Пени Джордан
Игра на съдбата (6)

Шеста глава

Беше почти два без четвърт, когато Джанет паркира колата си между остина на близнаците и ягуара на Люк.

Бе изтощена физически и психически. Главата й болезнено пулсираше след двата часа, прекарани над колоните от цифри. Защитният механизъм, който й позволяваше да се дистанцира от всичко наоколо, сякаш я беше изоставил.

Тя уморено влезе в кухнята, мислейки си само как ще си легне и ще остане в стаята си, докато Люк завърши натрапената си визита.

Лампата в кухнята светеше и Джанет се намръщи. Колко пъти беше повтаряла на братята си да не разхищават електричеството.

— О, върна ли се? Тъкмо се чудех дали не си променила решението си.

Джанет застина от изненада. В тъмния ъгъл на кухнята Люк лениво се беше отпуснал на един удобен стол.

На масата лежеше книга. Джанет не можа да прочете заглавието, но приличаше на учебник. Младата жена отбеляза всичко това мимоходом, докато растящата вълна на гнева се надигаше у нея.

— Ти не си ми пазач, Люк. Ако съм решила да прекарам нощта навън, това не те засяга. А да се криеш в кухнята и да ме дебнеш като че ли съм на шестнайсет и не мога да се справя сама…

— Съгласен съм.

Спокойните думи я накараха да млъкне и тя го погледна. Дишаше тежко, очите й гневно блестяха.

— Между другото, братята ти са доста загрижени за теб. — Люк плъзна поглед по тялото й. — Смятат закъснението ти за нещо необичайно и логично се разтревожиха, а аз на свой ред, опитвайки се да ги успокоя, им предложих да те изчакам и да се уверя, че нищо не ти се е случило.

Джанет не можа да отговори. Тя го погледна разочаровано, съзнавайки предизвикателството, отправено към нея. Неслучайно й спомена за удивлението на близнаците. Вероятно се е досетил, че го лъже.

— Приятно ли прекара вечерта? — попита Люк.

Джанет го погледна подозрително. Той отново се беше скрил в сянка, а в гласа му се долавяше само учтиво любопитство.

— Много приятно, благодаря — намръщено отговори тя.

Мъжът излезе на светло и Джанет долови присмех в очите му.

— Ех, Джанет колко си неблагодарна. Ако бях твой любовник, щях да се почувствам ужасно, ако научех как описваш вечерта, прекарана с мен. Ще го видиш ли отново?

Опасният въпрос се плъзна толкова естествено зад нейната защита, че тя подскочи като ужилена и веднага отвърна.

— Да… в събота. Ще вечеряме заедно.

За щастие, в събота щеше да отиде на партито, организирано от Елинор, и нямаше да е нужно да прекара още една изтощителна вечер в галерията. Обърнала гръб на своя мъчител, тя тръгна към вратата.

По някакъв начин Люк се озова там преди Джанет, препречвайки пътя й с тяло.

— Бих искала да си легна, Люк — остро каза тя и потръпна под погледа му, прикован в тялото й, очертано от тънката материя на роклята. Очите му я изучаваха така, сякаш тя беше дългоочакван подарък, който той с нетърпение разопаковаше.

— Бедната Джанет — присмя й се той. — Нещо ми подсказва, че вечерта ти не е преминала така успешно, както се опитваш да ми я представиш. Може би това ще пооправи нещата. — И преди тя да помръдне, Люк я притисна с тяло към стената. Ръцете му я обгърнаха.

Начинът, по който се държеше с нея, беше абсурден и толкова неочакван, че докато успее да подреди мислите си и да се опитва да го отблъсне, той я целуна, шепнейки тихо:

— Ти харесваше това… помниш ли? Естествено, сега сигурно предпочиташ по-изискани ласки… — Ръцете му се плъзнаха по тялото й и той я притисна към себе си. Джанет усети възбудата му, а бесните удари на сърцето му сякаш отекваха в нея.

