Джеймс Редфийлд
Десетото откровение (4)

ПРИПОМНЯНЕ

На следната сутрин се събудих внезапно от остър писък на ястреб високо над главата ми. Вслушвах се няколко мига, като си го представях как величествено кръжи. Той изпищя още веднъж и млъкна. Седнах и надникнах през платнището на палатката: денят бе облачен но топъл, лек ветрец подухваше във върхарите на дърветата. Бумтенето не се чуваше изобщо.

Извадих бинт от раницата си и внимателно превързах глезена. Болката се усещаше съвсем слабо. После изпълзях от палатката и се изправих. След малко се опитах да пристъпя на болния крак. Чувствах го отслабнал, но с леко накуцване можех да вървя. Питах се дали процедурата на Мая ми беше помогнала, или глезенът не е бил наранен толкова зле? Нямаше как да разбера.

Отново бръкнах в раницата, извадих дрехи за смяна, после взех мръсните съдове от снощи. Много предпазливо, вслушвайки се във всеки шум или движение, се отправих към потока. Намерих място, където можех да бъда прикрит, и влязох във водата, която беше хладна и освежаваща. Излегнах се, без да мисля за нищо, опитвайки се да се отърся от обзелата ме тревога, загледан в цветовете на листата над главата си.

Внезапно започнах да си припомням един сън от миналата нощ. Седях на скала… нещо се случваше…Уил беше там…и други хора. Смътно си спомнях пространство в синьо и златисто. Опитах се да си спомня още, но не успях.

Докато отварях туба с шампоан, забелязах, че дърветата и храстите наоколо внезапно бяха станали по-ярки. Споменът за съня неочаквано бе повишил моята енергия. Стана ми по-леко и аз бързо се окъпах, измих чиниите и, щом свърших, забелязах, че една скала отдясно много напомня тази, която бях видял в съня си. Спрях и я разгледах по-подробно. Гладка, средно голяма, формата и цветът й точно съответстваха.

Само подир няколко минути бях прибрал палатката, опаковал багажа и скрил всичко под някакви нападали клони. Подир туй, връщайки се до скалата, аз седнах и се опитах да си припомня синьото пространство и точното място, където Уил се намираше в съня ми. Виждах го отляво малко зад мен. В този момент си представих ясно лицето му, сякаш на снимка. Опитвайки се да си припомня точните детайли, възсъздадох представата и я обгърнах със синята светлина.

Само след секунда почувствах напрежение в слънчевия сплит и внезапно полетях през цветовия тунел. Когато спрях, пространството наоколо ми бе бледосиньо и лъчисто, а до мен се намираше Уил.

— Слава Богу, върна се! — каза той и приближи. — Вибрацията ти толкова се бе понижила, че не можех да те намеря.

— Какво стана преди? — попитах аз. — Защо бумтенето се чуваше толкова силно?

— Не зная.

— Къде сме сега?

— На вибрационното ниво, където се проявяват сънищата.

Огледах се в синьото пространство. Нищо не се помръдваше.

— Бил ли си тук преди?

— Да, бях тук, преди да те намеря при водопадите, макар че тогава не знаех защо съм се озовал на това място.

Известно време и двамата се озъртахме наоколо, след което Уил попита:

— Какво стана с теб, когато се върна?

Описах му всичко, много развълнуван, като започнах с оценката на Джойл за разрухата на околната среда и обществото. Уил съсредоточено слушаше, като осмисляше всеки аспект на гледището на Джойл.

— Той е дал израз на Страха. Аз кимнах.

— И на мене така ми се струва. Мислиш ли, че е прав във всичко? — попитах.

— Страшното, според мен, идва оттам, че мнозина започват да наистина да вярват, че е така. Спомни си какво се казва в Деветото откровение: в процеса на духовно възраждане ще трябва да се преодолее съпротивата на Страха.

Погледнах Уил в очите.

— Срещнах и една жена.

Уил ме изслуша, докато му описвах преживяването си с Мая, как си бях навехнал глезена и нейната лечебна процедура.

Щом свърших, той се загледа замислен в далечината.

— Струва ми се, че Мая е жената от видението на Уилямс — добавих аз. — Жената, която се опитваше да спре войната с американските туземци.

