Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (19)

19.

Гаражните разпродажби са много популярни в Америка. Хората събират всичко, от което искат да се отърват, и го разпродават в гаража си.

Ето че и Танерови решиха да организират такава разпродажба, но Уили се държеше като малко момченце, на което му взимат играчките. Непрекъснато се караше с Кейт, като спорът беше най-вече за корабчето в бутилка, представляващо „Ниня“, един от корабите във флотата на Христофор Колумб.

По това време при тях цъфна АЛФ, който сега се занимаваше със счетоводна дейност. Той бе прегледал някакви стари сметки и се бе натъкнал на задължение за плащане на стойност единадесет хиляди долара, чийто падеж беше тази седмица. Ставаше въпрос за така нареченото „балоново плащане“.

АЛФ бе направо ужасѐн, защото, както всеки знаеше, само за шестдесет и девет цента можеше да се купи цял пакет балони. Наложи се Кейт да му обяснява, че в случая става дума за особен вид ипотека върху къщата, която тя и Уили са направили преди седем години.

АЛФ се отдалечи, угрижено клатейки глава. Той виждаше директно връзка между разпродажбата и тези единадесет хиляди долара. Очевидно това бе отчаян опит да се спаси покрива над главите на семейството. АЛФ се тревожеше, защото такова огромно финансово затруднение заплашваше рязко да бъде влошено снабдяването с хранителни продукти, а с това и неговото благоденствие. Нещо трябваше да се предприеме. Но какво?

Спасителната идея му хрумна, когато на гости им дойде майката на Кейт, Дороти. Оказа се, че една от нейните страсти бяха конните надбягвания по телевизията.

И така, тя седеше пред телевизора и със затаен дъх следеше развоя на състезанието. А когато то бе спечелено от кон на име „Глухарче“, тя изведнъж възбудено закрещя:

— Спечелих триста долара!

Това събуди любопитството на АЛФ.

Кейт обаче смяташе за неуместно майка й да залага на коне и изобщо не можеше да си я представи на хиподрума.

АЛФ направо щеше да умре от смях. Той много добре си я представяше като състезателен кон, както гръмко заяви.

Смехът заседна на гърлото му едва когато Дороти започна да се пита колко ли време ще й трябва, за да го оскубе косъм по косъм. След което тя обясни на Кейт, че никога не ходела на конни състезания, а залагала посредством букмейкър на име Ник Рибата.

Букмейкърите от типа на този Ник бяха твърде съмнителни елементи, които отгоре на това използваха изключително груби методи, когато някой не можеше или не искаше да си плати дълговете към тях.

Но за тази страна на бизнеса АЛФ не знаеше нищо.

Веднъж, когато бяха насаме с Дороти, той се опита да я убеди да заложи от негово име петдесет долара при Ник Рибата — който всъщност се казваше Ник Минц. Но Дороти категорично отказа да му съдейства.

АЛФ бе разочарован. Той ядосано потропваше с пръсти по масата и мърмореше:

— Пак ще трябва да разчитам само на собствената си решимост.

Вечерта, когато Уили и Кейт излязоха от банята, те завариха АЛФ на телефона в спалнята им. Тъкмо се канеше да набере някакъв номер, но като ги видя, спря.

— Не можете ли да чукате! — скастри ги той сърдито.

Наложи се Кейт да му припомни, че се намира в тяхната стая.

— Известно ми е — невъзмутимо кимна АЛФ. — Но трябва да проведа един частен разговор. Изненада, тъй да се каже. За ваше добро е. Затова трябва да изчезнете за две минути оттук.

Кейт най-напред дълбоко пое въздух, възмутена от такова безочие, а после недвусмислено заяви какво мисли по въпроса: предпочиташе да се откаже от неговите така наречени изненади. И бездруго в подобни случаи или ставаше пожар, или семейството се оказваше на ръба на финансовата катастрофа.

АЛФ смени тактиката и го удари на молба. Говореше за доверие — онова нещо, което сплотявало семейството. Той не спря да изрежда, докато Кейт и Уили не решиха все пак да излязат за две минути от спалнята.

— Затворете вратата! — важно извика АЛФ след тях. След това той набра телефонния номер на Ник Рибата, който беше изровил от чантата на Дороти, и се представи за неин приятел на име Биг Ред. Така тази вечер АЛФ се включи в залаганията със сумата от петдесет долара.

На следващия ден, страшно възбуден, той видя по телевизията как „Лошата Нина“ спечели състезанието с една педя преднина. АЛФ триумфираше. Той се обади на Рибата, за да заложи току-що спечелените триста долара.

Вечерта, също с малка преднина, надбягването спечели „Убиецът на котки“ и АЛФ направо откачи. Сега той беше твърдо убеден, че има златни ръце.

Малко след това Рибата прие по телефона новия залог на клиента си АЛФ, заедно с най-сърдечни поздрави за жена си.

