Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (15)

15.

АЛФ отново се бе отдал на любимото си занимание да седи на дивана и да се тъпче с каквото намери. Този път беше кутия шоколадови бонбони, които откри в шкафчето на Уили. И тъй като наближаваше денят на влюбените „Св. Валентин“, АЛФ наред с яденето пишеше любовни картички. Той пишеше на всички известни и по-малко известни личности, чиито адреси безразборно бе вадил от списания и телефонни указатели.

Но той имаше и друга причина да празнува: Дороти, майката на Кейт, окончателно се местеше. Беше си наела апартамент близо до тях. Цял ден Уили и Кейт с голямо усърдие изнасяха мебелите на Дороти.

— Тежи, а? — попита АЛФ, уж че го интересува, когато двамата за пореден път минаха край него, мъкнейки огромен сандък.

— Не повече от другите, които пренесохме под невъзмутимия ти поглед — задъхано каза Уили.

АЛФ се направи, че не разбира, и най-невинно попита:

— Значи нямаш време да оближеш марките ми?

— Това толкова ли те затруднява? — язвително попита на свой ред Уили.

— Съвсем не. Но имам такъв хубав шоколадов вкус в устата, не искам да го изгубя.

Уили погледна по-отблизо. Празната кутия от бонбони му се видя много позната. Вбесен, той кресна на АЛФ:

— Егоистично ненаситно животно! Къде са бонбоните, които исках да подаря на Кейт за празника на влюбените?

— О, скъпи, толкова си мил — зарадва се Кейт.

Но Уили изглеждаше всичко друго, само не и мил. Той злобно гледаше към АЛФ.

„Егоистичното животно“ го увери, че съжалява, и отново ревностно се зае да пише картички. За него въпросът беше приключен.

Но не и за Уили. С войнствен тон той изнесе на АЛФ лекция за правото на всеки човек на лична собственост.

Но АЛФ невъзмутимо го прекъсна:

— Добре, Уили! Вече съжалявам. Но нищо не може да се направи.

Тогава се намеси Кейт и попречи на Уили да отупа козината на безсрамния мелмаковец. Все пак изнасянето на майка й беше по-важно от безсмислените дискусии с АЛФ.

— Във всеки случай е желателно да престане да изпраща тая шунка на кого ли не — мърмореше Уили. Имаше предвид намерението на АЛФ наред с картичките за деня на влюбените да изпрати и шунка. В момента той подготвяше списъка с адресите за шунката. В него наред с Клинт Истууд, Франк Синатра, Сами Дейвис младши, Джоан Колинс и много други звезди и звездички се мъдреше и някой си мистър Рейгън.

— Скариди всеки кретен може да праща — отговори сухо АЛФ. Как не можеше да разбере този Уили, че с него наглава не се излиза.

Престрелката между двамата бе прекъсната от появата на Дороти. Като видя АЛФ, тя моментално заяви:

— Днес изобщо не съм в настроение да се занимавам с теб. — И обръщайки се към Кейт, добави: — Бояджиите още не са готови с апартамента ми. Ще трябва и тази нощ да спя у вас.

— Само това липсваше! — каза възмутено АЛФ.

— Изпрати това нещо в стаята му — нареди Дороти на Кейт, след което АЛФ демонстративно я зачеркна от списъка с шунката.

Но все пак се наложи да изчезне в кухнята, тъй като Дороти водеше със себе си гост. Това бе новият й съсед Уизър Дивър, който бе предложил да й помогне при пренасянето. След като се запознаха, той грабна един огромен сандък и се сбогува с думите:

— Ще се видим на сватбата.

Кейт и Уили се спогледаха изумено, после Кейт каза:

— О, наистина е много мил. Къде се запознахте?

— Под умивалника — обясни Дороти. — Поправяше автомата ми за отпадъци. Оттогава не работи.

Танерови поканиха Уизър на вечеря и той пристигна с букет цветя за Дороти. Наистина беше мил. Но както забелязаха Кейт и Уили, Дороти не се държеше особено нежно с него. Сметна цветята за нахалство, а когато Уизър видя сред багажа й кларинет и започна да говори въодушевено, Дороти ядосано му забрани да пипа инструмента. В края на краищата той бе на покойния й съпруг.

И чак тогава Уили загря.