— Нейното разбиране за лечебния процес е може би ключът за преодоляване на Страха. Кимнах му да продължи.

— Това изглежда логично — каза той. — Виж какво се случва. Ти дойде тук, за да търсиш Чарлин, а се срещна с Дейвид, от когото си узнал, че Десетото откровение води до по-голямо познание на духовното възраждане, което обхваща планетата.

— А как разбра за съня ми?

— Когато се върна внезапно на физическото ниво, се опитах да те намеря, но не можах. След като изчаках, започнах да виждам лицето ти и се пренесох тук. Миналия път на това място не можах да доловя точно какво става, но сега разбирам по какъв начин сънуваме.

Тръснах глава, защото не можех да схвана думите му.

Той посочи душите.

— Осъществява се някаква синхронна среща. Съществата, които виждаш, явно са се озовали тук, както и аз преди, по стечение на обстоятелствата. И сега може би чакат да видят кой ще се появи в сънното си тяло.

Внезапно бумтенето се усили и аз не можах нищо да отвърна. Почувствах се замаян и объркан. Уил приближи до мен и отново докосна гърба ми.

— Остани с мен! — каза той. — Необходимо е и двамата да видим какво става тук.

Аз се опитах да се отърся от замайването и в този момент забелязах, че отвъд тези души се появи нещо друго. В първия момент си помислих, че прииждат още, но след това разбрах, че тази форма бе много по-голяма от всички предшестващи. Накрая осъзнах, че пред очите ми се разкрива цялостна холографска сцена с действащи лица, декори, диалог. В центъра на действието имаше едно лице, което ми бе отнякъде познато. След като се концентрирах, разбрах че това е Джойл.

Сцената започна да се разгръща пред очите ми като филмов сюжет. Напрегнах се да го проследя, но съзнанието ми бе все още замъглено; не разбирах какво става. Когато разговорът се оживи, душите и журналистът дойдоха по-близо едни към други. След няколко минути драмата свърши и всички изчезнаха.

— Какво стана? — попитах аз.

— Човекът в центъра на сцената сънуваше — каза Уил.

— Това беше Джойл. Онзи, за когото ти разказах — отвърнах му.

Уил се обърна към мен много изненадан:

— Сигурен ли си?

— Да.

— Разбра ли какво му се яви насън току-що?

— Не съвсем. Какво беше?

— Той сънуваше някаква война — че бяга сред разтърсван от бомби град, мислейки само за това как да се спаси. Когато най-сетне успя да се измъкне от този кошмар и се изкачи на една планина, откъдето се обърна да види града, той внезапно си спомни, че му е било заповядано да се срещне с група военни, за да снабди една секретна част с новоизобретено устройство за дезактивиране оръдията на противника. Сега разбираше ужасен, че и групата, и целият град бяха подложени на унищожение пред очите му, понеже той не бе изпълнил задачата си.

— Кошмарен сън — казах аз.

— Да, но той има своя смисъл. Когато сънуваме, ние несъзнателно се пренасяме в нивото на сънищата, където идват други души да ни помогнат. Не забравяй ролята на сънищата — те ни подсказват как да решаваме ситуациите, в които се намираме в живота. Седмото откровение ни учи да тълкуваме сънищата като съпоставим сюжета на съня с реалната житейска ситуация, пред която сме изправени.

Обърнах се да погледна Уил.

— Но каква е ролята на тези души?

Щом зададох въпроса си, започнах отново да се движа. Уил продължаваше да държи ръката си на гърба ми. Когато спряхме, светлината започна да става наситено зелена, но наоколо се забелязваха красиви златисти вълни. Съсредоточих се и златистите ивици се очертаха като отделни души.

Обърнах поглед към Уил, който широко се усмихваше. Настроението тук бе празнично и весело. Някои от душите, които виждах точно пред нас, се приближиха и образуваха група. Лицата им бяха открити и усмихнати, макар че все още не можеха да останат фокусирани по-дълго време.

— Те преливат от любов — казах аз.

— Виж дали можеш да почерпиш от техните познания — посъветва ме Уил.

