Джеймс Редфийлд
Десетото откровение (8)

ПРОШКАТА

замята ми премина, постепенно започнах да усещам нещо хладно и влажно до дясната си буза. Отворих бавно очи и застинах на място. Едно вълче гледаше към мен и ме душеше, като въртеше опашка. В следващия миг, когато се дръпнах и седнах, то хукна към гората.

Без да мога да мисля от умора, аз потърсих раницата си в спускащия се здрач, навлязох сред гъстата гора и си опънах палатка, след което механично се пъхнах в спалния чувал. Опитах се да не заспивам, заинтригуван от странната ми среща с Чарлин. Защо ли я бях видял в другото измерение? Какво ли ни бе събрало заедно?

На следната сутрин се събудих рано, направих си овесена каша, изядох я и предпазливо се отправих към ручея, който бях прекосил, докато се изкачвах по склона, измих лицето си и си напълних манерката. Чувствах се все още уморен, но бързах да намеря Къртис.

Внезапно отскочих, проглушен от експлозия, която се чуваше от изток. Трябва да е Къртис, помислих си и се завтекох към палатката. Обхванат от страх, бързо заприбирах багажа си и се отправих в посоката, от която се чуваше тътенът на взрива.

След около половин миля гората неочаквано свършваше пред някакво запустяло пасище. По дърветата наоколо висяха ръждясали, обвити в бодлива тел жици. Огледах пасището и дърветата и шубраците на стотина метра отсреща. В този момент забелязах някой да се движи сред храстите и оттам изскочи Къртис и се втурна право към мен. Махнах му и той веднага ме разпозна и забави ход. Когато стигна до мен, мина предпазливо покрай бодливата тел и тежко се отпусна задъхан до едно дърво.

— Какво стана? — попитах аз. — Какво си успял да взривиш?

Той поклати глава.

— Не направих кой знае какво. Експериментът се провежда под земята. Експлозивите ми не стигнаха, ай… не исках да наранявам хора. Успях само да взривя една външна микровълнова антена, което се надявам да ги забави.

— Как успя да стигнеш толкова близо?

— Заложих взривните устройства снощи след мръкнало. Те явно не очакват, че някой може да проникне тук, защото охраната им е незначителна.

Той млъкна, когато в далечината се чу шум от камиони.

— Трябва да се махаме от долината — предложи той — и да потърсим помощ. Вече нямаме избор. Те ще се опитат да ни открият.

— Почакай малко — казах аз. — Мисля, че имаме шанс да ги спрем, но трябва да намерим Мая и Чарлин. Той ококори очи.

— За Чарлин Билингс ли говориш?

— Точно така.

— Познавам я. Тя се занивамаше с договорни проучвания за корпорацията. Не я бях виждал дълги години, но снощи я видях да се спуска в подземния бункер. Вървеше с неколцина мъже, всички тежко въоръжени.

— Дали я водеха срещу волята й?

— Не можах да разбера — каза Къртис разсеяно, наострил слух към бумтенето на камионите, което изглежда идваше в наша посока. — Трябва да се махаме оттук. Зная едно място, където можем да се скрием, докато мръкне, но трябва да побързаме — той се обърна на изток. — Насочих ги към фалшива следа, но това няма да ги отклони за дълго.

— Трябва да ти кажа какво се случи — прекъснах го аз. — Отново намерих Уил.

— Добре, но по пътя — каза той забързано. — Трябва да вървим.

Надникнах през отвора на пещерата отвъд дълбоката клисура отсреща към склона. Нищо не помръдваше. Заслушах се внимателно и нищо не чух. Бяхме вървяли на североизток около миля и аз бях разказал на Къртис колкото се можеше по-бързо за преживяванията си в другото измерение, като подчертах убеждението си, че Уи-лямс бе прав. Можехме да спрем експеримента, ако успеем да намерим останалата част от групата и си спомним цялостната Визия.

Виждах, че Къртис вътрешно се съпротивлява на тази идея. Той ме слуша известно време, след което започна да говори несвързано за някогашните си отношения с Чарлин. Бях разтревожен, че няма представа за нейното отношение към експеримента. Каза ми също, как се беше запознал с Дейвид. Сприятелили се след някаква случайна среща, когато споделили общите си преживявания като войници.

Аз му казах, че смятам, че не е случайно, дето и двамата познаваме Дейвид и Чарлин.

— Не разбирам какво значение може да има това — каза той разсеяно и аз се отказах да го убеждавам, но за ме то беше още едно доказателство, че всички ние сме се озовали в тази долина съвсем не случайно. Подир туй бяхме продължили мълчаливо, докато Къртис се оглеждаше за пещерата. Когато я открихме, той се върна назад по пътеката и прикри следите ни с борови клонки, след което остана навън, докато се убеди, че никой не ни е забелязал.

— Супата е готова — обади се Къртис зад гърба ми. Аз бях сготвил на газовия котлон последната от замразените супи, които носех. Сипах и на двама ни по една купичка и отново се настаних край входа на пещерата и се загледах навън.

— Как си представяш, че тази група може да повиши енергията си дотолкова, че да въздейства на онези хора? — попита той.

— Не зная точно как — отвърнах аз. — Трябва да разберем.

Той поклати глава.

— Струва ми се невъзможно. С моите експлозиви аз само ги подразних още повече и сега ще бъдат нащрек. Може и още хора да доведат, но едва ли ще спрат експеримента. Сигурно имат резервна антена наблизо. Трябваше да взривя подземието. Сигурно трябваше. Но просто не намерих сили да го направя. Вътре беше Чарлин и кой знае колко още хора.

— Трябва да намерим друг начин — казах аз.

— Но как?

— Сигурно ще разберем.

Внезапно до нас отново долетя далечно бумтене на коли и в същото време долових нещо като движение надолу по склона.

— Има някой тук — казах му.

Ние залегнахме и се напрегнато се вгледахме. Силуетът пое отново, донякъде скрит зад храсталаците.

— Това е Мая — казах аз, невярвайки на очите си. Двамата с Къртис се спогледахме. Най-сетне аз се изправих.

— Трябва да я доведа тук. Той ме хвана за ръката.

— Върви приведен и, ако колите наближат, я остави и се връщай тук. Не рискувай да те видят.

Кимнах и предпазливо затичах надолу по склона. Щом приближих, спрях и се ослушах. Камионетките идваха по-близо. Аз тихо й подвикнах. В първия момент тя застина на място, но после ме позна и се покатери по скалистата височина, където бях застанал.

— Не мога да повярвам, че те откривам! — каза тя и обгърна шията ми.

Поведох я по обратния път към пещерата и й помогнах да влезе през входа в скалите. Тя изглеждаше уморена, ръцете й одраскани, някои от драскотините все още кървяха.