Устните му бяха неочаквано нежни, а допирът им изкушаващо напомняше миналото и младата жена неволно отвърна на целувката.

Дори когато дочу стон на удоволствие да се откъсва от устните му, тя не осъзна какво ставаше в действителност. Всичко беше толкова невероятно.

Той я целуваше бавно и нежно, принуждавайки я да тръпне от удоволствие. Изумителната наслада да бъде в обятията му, да бъде докосвана и целувана по този начин, бе толкова болезнено позната за нея, че тялото й машинално отвърна на ласките по начин, който тя мислеше за отдавна забравен.

Долавяше възбудата на мъжа и инстинктивно се притисна към него, търсейки сляпо допира на плътта.

Усети как тялото му се напрегна и устните им се сляха. После той я целуна още по-жадно, изискващ от нея отговор, който тя нямаше търпение да даде.

Чувстваше как дланите му се плъзгат по гърба й и хладният въздух я облъхна, докато мъжът сваляше роклята й. Той докосна гърдите й. Сладостни тръпки разтърсиха тялото й, кожата й пламтеше.

Младата жена стенеше под опустошителните му ласки. Искаше той да продължи да я гали, да изпълни всички неизказани обещания, а тялото му й нашепваше, че ще й предложи удоволствие, което надхвърляше и най-смелите й мечти.

Но той бе споделил това удоволствие с друга…

Внезапно тя се сепна, спомнила си къде се намира и с кого. Усетил отдръпването й, Люк откъсна устни от нейните и я погледна.

— Не зная какво си въобразяваш, че правиш… — започна тя, но ледената му усмивка я накара да млъкне и да затаи дъх.

— Не знаеш ли? — тихо попита той. — Аз мислех, че е очевидно. — В гласа му се прокраднаха злобни нотки. — Особено за жена с твоя опит. Опитвах се да ти дам онова, с което твоят любовник очевидно не е успял да те дари.

В усмивката му се четеше такава ирония и жестокост, че Джанет застина.

— Решението ми не беше много мъдро — добави той, наблюдавайки всяка промяна в изражението й. Караше я да се чувства изложена на опасност. — Актът на милосърдие се оказа твърде неуспешен.

Акт на милосърдие… Джанет усети, че краката й се подкосяват. Не можеше да каже нищо. Успя само да се обърне и да избяга в стаята си.

Люк изчака, докато вратата се затвори зад гърба й, и отново се върна към медицинския учебник, който четеше.

Колегите му бяха изумени, когато разбраха, че той кандидатства за този пост, потапяйки се в тази несъмнено добра, но неизвестна учебна болница, когато най-добрите клиники на света имаха нужда от уменията му на хирург. Никой не бе в състояние да разбере мотивите за решението му. Мислеха, че е полудял и му го казаха. Сега той си зададе въпроса дали не са били прави.

Опитът му да предизвика сексуално Джанет беше налудничав ход. И въпреки че първоначалният й отклик беше най-сладкото удоволствие от години насам, то бързо изчезна и остана единствено болката, напомняща му, че няма значение колко си интелигентен, колко си образован и колко аналитичен ум имаш, щом се появяват случаи, в които тялото надделява над разума.

Мъжът посегна към учебника и тихо изруга, виждайки ръцете си да треперят.

Всичко, което беше спечелил тази вечер в резултат на своето нетърпение, бяха няколко секунди утеха, последвани от убеждението, че е успял да изведе Джанет извън защитните й стени.

Щом угаси лампата в кухнята, мъжът се запита къде ли всъщност е прекарала Джанет вечерта. Може би щеше да се наложи… Колко по-просто би било да отиде при нея и да й каже истината. Но знаеше какво ще се случи, ако постъпеше така.