Щом се обърнах към тях с това намерение, разбрах, че тези души бяха свързани с Мая. Възхищаваха се от прозренията й напоследък и че бе успяла да разбере житейската задача, която й бе зададена чрез нейните родители. Те явно знаеха, че Мая е преоценила своя живот, разбрала е смисъла на Шестото откровение и бе на крачка от това да си спомни предназначението, което трябва да изпълни в този живот.

Обърнах се към Уил, който ми даде да разбера, че и той вижда тези представи.

Точно в този момент отново чух бумтенето; стомахът ми се сви. Уил здраво ме хвана за раменете и гърба. Когато шумът най-сетне престана, вибрацията ми се бе силно понижила и аз погледнах към духовната група, за да почерпя от нейната енергия, опитвайки се да повиша своята. За моя изненада, те внезапно излязоха от фокуса ми и се отдалечиха на два пъти по-голямо разстояние.

— Какво стана? — попитах аз.

— Ти се опита да направиш връзка с тях, за да повдигнеш своята енергия — отвърна Уил — вместо да се съсредоточиш в себе си и да се свържеш с Божествената енергия в душата си. Веднъж ми се случи и на мен. Тези души няма да ти позволят да ги използваш вместо Божественото начало. Те знаят, че подобна идентификация няма да спомогне за твоето развитие.

Съсредоточих се в себе си и успях да възстановя енергията си.

— Как да ги накараме да се върнат? — попитах. Щом казах това, те се върнаха на предишното място. Двамата с Уил се спогледахме, след което обърнахме очи към групата. Той изглеждаше изненадан.

— Какво видя? — попитах.

Той посочи духовната група с глава, без да откъсва очи от тях, и аз отново съсредоточих цялото си внимание нататък, опитвайки се да почерпя от онова, което знаеха. Подир няколко мига пред погледа ми се появи Мая. Тя бе потопена в зеленото обкръжение. Чертите й бяха малко по-различни и вътрешно озарени, но аз бях абсолютно сигурен, че това е тя. Когато се съсредоточих върху лицето й, един холографски образ изникна пред нас — отново Мая по времето на онази война през деветнайсети век. Намираше се в дървена пристройка заедно с други хора, развълнувана как да спре конфликта.

Тя ясно чувстваше, че е нужно само да се разбере как хората да се сдобият с вътрешна сила. Вярваше, че е необходимо всички да се обединят около едно общо желание. Един млад, добре облечен човек я слушаше особено внимателно. В негово лице разпознах онзи едър мъж, който бе убит заедно с нея в гората. Видението се ускори и картината се премести в мига, когато тя направи неуспешният си опит да разговаря с военачалниците, и веднага след това се стигна до сцената в гората, където два мата с младия човек бяха убити.

Видяхме я как се събуди след смъртта си в Отвъдното и остана поразена, правейки Преглед на своя живот, колко самонадеяно и дори наивно се е опитвала да осъществи своята цел, да спре войната. Разбра, че мнозина от останалите са били прави; моментът не е бил дошъл. Хората нямаха достатъчно познания за Отвъдното, за да могат да осъществят една подобна цел. Още не.

Видяхме как, подир Житейската си панорама, тя се приобщи към зеленото обкръжение, заобиколена от същата духовна група пред нас. Беше поразително колко много израженията на лицата им си приличат. Имаше нещо общо отвъд отделните очертания, което много напомняше Мая.

Погледнах въпросително Уил.

— Това е духовната група на Мая — каза той.

— Какво имаш предвид? — попитах аз.

— Това е групата от души, с които тя влиза в синхрон — обясни той развълнуван. — Съвсем логично. Докато се премествах в пространството преди да те открия, натъкнах се и на друга група, която по някакъв начин напомняше тебе. Струва ми се, че беше твоята духовна група.

Преди да успея да кажа нещо, духовната група пред погледа ми се раздвижи. Отново се появи образът на Мая. Заобиколена от духовната й група в зеленото обкръжение, тя безмълвно се бе изправила при ярка бяла светлина, подобна на онази, която бяхме видели по време на Житейската панорама на Уилямс. Мая разбираше, че става нещо изключително важно. Способността й да съществува в Отвъдното бе намаляла и нейното внимание отново се бе съсредоточило към Земята. Тя можеше да види как бъдещата й майка, току-що омъжена, седеше на верандата и си мислеше, дали здравето й ще позволи да има дете.