— Какво става? — попита тя. — Чух някаква експлозия и после навсякъде тези камионетки.

— Видя ли те някой, докато идваше насам? — попита Къртис с раздразнение. Беше се изправил и се оглеждаше навън.

— Струва ми се, че не — каза тя. — Успях да се прикрия. Аз ги представих един на друг. Къртис кимна и каза:

— Струва ми се, че трябва да огледам какво става на-около — той излезе и се изгуби от погледа ни.

Отворих раницата си и извадих малка аптечка.

— Успя ли да намериш своя приятел при шерифа? — Не, не можах дори да се добера до града. Всички пътища бяха охранявани. Срещнах една жена и й дадох да му занесе бележка. Нищо друго не можах да направя. Дезинфектирах една дълбока драскотина върху коляното на Мая.

— И защо не отиде с жената, която си срещнала? Какво те накара да се върнеш?

Тя взе антисептика и мълчаливо започна да дезинфектира и други места. Накрая каза:

— Не зная защо дойдох. Може би, защото продължих да имам все тези спомени — тя вдигна очи и ме погледна. — Искам да разбера какво става тук.

Седнах срещу нея и набързо й предадох всичко, което бе станало, след като се разделихме. Специално информацията, която двамата с Уил бяхме получили за груповия процес, за преодоляване на съпротивата, докато се открие Световната визия.

Тя изглеждаше изумена, но беше готова да приеме своята роля.

— Виждам, че вече не куцаш.

— Да, оправих се, когато си припомних какво го е предизвикало.

Тя ме изгледа и каза:

— Но ние сме трима. Нали каза, че Уилямс и Фейман са видели група от седмина човека. Къде са те според теб?

— Не зная — отвърнах. — Радвам се, че си тук. Ти знаеш какво е вяра и вътрешно виждане.

По лицето й премина сянка на безпокойство.

Скоро се върна Къртис и каза, че не е видял нищо необичайно, след което седна на известно разстояние от нас, за да довърши храненето си. Аз сложих още една купичка и я подадох на Мая. Къртис се наведе и й предложи манерката.

— Знаеш ли — каза той — голям риск си поела, като си тръгнала така открито. Можеше да ги доведеш право при нас.

Мая ме погледна и се опита да се защити:

— Опитвах се да се измъкна! Не съм знаела, че сте тук. Дори и нямаше да тръгна насам, ако не бях проследила птиците.

— Трябва да си даваш сметка в каква опасност се намираме! — прекъсна я Къртис. — Още не сме спрели онзи експеримент.

Той се изправи и отново излезе, като седна край голяма скала близо до пещерата.

— Защо ми е толкова ядосан? — попита Мая.

— Ти каза, че си имала някакви спомени, Мая, какви са те?

— Не зная… От друго време, струва ми се, когато се опитвах да спра някакво насилие. Затова всичко ми изглежда толкова плашещо.

— Къртис струва ли ти се познат? Тя се опита да си припомни.

— Може би. Не зная. Защо?

— Помниш ли, когато ти казвах преди, че съм имал видение за всички нас в миналото, по време на войните с американските туземци? Тебе те убиха заедно с още един човек, който те следваше и който също беше убит. Мисля че беше Къртис.

— И обвинява мен? Господи, ето защо ми е толкова ядосан.

— Мая, можеш ли да си спомниш какво сте правили двамата?

Тя затвори очи и отново се опита да си спомни. После ме погледна:

— Имаше ли там и някой от американските туземци? Някакъв шаман?

— Да — отвърнах. — И той също беше убит.

— Бяхме замислили нещо… — И тя ме погледна право в очите. — Не, въобразявахме си, мислехме, че можем да спрем войната… Само това мога да схвана.

— Трябва да поговориш с Къртис, за да го накараш да преодолее раздразнението си. Това е част от процеса на спомнянето.

— Шегуваш ли се? Та той ми е страшно ядосан.

— Първо аз ще отида да поговоря с него — казах аз и станах.

Тя кимна леко и се загледа встрани. Аз стигнах до отвора на пещерата, промъкнах се навън и седнах до Къртис.

— За какво мислиш? — попитах.

Той ме погледна донякъде притеснен.

— Твоята приятелка ме изнервя.

— Как по-точно се чувстваш?

— Не зная. Яд ме е, че я видях отсреща. Все ми се струва, че може да привлече вниманието към нас и да ни изложи на опасност да ни хванат.

— А може би да ни убият?

— Да, може би да ни убият! — той така силно извика, че и двамата се изненадахме, а той въздъхна и сви рамене.

— Помниш ли, когато ти разказах виденията си за времето на войните с американските туземци през деветнайсети век?

— Смътно — измърмори той.

— Е, тогава не ти казах, но според мен вие с Мая се явявахте заедно в моето видение. Къртис, вие и двамата бяхте убити от войниците.

Той погледна към свода на пещерата.

— И според теб, затова съм й така ядосан? Усмихнах се.

В този момент във въздуха се разнесе лек дисонанс и ние двамата чухме бумтенето.

— По дяволите — извика той. — Отново започват.

— Къртис, ние трябва да разберем какво сте се опитвали да направите двамата с Мая по онова време, защо не сте успели и какво възнамерявате да се получи различно този път.

Той поклати глава.

— Не зная, доколко всичко това е за вярване. Дори не зная откъде да започна.

— Ако поговориш с нея, все нещо ще излезе. Той само ме погледна.

— Ще опиташ ли?

Най-сетне той кимна и пропълзя обратно в пещерата. Мая неловко се усмихна.

— Извинявай, че ти бях така ядосан — спомена Къртис. — Изглежда е заради нещо, което е станало много отдавна.

— Остави това — отвърна тя. — Ще ми се да си спомним какво тогава сме се опитвали да направим. Къртис изгледа Мая.

— Имам чувството, че си спомням, че ти се занимаваш с някакъв вид лечение — и той обърна очи към мен. — Ти ли си ми казвал за това?

— Не — отвърнах, — но е вярно.

— Аз съм лекарка — каза Мая. — Използвам позитивната визуализация и вярата в моята работа.

— Вярата ли? Да не би да искаш да кажеш, че лекуваш хората с религия?

— Е, само в най-общ смисъл. Когато казах вяра, имах предвид енергийната сила, която идва от човешките очаквания. Аз работя в клиника, където се опитваме да разберем вярата като реален ментален процес, като път, който ни позволява да градим своето бъдеще.

— И откога се занимаваш с всичко това? — попита Къртис.

Тя погледна към Къртис и после към мене.