Тя щеше да го изслуша, да му се усмихне тъжно и след това съвсем хладнокръвно да го изпрати по дяволите. Не това беше решението. За да спечели тази битка, трябваше да намери начин да управлява защитните й сили отвътре, а не да се опитва да ги разруши отвън, както бе опитвал досега.

 

 

— Джанет, това плевел ли е? — попита Анджелика и вдигна част от растение, за да го покаже на младата жена.

Джанет кимна, усмихвайки се на сериозността, с която Анджелика възприе задачата заедно да плевят градината. Близнаците й се подиграваха заради начина, по който Анджелика се беше залепила за нея. От морална гледна точка не би било честно да допусне Анджелика да се привърже към нея, а след това да я отблъсне. Това би могло да нарани крехката детска психика. Така че Джанет се бореше да поддържа позиция, която й позволяваше да откликва на желанията на детето и същевременно да не окуражава, Анджелика да стане емоционално зависима от нея, защото малкото момиченце би страдало твърде много, когато се разделят.

Продължителната гореща вълна беше изсушила градината, затова Джанет си взе половин ден почивка и двете с Анджелика си правеха компания, почиствайки плевелите.

— Бих искала да не излизате и двамата с татко тази вечер — сподели детето. — Харесвам Кит и Ник, но вас двамата обичам най-много.

Сърцето на Джанет подскочи. Тя искаше да възрази, да каже на момиченцето, че не трябва да я обича, да я предупреди, че такава обич би могла да бъде и опасна, но Анджелика беше толкова малка, та нищо нямаше да разбере.

— Татко ще излиза с приятели. Джанет, а ти с кого ще излезеш?

Джанет преглътна. Едно беше да лъже Люк, а съвсем друго — да заблуждава Анджелика и близнаците.

— С приятел — вяло каза тя и веднага насочи вниманието на Анджелика към едно място, обрасло с плевели, опитвайки се да отклони въпросите й.

Близнаците също бяха излезли и независимо че беше събота и не беше поел своя нов пост, Люк беше в болницата.

Сигурно е добър хирург, помисли си Джанет. Той притежава необходимата всеотдайност за това. Майка му би била толкова горда с него. Джанет си спомни за отдавнашен разговор с Люк относно неговите амбиции… относно влошаването на здравето на майка му и безнадеждността на състоянието й. Тя беше изключително добър човек. Смело се бореше с болестта си и не издаваше и стон, когато бе измъчвана от болки. Докато бащата на Люк беше съвсем различен. Прекалено егоцентричен, той разсъждаваше за болките на жена си само от гледна точка на това как се отразяваха на собствения му живот.

Джанет си спомни за нелеките взаимоотношения между Люк и баща му. Бе виждала твърде често устните на Люк да се свиват, когато му се налагаше да отмени уговорена с нея среща. Обясняваше й, че баща му е излязъл и той не иска да остави майка си сама.

Бракът на родителите му не беше никак щастлив, но майка му никога не показа какво чувства. Дори когато из селото плъзнаха слухове. Хората се възхищаваха на смелостта й и я съжаляваха за слабостите на съпруга й.

Веднъж Джанет плахо бе попитала Люк защо родителите му продължават да живеят заедно, когато толкова очевидно не са щастливи. Лицето му се изопна и той отговори:

— Майка ми го обича.

Тогава тя беше доста млада и наивна, за да разбере какво означава това. Какъв болезнен товар е била подобна любов за Люк и за майка му.

Сега по-ясно разбираше какви неимоверни усилия е полагал Люк, за да поддържа илюзията за щастието на родителите си в стремежа да защити майка си, и осъзнаваше какво бреме е било това за него.

Няма дете, което да може да понесе отговорността за щастието на родителите си. Тя въздъхна и се ядоса на себе си, задето си бе позволила да изпита съчувствие към Люк.

 

 

Вечерята у Елинор беше обявена за осем и половина, но Джанет трябваше да пристигне по-рано, за да помогне в приготовленията.

