За мен книгата беше много информативна и увлекателна, но що се касае до описаните в нея събития, т.е. — съдържанието й. Преводът обаче е абсолютно и трагично фиаско — нито едно верен топоним или военен чин, непознаване на организацията, вида, произхода или който и да е друг аспект на военните части, пълно безхаберие относно промяната на значението на една дума според контекста на употребата й (в кой случай „gun“ е „пушка“, и в кой — „оръдие“), и все в този порядък. Ако не си наясно с материята, или си избери друг текст за превод, или се образовай, или ползвай консултант, а не създавай такъв изумителен сурогат!
Напоследък все повече и повече специализирана литература излиза св този вид — с невъзможни преводи. Но причината не е само в неподготвеността на преводача по отношение на материята, а и защото алчните издатели настояват за срокове от днес за вчера и се стискат за консултант и коректор… Наистина излизат жалки резултати, но вината не е само в преводачите.
А и преводът вероятно е правен по руски превод. Не съществуват 6 инчови пушки. На руски „оръдие“ е „пушка“. Бурите са използвали оръдие Крюзо - 155 mm.
http://samilitaryhistory.org/vol022dh.html
Нека благодарим на преводачите за това което са свършили! Ако не бяха те, не само нямаше да прочетем, но поне аз нямаше да зная за съществуването на книгата. Има какво да се желае от превода, но да не забравяме че темата е доста сложна и изисква определени познания. Съгласен съм с Wallkürе. Смятам че всеки който прочете книгата и знае нещо би могъл да помогне.
Относно военните звания, за мен също са „затворена книга“ но защо ли издателите не са се обърнали към някой скучаещ пенсиониран офицер, такива не липсват у нас. Който с удоволствие и безплатно би ги предпазил от „преводачески недоразумения“ (както ги е нарекъл Dave) по темата !
Съгласен съм Д-р Людмил Георгиев че преводът вероятно е от руски, но не само поради „пушката и оръдието“, така е и в английския, (както отбелязва Griffon ) а защото така се обяснява неразборията с названията и имената, (да благодарим на Dave) която не би се получила ако преводът бе директен от английски.
За мен това обяснява също и куриозния „фитилния затвор“. В руския език „фитильный замо́к“ е част от запалителния механизъм при оръжиата с предно пълнене, но не може да се превежда като фитилен затвор, защото всички пушки с предно зареждане (в това число и мускетът познат като „жезейл“) нямат „затвор“!
Те разполагат с запалителен механизъм (замо́к) бил той фитилен, кремъчено ротационен или ударен и накрая капсулен перкусионен! Оръжейния затвор се появява с първите „подобия“ на унитарен патрон (давам само като пример френското Шаспо, оръжието на българските опълченци през освободителната война)
За съжаление някой самодоволен наш неграмотник (ННН) подробно описва „фитилния затвор“ дори в статията на Википедия! (Отклонявам се от темата, но пак там друг подобен „експерт“ (ННН) в областта или може би същия е преименувал торпедоносецът „Дръзки“ в миноносец! А след това прилежно е описал въоръжението, където няма и намек за мини, ракети или самолети! Да се надяваме че в бъдеще смелия торпеден катер няма да бъде превърнат в трипалубен самолетоносач!)
Кримската война не се е водела с мечове, те излизат от употреба заедно с броните! И въобще офицерите не носят мечове, някой да е чувал за офицерски меч (да ме прощава капитан Керът)!
Не само британскате колонални войски във войната срещу зулусите, но нито една армия в света, никога не е имала на въоръжение револверни карабини, за да им се запушват барабаните. Револверните карабини са рядко срещан оръжеен куриоз (с някои изключения на произведените от Ремингтон и Колт). Вероятно в оригиналът е упоменат цилиндричен блок — затвор, а цилиндърът е преведен като барабан (Будистките молитвени цилиндри също понякога са наричани барабани или е обратното?) Под „ковкия оловен куршум“ вероятно е ставало дума за мекия оловен куршум на капитан Мение, с вдлъбната задна част. (Подобен куршум е имала и така наречената Кримка въпреки че правилното название е Крънка на името на създателя си Силвестър Крънка.)
Тайнственната двойна стрелба на офицерскте револвери в същност е двойното действие на спусковия механизъм на капитан Адамс, съществуващо днес при всички револвери (изключение правят някой специални тежкокалибрени ловни образци). На времето обаче само офицерските револвери били съоръжени с такъв, войнишките образци (когато ги е имало) били само с еденично действие (ударникът се е въвеждал ръчно), както е случая с произвеждания в тулския оръжеен завод модел на — Smith & Wesson.
Редник Гудиър явнo е можел да предава сигнали със знамена, като използва семафорната азбука! А не да предава сигнали със семафор, използвайки знамена.
Въпреки „преводаческите недоразумения“ книгата си заслужава да се прочете!
Ами старите Бердани, Манлихери, Уенчестъри, те какви са били - първообразите на съвременните пушки. Ако се вярва на печатните и онлайн издания, то все руснаците и западните армии са все първите. А древните технологии на азиатските средновековни империи къде са? В музеите и специализираната литература. Без тях нямаше да има и половината открития в модерния свят.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.