Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (21)

21.

Но мирът в къщата, естествено, не трая дълго. Седмица по-късно АЛФ се забърка в поредната каша. Както винаги всичко започна съвсем безобидно — с това, че АЛФ откри слабостта си към конкурсите.

Без да знае как, АЛФ беше направил абонамент за сто списания, които след това седмици наред изпразваха семейната каса и пълнеха кофите за боклук. Всички схванаха това като почти нормално и дори Уили не се ядоса повече от обикновено. Истинската бъркотия настъпи, когато АЛФ действително спечели награда. Съобщи им го на закуска.

— Уили, Кейт, трябва да ви кажа нещо. Този път старият АЛФ наистина спечели.

— Какво? Единадесет грамофонни плочи за един цент? — попита язвително Кейт, с което си спечели укоряващ поглед от страна на АЛФ.

— Нищо подобно. Спечелих нещо за цялото семейство: езда на пони за Брайън, уроци по тенис за Лин и страхотна вечеря с танци за вас двамата. Но най-важното: старият АЛФ… — тук той направи многозначителна пауза — спечели тостер!

Той размаха съобщението за печалбата, като очакваше възгласи на изненада и възторг. Но нищо подобно не се случи. Стадо тюлени в супермаркета вероятно повече щеше да ги развълнува.

АЛФ разочаровано ги обходи с поглед.

— Та говорех за тостера, спечелен от стария АЛФ.

— Чухме — отегчено каза Лин.

— Май забравих да спомена, че тостерът е говорящ — отчаяно добави АЛФ.

Кейт взе съобщението и го прочете.

— АЛФ, това е реклама за недвижими имоти. Ще получиш тостера безплатно само ако участваш в семинар на тема „Вилно строителство“.

— Я да видим. — Уили също прехвърли текста. — Мда, може и да има езда на пони, но дотам са седем часа път. А на мен не ми се шофира седем часа. Съжалявам.

— АЛФ — обърна се за помощ към мелмаковеца Брайън, но Уили го изпревари и високо и категорично заяви:

— Не!

Но нещата се развиха в полза на Брайън, когато Тревор Ачмонек прескочи да ги види и откри съобщението в ръцете на Уили. Всъщност той само искаше да му подари още една кофа за боклук, тъй като другата кофа, а и цялото пространство пред къщата на Танерови преливаше от списания.

Сега той с радост установи.

— Хей, и ти си получил писмо от „Ранчо Истейт“. Ние с Ракел винаги ходим на такива неща. Този път можем да отидем заедно.

— Не ми се пътува седем часа — държеше на своето Уили.

— Съседе, можеш да прелетиш дотам само за час — изненада го Тревор. — Без да платиш нито цент. Един приятел ми отстъпва самолета си за края на седмицата.

Уили не беше и предполагал, че Тревор може да кара самолет. Но Тревор Ачмонек с гордост му разказа за участието си във войната в Корея. Той вдигна пуловера си и показа на Уили голям белег над ребрата. Беше го получил при аварийно кацане.

В този момент в стаята влезе Кейт.

— Ууу! — възкликна тя. Гледката, не беше твърде естетична. Дано не й се налага да гледа Тревор по бански.

— Значи в петък на летището — каза Ачмонек и се сбогува.

Цялото семейство започна да увещава Уили да се съгласи на тази екскурзия и накрая той, макар и неохотно, отстъпи. АЛФ веднага хукна към стаята си, за да си приготви багажа.

— Можем ли да оставим АЛФ сам? — продължаваше да се съмнява в правилността на решението си Уили. Той не възнамеряваше да взима АЛФ със себе си.

— Така или иначе, от половин година не е правил пожар — успокояваше себе си и него Кейт.

Само след минути АЛФ се появи по хавайска риза, със слънчеви очила и фотоапарат на врата. Беше готов за излитане.

Останалите очевидно още не бяха.

— Сам ли ще летя за „Ранчо Истейт“? — гневно попита АЛФ.

— Не, АЛФ. Ще летим ние, ти оставаш тук.

Отговорът на Уили потресе АЛФ.

— Писмото беше адресирано до мен, ако все още си спомняте. Не знаех, че сте такива авантаджии. Да откраднете пътешествието на стария АЛФ!

Кейт се почувствува неудобно. В известен смисъл АЛФ беше прав.