В шест и половина тя вече беше облечена в новата рокля, която Елинор я беше склонила да си купи в момент на лудост, когато избираше тоалет за сватбата на Луиз. Копринената черно-бяла рокля беше с къси ръкави, които разкриваха нежните й ръце, загорели от слънцето през деня, прекаран в градината. Дрехата бе с дълбоко деколте, но не прекалено разголена и Джанет не съзнаваше, че материята подчертава деликатно заоблените рамене и женствената извивка на шията.

Полата беше плисирана и носеше закачливостта на стила от двайсетте години, като се стесняваше точно над плисетата, а на талията бе украсена с широка панделка.

Анджелика играеше домино с близнаците, когато Джанет слезе във всекидневната. Очите на момиченцето се разтвориха изумено, докато изпитателно се взираше в Джанет.

— Бих искала да си ми майка — замислено промълви Анджелика и след това се притисна към Джанет, заравяйки лице в полата й, а братята размениха погледи, които младата жена не забеляза.

Тя дори не видя кога Люк е влязъл в стаята. Той беше съблякъл сакото си и ризата му беше разкопчана на врата.

Мъжът направи забележка на Анджелика да се отдръпне, за да не развали роклята на Джанет. Тя почувства как детето се напрегна и го прегърна силно, поглеждайки осъдително към Люк заради остротата на забележката му, след което прошепна тихо на Анджелика:

— Не се тревожи, миличка, не си направила нищо.

Джанет хвърли още един изпепеляващ поглед към Люк.

Очите й се присвиха, когато видя умората, изписана на лицето му. Ръкавите на ризата му бяха навити и разкриваха силните му, загорели от слънцето, ръце, а високите му скули се очертаваха от наболата брада. Въпреки разстоянието, което ги делеше, младата жена беше завладяна от горещия аромат на неговата кожа.

Тя се освободи от Анджелика, целуна я бързо по косата и каза:

— Трябва да тръгвам. — Грабна ленения жакет и дамската си чанта и се отправи към вратата. За момент спря, за да напомни на братята си за техните задължения спрямо Анджелика.

— Не се тревожи — усмихна се Ник. — Ще я сложим в леглото точно в осем.

 

 

Елинор беше великолепна домакиня. Тя не само приготвяше чудесни ястия, но и подбираше така гостите си, че на всички им беше много приятно и забавно.

— Кого си поканила довечера? — попита Джанет, докато привършваха подреждането на масата.

— Семейство Алисън — отговори Елинор, споменавайки стари приятели, които познаваха Джанет добре. — Ейдриън Барбъри. — Тя срещна възмутения поглед на Джанет и се усмихна. — Обещавам, няма да те сватосвам. — И тъй като приятелката й продължаваше да я гледа осъдително, Елинор добави: — Какво мога да направя, когато бедният човек е влюбен в теб? — Тя се разсмя, когато лицето на Джанет се покри с гъста руменина. — Всъщност не съм го поканила заради теб. Знам, че бих си загубила времето, но изпитвам съжаление към него. Той е толкова самотен, откакто майка му почина. — Елинор отбягна погледа на Джанет и облиза хайвера, останал по пръстите й. — Само го опитвам — поясни тя и постави празния съд в миялната машина. — И кой още… Бил и Мери Седънс. Мери ми звънна тази сутрин и ме попита дали може да доведат с тях един колега на Бил.

Джанет харесваше много Бил, а също и съпругата му.

— Как вървят нещата вкъщи? — внезапно попита Елинор и забеляза как Джанет сведе глава, така че косата скри изражението й.

— Не много добре — призна тя и замълча, тъй като на вратата се позвъни.

Докато Елинор посрещаше гостите, Джанет отиде да разгледа красивата зимна градина, която приятелката й беше създала след смъртта на съпруга си. Двойните врати бяха отворени и през тях нахлуваше свеж въздух. Зад постройката се виждаха павирани алеи, водещи до различни части на градината. Големи саксии в арабски стил, препълнени с разцъфнали цветя, запълваха празнините, а трендафиловите храсти, плъзнали по стената на къщата, насищаха въздуха със силен аромат.

