Пени Джордан
Игра на съдбата (5)

Пета глава

За момент и двамата останаха безмълвни. После Люк заговори с непростимо лицемерие, защото тя подозираше, че мъжът много добре разбира колко е нежелан в този дом.

— Много съм ти благодарен, че ни предложи покрив над главите, Джанет.

Тя не можеше да остави нещата така, а същевременно не желаеше да разкрие чувствата си, затова равнодушно рече:

— Предложението не беше мое. — И замълча, молейки се да й остави възможност да го промени.

Но той не го направи. Само повдигна въпросително вежди, докато приближаваше към нея. За момент спря пред прозореца и вметна одобрително:

— Светлината идва от север. Идеално за твоята работа. — Замълча и зарея поглед в далечината.

Джанет усети в тона му съжаление и като че ли вина, но знаеше, че се опитва само да му припише емоции, които й се искаше той да изпитва. Люк не беше в състояние да изпита нито угризение, нито съжаление и по всяка вероятност отдавна беше изхвърлил от съзнанието си мисълта за болката, която й бе причинил.

— Изглежда, Анджелика се привърза много към теб.

Неочакваната забележка я стъписа, а също и изражението му, но, разбира се, нормално бе да е загрижен за своето дете. За детето на жената, която беше предпочел пред нея. Тя долови сянка на уязвимост в очите му и това й помогна да се съвземе.

— Тя търси заместничка на майка си — рязко каза Джанет.

След кратко мълчание Люк каза тихо:

— Да, знам. — И сякаш следвайки собствените си мисли, добави: — Ти се справи прекрасно с възпитанието на близнаците. Родителите ти биха се гордели с теб, и с момчетата.

Досега беше успяла да издържи всичките мъчения, на които я беше подложил, но последното й дойде твърде много. Тя гневно стрелна с поглед мъжа.

— Какво точно искаш да кажеш, Люк? Имаш предвид, че щом така добре съм отгледала и възпитала близнаците, съм подходящият човек, който може да се грижи за дъщеря ти? И може би трябва да се чувствам поласкана от това? — Преди той да отговори, Джанет гневно продължи: — Не те искам тук, Люк. Не те искам в живота си и не желая да живееш в дома ми.

За момент й се стори, че видя болка в очите му. Мъжът пристъпи към нея и тя усети как я завладява свирепо негодувание. Пренебрегвайки думите й, сякаш никога не са били изричани, Люк отвори малкото куфарче, което носеше.

— О, докато не съм забравил… Това бе останало в хотелската ти стая, след като замина.

Джанет не гледаше към него, тъй като точно в този момент през отворената врата на ателието пристъпи най-голямата клюкарка в селото. Джанет с раздразнение си спомни, че бе обещала да помогне в организирането на тържеството за учредяване на фонда за набиране на средства за болницата.

Жената прекрачи прага точно когато Люк говореше, а той беше с гръб към вратата и дори не подозираше за присъствието на неканената посетителка, когато извади сивата сатенена нощница. Той я разгъна внимателно и се обърна към Джанет:

— Намерих я на пода в стаята ти, след като ти замина. — Той я подхвърли към Джанет, която мигновено видя искрите, припламнали в очите на нежеланата посетителка. Джанет бе уверена, че за броени дни цялото село ще научи новината, разбира се, преиначена до неузнаваемост.

— Извинявай, че те прекъсвам, Джанет. Но ти спомена, че би могла да помогнеш за украсата…

При други обстоятелства враждебният поглед, с който Люк стрелна възрастната жена, би разсмял Джанет. Клюкарката вече разглеждаше с любопитство и Люк, и нощницата. Задоволството й бе тъй очевидно, че на Джанет й прилоша.

За момент се изкуши да се наведе и да подаде нощницата на посетителката, но здравият разум я възпря. Вместо това, тя се извини на Люк, поведе възрастната жена към гаража и се опита да възпре любопитството й, доколкото можеше.

Единствената добра новина през този ден беше, че Люк ще прекара почивните дни заедно със свой колега и съпругата му. Докато слушаше разочарованите възгласи на Анджелика и близнаците, Джанет отчаяно се молеше съдбата да се смили над нея и да осигури възможно най-скоро къща на Люк.

Само доброто й възпитание и съзнанието, че Анджелика и близнаците я наблюдават, заставиха Джанет да изпрати Люк до колата му. Той спокойно заобяснява как би могъл да използва хубавото време и няколкото свободни дни, за да покаже на Анджелика околностите, защото след като започне работа, ще бъде вероятно постоянно зает.

