Пени Джордан
Игра на съдбата (7)

Седма глава

— Хайде, Джен, вече сме у дома.

У дома! Колко хубаво звучаха тези думи, особено когато бяха изречени от плътен мъжки глас.

Тя се чувстваше в безопасност. Беше й топло, вдъхваше познатия мъжки аромат, който я убеждаваше, че за нищо на света не трябва да помръдва.

— Хайде, Джен. Има два начина да се приберем. Или да станеш и да вървиш, или аз да те нося.

Този път гласът идваше от другата й страна. Хладният въздух, който я облъхна през отворената врата на колата, я накара да отвори очи. Тя се надигна с неохота и се намръщи, сякаш едва сега осъзнаваше, че се намира в чужда кола. Мъчително извърна глава и най-после разпозна мъжа, който я наблюдаваше.

Облекчено въздъхна. Това беше Люк и тя нямаше от какво да се страхува.

Джанет инстинктивно протегна ръце към него и сънливо каза:

— Вземи ме на ръце, Люк…

Лицето му се изопна, но тя беше твърде замаяна, за да види промяната. Въздъхна с благодарност и се сгуши в прегръдките му, когато той изпълни молбата й.

Люк я остави да стъпи за момент, докато отключи външната врата. Той с облекчение установи, че в къщата цари тишина. Не му се искаше да се среща с братята й. И без това се чувстваше виновен.

Докато прекосяваха хола, Джанет промърмори, че иска нещо за пиене. Той я притисна към себе си и я отнесе право горе. Беше благодарен, че лятната нощ бе доста светла и поради това не се налагаше да пали лампа, която би могла да събуди близнаците.

Знаеше коя е стаята на Джанет. Вратата беше открехната, но Люк внимателно я затвори след себе си, след което занесе младата жена на леглото.

Мъжът тихо въздъхна, щом погледът му спря на лицето й. Без маската, която си налагаше, когато той беше наоколо, Джанет изглеждаше толкова млада. Сякаш си бе останала на двайсет и една. Очите й бяха затворени и една копринена къдрица галеше лицето й. Той протегна ръка да отметне кичура. Дъхът му секна, когато усети познатата топлина на кадифената й кожа. Как бе възможно сетивата да запомнят и да реагират на допира до нечие друго човешко същество тъй силно? Той нежно погали бузата й и клепачите й трепнаха.

Тя все още беше напълно облечена. Инстинктът му подсказа да не сваля дрехите й, но загрижеността го накара да се подвоуми. Знаеше, че тя ще се успи на сутринта и близнаците от любопитство сигурно ще нахълтат в спалнята й.

Знаеше също колко е чувствителна и как ще се раздразни, ако я завареха напълно облечена и видеха последиците от изпиването на толкова много алкохол.

Той внимателно я обърна, протегна ръка към ципа на роклята й и отново спря.

Вероятно тя би се разярила от факта, че я е съблякъл, независимо от мотивите му.

Докато се двоумеше и преценяваше проблема, тя се размърда в съня си и промърмори нещо. Тогава Люк се реши, протегна ръка и свали ципа.

Няма лекар, който да не е преминал в началните си години на обучение през курс за бързо и експедитивно събличане на пострадали. Люк осъзна, че не е загубил изцяло уменията си. Подвоуми се дали да свали сутиена й, накрая я остави по бикини. Запита се дали това не е същият сутиен, който беше видял Джанет да прибира от простора в градината и който тогава изглеждаше обикновено парче копринен плат. Сега се беше превърнало в изкусителна дреха върху гъвкавото и женствено тяло на Джанет. Тя се преобърна по корем и Люк бавно плъзна поглед по тънката талия и нежната заобленост на ханша. Джанет имаше невероятно дълги и стройни крака с фини глезени.

Мъжът пое дълбоко въздух, внезапно осъзнал възбудата си и бавно се отдръпна от леглото, машинално вдигайки дрехите на Джанет.

Ала щом се изправи, младата жена се разбуди. Очите й спряха на него, преди да успее да се отмести.

Джанет премигна и рече намръщено:

— Ти си истински… Не може да бъде… Мислех, че си част от съня ми. — Тя се ощипа по ръката и се намръщи.

Люк направи грешка, като пристъпи обратно към леглото и постави дрехите й на стола.