— Целият ми живот ме е подготвял за това да изследвам възможностите на лечението — и тя разказа на Къртис цялата история на своя живот, която преди бе разказала и на мен, включително тревогите и страховете на майка си, че ще се разболее от рак. Докато Мая обсъждаше какво й се е случило, двамата с Къртис й задавахме въпроси и й предавахме енергия, докато я слушахме. Умората от лицето й постепенно изчезна, очите й блеснаха и тя се поизправи. Къртис попита:

— Значи ти мислиш, че безпокойствата и негативните мисли на майка ти по отношение на бъдещето, са засегнали здравето й.

— Да. Хората привличат в своя живот два вида събития: тези, в които вярват, и тези, от които се страхуват. Но ние правим това несъзнателно. Като лекар аз съм убедена, че много може да се постигне, ако този процес бъде сведен до съзнанието ни.

Къртис кимна.

— Но как се постига това?

Мая не отвърна. Тя се изправи и погледна право пред себе си с уплашен вид.

— Какво има? — попитах я аз.

— Току що… току-що… пред очите ми се яви какво е станало през войните.

— И какво е то? — попита Къртис. Тя го погледна.

— Спомням си, че се намирахме в гората. Всичко ми е пред очите: войниците, дима от пушките.

Къртис потъна в дълбок размисъл, очевидно въвлечен в спомена.

— И аз съм там — промълви той. — Защо съм се намирал там? — погледна той към Мая. — Ти си ме довела! Аз не съм знаел нищо, бил съм само специален наблюдател. Ти ми си ми внушила, че можем да спрем войната!

Тя извърна поглед, очевидно опитвайки се да разбере.

— Струваше ми се, че можем… че съществува начин…почакай за момент, не сме били сами — тя се обърна и ме погледна ядосано. — И ти си бил там, но си ни изоставил. Защо ни изостави?

Думите ми пробудиха спомените и аз им разказах какво виждам, включително и останалите присъстващи: старейшините на няколко племена, аз самият, Чарлин. Обясних, че един от старейшините бе изразил пълна подкрепа на усилията на Мая, но смяташе, че времето не е дошло, тъй като племената още не са намерили правилен подход. Един друг вожд избухна в ярост от зверствата, вършени от белите войници.

— Не намерих сили да остана — казах на Мая и Къртис, описвайки им спомена от преживяното при францисканците. — Не намерих сили да преодолея страха си. Имах чувството, че животът ми е в опасност. Съжалявам.

Мая изглеждаше потънала в мислите си и аз взех ръката й.

— Старейшините знаеха, че нищо няма да се получи. А и Чарлин потвърди, че още не сме си спомнили мъдростта на предците.

— Но защо все пак един от вождовете остана с нас? — попита тя.

— Защото не искаше да ви остави да загинете сами.

— Аз изобщо не съм искал да загивам! — сопна се Къртис и погледна към Мая. — Ти ме подведе.

— Съжалявам — отвърна тя. — Не мога да се спомня къде сбърках.

— Аз зная, къде си сбъркала — каза той. — Въобразяваше си, че можеш да спреш една война, само защото така ти се иска.

Тя продължително го изгледа, след което се обърна към мен.

— Той има право. Искахме да накараме войниците да прекратят своята агресия, но без ясна представа как да стане това. Не се получи, защото нямахме достатъчно познание. Представите ни бяха породени не от вяра, а от страх. Това е аналогично на процеса на лечение. Когато си спомним, с какво предназначение сме дошли в този живот, това може да ни помогне да възстановим здравето си. Когато успеем да си спомним какво е предназначението на човечеството, още в този момент можем да започнем да лекуваме света.

— Очевидно — продължих аз — нашата Рождена визия съдържа не само онова, което като индивиди сме възнамерявали да сторим във физическото измерение, но и по-всеобхватната визия за онова, което хората се опитват да осъществят на протежение на цялата история, както и по-конкретно как да го осъществим. Трябва просто да повишим нивото на енергията си, да споделим намеренията, с които сме дошли на този свят, и тогава сигурно ще успеем да си спомним и Световната визия.

Преди Мая да отговори, Къртис вече беше скочил на крака и отишъл до входа на пещерата.

— Нещо ми се причува — каза той. — Там има някой.

Двамата с Мая се сгушихме зад него, опитвайки се да видим. Нищо не помръдваше. После на мен ми се стори, че долавям шумолене от нечии стъпки.

— Ще отида да проверя — каза Къртис и излезе. Обърнах се към Мая:

— Най-добре да отида и аз.

— Аз също идвам — каза тя.

Тръгнахме след Къртис надолу по склона и застанахме зад една скала, откъдето се виждаше клисурата между двата хълма. Мъж и жена, скрити донякъде в храсталаците, вървяха през камънаците долу в посока на запад.

— Тази жена е в беда! — каза Мая.

— Как разбра? — попитах.

— Просто разбрах. Изглежда ми позната.

Жената се обърна и мъжът я блъсна заплашително, при което видяхме пистолет в дясната му ръка. Мая се наведе напред и погледна.

— Видяхте ли? Трябва да направим нещо.

Погледнах внимателно. Жената имаше светли коси и беше облечена в зелени работни дрехи с джобове на панталоните и пуловер. Видях как се обърна и каза нещо на онзи, който я водеше, след което в един миг хвърли поглед към нас и аз успях да видя ясно лицето й.

— Това е Чарлин — казах. — Къде ли я водят?

— Откъде да зная? — отвърна Къртис. — Вижте, струва ми се, че мога да й помогна, но трябва да отида сам. Вие двамата ще останете тук.

Аз се възпротивих, но Къртис остана непреклонен. Гледах подире му, докато той свърне наляво и се заспуска през гората. После безшумно пропълзя зад друга скала само на десетина метра над клисурата.

— Ще минат точно пред него — обърнах се към Мая.

Тревожно наблюдавахме двамата, които се приближаваха към скалата. Точно когато минаваха покрай нея, Къртис скочи върху мъжа, събори го на земята и го хвана за гърлото, докато оня престана да се движи. Чарлин отскочи в паника и тъкмо се канеше да побегне.

— Чарлин, почакай! — извика Къртис. Тя спря и предпазливо пристъпи напред. — Аз съм Къртис Фаръл. Работихме заедно в ДелТек, помниш ли? Дойдох да ти помогна.

Тя явно го разпозна и приближи. Двамата с Мая предпазливо се спуснахме по склона. Когато Чарлин ме видя, застина на място, след което се спусна да ме прегърне. Къртис се втурна и ни дръпна към земята.

— Не се изправяйте — каза той. — Оттук могат да ни видят.

Помогнах на Къртис да завърже охраняващия Чарлин с въже, което намерихме в джоба му, и го пренесохме да го скрием в гората.

— Какво му направи? — запита Чарлин. Къртис тършуваше в джобовете си.

— Само го зашеметих. Ще се оправи.

Мая се наведе да провери пулса му.

Чарлин се обърна към мене и хвана ръката ми.