Джанет чу нечии стъпки на входа на зимната градина, а после и познатия баритон на Ейдриън Барбъри, сливащ се с гласовете на Елинор и семейство Алисън. Джанет се усмихна пресилено ослепително и се присъедини към другите.

Десет минути по-късно на вратата се позвъни отново точно когато Елинор разливаше напитки.

— Именно в такива моменти най-силно усещам липсата на постоянно живеещ при мен мъж — възкликна домакинята. — Би ли довършила вместо мен, за да посрещна другите гости? — обърна се тя към Джанет.

Джанет тъкмо пълнеше своята чаша с бяло вино, когато Елинор се върна с Бил, Мери и техния приятел.

Джанет се обърна да ги поздрави и усмивката й се стопи. Младата жена не повярва на очите си, когато видя Люк да стои до Бил и Мери и да отвръща на поздрава на Елинор.

Той не я беше видял, или поне тя така си мислеше. Внезапно мъжът извърна глава и се втренчи в Джанет, а Елинор понечи да ги запознае.

— С Джанет вече се познаваме — спря я Люк. — Между другото — добави той, обръщайки се към всички гости, — Джанет ми е хазяйка.

Настана неловка тишина, както винаги в моменти, когато добрите маниери възпират хората да изразят истинските си чувства. В този случай очевидно всички бяха поразени и безкрайно удивени. Само Ейдриън правеше изключение. Той погледна сърдито към Люк и нетактично попита:

— Джанет, това не е истина, нали?

Ейдриън беше продукт на възпитанието на тесногръдата си майка и Джанет се ядоса от явното му неодобрение.

— Люк е… стар приятел на семейството ни — процеди през зъби тя. — Той ще ми гостува с дъщеря си, докато си намери подходящо жилище.

Всички, с изключение на Елинор, възприеха думите й като истина.

За да отклонят вниманието, семейство Алисън съзнателно започнаха да разпитват Люк за новото му назначение. Изпитаха съчувствие към Джанет и, видели побелялото й лице, издаващо напрежение, я поканиха да отиде с тях в кухнята, за да направят последен оглед на ястията.

Вечерта протичаше в непринудени разговори и никой от гостите не скучаеше. Джанет усети острия поглед на Люк, когато опита незабелязано да се измъкне от компанията.

— Значи това е той?! — възкликна Елинор, когато двете с Джанет останаха сами в кухнята. Погледна приятелката си и добави: — Честна дума, нямах ни най-малка представа кого ще доведат Бил и Мери. Те просто ме попитаха може ли с тях да дойде колега на Бил и аз се съгласих.

Джанет усети как част от напрежението напуска болезнено скованите й мускули.

— Бях пред срив, откакто Люк се появи, и мислех, че ме обхваща параноя.

— С риск параноята да те обхване напълно, трябва да ти кажа, че твоят Люк е настроен доста собственически към теб за човек, който те е изоставил преди осем години и се е оженил за друга — сериозно рече Елинор.

— Как можеш да говориш така? — избухна Джанет. — Та ти го видя само за пет минути.

— Напълно достатъчно, за да разшифровам езика на тялото — увери я Елинор. — И повярвай ми, той съвсем недвусмислено се опитва да внуши на Ейдриън да стои настрани.

Джанет не я слушаше. Тъкмо стресът от пристигането на Люк бе започнал да отзвучава и сега се появиха нови неприятности.

Вечерята беше изпитание, каквото Джанет си мислеше, че съществува само по филмите.

Когато Люк се умори от ловкия кръстосан разпит, на който беше подложил Ейдриън, и разбра голата истина за връзките на Джанет с други мъже, той обърна вниманието си изцяло към нея.