Джанет се усмихна вяло. Бе твърде погълната от собствените си проблеми, за да види сянката, преминала по лицето му, щом срещна твърдата съпротива, с която младата жена прекрати опита му да хвърли мост помежду им.

Какво ли възнамеряваше да направи? Да я целуне за довиждане? Както го бе виждала да целува леля си и Луиз по бузите безброй пъти в миналото?

— Няма да те задържаме повече. — В гласа му се долавяше враждебност. — Събота е и несъмнено имаш планове за вечерта. Трябва да кажа, че съм изненадан, Джанет — добави той и я накара да затаи дъх и да се свие като от удар, усетила жестокия присмех в думите му. — Когато ми каза, че си възприела навиците на поддръжниците на сексуалната революция и предпочиташ смяната на множество партньори пред скуката на една стабилна връзка, си помислих, че просто опитваш да се защитиш, но ти си вече на двайсет и девет, все още неомъжена и все още нямаща желание да се посветиш само на един от многото си любовници.

Тя трепна от спокойно изречените, но толкова жестоки думи. Мъжът отвори вратата на колата, за да помогне на Анджелика да влезе, след което се обърна към Джанет с ледена и жестока усмивка.

— Невероятно как, въпреки богатия и разнообразен сексуален опит, все още излъчваш същата непорочност. Ако има нещо, за което да съжалявам в миналото, това е, че не бях първият ти любовник.

Никой не чу какво й каза, а тя се опитваше да потисне издайническата червенина, заляла бузите й.

Настойчив вътрешен глас я предупреждаваше да не търси реванш. Макар да знаеше колко висока цена би заплатила, ако започнеше да си отмъщава, тя не можа да се сдържи и се обърна към него с потъмнели от гняв очи.

— Ако има нещо, за което да съжалявам, това е, че бях прекалено глупава и не си дадох сметка какъв долен лъжец и измамник си ти. — Неспособна да устои на изкушението да нанесе удар на противното му самочувствие, тя хладно добави: — А колкото до това да бъдеш мой любовник, първи, последен или който и да е… по-скоро бих умряла…

Разтреперана, тя отстъпи назад, не на себе си от ярост и негодувание. Изгледа го презрително, след което му обърна гръб. Дочу тихия му смях зад себе си.

 

 

Естествено, през целия уикенд близнаците бяха изпълнени със задоволство от съвпадението, което според тях бе довело до задоволително решение на проблемите.

— Тревожехме се, че ще останеш тук сама — за хиляден път повтори Кит на Джанет, докато вечеряха: — Но щом Люк ще бъде тук…

Джанет стисна зъби и не каза нищо. Толкова дълго беше замествала родителите им, че за нищо на света не би разбила илюзиите на братята си, като им кажеше истината. Забелязали как тя побутва храната си, Кит и Ник размениха заговорнически погледи. По-късно Кит довери на брат си, че ако не бил сигурен, че Люк постъпва правилно, не би удължил нещастието на Джанет.

— Това си беше удар под кръста, не мислиш ли? — съгласи се Ник. — Но Люк е прав. Ако й беше казал, че е осъзнал грешката си и че в действителност тя е била желаната от него жена, Джанет не би му повярвала.

— Не… Нямах представа, че я е изоставил заради друга.

— Не е имал избор, при положение, че другото момиче е било бременно. Мисля, че така е трябвало да постъпи.

За момент останаха безмълвни, а после Кит рече:

— Добре че Люк имаше време да ни обясни каква е ситуацията, преди Джанет да се върне. Тъкмо се бях изплашил, че тя ще му откаже да остане при нас, когато той обяви, че ние сме го поканили.

— И аз се бях изплашил. Мислиш ли, че тя все още го обича?

Кит го погледна с насмешка:

— Да не си ослепял?

Брат му, който беше по-мекушав, изглежда се чувстваше неловко и Кит предположи, че той се тревожи дали са постъпили правилно, като позволиха на Люк да ги въвлече в неговия заговор да накара Джанет да го допусне отново в живота си.

— Няма да е лесно — бе признал Люк. — Тя има пълно основание да гледа с отвращение на мен и да ме отхвърли. — И после съвсем спокойно и, както изглежда, обективно им разказа какво бе сторил.

— Ако тогава си я изоставил, защо сега трябва да ти вярваме, че я искаш отново? — попита Кит, а Люк ги погледна така, та остави впечатление и у двамата, че са престъпили в твърде интимна територия.