— Как се озова тук? — попита тя.

Разказах й, едва поемайки си дъх, как ми се бяха обадили от службата й, за да ми кажат, че е изчезнала, и как бях взел скицата й и бях дошъл в долината да я търся.

Тя се усмихна:

— Бях направила скицата с намерение да ти се обадя, но тръгнах така внезапно, че нямах време… — гласът й сек-на и тя се взря дълбоко в очите ми. Най-сетне продължи — Струва ми се, че вчера те видях в другото измерение.

Аз я дръпнах встрани по-далеч от другите:

— И аз те видях, но не можах да вляза във връзка с тебе.

Ние се спогледахме и аз почувствах как тялото ми олекна и бях обхванат от прилив на любов, която чувствах сякаш с цялата си кожа. Имах чувството, че потъвам в очите на Чарлин. Тя се усмихна по-широко и аз разбрах, че изпитва същото.

Къртис се раздвижи и ни прекъсна и аз разбрах, че двамата с Мая са ни наблюдавали.

Отново се обърнах към Чарлин.

— Искам да ти кажа какво става — започнах аз, като й описах как съм се видял с Уил отново, какво узнах за надигащия се Страх и за идването на групата. — Чарлин, как се появи в Отвъдното измерение?

Лицето й помръкна.

— Всичко стана по моя вина. До вчера не съзнавах опасността. Аз самата разказах на Фейман за Откровенията. Докато ти беше още в Перу, аз попаднах на още една група, която знаеше за Деветте откровения и активно ги изучаваше. И аз самата имах същите опитности, за каквито ти разказваше в писмото си. По-късно заедно с един приятел дойдохме в тази долина, защото бяхме чували, че тук има сакрални места, свързани по някакъв начин с Десетото откровение. Приятелят ми не можа да усети нищо особено, но аз — да, тъй че останах да разбера нещо-повече. Тогава срещнах Фейман, който поиска да му разкажа, каквото зная. От този момент нататък, беше с мен неотлъчно. Настоя да не се обаждам в службата си за по-голяма сигурност. Тъй че аз написах писма, с които да отложа уговорените си ангажименти, но както се оказа, той ги бе задържал. Затова и всички са помислили, че съм изчезнала. Заедно с Фейман обходихме повечето енергетични места и по-специално онези край Издайната могила и Водопадите. Самият той не можеше да усети енергията, но по-късно разбрах, че прави енергиен профил на местността, по който по-късно да може да възстанови точното енергетично място по електронен начин.

Погледнах към Къртис, който кимна с разбиране.

В очите на Чарлин се появиха сълзи.

— Той успя съвсем да ме подведе. Каза ми, че работи върху някакъв много евтин източник на енергия, който ще доведе до разкрепостяване на човечеството. По време на експериментите ме изпращаше далеч в гората. Едва по-късно, когато се опълчих срещу него, ми призна каква заплаха крие онова, което върши.

Къртис се обърна към Чарлин.

— Фейман Картър бе главен инженер на ДелТек. Не помниш ли?

— Не — отвърна тя, — но той има пълният контрол над този проект. Сега е въвлечена още една корпорация. Наели са и въоръжени лица. Фейман ги нарича оператори. Когато накрая му заявих, че напускам, той ме сложи под стража. Казах му, че намеренията им няма да успеят, но той само ми се изсмя. Похвали се, че някоя от вътрешните служби работи за него.

— Къде те водеха? — попита Къртис. Чарлин поклати глава.

— Нямам представа.

— Едва ли щеше да те остави жива — каза Къртис — след всичко, което ти е казал.

Смълчахме се, обзети от тревога.

— Преди всичко не мога да разбера — каза накрая Чарлин, — защо е дошъл в тази гора. За какво са му тези силови полета?

Двамата с Къртис отново се спогледахме и той каза:

— Изпробва начин да получава енергия, насочвайки се към отворите между различните измерения в тази долина. Ето защо е толкова опасно.

Направи ми впечатление, че Чарлин се бе загледала в Мая и й се усмихваше. Мая отвърна на погледа й сърдечно.

— Когато бях край Водопадите — каза Чарлин — пренесох се в другото измерение и бях връхлетяна от спомени — тя ме погледна. — После успях да го направя още няколко пъти, дори и вчера, когато бях под стража — обърна се към мен. — И там те видях…

Чарлин замълча и погледна към останалите от групата.

— Видях, че всички ние сме тук, за да спрем този експеримент, ако успеем да си спомним всичко. Мая я наблюдаваше съсредоточено.

— В тебе намерихме разбиране по онова време, когато се опитвахме да спрем войната. Ти ни подкрепи — каза Мая. — Макар да знаеше, че няма да успеем.

По усмивката на Чарлин разбрах, че си е спомнила.

— Ние си спомнихме повечето от онова, което е станало — казах аз. — Но все още не знаем какъв различен подход трябва да осъществим сега. Ти можеш ли да си спомниш?

Чарлин поклати глава.

— Само частично. Зная, че трябва да разберем спотаените си чувства от миналото, преди да можем да вървим напред — тя ме погледна в очите и млъкна. — Всичко това се отнася до Десетото откровение…макар че то още не е написано. Долавя се интуитивно.

Аз кимнах.

— Знаем вече.

— Част от Десетото откровение доразработва Осмото. Само група, която следва Осмото откровение, е в състояние да осъществи по-висша степен на освобождаване от миналото.

— Не те разбирам напълно — каза Къртис.

— Осмото откровение ни позволява да се научим да вдъхваме енергия на другите — продължи тя — и да издигаме тяхното ниво, като насочваме своето внимание към красотата и мъдростта им. Това може да повиши творческото състояние на една група. За съжаление много групи не успяват да се издигнат по този начин, въпреки нивото на отделните техни членове. Това особено се отнася за групи, които трябва да свършат обща работа, например хора които трябва да създадат някакъв уникален проект, защото много често тези хора са били заедно и преди. Проблемът е, че чувства от минали животи се проявяват и започват да пречат. Когато попаднем сред хора, с които ни свързва обща работа, много често започваме да изпитваме необяснима неприязън към тях без да разбираме на какво се дължи. Или обратно — ние не им допадаме особено, по непонятни за нас причини. Можем да бъдем обхванати от ревност, раздразнение, завист, отчуждение, огорчение, обида и така нататък. Съвсем ясно долових интуитивно, че никоя група не може да постигне своя най-висок потенциал, ако участниците в нея не се стремят да разберат и да се освободят от тези чувства.

Мая се наведе напред.

— Ние правим точно това — освобождаваме се от чувствата и блокажите, които се дължат на миналите ни опитности заедно.

— Ти успя ли да видиш своята Рождена визия? — попитах аз.