— Заспивай, Джанет — каза той. — Доста късно е, а и на сутринта…

— На сутринта теб няма да те има — довърши вместо него Джанет. — Също като всички други сутрини. — Тя го погледна отново. В очите й блестяха сълзи. — Не ме оставяй, Люк — изплака тя и протегна ръце към него. — Не ме изоставяй този път… Остани при мен, моля те…

Имаше стотици неща, които трябваше да й каже. Основателни доводи, поради които не можеше да изпълни молбата й.

Той се чувстваше отговорен за нея и тази отговорност сега крещеше с всички сили да не се поддава на умоляващия й поглед и да се отдалечи от леглото й веднага.

Но между него и тази отговорност стоеше призракът, който го преследваше от осем години. Призракът на млада жена, наранена дълбоко, но твърде горда, за да му позволи да разбере какво й е сторил. В сянката на очите й той видя духът на онова младо момиче и пристъпи към леглото.

Джанет не откъсваше от него широко отворените си, но премрежени от съня, очи. Когато мъжът приближи към нея, тя безмълвно разтвори ръце. Тялото й тръпнеше.

Джанет сънуваше този сън твърде често, но за първи път всичко бе толкова истинско, че я заболя, когато се ощипа. Толкова истинско, та чак усещаше аромата на розите, който нахлуваше през отворения прозорец, и чуваше неравномерното дишане на Люк.

Той хвана ръцете й и събра дланите така, че да не може да приближи повече към него. Тя се намръщи сконфузено. Това не беше част от съня. В съня той винаги я прегръщаше страстно, докосваше я, целуваше я с нетърпение, което караше собствената й плът да пламти.

Той й говореше — нежно, тихо изречени думи и тя трябваше да се напрегне, за да ги чуе. Казваше, че съжалява, че сега моментът и мястото не са подходящи.

Мъжът сведе глава и докосна с устни китката й. Нежна милувка, която накара тялото й да настръхне от отчаяние.

Той бързо я пусна и се отдръпна към вратата. Джанет го наблюдаваше сконфузена. Обикновено не се получаваше точно така… Обикновено той я вземаше в обятията си и я притискаше към тялото си, шепнеше й колко силно я желае, каква непреодолима нужда има от нея.

Тя стана от леглото и с пресипнал глас го извика по име.

Както стоеше изправена в средата на стаята, изведнъж й се зави свят. Люк се обърна и като я видя да залита, бързо я подхвана и й помогна да се върне в леглото.

Почувствала допира на грубия плат по голото си тяло, и то на място, където би могла да бъде единствено желаещата мъжка плът, Джанет се намръщи.

— Всичко е наред, Джанет — каза Люк, усетил притеснението.

Неспособен да овладее желанието си, той сведе глава и нежно целуна младата жена. Усмихна се и докосна устните й с език, вкусвайки сладостта на виното.

Всичко трябваше да спре дотук. Той имаше намерение да спре, но тя се раздвижи и по някакъв начин ръката му, която подкрепяше гърба й, изведнъж се озова върху гърдите й. Устните й се разтвориха и изпуснаха въздишка на изненада.

— За бога, Джанет, не постъпвай така с мен — промълви той, съзнавайки, че не би могъл, че не би посмял да я люби, докато тя беше под влияние на алкохола. Същевременно се изкушаваше да се възползва от случая, който му предоставяше съдбата. Не просто от алчност да притежава тялото й, а поради възможността да изпълни плана си.

Тялото й се движеше невинно и се притискаше към гърдите му. Внезапно младата жена впи устни в неговите, езикът й проникна в устата му. Мъжът усети меката заобленост на гърдите й, бедрата й се заизвиваха в ръцете му и той осъзна, че не е в състояние да се овладее и да се отдръпне. Повдигна я и притисна пламналата си плът към тръпнещото й тяло.

Устните й възбуждаха и прелъстяваха. Изведнъж тя отдръпна глава и каза:

— Не е точно като в съня ми. Не правиш това, което искам от теб…

Той знаеше, че ще се проклина, но не беше в състояние да се възпре. Сякаш някъде отдалеч чу гласа си.

— Какво искаш да направя, Джанет?

За момент Люк помисли, че тя съзнава какво върши. Младата жена се отдръпна. Част от него се надяваше, че тя е възвърнала разума си, а другата… Е, той предпочиташе да не се спира подробно на това какво чувстваше другата част.