— Виж — започна тя колебливо. — Много, страшно много съжаляваме, че не можем да те вземем с нас, но при всички случаи ще ти донесем твоята говоряща фурна.

— Тостер! — ядосано изръмжа АЛФ. — Нещо, в което се пече хляб. Във фурната се пекат котки. Вие наистина ли искате да ме оставите тук сам със стария тостер? Той изобщо не отговаря, като му приказвам! Ще бъде един дълъг самотен уикенд за стария АЛФ. Но не се чувствайте виновни.

— Няма — твърдо каза Уили. — Вече е решено. Ние заминаваме, ти оставаш.

— Щом не се чувствате виновни, значи не сте ме слушали — мрачно изръмжа АЛФ и обидено се оттегли в стаята си.

Така дойде денят на заминаването, а с това и първият шок за Уили и семейството му. Самолетът се оказа стара товарна машина за добитък, в която нямаше седалки освен на мястото на пилота. Танерови и Ракел Ачмонек трябваше да се настанят на пода между багажа и само една завеса ги делеше от товара свине. Вонеше невъобразимо. Върхът на всичко беше превъзходното настроение на Тревор, който допълнително изнервяше пътниците с фалшивото си пеене, прекъснато само веднъж от следното съобщение:

— Говори капитан Ачмонек. Вляво виждате Тюджангското сметище за отровни отпадъци. Ще мина ниско, за да можете да го видите по-добре.

— Чудесно го виждаме и оттук — извика Уили. Той угрижено се вглеждаше в пребледнялото лице на Лин, на която вече й беше станало лошо.

В крайна сметка на всички им призля и добре, че самолетът се приземи, та отидоха в хотела. А там най-сетне ги очакваше приятна изненада — хотелът беше изключително комфортен.

Но още не бяха успели да си разопаковат багажа, когато в стаята им влетя един изключително ловък рекламен агент на „Ранчо Истейт“, на име Бил Ломън. Докато им пожелаваше приятно прекарване, той натисна някакво копче на стената и от ниша в нея изскочи прожекционен апарат. На отсрещната стена се заниза филм, представляващ внушителна реклама на какви ли не вили.

Уили решително изключи апарата и изблъска Ломън от стаята. След това той се обърна към все още бледото си семейство и се опита да го ободри.

— Всичко това не може да попречи на приятното ни прекарване, нали? Уикендът си е уикенд.

Той отвори вратата на спалнята, където бяха оставили куфарите си… и застана срещу АЛФ.

— Буенос диас! — поздрави мелмаковецът.

Пред себе си той виждаше изненадани лица, но не можеше да прецени как точно се посреща появяването му. Особено при Кейт и Уили беше доста неясно. Затова АЛФ премина в настъпление.

— Искам да знам, радвате ли се да ме видите, или не?

Резултатът не беше категоричен. Брайън и Лин отговориха утвърдително, чувствата на Уили бяха смесени, но Кейт — след като чу, че АЛФ е бил в нейния куфар и всичките й дрехи са останали вкъщи — категорично заяви, че съвсем не е приятно изненадана.

На всичкото отгоре на всеки три минути се появяваше Тревор, за да ги изнервя с бръщолевенето си. И всеки път АЛФ трябваше да се крие в банята.

А още на следващата сутрин, и то в ранни зори, Танерови трябваше да понесат следващия удар. АЛФ беше изчезнал. Пристигна след повече от час с въдица на рамо и четири риби.

Уили, който не беше мигнал цяла нощ, тъй като леглото му бе до стаята на Ачмонекови, а те нито за миг не спряха да хъркат, та да може и той да заспи, се нахвърли върху АЛФ.

— Можеш ли да ми кажеш къде беше?!

АЛФ посочи рибите и изненадан от липсата на наблюдателност у Уили, попита:

— На какво ти приличат? На зайци ли?

— Но можеха да те видят — упрекна го кротко Лин.

— Няма проблеми! Преди изгрев-слънце риболовният ми район е пуст. Исках да ви изненадам и за закуска да ви поднеса по една морска котка в леглото.

АЛФ тръгна към банята, но на вратата се обърна и намигна на Уили:

— Ще ги изкормя набързо тия зайци.