— Да — отвърна Чарлин. — Но не нищо повече. Енергията ми не бе достатъчна. Видях само, че на Земята се формират групи, и аз трябва да бъда тук, в долината заедно с група от седем човека. Къде ли са останалите?

В този момент от север се чу шум на кола и ние наострихме слух.

— Не можем да останем тук — каза Къртис. — Много сме на открито. Да се върнем в пещерата.

Чарлин се нахрани и ми подаде чинията. Тъй като нямах излишна вода, аз я прибрах мръсна в раницата и седнах отново. Къртис влезе и седна до Мая насреща ни, а тя леко му се усмихна. Чарлин седеше от лявата ми страна. Бяхме оставили оператора вън от пещерата, все още завързан и със запушена уста.

— Всичко наред ли е вън? — попита Чарлин Къртис. Къртис изглеждаше напрегнат.

— Мисля че да, но откъм север се чува още шум и, както изглежда, ще трябва да стоим тук до мръкнало.

Известно време гледахме един към друг, опитвайки се да повишим своята енергия.

После аз им разказах какво бях научил за това как да се постигне Световната визия, докато наблюдавах духовната група на Фейман. Когато свърших, обърнах се към Чарлин и попитах:

— Какво друго разбра за този процес на освобождаване от миналото?

— Само това, че той не може да се осъществи, докато не се върнем към любовта — отвърна Чарлин.

— Лесно е да се каже — забеляза Къртис. — Проблемът е да се постигне.

Спогледахме се и видях, че енергията се прехвърля към Мая.

— Разковничето е в това, да се разберат спотаените чувства и да се сведат до съзнанието в пълнота. Честно да се споделят, колкото и неловко да се чувстваме при подобни опити. Това ще ни позволи напълно да осъзнаем онова, което изпитваме един към друг в настоящия момент и да отнесем спотаените си чувства към миналото, на което принадлежат. Затова понякога е необходим дълъг процес тези чувства да се споделят открито, да се обсъдят, за да се изчистим от тях и да се върнем към любовта, която е най-върховното чувство.

Известно време всички се гледахме един друг и аз забелязах, че повечето негативни чувства са изчезнали.

— Почакайте за момент — казах аз и се обърнах към Мая — аз зная, че ти имаш чувства от миналото към Чарлин.

— Да — отвърна Мая — но само хубави чувства, изпитвам благодарност. Тя остана и се опита да ми помогне… — Мая млъкна, загледана в Чарлин. — Ти се опитваше да ми кажеш нещо, нещо, свързано с нашите предци. Но ние не се вслушахме в думите ти.

Наведох се към Чарлин.

— И ти ли си била убита?

— Не, не е била убита — отвърна Мая вместо нея. — Отиде да направи още един опит да убеди войниците.

— Така е. Но кавалеристите вече ги нямаше.

— Друг някой изпитва ли нещо необяснимо към Чарлин? — попита Мая.

— Аз нищо — каза Къртис.

— Ами ти, Чарлин? — попитах аз. — Какво изпитваш ти към нас?

Тя задържа поглед върху всеки от групата.

— Струва ми се, че нямам някакви минали чувства към Къртис — каза тя — и само най-добри чувства към Мая — тя отправи поглед към мене. — Към теб ми се струва, че изпитвам известна резервираност.

— Защо? — попитах аз.

— Защото беше толкова практичен и незаинтересован, не искаше да се замесваш и да поемеш отговорност своевременно.

— Чарлин — обърнах се към нея аз — вече си бях пожертвал живота веднъж за тези Откровения като монах. Имах чувството, че е напразно.

Протестът ми изглежда я ядоса и тя се извърна настрани.

Мая протегна ръка и ме докосна.

— Ти правиш опит да се защитиш. Когато реагираш по този начин, на другия му се струва, че е останал неразбран. И той задържа спотаените си чувства и продължава да мисли как да те убеди, да те накара да разбереш. Или ги изтласква в подсъзнанието си, което ви кара да изпитвате неприязън един към друг и блокира енергията помежду ви. И в двата случая чувството си остава проблем и пречка. Предлагам ти да разбереш, как Чарлин се чувства в този случай.

Погледнах към Чарлин.

— О, разбирам. Ще ми се да бях помогнал. Може би щях да успея да направя нещо, ако имах повече кураж. Чарлин кимна и се усмихна.

— Ами ти какво чувстваш към Чарлин? — попита Мая и ме погледна.

— Известно чувство на вина — отвърнах аз — не толкова заради миналото през войните, а сега. Няколко месеца не ти се обадих. Все си мисля, че ако бях поговорил с теб веднага, след като се върнах от Перу, може би щяхме да успеем да спрем експеримента по-рано и всичко това нямаше да се случва сега. Никой не отвърна.

— Има ли други чувства, за които да поговорим? — попита Мая.

Ние само се спогледахме. Тогава под ръководството на Мая всеки от нас се постара да се съсредоточи в себе си и да се свърже с Божественото начало, за да повиши енергията си. Аз насочих вниманието си към красотата наоколо и почувствах прилив на любов. Матовият цвят на пода и стените на пещерата започна да изглежда по-ярък и светъл. Лицата на всички се озариха. По гърба ми премина хлад.

— А сега — каза Мая — сме готови да разберем с какво намерение сме дошли в този живот… — тя, изглежда, отново потъна дълбоко в мислите си. — Аз…аз знаех, че ще стане това — каза най-сетне тя. — То бе част от Рождената ми визия. Аз трябваше да ръководя процеса на постигане на ново ниво на съзнание. Тъкмо това не умеехме, когато се опитвахме да спрем войната срещу американските туземци.

Докато говореше, аз забелязах някакво раздвижване на стената зад нея. Първоначално си помислих, че е светлинен отблясък, но после установих, че е тъмнозелена сянка, точно като онази, която бях наблюдавал, когато видях духовната група на Мая. Опитвайки се да се съсредоточа върху светлото петно, аз видях как то се превърна в цялостна холографска сцена, разположила се върху цялата стена, изпълнена с неясни човешки фигури. Погледнах към останалите; изглежда никой не виждаше образа, освен мене.

Разбрах, че това е духовната група на Мая, и, веднага щом го осъзнах, започнах да получавам поток от интуитивна информация. Отново Рождената й визия се разгърна пред очите ми, висшият промисъл, който я бе накарал да се роди тъкмо в това семейство, заболяването на майка й, породило интереса и към медицината, и по-специално към връзката между съзнание и тяло. И сега тази среща. Ясно чух, че никоя група не може да постигне пълната си творческа сила, докато не се очисти съзнателно от миналите наслоения, за да повдигне нивото на енергията си.

— Щом веднъж се очисти от спотаените си чувства — говореше Мая в този момент — групата може по-лесно да преодолее борбата за надмощие, властните драми на своите членове и да постигне пълно творческо състояние. Но това трябва да се прави съзнателно, като във всеки човек се търси проявлението на висшето му Аз.