Мая започваше да съзнава от какво значение за нейното развитие беше да се роди с такава майка. Тази жена таеше дълбоки страхове относно своето здраве и можеше да формира у едно дете траен интерес към проблемите на здравето. Това бе идеалното място, където можеше да се събуди интерес към медицината и лечението, при това не само на интелектуално ниво, в което егото се проявява с измислени теории, които не могат да отговорят на предизвикателствата на реалния живот. Мая знаеше, че има склонност да се поддава на нереалистични идеи и илюзии, и вече бе платила скъпо за своята безразсъдност. Това не биваше да се повтаря, още повече, че тя вече имаше подсъзнателен спомен за случилото се през деветнайсети век, който трябваше да й напомня да бъде много предпазлива. Не, този път не биваше да избързва, трябваше да разчита повече на себе си, и тази жена можеше да й създаде идеалните условия за това.

Уил ме погледна в очите.

— Разкрива ни се моментът, когато Мая е започнала да обмисля настоящия си живот — каза той.

Изведнъж Мая си представи как могат да се развият взаимоотношенията с майка й. Тя щеше да израсте в условията на майчината си негативност, страхове, на нейната склонност да обвинява лекарите, което можеше да събуди у Мая интерес към взаимоотношението между съзнанието и тялото и отговорността на пациента в процеса на лечение. Тя можеше да повлияе на майка си сама да вземе участие в собственото си възстановяване. Майка й можеше да стане нейния пръв пациент и доказателство, пример за предимството на новата медицина.

Тя съсредоточи вниманието си върху евентуалния си баща, който бе седнал на люлеещия се стол до жена си. От време на време жената задаваше по някой въпрос, а той й отвръщаше лаконично. Предпочиташе просто да седи и да размишлява, без много приказки. Мисълта му бе цялата обсебена от изследователски варианти и необичайни проблеми на биологията, които никой не си беше поставял преди — взаимоотношението между вътрешния смисъл на живота и имунната система. Мая видя какви бяха предимствата на неговия затворен характер. С него тя щеше да преодолее собствената си склонност да се отдава на илюзии; от самото начало щеше да й се наложи да разчита на себе си и да стане по-реалистична. Двамата с баща й можеха да имат общи научни интереси, и той можеше да преодолее своята затвореност и да й даде една практическа основа, върху която да изгражда новите си методики.

Тя ясно видя, че раждането при тези родители може да даде много и на тях самите. Докато родителите й можеха да стимулират у нея ранен интерес към лечителската професия, тя също можеше да подтикне тяхното развитие — майка й — към това да вземе лично участие в своето лечение, бащата — да се освободи от своята само-затвореност и склонност да живее сам със собствените си мисли.

Наблюдавахме как нейното видение се разгърна след очакваното раждане, към евентуалното й детство. Тя видя много определени хора, които идваха в нейния живот в точно определения момент, за да стимулират познанието й и медицинския й опит. В медицинското училище тя се срещаше точно с такива пациенти и лекари, които подтикнаха ориентацията й към алтернативна медицина.

Видението й се премести към нейния партньор от клиниката и изработването на нова система на лечение. А после видението й откри и още нещо — тя щеше да вземе участие в едно по-глобално пробуждане на съзнанието. Пред очите ни се разкри как тя намира Откровенията и се свързва с една от многото независими групи от хора, които ще започнат всяка в своята област да работят за една обща цел навсякъде по света. Тези групи щяха да си спомнят на по-висше ниво своето предназначение и да спомогнат да се преодолее противопоставянето в света.

Тя се видя увлечена в особено важен разговор с един от хората. Той бе едър, атлетичен, способен, облечен във военна униформа. За моя собствена изненада, разбрах, че тя знаеше, че това е същият човек, с когото бе убита през деветнайсти век. Когато се съсредоточих по-внимателно, бях още повече изненадан. Бях видял този човек в житейската панорама на Уилямс — онзи колега, на когото той не бе помогнал да се пробуди.

