рече Разпилени лунни лъчи. — Но не е изключено надеждите ми да са напразни. Вис им обещава война, която най-сетне да спечелят.

— Чудя се — рекох — дали Твореца на Сияйните кули би се съюзил с нас? Не изглеждаше да симпатизира на Вис, но от друга страна, той е от всеотдайните поклонници на Първородния свят. Няма съмнение, че страда по изгубената родина. Трябва да сме предпазливи, ако ни се удаде възможност да се срещнем с него.

Разпилени лунни лъчи въздъхна.

— Значи така, разполагаме с двама човеци, трима демони и неизвестен брой недорасли демони, една от бутилките на Кай Рен и фокусите, които е подготвил баща ми. Срещу нас е цялото демонично войнство, неизвестен брой богове, пълната колекция от произведения на Кай Рен и оръжията от Арсенала.

— Трима човеци и двама демони — поправих я аз. — Не забравяй, че за момента принадлежа към човешкия род.

— Бихме могли да поправим тази грешка — заяви уверено Разпилени лунни лъчи.

— Искрено се надявам, но не виждам по какъв начин. Освен това, трябва да разберем дали баща ти ще застане до нас. Също и какво е мнението на Твореца. А и неговият племенник, Скитника, не е от демоните, на които Вис би погледнала с благосклонност. Още повече, след като я бутна по лакътя тъкмо когато смяташе да ме гръмне с тероничната пушка.

Ли Пао кимна. Беше си водил бележки, докато ние говорехме, и сега ги преглеждаше.

— Трябва на всяка цена да се погрижим за твоя проблем, Кай Рен. — Той вдигна ръка, за да спре възраженията ми, че има по-важни въпроси за решаване. — Не, изслушай ме. Ти си Богоубиеца — известен, прочут, уважаван. Освен това, Вис разчита много на нещата, които е взела от теб.

— Бутилките — кимнах. — И кучетата.

— Точно така. Все още не знаем каква роля е отредена на кучетата, но те са ти верни. Ако можеше да ги откриеш, сигурно би успял да ги разубедиш да й помагат.

— Те са създания на боговете — припомних му аз. — И сега отново са при създателите си.

— Тези създатели са ги изоставили веднъж — когато не са им били необходими. Тях и кой знае още колко подобни. В този смисъл Ширики и Шамбала едва ли горят от желание да се върнат отново на служба.

— Така е, но как да си възвърна предишната мощ? Проблемът не е само в недостига на ци — сега съм най-обикновен човек, като теб самия.

Ли Пао кимна търпеливо.

— Помислих и върху това. От разказа ти останах с впечатлението, че твоите слуги са били приучени да черпят ци от теб.

— Да.

— Процесът може да е обратим. Нали ми каза, че Вис те оставила жив, защото се надявала някой ден да те убеди да служиш на каузата й? Вис известна ли е с магьосническите си способности?

— Не. Нейната специалност са бойните изкуства.

— Значи това, което ти е сторила, не е чак толкова сложно.

— Не можем да разчитаме. Не забравяй, че й помагаше По Шиан, а той е много изобретателен.

— Но нали сам е признал, че има ограничени познания за демоничната същност — довърши Ли Пао. — Затова прати светкавицата от облаците — за да изпита слабите ти места. Нека за момент да предположим, че магията, която са ти направили, не е нито кой знае колко заплетена, нито трудно обратима.

— Две непотвърдени предположения — бе коментарът ми.

— Дай ми тази възможност — не се предаваше Ли Пао. — За да върнем нещата по местата им, всичко, което се иска, е, първо да открием бутилките и второ — да стартираме обратния процес.

— И тогава Кай Рен пак ще е големият зъл демон, така ли? — попита Ба Уа.

— Така поне се надявам — отвърна Ли Пао.

— Но тези бутилки могат да бъдат навсякъде! — възкликнах отчаяно аз.

— Съмнявам се. Те са жизненоважни за осъществяване плановете на Вис. Едва ли би ги зарязала някъде с лека ръка. Къде би могла да ги държи?

Сливка реши да се включи в играта на предположения.

— В нейната собствена бутилка, разбира се. Което ми напомня един въпрос, който отдавна исках да задам…

Разпилени лунни лъчи я прекъсна:

— Би могла да я остави при някой от божествените си съюзници. Няма ли да е по-удобно, ако смятат да прехвърлят войски през бутилките?

— По-удобно — да — кимна Ли Пао, — но не и по-разумно. Това би означавало да предостави в ръцете на друг цялото си могъщество. Какво пречи в подобна ситуация боговете да се обърнат срещу самата нея?

