Сол Дейвид
Най-големите гафове в света на военното дело (1)

Предисловие

„C’est magnifique, mais ce n’est pas la guerre!“ („Прекрасно е, само да не беше война!“)^[1], промълвил генерал Баскет^[2], като гледал атаката на Леката бригада, най-грубата военна грешка на всички времена. В този конкретен случай, както често става, войските страдат заради забърканата от командирите им каша, заради техните неоспорими заповеди „направи или умри“, отбелязва Алфред Тенисън в известната си поема за безсмъртните действия.

Но военните гафове не са само от некадърното командване. Намесата на политиците (Хитлер в Сталинград), слабото представяне на войските (испанците в Ануал), неадекватно планиране (нападението в Диеп) и прекалената самоувереност (последната позиция на Къстър) са всички останали фактори. Повечето военни катастрофи са резултат от поредица грешки, без да споменаваме съпротивата на врага, но все пак една от тях винаги е фаталната.

За да опростя нещата, съм разделил книгата на пет тематично обособени глави, като всяка от тях съдържа шест различни случая на катастрофални събития, възникнали поради една и съща причина. Някои са добре известни, а други — не. Но всичките имат нещо общо: до голяма степен са били само наложени.

Много от тях са възникнали поради слабото военно присъствие на някои нации, особено в по-ново време. Обратно на всеобщото мнение, Италия не държи монопола върху негодността по време на битките. Ако тази книга доказва нещо, то е, че нито една сила не е застрахована да претърпи пълна катастрофа на бойното поле. Римската империя, средновековна Франция, Германия, Япония и Англия са претърпели позора от поражение, което е можело да бъде предотвратено.

Тридесетте представени случая имат за цел да предоставят увлекателно четиво и дълбок анализ на това, което се е случило и защо. Те заемат средна позиция от обединените в себе си едновременно насмешливи историйки на по-популярните автори и по-трудоемките разкази на академичните историци.