Къртис, изглежда, не разбираше и Мая започна да обяснява по-подробно.

— Осмото откровение разкрива как, когато се вгледаме в лицето на един човек, отвъд фасадите и защитните маски на егото, можем да открием автентичния израз на истинското му Аз. Обикновено хората не знаят къде да гледат, когато разговарят с някого, дали в очите или в някоя открояваща се черта на лицето му. Всъщност трябва да се съсредоточим върху цялото лице, което с уникалните си светлосенки и съчетания от черти е нещо като отпечатък на истинската същност на човека. Зад тези черти може да се открие автентичния израз и да просветне душата. Когато го гледаме с любов, силата на любовта озарява тази висша същност на човека отсреща и той се променя пред очите ни, разкривайки най-висшето, на което е способен. Всички велики учители, винаги са изпращали такава енергия към своите ученици. Затова и са били велики учители. Но резултатът е още по-голям при групи, в които всички се отнасят по този начин помежду си, така че всеки член се издига на по-високо ниво на познание, тъй като е приел повече енергия и тази по-висока енергия се връща обратно към всички останали.

Наблюдавах как постепенно зад изражението на Мая започна да се откроява по-висшата й същност. Тя не изглеждаше вече нито уморена, нито изпълнена с каквито и да било задръжки. Лицето й изразяваше увереност в себе си и одухотвореност, както никога преди. Погледнах останалите и видях, че те също бяха насочили цялото си внимание към нея. Отново се обърнах към нея и забелязах, че бе добила зеленикавата отсянка на своята духовна група. Тя не само черпеше от тяхното познание, а бе осъществила съвършена хармония с тях.

Престана да говори и си пое дълбоко дъх. Почувствах как енергията се отлива от нея.

— Винаги съм заел, че групите трябва да постигнат високо ниво на функционалност — ненадейно каза Къртис, — особено при работни условия. Но никога досега не го бях преживявал… Зная, че съм дошъл на това ниво, за да взема участие в изграждането на нов подход към работата и творчеството, за да използваме за полезни цели новите енергийни източници и да постигнем такава автоматизация на производството, за каквато се говори в Деветото откровение.

Той замълча замислен, после продължи:

— Често бизнесът се свързва с алчни мошеници, за които не съществуват нито спирачки, нито познание. И на времето сигурно наистина е било така. Но аз започвам да усещам, че и бизнесът също се преобразува според една духовна перспектива и че се нуждаем от нова етика в бизнеса.

В този момент зад Къртис също помръдна едно светло петно. След няколко секунди разбрах, че виждам и неговата духовна група. Както и при групата на Мая, когато насочих вниманието си към появяващия се образ, започнах да долавям колективното й познание. Къртис е бил роден по време на бума на индустриалната революция след Втората световна война. Ядреното оръжие бе последния триумф и шокиращата заплаха на материалистическата гледна точка към света и той се бе родил с мисията да работи за по-високо съзнание по отношение технологическия напредък.

— Едва сега — говореше Къртис — имаме готовност да разберем как може да еволюира бизнесът и новите технологии да бъдат съзнателно използвани. Разполагаме с всички необходими средства. Неслучайно една от най-важните статистически категории в икономиката е коефициентът на продуктивност, който отчита приносът на всеки отделен член на обществото. Производителността постоянно нараства поради технологичните открития и по-пълното използване на природните ресурси и енергия. През годините хората са разгърнали все повече творческите си способности.

Докато говореше, ме споходи една мисъл. В началото реших да не я казвам, но след това всички погледнаха към мене.

— Щетите върху околната среда вследствие на икномическия растеж не водят ли до естествено ограничение на бизнеса? Ние не можем да продължим, както досега, защото околната среда е напълно унищожена. Много от рибите в океаните вече са изтровени и ние не можем да ги използваме за храна. Степента на разрастване на раковите заболявания е все по-голяма. Дори ЕМА препоръчва на бременните жени и децата да не консумират парникови зеленчуци поради пестицидите. При това положение можете ли да си представите, какъв свят оставяме на своите деца?

Още щом казах това, спомних си думите на Джойл за унищожението на околната среда. Почувствах как енергията ми спадна под влияние на същия Страх.

Изведнъж усетих прилив на енергия, защото всички останали ме гледаха и се опитваха да открият автентичното ми изражение. Аз бързо възстанових вътрешната си връзка с божественото.

— Но нашето отношение към този проблем вече започва да се променя — каза Къртис — Досега наистина сме развивали технологията като в някаква подсъзнателна тунелна визия, забравяйки че се намираме на органична планета, на енергийна планета. Ала една от най-творческите сфери на бизнеса е контролът над замърсяването на околната среда. Проблемът е, че досега сме разчитали само на правителствени мерки за опазване на околната среда. Законът отдавна вече забранява някои форми на замърсяване на природата, но правителствените мерки не могат да бъдат достатъчни, за да се предотврати незаконното изхвърляне на вредни химикали или среднощното почистване на комините на фабриките. Замърсяването на биосферата няма напълно да спре, докато извършителите му не бъдат хванати на местопрестъплението. Всъщност бизнесът и потребителите трябва да упражняват взаимен конто л.

Мая се наведе напред.

— Виждам друг проблем, свързан с развитието на икономиката. Какво да правят всички хора, които биват изхвърляни от работа поради автоматизацията на икономиката, как да оцелеят те? Ние имахме голяма средна класа, ала тя бързо намалява.

Къртис се усмихна и погледът му се озари. Образът на духовната му група зад него се уголеми.

— Тези хора ще оцелеят като се научат да се вслушват в своята интуиция и да разширяват своето съзнание — каза той. — Всички трябва да разберем — връщане назад няма. Ние вече живеем в информационната ера. Всеки трябва да получи по-добро образование, да стане специалист в някаква област, за да може да предава опита си и да бъде полезен. Колкото повече се автоматизира технологическият процес и колкото повече светът се променя, толкова повече ние се нуждаем от информация, която да получим своевременно точно от когото трябва, формалното образование вече не ни задоволява, а само — една истинска специализация, която човек постига по пътя на самообразованието. Ала за по-оптималното осъществяване на този процес в цялата икономика, целите на бизнеса трябва да бъдат осъзнати на едно по-високо ниво. Когато подходим към бизнеса от еволюционна гледна точка, можем да доловим по-ясно реалните проблеми. Вместо да се стремим към повече пари, когато решаваме с какво да се заемем, ние започваме да се стремим да допринесем за разкрепостяване на човешкия труд, за постигане на нови познания и подобряване състоянието на света без да се нарушава екологичното равновесие. Свободното предприемачество трябва да се сдобие с нов етичен кодекс. На което място и да се намираме, ние трябва да се запитаме: какво създаваме и служи ли то на крайната цел на технологическия прогрес — облекчаване на грижата за ежедневното ни съществуване с цел ориентацията на живота не просто върху оцеляването, а върху чисто духовната реализация. Всеки трябва да осъзнае, че ние имаме определена роля в еволюцята към все по-пълното освобождаването на човека от грижата за непосредствената битова страна на живота. Можем да преминем към развитие на капитализъм с духовна организация, ако следваме нова етика в бизнеса, при която цените се съобразяват не само със свободния пазар, но и с духовните цели, на които трябва да служи икономиката. Цените могат да се занижат с определен процент, което да бъде бизнес еквивалент на „десятъка“, за който се говори в Деветото откровение.