— Така е. Ами ако ги държи някъде на Земята?

— Не мисля — рекох. — Би било ужасно рисковано — та нали и аз съм тук.

— А какво ще стане — произнесе мрачно Разпилени лунни лъчи, очевидно изплашена от хрумването си, — ако тя вече е източила всичката ци от бутилките?

— Не е толкова лесно, колкото ти се струва — отвърнах. — Съществува опасност да подцени възможностите си и да разруши бутилките. Но все пак, не бива да изключваме напълно и тази възможност.

Колкото и да е ужасно, помислих си, защото ако е така, ще си остана човек завинаги — или поне до края на дните си.

Ли Пао вероятно бе прочел страха по лицето ми, защото побърза да се намеси:

— И да е изтеглила всичката ци от бутилките, не би я използвала. Тя знае, че ще й е нужна, за да върне Кай Рен в предишното му състояние, защото й е необходим.

— Тя… — намеси се за пръв път Уон Пан и посочи Сливка — искаше да пита нещо.

Всички млъкнахме и я погледнахме учудено. Момичето се усмихна и кимна на дребния демон.

— Това, което исках да зная, е колко бутилки могат да бъдат вкарани в една бутилка? Дали броят им е неограничен, или съществува някакъв лимит от минивселени, които да съществуват в една по-голяма вселена?

— Интересен въпрос — признах аз. — В действителност, съществува подобен лимит, стига съхраняващата бутилка да не е специално пригодена за тази цел, както постъпих с моята. Но в сегашното й състояние се съмнявам, че би могла да побере повече от дузина шишета.

— Следователно, Вис има проблем — довърши Сливка.

— Не съвсем — размахах ръце. — Сега не е моментът да изпадаме в научни подробности, но мисля, че би могла да прибере доста голямо количество бутилки в собствената си, и то за няколко десетки години, без да срещне особени проблеми. Обаче — вдигнах пръст, за да подчертая следващите думи, — ако имаме бутилки, прибрани в други бутилки, които на свой ред се намират в една-единствена бутилка, това може да породи някои много интересни феномени. Вижте.

Нарисувах една бутилка на листа, до нея балон, наподобяващ мястото за текста в комиксите. Добавих още няколко.

— В момента бутилките, които се намират в бутилката на Вис, са в състояние да изместят нуждата си от допълнително пространство към промеждутъчните плоскости. Но ако всички бъдат прибрани в една-единствена бутилка или ако всяка от тях е поставена в друга бутилка, тя на свой ред в следващата и така нататък, по подобие на руските матрьошки

— Матрьошки ли? — попита Разпилени лунни лъчи.

— Ами да. Онези дървени кукли, които са напъхани една в друга — обясни Сливка. — Имам такава горе — ще ти я покажа по-късно.

— Тогава — продължих — пространствените им нужди ще бъдат силно ограничени и това ще предизвика сериозни проблеми.

— Какви по-точно? — попита Ли Пао.

— Разпадане на вътрешния интегритет, последвано от изкривяване на пространството и времето. Не зная как става — повдигнах рамене, — никога не съм опитвал.

— Значи Вис наистина няма да може да ги използва така, както е възнамерявала първоначално — заключи доволно Сливка.

— Ако не бъде внимателна, съществува опасност да ги разруши всичките — добавих аз. — Което е крайно неприятно.

— За нея, но не и за нас — стига да спечелим войната — оставаше непреклонна Сливка. — Ако успеем да ти възвърнем предишния облик, после да напъхаме бутилките една в друга и да скрием последната от тях в бутилката на Вис, но някъде, където не би могла да я намери веднага, всичко ще бъде в наша полза.

— Така е, тогава Вис ще изгуби бутилките — съгласи се с поразведрено лице Разпилени лунни лъчи — и може би ще бъде принудена да се откаже от останалата част на своя план — особено когато сред противниците й застане и господарят Демон!

— Съществува едно затруднение — намеси се Ли Пао. — Този план изисква или да отнесем всички бутилки, което практически е невъзможно, или да открием магията за освобождаването на господаря Демон и да я приложим на място.

Оставих ги да уточняват подробностите. Уверен бях, че решението няма да е толкова просто. Все пак, това бе най-добрият план, с който разполагахме за момента.

— Добре — произнесох след известно време, като се стараех да си придам самоуверен вид. — Да го направим.

Бележки

[1] Между 12 и 14 часа. — Б.ред.