Джанет се намръщи и сякаш не гледаше към него, а някъде в тъмнината. Явно тя все още не разбираше, че това не е сън, а действителност. Люк чувстваше, че трябва да се отдръпне, но изкушението да остане бе прекалено силно след толкова много години, прекарани без нея, години, преживени в лъжа…

Тя го погледна полудръзко, полусрамежливо, след което каза:

— Ти знаеш…

Люк поклати глава.

— Не, не знам. Трябва да ми кажеш… Или да ми покажеш — добави той.

Джанет го погледна дяволито. Да му покаже… Е, това изглеждаше разумно предложение. Тя се изправи и каза тържествено:

— Първо трябва да ме целунеш. — Сянка премина през лицето й и младата жена добави тихо: — Едва ли някога си го правил… Имам предвид истински…

Излиза, че тя е знаела. Често се беше чудил… Но той беше обещал на родителите й да оправдае доверието им и да не въвлича дъщеря им в сексуална връзка, преди самата тя да е готова за това.

Той я погледна в очите и тихо промълви:

— Така ли? — Сведе глава, подвоуми се за секунда и впи страстно устни в нейните.

Люк си каза, че всъщност опасност не съществува… че всичките тези години, през които се беше упражнявал във въздържание не биха позволили да загуби самообладание… Но беше забравил, че Джанет вече не е момиче, а жена, и усещането да я държиш в обятията си, да я докосваш, да вкусваш устните й го беше завладяло толкова силно и бързо, че сякаш беше пометен от лавина.

Между целувките тя свали ризата му, а той я попита какво още би искала от него и като отговор получи нежен шепот, който го накара да погали гърдите й и да усети учестените удари на сърцето й. Коленичи пред нея, обхвана бедрата й и започна бавно и нежно да я гали и целува, предизвиквайки болезнено силно желание. Вдигна глава и погледна Джанет в очите.

— Харесва ли ти? Искаш ли да те галя така, Джанет?

Тя изстена, когато мъжът нежно плъзна длани по гърдите й. Той пое с устни втвърденото зърно и жадно го засмука. Тялото на Джанет се изви конвулсивно от удоволствие. Тя впи нокти в раменете му и тихо изстена.

— Шшшт… — предупреди я Люк. — Не трябва да вдигаме шум, поне този път не.

Но Джанет не го чуваше. Тя тръпнеше цяла. Необуздана страстна болка пулсираше вътре в нея. Младата жена се извърна към него, очите й бяха огромни и невиждащи.

— Джанет. — Той произнесе името й, мислейки за всички начини, по които би могъл да й достави удоволствие и същевременно прехвърляше през съзнанието си всички доводи, поради които не би го направил.

Толкова лесно би могъл да я има сега. Да легне до нея и да заглуши всички вълнуващи звуци, които би издала.

Докато се луташе между нуждата и необходимостта, притискайки тръпнещото й тяло към своето, младата жена склони глава на гърдите му.

В този момент вратата на спалнята се отвори и Анджелика пристъпи вътре.

— Джанет, не мога да намеря татко, а ме боли корем…

Анджелика се вкамени и започна да мести поглед от баща си към Джанет. В очите й се четеше безкрайна почуда.

— Татко, защо прегръщаш Джанет? — попита тя подозрително.

Джанет, която се беше сгушила в прегръдките на Люк, внезапно осъзна, че вече не са сами в стаята и вдигна глава, за да погледне Анджелика. Смущението и алкохолът все още пречеха на възприятията й.

— Джанет е съвсем без дрехи — добави Анджелика.

Люк, знаейки, че няма начин да я накара да замълчи, се отказа от битката и се остави на съдбата.

— Анджелика, двамата с Джанет ще се оженим… — промълви той.

Джанет го чу и вдигна поглед. Сънят й бе доста объркан, изпълнен със странни, неочаквани събития, които караха стомаха й да се свива на топка.

— Това означава ли, че Джанет ще ми стане истинска майка? — попита Анджелика.

Когато баща й кимна, тя радостно възкликна, наблюдавайки как Люк сръчно покрива Джанет със завивките, без да обръща внимание на протестите й. Това не беше като в нито един от сънищата й.

— Джанет се нуждае от сън, а аз искам да знам какво си яла, за да те боли стомахът, момичето ми — обърна се Люк към дъщеря си.

 

 

Джанет се събуди неохотно, с ужасен вкус в устата и силно главоболие, което не й позволяваше да надигне глава от възглавницата. Силната слънчева светлина, която струеше през прозореца, влошаваше още повече състоянието й. Джанет изстена и се опита да затвори очи. В същия миг чу развълнувания глас на Анджелика.