— „Уизър Дивър и Уизтоунс“ — извика той, явно развълнуван. — Ами да, свирехте в клуба на „Джунипър Стрийт“. Боже мой, сред нас е един от най-големите кларинетисти в тази страна!

Очите на Уили заблестяха от възторг.

— Уизър, какво ли не бих дал, за да ви чуя отново.

— Лесна работа — усмихна се Уизър. — Следващия път ще взема със себе си и кларинета — а също и Дороти, ако има време. Ще направим истински джемсешън.

— Нямам време — бързо каза Дороти.

Уили и Кейт се спогледаха многозначително. Изглежда, само Уизър не забелязваше колко зле се държеше с него Дороти.

На следващия ден Уили се зае да поправя тостера, който изведнъж бе отказал да работи. Причината се изясни чак когато откри парченца от краставица между решетките.

— Ти? — заплашително попита Уили.

— Не, не съм гладен — поблагодари АЛФ.

— Питам те, ти ли беше? — простена Уили.

— Да — каза АЛФ, гледайки го невинно.

В този момент влезе Кейт, почти затрупана от пакети. Връщаха шунката на АЛФ, тъй като не беше платил пощенската такса.

АЛФ втренчено гледаше колетите.

— Колко струва в тая проклета страна да изпратиш няколко парчета шунка?!

— Във всеки случай повече, отколкото си платил — иронично каза Кейт.

— На Мелмак за колетите с риба и шунка не се плаща такса — разгорещи се АЛФ. В този момент влезе Дороти.

Тя поздрави присъстващите, но просто подмина АЛФ.

Кейт използва случая и внимателно я подпита защо се бе държала така грубо с Уизър предната вечер.

Дороти троснато й отговори, че Уизър бил мил човек, но тя нямала желание да се обвързва. А и това си било нейна работа.

АЛФ, естествено, бе на друго мнение.

— Значи ти си вярна на някакъв си труп — каза той направо.

— АЛФ! — ужасена извика Кейт. — Как може да си толкова нетактичен?

Но АЛФ ни най-малко не се смути.

— Обаче е така. И не съм единственият, който си го мисли.

— Какво искаш да кажеш? — попита остро Дороти.

— Говорих със Спарки.

Дороти го гледаше втренчено.

— Говорил си с покойния ми съпруг? Лъжеш!

— Май съм забравил да спомена, че мога да влизам в контакт с покойници — скромно отбеляза АЛФ. — На Мелмак всички го можехме. Когато програмата на телевизията беше кофти, сядахме в кръг и си бъбрехме с умрелите.

— Не си говорил със Спарки! — настръхна Дороти. Тя беше потресена.

Следващите думи на АЛФ я накараха да пребледнее. Той знаеше кое бе любимото ядене на Спарки — топла франзела в сос от печено.

Кейт енергично отрече да е говорила някога за това. Но върхът бе, когато АЛФ заяви:

— Спарки ми разказа, че наричал Дороти Додо. Освен това ми каза да ти предам, че смята погребението си за много безвкусно.

— Това вече съвсем не е смешно, АЛФ! — заплаши го Кейт. Но за нейна изненада Дороти се обърна към АЛФ и го помоли да й помогне да поговори със Спарки още тази вечер.

АЛФ измърмори, че не можел да гарантира, понеже въздухът на земята бил доста лош — но вече бе отишъл твърде далеч и връщане назад не можеше да има. Сеансът бе насрочен за вечерта — освен ако телевизионната програма, противно на очакванията, не се окажеше интересна.

Цял следобед АЛФ подготвяше хола за сеанса. Един обърнат празен аквариум щеше да играе ролята на магическо кълбо и да му помогне да изпадне в транс. Златната рибка АЛФ бе преместил в тоалетната, като на вратата бе закачил бележка с молба да не пускат водата. Той самият си бе увил около главата кърпа за ръце вместо тюрбан, а на ушите му се полюляваха огромни обици. Освен това бе облякъл някаква сребриста блуза на Кейт.

Дойде вечерта и Уили, Дороти, Лин и Кейт се събраха в хола, шегувайки се с външността на АЛФ. Той покани всички около масата.

— Къде е Брайън? — попита Кейт.

В този момент чуха как някой пусна водата в тоалетната.

— Жертвата не е чак толкова голяма за контакт с отвъдното — не допусна дискусии АЛФ.