Всичко, което им каза, всъщност беше:

— Аз обичах сестра ви, обичам я и сега. Затова ще трябва да ми се доверите.

Ник го попита какво точно иска от Джанет, а Люк отговори:

— Брак. — След което добави сухо: — И ми се струва по-лесно да се оженя за нея, отколкото да спечеля отново доверието й, така че бракът трябва да бъде на първо място.

Думите му като че ли ги постреснаха малко, а Люк дори не се опита да тушира отрицателното отношение на Джанет към него.

Дори сега близнаците не бяха съвсем сигурни по какъв начин Люк възнамерява да склони Джанет да се омъжи за него, след като по собствените му думи тя нито го харесваше, нито му имаше доверие.

— Има начини — каза той загадъчно в отговор на техния въпрос и преди да успеят да го попитат нещо друго, Анджелика влетя в стаята, привличайки вниманието им и настояваща да узнае кога ще се върне Джанет.

— Не мислиш, че ще я нарани, нали? — несигурно попита Ник.

— Имаш предвид повече, отколкото я е наранил някога?

Джанет беше твърде заета със собствените си мисли, за да забележи нещо необичайно в поведението на братята си. Трябваше да подготви стаите за Люк и Анджелика, а бе доста ангажирана и с предварителните скици на стенописите.

Във вторник следобед, докато се разхождаше из ателието на сестра си, Ник изведнъж забеляза сатенената нощница, захвърлена на пода. Той я вдигна, огледа я и спря учуден поглед върху сестра си.

— Луиз ми я подари, задето й бях неофициална шаферка — рече Джанет, предугадила въпроса му.

— Като че ли не е в твой стил — промърмори Ник с усмивка и откровеност, която я обиди.

Дори братята й усещаха, или поне така изглеждаше, че липсата на сексапил у нея е накарала Люк да я изостави заради друга жена.

— А защо е на пода? — попита Ник с любопитство.

— Бях я забравила в хотела и Люк ми я донесе — отговори Джанет и му обърна гръб, за да скрие издайническата червенина, заляла лицето й.

Джанет нямаше представа дали Лора Госфорд вече е разпространила детайли от интересната сцена, на която беше станала свидетел. Ако все пак се беше разприказвала и ако някой от близнаците бе чул историята, би се получило извънредно неудобно, ако Джанет излъжеше за причините, поради които нощницата лежеше на пода.

По дяволите Люк, по дяволите и Луиз, мислеше тя, наблюдавайки повдигнатите вежди на брат си. Ако нощницата не беше толкова провокираща, ако това беше просто някоя от нейните памучни пижами, Джанет беше сигурна, че нямаше да възникнат подобни любопитни въпроси във връзка с това как дрехата се бе оказала в ръцете на Люк.

Ник се усмихна и каза успокоително:

— Хайде, Джен, няма защо да се притесняваш. Всички вече сме зрели хора. Ако двамата с Люк имате…

Джанет гневно го стрелна с поглед.

— Нямаме — рязко отвърна тя и разпалено добави: — Ник… моля те, никога не споменавай подобно нещо пред Люк, дори на шега. Ще бъде безкрайно притеснително и за двама ни.

— Имаш предвид, защото сте били сгодени? Но това е било толкова отдавна — весело възрази Ник, ала съзрял пребледнялото й лице, побърза да добави: — Добре, обещавам, въпреки че трябва да признаеш, доста е подозрително. Имам предвид как Люк е разбрал, че нощницата е твоя? И как си я забравила?

Джанет въздъхна с облекчение, когато телефонът иззвъня и я спаси от смущаващите въпроси на брат й. Тя вдигна слушалката, обърна гръб на Ник и се заслуша в оплакванията на Елинор, която намираше живота за твърде скучен, защото нейният приятел бил заминал в командировка и тя била решила да организира празнична вечеря, за да се поразвесели.

— Естествено, искам и ти да присъстваш, а също и да ми кажеш рецептата на онзи вкусен плодов сос, който приготвяш.

Вечерята беше в събота и Джанет потвърди, че ще отиде, след което се впусна да обяснява в детайли рецептата си.

Съзнаваше, че рано или късно, трябва да каже на Елинор за Люк или по-скоро да спомене, че той е отседнал в дома й. Прехапа устни, разкъсвана от колебания. Нейната приятелка беше доста прозорлива и Джанет можеше само да се надява, че ще успее да представи Люк като стар приятел на семейството.