Чарлин се обърна да го погледне, лицето й бе цялото в озарение.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Имаш предвид, че ако всичките цени се снижат с десет процента, цените на суровините и материалите за бизнеса също ще се понижат.

— Точно така, въпреки че временно някои цени могат да се вдигнат, имайки предвид реалната стойност за изхвърляне на отпадъци и съобразяването с околната среда. Като цяло обаче, цените систематично ще се снижават.

— Но нима този процес не се наблюдава понякога в резултат и на пазарните механизми? — попитах аз.

— Да — отвърна той, — разбира се, но това може съзнателно да се ускори — макар че Деветото откровение предрича, че процесът ще бъде до голяма степен ускорен от откриването на много евтин източник на енергия. Изглежда Фейман е направил това откритие. Но енергията трябва да стане достъпна по възможно най-евтиния начин, за да има разкрепостяващо въздействие върху икономиката.

Той говореше все по-разпалено. Обърна се и ме погледна в очите.

— Аз съм дошъл да работя тъкмо за тази икономическа идея — каза той. — Никога не съм си я представял така ясно. Затова съм си избрал и жизнените обстоятелства, които да ме подготвят.

— Смяташ ли, че ще се намерят достатъчно хора да понижат цените, за да се постигне нужният ефект? — попита Мая. — Особено ако трябва да дават пари от джоба си? Това е предизвикателство към човешката природа.

Къртис не отговори. Вместо това, се обърна към мене заедно с останалите, сякаш аз знаех отговора. Мълчах известно време, усещайки прилив на енергия.

— Къртис е прав — казах накрая аз. — В крайна сметка, това ще стане, дори ако трябва да се откажем от известна печалба в началото. Но ще можем да го направим, едва след като разберем Деветото и Десетото откровение. Ако човек вярва, че смисълът на живота се състои в личното оцеляване в един по своята същност безсмислен и враждебен свят, тогава е съвършено естествено да насочи всичките си сили, за да живее колкото се може по-удобно и да създаде същите условия и за своите деца. Но ако човек осмисли първите Девет откровения, и започне да гледа на живота като на духовна еволюция, с духовни отговорности, това напълно променя нашето отношение. А когато започнем да разбираме Десетото откровение, тогава осъзнаваме смисъла на нашето раждане от перспективата на бъдното и разбираме, че сме тук, за да съгласуваме Земното измерение със сферата на Небесното. Освен това, житейските перспективи и успех са нещо много мистично и, ако осъществяваме икономическия живот в съгласие с всеобщия план, нашите интереси ще бъдат в синхрон с интересите на останалите хора, а това ни открива неочаквани възможности за успех.

— Ние ще постигнем това — продължих аз, — защото в индивидуален аспект нататък ни тласка вътрешната ни интуиция и значимите случайности на житейския ни път. Ще си спомним повече страни на своите Рождени визии и ще осъзнаем, че сме се родили, за да допринесем за развитието на света. Но най-важното, ще разберем, че ако не бъдем верни на своята интуиция, не само чудотворните случайности и нашата жизненост и вдъхновение ще пресекнат, но и в Отвъдното горчиво ще съжаляваме за своето бездействие. Ще трябва да се изправим пред съзнанието за това, че сме се провалили, когато пред очите ни премине Панорамата на нашия живот.

Млъкнах внезапно, защото забелязах, че Чарлин и Мая са се загледали с ококорени очи в нещо зад мен. Инстинктивно се обърнах. Зад гърба ми се открояваха смътно очертанията на моята духовна група, десетки индивиди, избледняващи в далечината, сякаш пещерата нямаше стени.

— В какво сте се загледали? — попита Къртис.

— Това е неговата духовна група — каза Чарлин. — Наблюдавах тези духовни групи, когато бях край водопадите.

— А аз видях група също зад Мая и Къртис — казах аз. Мая се извърна и се загледа зад себе си. Групата, която се бе явила там, получи съвсем ясни очертания.

— Нищо не виждам — каза Къртис. — Къде са? Мая остана загледана, като явно виждаше цялата група.

— Те ни помагат, нали? Сигурно могат да ни помогнат да разберем Световната визия.

Щом направи тази забележка, всички групи рязко се отдръпнаха и станаха по-неотчетливи.

— Какво стана? — попита Мая.

— Очакването ти ги отблъсна — казах аз. — Ако се надяваш да получиш енергия от тях, вместо посредством вътрешна връзка с Бог, те се отдръпват. Те не допускат да изпаднеш в зависимост. Същото се случи и с мен.

Чарлин ми кимна в знак на съгласие.

— С мен също. Те са като едно семейство. Свързани сме духовно с тях, но трябва да поддържаме своята връзка с божественото начало, преди да осъществим връзката си с тях и да се домогнем до онова, което знаят и което е всъщност нашата по-висша памет.

— Значи те съхраняват нашата памет? — попита Мая.

— Да — отвърна Чарлин, загледана в мен. Тя започна да казва още нещо, но се прекъсна и потъна в мислите си. Подир малко продължи:

— Започвам да разбирам онова, което видях в другото измерение. В Отвъдното всеки от нас принадлежи към обособена духовна група и всяка от тези групи има една специфична гледна точка към истината, която да предложи на цялото човечество — и тя погледна към мен. — Например ти принадлежиш на групата на просветителите, знаеш ли това? Души, които помагат за еволюирането на нашето философско разбиране на смисъла на живота. Всеки, който принадлежи на тази духовна група, винаги се стреми да постигне най-добрия и изчерпателен начин да опознае духовната реалност. Вие осмисляте много сложна и многопосочна информация и, понеже вибрирате на ниски честоти, доста се затруднявате да я осмислите и предадете по-ясно.

Аз я погледнах, сякаш ми беше отправила упрек и това я накара да се разсмее.

— Това е особен талант — успокои ме тя. После се обърна към Мая:

— А твоята група, Мая, е ориентирана към лекуването и благосъстоянието на хората. Вие сте тези, които поддържат физическото измерение, работят за нормалното функциониране на клетките и тяхната енергетичност, за установяване и предотвратяване на емоционалните блокажи преди да са се проявили в болестни състояния.