Изведнъж вятърът раздвижи кепенците на прозорците и те тихо изскърцаха. Уили угаси лампите. В средата на масата трепкаше свещ и хвърляше причудливи сенки върху лицата на присъстващите.

АЛФ бе готов за контакта с отвъдното. Той даде последни нареждания.

— Единственият, който задава въпроси, съм аз — ясно ли е?

— Защо само ти? — искаше да знае Уили, но АЛФ го сгълча и той млъкна.

— Така. Сега се хванете за ръце — продължи АЛФ, — а аз ще изпадна в транс.

След като се хванаха за ръце и затвориха спиритичния кръг, участниците в сеанса трябваше да затворят и очи. АЛФ изпадна в транс.

След известно време те чуха странни шумове, които дяволски приличаха на оригване. А малко след това чуха АЛФ с глух глас да вика Спарки.

Изведнъж друг глас, който идваше сякаш от много далеч, попита:

— Гордън, ти ли си?

Дороти възбудено стисна ръцете на седящите до нея.

— Не мога да повярвам — прошепна тя. — Гласът на Спарки.

— Спарки — каза АЛФ, — седя до твоята вдовица.

— Моята малка Додо — чу се отново гласът.

Дороти не издържа.

— Спарки! Спарки, ти ли си наистина? — извика тя.

— Тишина! — заповяда АЛФ. — Давам думата на умрелия. Спарки, говори на твоята Дороти. Дай ни знак.

Ужасяващ шум раздра тишината — сякаш топката бе улучила всичките девет кегли на кегелбана.

— Без една — измърмори АЛФ, но, слава богу, никой от присъстващите не го разбра.

Само Дороти извика възбудено:

— Това е Спарки! Винаги пропускаше най-дясната кегла.

— Мамо, да не правим прибързани заключения — помоли я Кейт. Тя усещаше ледени тръпки по гърба си.

Но в този момент Спарки отново се обади.

— Додо, ако срещнеш мъж, който ти харесва, не се колебай.

— О, Спарки — трогната прошепна Дороти. — Не зная какво да ти кажа…

Но изведнъж гласът на Спарки стана неясен и премина в шум, който страшно напомняше пренавиваща се магнетофонна лента.

— Какво означава това? — объркано попита Дороти.

— Означава, че сеансът свърши — отсече АЛФ. — Можете да запалите лампите. И без въпроси. Още съм в транс.

Но Уили бе станал подозрителен. Докато Кейт палеше лампите, той заплаши АЛФ.

— Скоро ще си не в транс, а в кома, ако подозренията ми се окажат верни.

Уили повдигна покривката на масата и под нея откри новия си касетофон.

На АЛФ му стана горещо под тюрбана.

— Стой, ще ти обясня — опита се той да изпревари гнева на Уили.

— Ще можеш ли?! Ти си измамник! И лицемер! — крещеше Уили, насочвайки се към АЛФ. Но Кейт го спря. Тя отчаяно сочеше нещо тъмно на масата, по-точно „във“ нея. За да скрие фенера, който трябваше да създаде подходяща за появата на Спарки атмосфера, АЛФ бе изрязал доста голяма дупка в новата кухненска маса. Кейт сметна, че е уместно Лин и Брайън да излязат от хола, и обяви, че ей сега под клетва ще изтръгне истината от „някой“.

А Дороти, която демонстративно сочеше шнура на транспарантите, гневно изрече:

— Така, уродлив дребосък — виждаш ли този шнур? Той е истински, за разлика от скапаните ти магии. Но преди да ти го усуча около гръкляна, искам да знам откъде са ти известни подробностите от живота ми.

— Обещай, че няма да ме биеш — искаше да се подсигури АЛФ. И когато Дороти кимна, той обясни.

— Прерових нещата ти и намерих писмата. Мислех, че сеансът ще помогне на отношенията ти с Уизър.

— Стига с тоя Уизър! — изкрещя ядосано Дороти. — Не мога вече да го слушам това име! И не желая никой да се бърка в живота ми. Ясно?! А ако някой от вас има време, може да ме закара до вкъщи.

И тя изхвърча от стаята. Но като минаваше покрай АЛФ, му се закани.

— Здравата си закъсал, уважаеми!

— За толкова пари можеше да купиш по-добър касетофон — сопна се АЛФ на Уили и го погледна неодобрително. — А не да се скапва от първия път!

— Купих го с намаление — процеди Уили и ядосан напусна стаята.