Двамата с Анджелика трябваше да пристигнат на сутринта.

При други обстоятелства Джанет би била възхитена от компанията на Анджелика, но мисълта, че Люк стои край тях и наблюдава с безразличие нейната уязвимост, докато тя робува на дъщеря му, беше достатъчна, за да я накара да си пожелае момиченцето да беше неприятно и извънредно разглезено дете, което лесно би държала на разстояние.

Тя беше изненадана от факта, че Люк, който очевидно обичаше дъщеря си, не съзираше опасност във все по-засилващата се привързаност на Анджелика към Джанет, която би довела до неприятни последици, когато се наложеше да бъде разрушена.

Анджелика беше извънредно честна и откровена в чувствата си и в желанието си баща й да се ожени отново, за да може тя да си има нова майка. Тъй като е била само на две години и половина, когато майка й починала, Анджелика обожаваше баща си, и бе уверена, че той също много я обича. Разбира се, тя не изпитваше ревност при мисълта, че трябва да подели обичта на баща си с някой друг, вероятно защото беше твърде малка, за да разбира емоциите на възрастните. В своите детски разсъждения Анджелика виждаше втория брак на баща си като желание да й намери втора майка, която момиченцето така отчаяно желаеше.

Би ли се оженил Люк отново? Друга изискана и опитна жена би съумяла да задоволи и събуди неговата сексуалност по начин, по който Джанет със своята наивност не би могла.

Младата жена яростно стисна зъби, припомняйки си безкрайната наивност, с която бе възприела лекото докосване на Люк като интимност, задушила я от вълнение. Пое дълбоко въздух и се опита да приеме истината.

А истината беше, че Люк е изпитвал към нея само мимолетно увлечение и щом е усетил истинска страст, истинска нужда, тя е била насочена към друга жена.

И все пак защо, след като знаеше — а той със сигурност е знаел какви са чувствата му към нея, преди да й направи предложение за женитба — бе поел ангажимент към нея? Дали от мъжка суета… Или от досада?

Джанет бе уверена, че онзи Люк, когото познаваше някога, не би се държал така повърхностно. Ала той й бе доказал колко дълбоко се бе заблуждавала по отношение на него.

И знаейки всичко това, защо все още продължаваше да го обича? Защо той все още имаше властта да й въздейства така, както я вълнуваше, когато тя беше само на двайсет и една?

 

 

Джанет умишлено планира ангажиментите си така, че да отсъства от къщи, когато Люк пристигна. Тя заяви на близнаците, че щом са го поканили, те трябва да го посрещнат.

Цял ден беше заета и се върна вкъщи много след като движението по улиците беше замряло, водена от надеждата, че нещо е възпрепятствало пристигането на Люк.

Но още щом наближи дома си, забеляза сивия ягуар, а също и Анджелика, която я чакаше.

Джанет отвърна отчаяно на енергичната детска прегръдка, съзнавайки, че не може да отблъсне момиченцето. Знаеше какво означава да бъдеш отблъснат.

— Татко приготвя вечерята — съобщи Анджелика. — Умирам от глад. А ти? — Тя заподскача около Джанет и добави с укор: — Чаках те цяла вечност. Исках да дойдеш с мен и да видиш новото ми училище, но татко каза, че си много заета. Разказах на учителката си за теб. Казах й, че те чувствам като майка, разказах й също за Кит и Ник. Бих искала и аз да имам братя.

Джанет беше твърде изморена, за да й противоречи. Тя последва детето в кухнята, където Люк действително приготвяше вечеря. Пикантният аромат на подправки й напомни, че цял ден не беше хапнала нищо.

— Радвам се, че се върна — каза Люк, без да вдига поглед. — Проверихме кога е последната ти среща и предположихме, че ще се върнеш по това време. Надявам се, все още обичаш лазаня.

Тя беше смаяна от думите на Люк и веднага се запита кой ли от близнаците го е допуснал до дневника с ангажиментите за деня.

— Не беше нужно да ме чакате — рязко каза тя.

— Не би било същото без теб — нежно отвърна мъжът.

Тя почувства как лицето й пламва от ярост, както и от друго чувство, което не се осмеляваше да назове, и подхвърли:

— Страхувам се, че сте си губили времето. Аз ще вечерям навън.

Това беше лъжа и за момент Джанет помисли, че Люк ще я разобличи, но Анджелика я хвана за ръкава и помоли:

— Наистина ли не можеш да вечеряш с нас?