— Трябва да призная, че доста се изненадах да те видя тук, Джанет. Мислех, че си на вечеря „за двама“.

Джанет го погледна и усети как лицето й пламва. Бе толкова смутена, че не можеше да изрече и дума. За нейна изненада, точно в този миг се появи Елинор и я спаси, като весело рече:

— Тя щеше да отиде, но аз я помолих да откаже и да ми помогне в приготовленията.

Веждите на Люк се повдигнаха.

— Приятелството на първо място, разбира се. Много малко жени биха се отказали от среща с любовника си, за да прекарат вечерта, помагайки на приятелка.

Джанет беше побесняла. Останалите гости гледаха към нея с любопитство и без съмнение се чудеха кой ли е бил този митичен мъж.

Отново я спаси Елинор.

— Вие изглежда нямате любовница. Съвременните жени отдават много по-голямо значение на приятелството.

След вечеря Джанет се усамоти в градината, чудейки се как би могла да се измъкне по-бързо. Вече не бе необходимо да стои навън до късно, за да поддържа илюзията, че е с любовник.

Елинор се гордееше с градината си и би се ужасила, ако зърнеше как Джанет безспирно къса цветовете на белите рози. Увлечена в заниманието си, младата жена не забеляза Люк, докато той сам не се издаде.

— Ти си пълна с изненади, Джанет. Да се откажеш от толкова ценни часове, които можеш да прекараш с любовника си, за да помогнеш на Елинор. Между другото, къде е той?

Джанет прехапа устни. Защо продължаваше да я измъчва? Беше очевидно, че е разбрал лъжата й.

Разярена на него и на себе си, задето му позволяваше да я унижи, тя се извърна и разпръсна наоколо бледите цветове на розите, а ароматът им изпълни въздуха.

— Е, добре, Люк. Признавам, излъгах те, нямам любовник. — Тя се обърна с гръб към него и се втренчи невиждащо в пространството. Искаше й се той да си отиде и с дрезгав глас попита: — Е, доволен ли си? Беше ме набелязал като плячка, преследва ме и ме залови. — Тя се извърна с гордо вдигната глава, а в погледа й се четеше горчивина. — А сега би ли ме извинил…

Той отстъпи встрани, за да се разминат, наблюдавайки я замислено, и промърмори на себе си:

— Ти наистина се справи много добре, приятелко. — Мъжът се наведе и събра пълна шепа от листата, които Джанет беше разпръснала, смачка ги между пръстите си, така че упойващата им миризма изпълни въздуха, сякаш бяха току-що откъснати. — Дали съм доволен? — Той направи гримаса и се запита дали Джанет знаеше какво мощно оръжие притежава срещу него. Люк хвърли цветовете на земята и тръгна към къщата.

Елинор намери Джанет в кухнята да довършва миенето на съдовете. Застана на прага и я погледа няколко минути, преди да подхвърли:

— Доста сериозно въздействие има Люк върху теб.

— Той умишлено ме тормози — избухна Джанет, без да се обръща. — Е, аз му казах истината. — Тя допи чашата си с бяло вино. Спречкването й с Люк я беше разгорещило и виното й подейства освежаващо.

— Вече пиеш четвърта чаша — припомни й Елинор. — Без да броим бордото с вечерята.

Бордото беше отлично и беше от избата на съпруга на Елинор. Виното беше една от неговите страсти и Елинор признаваше, че се чувства винаги малко виновна, когато отваря някоя от неговите любими бутилки.

— Не ме е грижа — невъзмутимо отвърна Джанет. — Всъщност смятам да си налея още една чаша.

Тя очакваше Елинор да я възпре и докато посягаше към хладилника, й се стори, че приятелката й промърмори нещо в смисъл, че е попрекалила. Обикновено Джанет се въздържаше с алкохола. Още като девойка беше разбрала, че се напива твърде бързо, а сега съзнанието й беше толкова ангажирано от унизителното поведение на Люк, че не можеше да се контролира.