А Дороти се прибра в апартамента си и се зае да разопакова сандъци и кашони. И точно тогава на вратата се позвъни. Тя отвори и видя разносвач с огромна кутия в ръце. Озадачена, защото не бе поръчвала нищо, Дороти подписа разписката и когато се върна в стаята, вдигна капака на кутията. Пред нея стоеше АЛФ и си масажираше гърба.

— Какво неприятно пътуване — мърмореше той. — Сега поне знам колко зле се чувства шунката, която изпращам.

— Изчезвай! — беше всичко, което каза Дороти.

Без да обръща внимание на казаното, АЛФ излезе от кутията.

— Дороти, признавам, че сеансът беше долен номер, но го направих, за да ти помогна.

— Благодаря — троснато отговори Дороти. — Имаш късмет, че още не съм разопаковала ножовете. Но трябва да са някъде тук. — И тя припряно започна да рови из чантите.

— Ей, по-кротко — спря я АЛФ, защото Дороти наистина изглеждаше решена, намери ли ножовете, да ги използва. — Знам какво си изпитвала към Спарки и как си се чувствала след смъртта му. Знам колко е тежко да загубиш някого, когото обичаш. В края на краищата аз изгубих цял един свят. Но все някой ден човек трябва да обърне нова страница. Животът продължава.

Думите на АЛФ впечатлиха Дороти, но тя не искаше да го признае и продължи злобно да го стрелка с очи.

— Сбъркал си адреса, скъпи. Не на мен тия!

Но АЛФ я бе прозрял, затова каза:

— Май улучих болното ти място. Полагаш големи усилия, за да скриеш колко си уязвима.

Но Дороти не се предаваше. Тя посъветва АЛФ светкавично да изчезне. Клатейки глава, той се върна в кутията си, а тя сложи капака и се запъти към вратата, защото отново се звънеше.

Беше Уизър с малко пакетче в ръка.

— Не се стряскай, не е нищо романтично. Просто беше забравила ножовете си в колата.

АЛФ няколко пъти шумно преглътна в кутията си. Но след това с изненада чу как Дороти покани Уизър, който тъкмо си тръгваше, да влезе.

Уизър беше не по-малко изненадан.

— С какво мога да ти бъда полезен? — попита той и като посочи кутията с АЛФ, продължи: — Трябва ли да занеса това някъде?

Дороти поклати глава.

— Няма какво да ми помагаш. Просто ми се прииска да влезеш за минутка. А в кутията има само една стара кожа.

АЛФ тихо изръмжа.

— Една крастава стара кожа — допълни Дороти. — Може би ще си направя шапка от нея. Или ръкавици.

АЛФ го втресе. Старият таласъм беше напълно способен на такова нещо.

Уизър не знаеше какво да мисли за всичко това. Той притеснено гледаше часовника.

— Минутката мина.

— Съжалявам, че бях толкова нелюбезна с теб, Уизър — каза неочаквано Дороти. — Харесваш ми, това исках да ти кажа.

Тя измъкна отнякъде кларинета и му го подаде.

— Вземи го. На мен не ми трябва.

АЛФ започна да се поти в кутията си. Не му стана по-леко и след като чу, че Дороти и Уизър възнамеряват да отидат на ресторант. И действително малко след това той ги чу да напускат жилището. Но после някой се върна и той чу Дороти да казва, очевидно на него:

— Лека нощ и благодаря за подкрепата.

Скоро след това Дороти се обади на Кейт. Уили седеше във фотьойла и четеше вестник. Като видя как се радва жена му, той полюбопитства какво се е случило. Кейт се усмихна.

— Мама е излязла с Уизър. На боулинг са.

— Страхотно! — изненада се Уили. — И кое е предизвикало промяната в настроението й?

— Каза ми: АЛФ!

— АЛФ? — повтори Уили. — Сега ми хрумва, че не съм го виждал цяла вечер.

— Сигурно е в гаража и се опитва да влезе в контакт със златната рибка на Брайън — предположи Кейт. — Мама ми каза да му благодарим от нейно име.

В този момент на вратата се позвъни. Навън стоеше разносвач и крепеше голяма, очевидно не много лека кутия.

— Моля, подпишете, че сте я получили — изпъшка той и пусна кутията на стъпалата.

Изненаданите Танерови чуха странен шум, сякаш на някоя котка са й настъпили опашката…