Видението на Мая се премести на ниво, което аз вече не успявах да възприема, тялото й се свърза с ослепителната светлина на онова ниво. Успях да разбера само, че нейното лично видение за възможностите на бъдещото й раждане бе поставено в контекста на едно по-широко видение, което обхващаше цялата история и бъдеще на човечеството. Тя изглежда виждаше евентуалния си живот от една върховна перспектива, неговото определено място в развитието на човечеството от минало към бъдеще. Долових всичко това, но не можах ясно да видя самите образи.

Видението на Мая свърши и тя отново можеше да се види в зеленото обкръжение, заобиколена от духовната си група. Сега всички те наблюдаваха една сцена, която ставаше на Земята. Явно нейните бъдещи родители бяха решили да имат дете и сега бяха увлечени в любовния акт, в който тя щеше да бъде зачената.

Духовната група на Мая бе издигнала своята енергия и в момента изглеждаше като белезникаво златисто кълбо, озарено от ярката светлина в дъното. Аз самият дълбоко почувствах тази енергия като състояние на невероятна любов и озарение. Двойката долу се прегръщаше във върховен любовен акт и от светлината се излъчваше бяло-зелена енергия, преминаваше през Мая и нейната духовна група и се вливаше в двойката. В момента на оргазъм енергията свърза телата им и тласна спермата и яйцеклетката към тяхното съдбовно единение.

Станахме свидетели на мига на зачатие и чудотворното сливане на двете клетки в една. В началото бавно, а после все по-бързо клетките започнаха да се делят и диференцират, докато оформиха тялото на едно човешко същество. Погледнах Мая, която с разделянето на всяка клетка започваше да става все по-смътна и разфокусирана. Когато накрая зародишът се разви, тя напълно изчезна от погледа. Духовната й група остана.

Можеше да се узнае още нещо във връзка с онова, което наблюдавахме, но аз загубих концентрация и го пропуснах. После внезапно цялата група изчезна и останахме само ние с Уил, споглеждайки се. Той бе ужасно развълнуван.

— Какво беше това? — попитах.

— Целият процес на раждането на Мая в сегашния живот — отвърна Уил, — запазен в паметта на нейната духовна група. Сигурно е трябвало да го видим: разпознаването на бъдещите й родители, целите, които си е поставила, и след това действителното й преминаване във физическото измерение при зачатието.

Кимнах на Уил да продължи.

— Забеляза ли какво стана? — попита той. — Самият любовен акт отваря врата между Отвъдното и Земното измерение. Духовните групи са в състояние на изключителна любов, отвъд онази която ти и аз можем да преживеем. Изключителна до степен, която напомня оргазъм. Кулминацията на сексуалния акт създава мост към Отвъдното, а онова, което ние преживяваме като оргазъм, е само проблясък от Отвъдното ниво на любов и вибрация, сякаш се е отворила врата и енергията е бликнала през нея, евентуално донасяйки една нова душа. Наблюдавахме как става това. Сексуалното сливане е сакрален момент, в който част от Небето се пренася на Земята.

Кимнах и се замислих над думите му.

— Оказа се, че Мая е знаела как ще се развие животът й, ако бъде родена от тези родители.

— Да, очевидно преди да се роди, всеки от нас вижда какъв ще бъде животът му, родителите му, насоката, в която ще се развие, специфичните му властни драми и как те могат да се преодолеят при съответните родители, за да бъде подготвен за онова, което може да осъществи.

— Наблюдавах всичко това, но ми изглежда толкова странно — казах аз. — Съдейки по онова, което сама ми разказа, Рождената й визия е далеч по-идеална от онова, което на практика се е получило — взаимоотношенията със семейството й например. Те не са се развили, както си ги е представяла. Майка й не е успяла да я разбере, да се опита да се пребори с болестта си, а баща й е бил толкова затворен, че тя е разбрала в какво се състоят неговите изследвания едва подир смъртта му.