— Групата на Къртис се стреми да постигне нов подход към технологическото развитие, както и към цялостното ни отношение към икономиката. В хода на човешката история тази група е работила, за да внуши духовно разбиране на парите при капиталистическото развитие, да се стигне до една идеална концепция за тях.

Тя замълча и вече започваше да вижда проблясващия зад нея светъл образ.

— Ами твоята група, Чарлин? — попитах аз. — С какво се занимава твоята група?

— Ние сме журналисти, изследователи — отвърна тя — и се стремим да помогнем за взаимния обмен на познание между хората. Същинският смисъл на журналистиката е да опознава задълбочено живота на хората и обществата и да осмисля техния принос от гледна точка на висшето им предназначение като носители на положително знание в полза на света.

Отново си спомних разговора си с Джойл, неговия отявлен скептицизъм.

— Не се наблюдава подобен подход в журналистиката — отбелязах аз.

— Засега не — отвърна Чарлин. — Но това е идеалът, към който трябва да се стреми развитието на професията. Такова е истинското ни предназначение, когато се освободим от стария възглед за света и престанем да се конкурираме. Тъкмо това се обяснява и защо съм поискала да се родя в моето семейство. Те всички проявяваха интерес към света наоколо. Аз възприех тяхното способност да се вълнуват и да търсят знания. Затова толкова дълго бях репортер, а после отидох на работа в проучвателна фирма. Исках да съдействам за утвърждаването на етика в репортерската професия, а след това се запознах с…

Тя млъкна и отново потъна в мислите си, загледана в пода на пещерата. После широко отвори очи и каза:

— Зная как можем да постигнем Визията на света. Когато си спомним нашите Рождени визии и ги свържем в една цялост като група, ние обединяваме енергиите на съответните ни групи в Отвъдното измерение, което ни помага да си припомняме още и още, докато накрая стигнем до всеобщата Визия на света.

Всички я гледахме озадачени.

— Вижте как стоят нещата като цяло — обясни тя. — Всеки човек на Земята принадлежи към една духовна група и тези духовни групи представляват различните професионални групи, които съществуват на планетата: медицински работници, юристи, икономисти, компютърни работници, селскостопански работници и всякакви други човешки професии. Когато хората намерят правилно професията си, те работят с други представители на своята духовна група. Когато всеки от нас се пробуди и започне да си спомня своята Рождена визия — намерението, с което се е родил — професионалните групи, към които принадлежим, влизат в по-голяма хармония със съответната им духовна група в Отвъдното измерение и така се приближават към духовната си цел да служат на човечеството.

Ние продължавахме да я слушаме като омагьосани.

— Другото, което става в Отвъдното, е, че самите групи се синхронизират помежду си. Ето защо Земята е главният фокус на душите в Небето. Те не могат да се съединят помежду си от само себе си. В Отвъдното духовните групи остават разединени и без синхрон помежду си, защото живеят в имагинерен свят на идеите, който се проявява мигновено и изчезва също мигновено, тъй че реалността е винаги условна. Липсва природен свят, атомна структура, както на Земята, която да служи като стабилна основа, всеобща за всички. Ние също оказваме въздействие върху света, но тук идеите се проявяват много по-бавно и затова ни се налага да постигнем известен консенсус по отношение на бъдещето. Тъкмо този консенсус, това общо съгласие, това единно виждане за бъдещето на земята, обединява духовните групи и в Отвъдното измерение. Затова Земното измерение е от такова съществено значение. Това е измерението, където става същинското обединение на душите! Това е процесът, който стои в основата на дългото пътешествие през времето, извършвано от хората. Духовните групи в Отвъдното разбират Световната Визия, визията за това как физическият свят може да еволюира и измеренията да се приближат едно към друго, но това може да бъде осъществено само от хора, които са се родили във физическото измерение с надеждата земната реалност с всеобщо съгласие да се развива в тази посока, физическата арена е театърът, където се осъществява еволюцията и на двете измерения, и сега ние я тласкаме към нейната кулминация с това, че успяваме съзнателно да си спомним същността на този процес.

Тя посочи последователно всеки от нас.

— Ние постигаме това съзнание, като си го припомняме в този момент с общи усилия. Същото правят и други групи като нас, които участват в същия процес на припомняне навсякъде по планетата. Всяка група си припомня някоя от страните на всеобщата Визия и когато споделим онова, което сме узнали и обединим нашите духовни групи, ще бъдем готови да постигнем със съзнанието си цялостната картина.

Чарлин бе неочаквано прекъсната от лек трус под пещерата. От тавана се посипа прах. Бумтенето се чу отново, но този път дисонансът бе изчезнал; то звучеше почти хармонично.

— О, Господи — възкликна Къртис. — Та те са успели да го настроят. Трябва веднага да се върнем в бункера.

Той беше готов да скочи, а енергията на групата рязко спадна.

— Почакай — казах аз. — Какво можем да направим там? Нали решихме да почакаме до мръкнало? Има време дотогава. Предлагам ви да останем тук. Наистина успяхме да постигнем високо ниво на енергия, но още не сме осъществили процеса докрай. Освободихме се от спотаените си чувства и повдигнахме енергийното си ниво, споделихме Рождените си визии, но още не сме разбрали какъв смисъл е заложен в човешката история. Ако останем тук и се опитаме да продължим, струва ми се, че ще успеем да повлияем повече върху експеримента.

Още докато говорех, си представих как всички бяхме отново в долината, скупчени в мрака.

— Късно е — каза Къртис. — Експериментът всеки момент ще бъде задействан. Трябва да отидем веднага и да го спрем, ако това изобщо е възможно.

Аз настойчиво го изгледах.

— Сам каза, че са можели да убият Чарлин. Същото ще направят и с нас, ако ни хванат.

Мая обхвана глава с две ръце, а Къртис се загледа настрани, опитвайки се да се отърси от паниката.

— Е, аз отивам — каза накрая Къртис. Чарлин се наведе напред.

— Според мен, трябва да останем заедно.

Мигновено си я представих, облечена като американска туземка, сред девствените гори през деветнайсти век. Видението бързо избледня.

Мая се изправи.

— Чарлин е права — каза тя. — Трябва да останем заедно, може да е от полза да се опитаме да визуализираме действията им.

Загледах се към входа на пещерата, обзет от огромна неохота.

— Ами какво ще правим с онзи…оператор…навън?

— Ще го вкараме в пещерата и ще го оставим тук — каза Къртис. — Можем да изпратим утре сутринта някой за него, ако имаме възможност.

Погледнах към Чарлин и кимнах в знак на съгласие.