Джанет срещна погледа на Люк. Ако той беше подготвял Анджелика, тя надали би се представила по-добре, рече си наум младата жена. Джанет се разкъсваше между раздразнението, задето той се бе вмъкнал в дома и живота й и очакваше да бъде приет, сякаш нищо не се е случило, и нежеланието да нарани малкото момиченце, което я гледаше умолително.

За нейна изненада Люк остави лъжицата и дойде при тях. Прегърна нежно Анджелика и внимателно й заговори:

— Ти чу какво каза Джанет, Анджи. Тя има ангажимент тази вечер.

Той вдигна на ръце момиченцето и прикова с поглед Джанет. Младата жена усети безмълвното обвинение и безпомощно се зачуди защо трябва да се чувства виновна, когато всъщност Люк трябваше да изпитва неудобство.

Никак не й се искаше да излиза отново, но нямаше друг избор. Тя се качи в стаята си, изкъпа се, облече копринена рокля, разреса косата си, освежи грима си и слезе отново във всекидневната, където Кит и Ник я очакваха с въпроса къде отива и с кого.

— Ще вечерям с клиент — лаконично отговори тя.

В същия миг дочу гласа на Люк и неволно се напрегна.

— Няма нужда да щадиш чувствата ни, Джанет. — Тя се обърна към него, а той добави: — Тоалетът ти подсказва, че не е възможно да отиваш на делова вечеря и освен това — добави той, щом Ник и Кит размениха многозначителни погледи — братята ти вече ми казаха, че никога не вечеряш с клиенти.

Това беше истина. Самоналожено правило от времето, когато момчетата бяха по-малки, към което тя твърдо се придържаше.

— Би ли го довела после тук? — попита Люк.

— Кого? — объркано го погледна тя.

— Този, с когото имаш среща, разбира се. — Той разкърши рамене и в съзнанието й непонятно защо изплува споменът за един горещ неделен следобед. Двамата с Люк лежаха на брега на реката, мъжът беше свалил ризата си. Кожата му беше загоряла от слънцето и Джанет се изкушаваше да погали гърдите му. Както се присмиваше на срамежливостта й, той хвана ръцете й и ги плъзна по тялото си, а след това я целуна.

Устата й пресъхна при това видение.

— В края на краищата, и двамата сме зрели хора — добави Люк. — И ако искаш да се махна оттук, просто кажи. Предполагам, първоначално ти е било доста трудно да накараш момчетата да приемат, че водиш пълноценен сексуален живот. Трябва да призная, доста ме плаши мигът, когато Анджелика ще започне да задава неудобни въпроси, а предполагам, момчетата са десет пъти по-лоши в това отношение, особено ако са тъй покровителствено настроени като близнаците…

Джанет го изгледа недоумяващо и промълви:

— Ако намекваш, че водя тук мъжете, с които се срещам, и после спя с тях… — Тя внезапно замълча, осъзнала, че ще се издаде, но за нейно облекчение Люк бе отместил поглед.

— А може би е по-лесно да отидеш у тях? Е, съгласен съм, по-удобно е — каза той. — Освен това виждам, че мога да понауча нещо, докато съм тук. Предполагам, ще ми дадеш множество полезни съвети. — Той се усмихна безгрижно, а в същото време я изгледа така, че дъхът й секна. — Цяла нощ ли ще отсъстваш, или…

Джанет сви устни и яростно отвърна:

— Не, няма да отсъствам цяла нощ!

— Когато аз правя любов, предпочитам да се насладя на удоволствието през цялата нощ, но от друга страна, трябва да призная, че съм малко старомоден и моят опит е далеч по-малък от твоя.

— Съмнявам се — промърмори Джанет през зъби, чудейки се какво ли, по дяволите, ще прави цяла вечер и къде би могла да отиде.

Накрая реши да отиде в галерията. Отключи със собствените си ключове и звънна на Елинор. За нейно облекчение приятелката й беше сама и със задоволство прие поканата да прекарат заедно вечерта.

— Това никак не е в твой стил. — Елинор с усмивка посрещна Джанет един час по-късно. — Обикновено нищо не е в състояние да те накара да излезеш вечер от къщи. Да не се е случило нещо? — добави тя, забелязала руменината по бледото лице на Джанет.

— Имам неприятности вкъщи — призна Джанет, осъзнала, че не може да скрие истината.

— С близнаците ли? — удивено попита Елинор.

Джанет поклати глава и седна. Внезапно изпита непреодолима нужда да сподели с някого проблемите си, а Елинор беше човек, на когото можеше да се довери, човек, който можеше да я разбере, тъй като бе достатъчно встрани от ситуацията.