За Уили не би имало по-голямо удоволствие от това, веднага да поеме обратно към къщи. Кейт споделяше чувствата му, особено след като й се наложи да вземе ма заем от госпожа Ачмонек рокля за голямата вечерна забава, която щеше да се проведе в ресторанта с рекламна цел. Кейт хленчеше, че в тази рокля прилича на бастун в брашнян чувал и това съвсем не беше далеч от истината. Но нямаше какво да се прави, налагаше се да се появи пред останалите гости в този старомоден парцал. Със захаросана усмивка тя прие комплиментите на тези непоносими Ачмонекови за това как изглежда, въпреки че й идеше да ги удуши.

Минутите преди началото на същинската забава господин и госпожа Ачмонек посветиха на спора дали е добре за Тревор да се тъпче с такива количества треска, след като е алергичен към нея, или не.

Няма що, чудесна вечер. На Уили и Кейт така им се искаше да са си у дома. И това щеше да стане — много по-скоро, отколкото предполагаха.

А в това време горе в стаята АЛФ вече бе получил говорещия си тостер и страхотно се забавляваше. Той печеше филийки като побъркан. Край него вече имаше около стотина, но АЛФ не можеше да се наслуша на монотонния глас на компютъра. Всеки път, когато пъхнеше филийката, гласът казваше: „Филийка долу“, а когато препечената филийка изскачаше, се чуваше: „Филийка готова“.

Когато за пореден път материалът свърши и кухнята повече не можеше да изпълнява телефонните му поръчки, АЛФ замислено погледна играчката си и каза:

— Добре, да видим как реагираш на риба.

Само няколко минути по-късно Уили видя възбудения АЛФ да профучава край ресторанта и секунди след това да се връща с пожарогасител. На Уили му се изправи косата. Той скочи и хукна навън.

А час по-късно товарният самолет, пилотиран от Тревор, беше във въздуха на път за вкъщи. АЛФ бе скрит зад завесата, този път сред товар от хилещи се насреща му хиени. АЛФ беше бесен.

А отпред Тревор тъкмо казваше:

— Казвам ти, Танер, досега си мислех, че само рок-звездите ги изхвърлят от хотелите.

— Да — излъга Уили. — Не знам какво е предизвикало късото съединение в тостера, но ще открия.

— За всеки случай чак в ресторанта миришеше на изгоряла риба — отбеляза Тревор.

Малко след това, докато Уили все още с ужас си припомняше как извади от тостера овъглените риби и спаси хотела от пълно опожаряване, се зададе нова катастрофа. Изконсумираната от Тревор треска започна да си отмъщава. Ачмонек започна да бълнува и да иска някакви координати от някакъв си лейтенант Макинтош, тъй като се намирали над вражеска територия. После, тъкмо беше включил автопилота, окончателно припадна.

В това време г-жа Ачмонек се намираше в тоалетната, а останалите пътници изпаднаха в паника, тъй като никой не знаеше как се приземява такава машина. АЛФ, който бе подал глава иззад завесата, за да се оплаче, че тези безсрамни животни непрекъснато му се присмиват, видя Уили, надвесен над безчувствения Тревор, и веднага схвана ситуацията. Той решително се запъти към пилотското място, а Кейт, запазвайки самообладание, затисна вратата на тоалетната. Г-жа Ачмонек, като не можеше да излезе, започна да вика за помощ.

Уили силно се съмняваше, че АЛФ може да кара самолет, след като не можеше да се оправи с най-обикновен тостер. Но нали все пак бе карал космически кораб. Е, наистина, беше се разбил в гаража му.

— Какъв е тоя лост? — попита АЛФ и го дръпна.

„Рррр“, каза машината и полегна странично. АЛФ бе изключил автопилота.

Уили успя да се изправи и бързо го включи отново. Самолетът стабилизира положението си и сега летеше право към един планински връх на тяхната височина.

Уили изкрещя на АЛФ.

— Направи нещо! Направи нещо, за бога!

След това той затвори очи. Почувствува как машината рязко се издига нагоре и чу до себе си бодрия, глас на АЛФ.

— Добре стана. Нагоре и беж!

Четвърт час по-късно силен вихър помете наземния персонал на летището в Лос Анжелос. Без да предупреди, някакъв самолет рязко се спусна от облаците, подскочи няколко пъти по пистата за кацане, след това се втурна напряко на терена и най-сетне спря със свистящи гуми.

В командната кула с въздишка изтриха потта от челата си.