— Би ли ми помогнала да занеса айскафето? — попита Елинор.

— Разбира се — отвърна Джанет, наблюдавайки как тя подрежда чашите и високата кана, пълна с кафява течност, която съдържаше домашно приготвен сладолед и първокласно бренди.

По-късно, седнала в зимната градина сред ухаещите цветя, Джанет оправда втората чаша вкусно и силно кафе с довода, че от горещината е ожадняла.

— Нещо, или по-скоро някой, ти оказва извънредно силно въздействие — отбеляза Елинор, минавайки покрай нея. Чудеше се дали Джанет разбира, че ще трябва да остане през цялата нощ. Не беше в състояние да шофира.

Когато Джанет ентусиазирано прие сервирания ликьор, Елинор улови раздразнения поглед на Люк. Без да притеснява никого, той беше успял да се измъкне от разговора с Бил и Мери, и сега бе застанал така, че да може да наблюдава Джанет.

Елинор отказа предложението на своята приятелка да й помогне да събере чашите от масата, като се усмихна при мисълта какво може да се случи. Тя се запита как ли ще се чувства Джанет на сутринта. Елинор не я беше виждала никога да пие повече от една чаша, и то само вино.

Около един часа Бил и Мери се наканиха да си тръгват. Семейство Алисън и Ейдриън също станаха. Джанет опита да се надигне и да ги последва, но откри, че покритият с плочи под на зимната градина е някак плъзгав и нестабилен. Тя се опита да запази равновесие в продължение на няколко секунди и след като не успя, отново потъна във фотьойла си, като озадачено опипваше челото си.

— Разумно решение — прошепна в ухото й познат глас.

Тя се извърна и разпозна Люк.

— Защо не си тръгваш? — Тя го погледна злобно и не повярва на очите си, когато вместо да си отиде, той приседна до нея и очите им се срещнаха.

— Знаеш ли, не съм те виждал така нацупена, откакто беше десетгодишна.

— Не се цупя — рече Джанет, а след това добави с несигурен глас: — Бих искала да си тръгнеш. Караш ме да се чувствам замаяна…

Очите й я издаваха много повече, отколкото тя можеше да предположи.

— Джанет…

Имаше нещо особено в гласа на Люк, някакво силно чувство, толкова силно, че премина през алкохолната бариера и изостри сетивата й.

— Джанет, мисля, че е най-добре да те отведа вкъщи и да си легнеш. — Никой от двамата не беше чул кога се е приближила Елинор. Джанет тъй рязко извърна глава, че отново й се зави свят. — Аз ще я заведа у дома — чу тя гласа на Люк и въпреки силното влияние на изпития алкохол, чувството й за самосъхранение надделя и тя успя да каже:

— Не… Мога да се прибера сама. — В очите й се четеше учудване, когато Люк и Елинор извикаха в един глас:

— Не!

Пренебрегвайки протестите на Джанет, Люк се обърна към Елинор и я увери:

— Обещавам, тя ще бъде в пълна безопасност с мен.

— Сигурна съм — съгласи се Елинор, — но дали аз също ще бъда в безопасност, когато Джанет разбере, че съм допуснала ти да я отведеш.

— Ще дойдем да приберем колата й утре сутринта — засмя се Люк. — Съгласна ли си?

Елинор разбра, че мъжът е в състояние дори да отвлече Джанет, за да я заведе вкъщи.

— Тя обикновено не пие много. — Елинор се почувства задължена да защити приятелката си.

Усмивката на Люк изчезна, а лицето му се сгърчи сякаш от болка.

— Да, зная — тихо каза той, след което се наведе над Джанет и я подкани: — Хайде, Джанет, време е да се прибираме.

За изненада на Елинор, приятелката й се изправи несигурно и позволи на Люк бавно да я поведе към вратата.