Тя обясни накратко за развалянето на годежа си с Люк и последвалия му брак. След това разказа за изумителната му поява в Йорк и за неволното предателство на братята й, канейки Люк да живее при тях.

— Господи! — възкликна Елинор. — Като се има предвид, че те е изоставил и се е оженил за друга, би трябвало да си последният човек, при когото ще пожелае да се настани.

Джанет вдигна рамене и разочаровано каза:

— Той сякаш се преструва, че нищо не се е случило. Държи се с мен като със стар приятел. — Тя махна с ръка, опитвайки да прикрие отчаянието си.

— Защо не му заявиш категорично, че желаеш да напусне дома ти? — предложи Елинор.

Джанет поклати глава.

— Не мога — пресипнало отговори тя.

Елинор въздъхна дълбоко.

— Мисля, че започвам да разбирам. Това, което за него е един забравен инцидент, за теб все още е болезнен въпрос.

— Да — призна Джанет. — И се боя, че ако опитам да му се противопоставя, ще направя или кажа нещо, което ще издаде чувствата ми.

— И какви са те? — попита Елинор.

Джанет се намръщи.

— Съвсем същите както преди десет години, когато за първи път осъзнах, че го обичам.

— И се страхуваш, че той ще се досети? Ако възприема нещата така, сякаш нищо не се е случило, не би могъл да бъде толкова проницателен, че да си направи подобно заключение.

Джанет поклати глава.

— Той е твърде умен и прозорлив.

Тя не забеляза замисления поглед на Елинор и вдигна глава едва когато приятелката й се пошегува:

— Освен че бих могла да ти предложа убежище в една от свободните си спални, не знам как да ти помогна.

— Не мога да постъпя така — горчиво отвърна Джанет. — Вече накарах Люк да повярва, че ще прекарам вечерта с любовник. Ако остана тук, Люк вероятно ще каже на братята ми, че не съм се прибрала цяла нощ, а аз трябва да им служа за пример в морално отношение…

— Да, но… Винаги съм се учудвала как е възможно мъжете да изпадат в ужас, когато разберат, че техните майки или сестри могат да имат нещо общо със секса, а същевременно същите тези мъже да се любят с нечии майки или сестри. — Джанет се разсмя, а Елинор продължи: — Джен, не е моя работа, но предполагам, не си попитала Люк защо все пак толкова упорито се стреми да се върне в живота ти? Казваш, че е проницателен и интелигентен; би трябвало да си дава сметка колко жестоко те е наранил. Повечето мъже биха избягали на километри от ситуацията, в която той съвсем преднамерено е попаднал. Дълбоко в сърцето си всички са страхливци и не обичат да им напомнят моменти, в които са имали поведение доста различно от това, което всички наричат джентълменско…

— Според мен той смята, че е постъпил правилно — уморено рече Джанет. — Все пак тя е носила неговото дете.

— Дете, заченато когато сте били сгодени — напомни Елинор. — Предполагам, той съжалява за това, което е сторил, и сега търси нова възможност.

Джанет я погледна, в очите й припламна надежда, която бързо угасна.

— Не — твърдо каза тя.

— Има един-единствен начин да разбереш истината. Попитай го…

Елинор с тревога наблюдаваше измъченото лице на приятелката си.

— Люк ме излъга веднъж, защо мислиш, че сега би ми казал истината? Според мен той смята, че бих могла да се грижа за Анджелика вместо него, докато уреди живота си.

— Но нали каза, че Люк обича дъщеря си.

— Да, така е. Защо?

— Защото, скъпа, ако е така проницателен, както смяташ, и ако наистина обича детето си, както твърдиш, тогава със сигурност не би поверил дъщеря си на жена, която по някакъв начин може да застраши Анджелика. Освен това най-лесният начин да отмъстиш на един родител е да заплашиш детето му.

— Но аз не бих могла да направя такова нещо — възрази Джанет.

— Естествено, че не би могла — усмихна се Елинор. — Бъди внимателна, Джанет. Мисля, че той те познава по-добре, отколкото си мислиш.

— Но не достатъчно добре, щом може да повярва, че нощите ми са изпълнени с безкрайна поредица от любовници. — Джанет погледна часовника си. Беше едва единайсет. Тя не възнамеряваше да се прибере у дома по-рано от един. — Имаш ли нещо против да поработя час-два по счетоводните ни книги?