— Това е нормално — каза Уил. — Видението преди раждането е идеално указание за задачите, които нашето висше Аз си поставя в живота, съвършеният сценарий, при условие, че всеки вярно следва вътрешния си глас. В действителност Рождената визия се осъществява само приблизително, според възможностите при реалните обстоятелства. Но ето че получихме още информация за Отвъдното, която хвърля светлина върху духовния ни опит на Земята, и по-специално върху смисъла на случайностите и реалното проявление на еволюционния ход. Когато чрез сън или интуиция разберем каква посока трябва да следваме в живота си и се появи точно желаното стечение на обстоятелствата, ние чувстваме прилив на жизнени сили, защото сме получили потвърждение на своето предопределение. Видяхме защо това е така. Когато интуитивно предусещаме нещо, което ще се случи, това е всъщност припомняне на нашата Рождена визия, на истинските ни намерения за дадения отрязък от духовния ни път. Нещата могат да не съвпадат буквално, защото хората имат свободна воля, но когато се доближим до осъществяването на автентичната си визия, ние изпитваме въодушевление, защото чувстваме, че вярно следваме своето духовно предопределение.

— Но каква е ролята на нашата духовна група във всичко това?

— Ние сме в постоянна връзка с нея. Тя знае за нас. Посветена е в нашата Рождена визия и следи живота ни, а подир туй ни съпътства, когато преживяваме Прегледа на своя живот в Отвъдното. Душите от нашата група пазят спомена за истинската ни същност през целия ни еволюционен път.

Той млъкна за миг и ме погледна право в очите.

— А когато ние сме в Отвъдното и някой от групата се роди във физическото измерение, нашата роля по отношение на него е същата. Ние ставаме част от духовната група, която го подкрепя.

— Значи, когато сме на Земята — разсъждавах аз — нашата духовна група ни внушава вътрешната ни интуиция и посока?

— Не, съвсем не. Доколкото мога да съдя от духовните групи, които наблюдавах, нашите интуиции и сънища идват от вътрешната ни връзка с Божественото. Духовните групи само ни вдъхват повече енергия и ни извисяват по определен начин, който не мога докрай да си обясня. Те издигат нашето съзнание и така ни помагат по-лесно да си спомним онова, което вече знаем.

Бях очарован.

— Ето, значи, как се обяснява моят сън и този на Джойл.

— Да, когато сънуваме, ние се свързваме отново с нашата духовна група и това подхранва възможността ни да си спомним онова, което всъщност знаем, за настоящата си житейска ситуация. Получаваме прозрение за намерението, с което сме дошли на Земята. Когато се събудим, можем да си го припомним, макар и изразено понякога чрез архетипни символи. Ти си по-отворен за смисъла на духовното и затова можа да си спомниш информацията на съня съвсем дословно. Припомнил си си автентичния ни план, според който е трябвало отново да се срещнем, и буквално си го сънувал. Джойл, от друга страна, не е така духовно отворен, и затова неговият сън му се яви по по-заобиколен, символичен начин. Той по-смътно си спомня своята Рождена визия и затова съзнанието му възприе посланието символично като война, в най-общия му вид. Според Рождената си визия той е възнамерявал да поеме отговорност и да помогне при решаването на проблема, пред който е изправена долината, давайки му ясно да разбере, че ако побегне, ще съжалява за това.

— Значи духовните групи винаги ни изпращат енергия, надявайки се да си припомним нашите Рождени визии? — попитах аз.

— Точно така.

— Затова ли групата на Мая бе толкова щастлива? Уил доби по-сериозно изражение.

— Бяха щастливи, защото тя си спомни причината, поради която е избрала родителите си, и по какъв начин житейският й опит я е подготвил за лечителското призвание. Но… това е само първата част от Рождената й визия. Тя има още какво да си спомня.

— Видях как в настоящия си живот тя отново се среща с онзи човек, с когото бе убита през деветнайсти век. Но някои неща не можах да разбера. Ти всичко ли разбра?

— Не съвсем. Имаше някои неща, свързани с надигащия се Страх. Те потвърждаваха, че Мая е част от седмината, които Уилямс видя, че се появяват. Ако се съди по Рождената визия на Мая, тази група ще успее да постигне висока степен на познание и да преодолее Страха, за да предотврати онова, което се готви в долината.

Исках да кажа още нещо, но почувствах режеща болка в стомаха, от която дъхът ми секна. В същото време бях оглушей от пронизителен трясък, който ме тласна назад. Както и преди, аз протегнах ръка към Уил, но видях само как лицето му загубва очертанията си. Опитах се да задържа образа му, но енергийното ми ниво рязко се понижи и аз почувствах, че падам.