— Джанет, моля те, събуди се! Искам да си поговорим за това кога ще станеш моя истинска майка.

Поредица от полузапомнени събития се блъскаше из замъгления й мозък. Джанет седна в леглото, пренебрегвайки силния протест на главата и стомаха си, и внезапно осъзна, че е съвсем гола.

Тя бързо се покри със завивките и потръпна от мисълта, че тревожните й сънища от миналата нощ вероятно са били истина.

Погледна тъжно към Анджелика и тъкмо щеше да й напомни, че не би могла да й бъде майка, когато вратата се отвори и в стаята влезе Люк.

— Анджелика, казах ти да не безпокоиш Джанет — каза той.

— Но тя е вече будна — възрази Анджелика.

Джанет съзнаваше, че не може да лежи със затворени очи до края на живота си и единственото, което желаеше, беше Люк да си отиде колкото може по-бързо.

Тя повдигна клепачи и отново изстена.

— Класически синдром след препиване — весело отбеляза Люк. — Не се тревожи. Ще ти помогна и скоро ще се почувстваш много по-добре.

— Как се чувства бъдещата булка тази сутрин? — попита Ник от вратата и докато Джанет премести поглед от излъчващото задоволство лице на брат си към невъзмутимото изражение на Люк, ужасяващи подозрения се зародиха в съзнанието й.

— Аз първа разбрах — похвали се Анджелика, — защото влязох и заварих татко да те целува — обърна се тя към Джанет и добави с невинност, която при всеки друг случай би трогнала младата жена, но сега я потресе: — Ти беше съвсем без дрехи, а татко без риза…

Джанет тихо изстена и за първи път в живота си изостави своята гордост и се зави през глава, след което каза през зъби:

— Махайте се, всички!

Тя чу смеха на Ник, а после и гласа на Кит:

— Твърде късно, сестро. Страхувам се, че ще трябва да направиш от него честен мъж. Люк ни обясни всичко.

Какво ли им е обяснил? И защо, по дяволите, е казал на Анджелика, че ще й стана майка?

Тя свали чаршафа от лицето си и погледна подозрително към братята си.

— Двамата с Люк ще се жените… — чудеше се Кит.

Тя тъкмо понечи да каже на брат си колко много греши, когато Люк тихо промълви:

— Реших, че е най-добре аз да им съобщя радостната вест, скъпа, особено от гледна точка на факта, че Анджелика беше успяла вече да разкаже как ни е прекъснала снощи.

В този момент й се искаше да каже хиляди неща, но сякаш си бе глътнала езика. Главата й щеше да се пръсне и единственото нещо, с което можеше да се справи в момента беше да обясни на близнаците как, макар Анджелика да я беше заварила гола в прегръдките на Люк, това не означава, че има сериозно основание да се омъжи за него. Тя погледна към Люк. В очите й се четеше гняв, болка и смущение. Устата й беше пресъхнала и горчеше. Младата жена осъзна, че Люк нямаше ни най-малко намерение да й помогне да обясни истината.

Той беше поставил ръка на рамото на Анджелика и рече с усмивка:

— Студен душ, лека закуска и разходка из градината ще ти помогнат да се почувстваш много по-добре. Изглежда това е първото ти препиване и мисля, че трябва да те поглезим малко и да ти поднесем първо чаша чай.

Той изгони всички от стаята и остави Джанет да се ядосва над собственото си идиотско поведение. Кожата й ту пламваше, ту ставаше леденостудена. През съзнанието и последователно преминаваха картини от изминалата нощ и тя съвсем точно си спомни какво беше говорила и как Люк я беше оставил да се самоунижава.

Чаша чай. Тя се възползва от малката отсрочка и с несигурна крачка отиде до банята, заключи вратата и се зачуди защо Люк позволява този фарс за тяхната женитба да продължава.

Безспорно съществуваше и друг начин да се обясни ситуацията. Какъв например, присмя се тя на себе си. Например да каже на всички, че го е прелъстила.

Тя потрепери и се облегна на вратата. Сълзи на гняв и унижение рукнаха от очите й. Как можах да го направя? Как можах да стигна дотам?

И защо Люк го допусна? Защо, за бога, не ме спря? Той би трябвало да е съзнавал… Би трябвало да е бил способен да го предотврати. Защо не го е сторил?