Докато на следващия ден Уили за пореден път криеше корабчето и хокейния си стик, за да ги спаси от разпродажбата, АЛФ трескаво следеше следващото надбягване, в което бе заложил почти цялото си състояние. Когато видя Уили да минава през хола, той го спря.

— Ей, седни тук и гледай. Внимавай за номер девет.

Уили, който нямаше време да се занимава с конни състезания, хвърли един поглед към екрана и попита:

— Имаш предвид оня, дето току-що падна?

— Ох — каза АЛФ, — точно него.

— Няма да стане повече — каза с тон на познавач Уили, чудейки се защо АЛФ толкова се вълнува.

— Ще стане, ще стане! — крещеше АЛФ. — Може да е само малко пиян.

— Поне жокеят е добре — констатира безстрастно Уили.

— Че кой го е грижа! — ядосваше се АЛФ. — Стани най-сетне, кранта такава!

Уили излезе, клатейки глава.

Но номер девет повече не стана. Спечели „Маминото синче“ с преднина от три дължини. АЛФ се замъкна на телефона и се обади на Рибата.

— Ей, Ник — припряно каза АЛФ. — Забрави това надбягване! Заложи две хиляди на… Защо да не мога повече да залагам… Какво?… Шест хиляди?… Не, не. Не е необходимо да идваш лично. Ще ти пратя чек по пощата. Ало! Ало!

Ник беше затворил. Последното, което бе казал, звучеше горе-долу така: „Ще дойда в пет, приготви мангизите.“

Ако Кейт не беше толкова погълната от подготовката за разпродажбата, сигурно щеше да забележи, че АЛФ бе необичайно замислен. И щеше доста да се разтревожи от странното му изказване, когато я видя да влиза в хола.

— Кейт, да си представим теоретично следната ситуация: някой залага при професионален букмейкър и хлътва с шест хиляди долара, които не може да плати. Какво може да му се случи на този някой — теоретично?

— Теоретично могат да му строшат краката — отговори Кейт. Тя бе гледала нещо подобно по телевизията. — Защо питаш?

— Просто така.

Свивайки рамене, Кейт отиде в кухнята и не видя каква болезнена гримаса направи АЛФ и как после се сви в себе си.

По-късно Лин и Брайън го завариха в гаража, където бе домъкнал всевъзможни неща, включително любимата си играчка — дървена лопатка с топка и ластик.

— Смяташ ли, че ще ми дадат шест хиляди долара за това? — попита той Лин с надежда в гласа.

Отговорът беше унищожителен.

— Най-много четвърт долар.

— Е, все пак е нещо — промърмори измъчено АЛФ и продължи да вади съкровищата си.

Лин изненадано го попита:

— АЛФ, защо искаш да продадеш любимите си неща?

— Искам да помогна на семейството да излезе от финансовото затруднение.

— Но ние нямаме такова — учуди се още повече Лин.

— Вече имате — неясно промърмори АЛФ.

 

 

— Кейт, все още не сме продали нищо — с недоумение отбеляза малко по-късно Дороти, когато разпродажбата беше вече в пълен ход. Уили, който се присъедини към тях, също беше изненадан. Постепенно загадката започна да се изяснява, когато една жена се обърна към Кейт и заяви, че хиляда долара за стара настолна лампа е просто смешно. Същото смяташе и друг клиент, след като се бе оказало, че цената на една изкорубена кана за кафе бе две хиляди и петстотин долара.

След като огледа стоките, Дороти откри, че цената на ножовете за пържоли бе три хиляди и петстотин долара, а тази на отвертката — осемстотин долара.

Кейт и Уили не се и съмняваха, че АЛФ им е погодил този номер, макар и да не разбираха защо. Те тръгнаха да го търсят и най-накрая го намериха под кухненската маса. Уили искаше да знае какво прави там.

— Треперя — отговори малодушно АЛФ.

Това беше очевидно. Той целият се тресеше.

— Излизай оттам — заповяда му Кейт. — Знаем какво си направил.

Тя имаше предвид етикетите с цените.

АЛФ подаде глава изпод масата и се заоправдава.

— Само се опитах да спечеля малко пари.

Той говореше за историята с Ник Рибата.

— Как можа да ти хрумне такава идиотщина — караше му се Кейт заради подменените етикети.

— Покрай майка ти — обясни АЛФ. — Букмейкърът е неин.

— Букмейкърът? Какъв букмейкър? — учуди се Уили. Тук очевидно ставаше дума за друго.

В този момент на външната врата се позвъни. Беше пет часът.

— Букмейкърът — жално се обади АЛФ изпод масата.

Кейт все още не разбираше какво става и се чудеше какво общо има някакъв си букмейкър с нейната разпродажба.

А Уили заповяда на АЛФ.

— Да стоиш тук! После ще си поговорим. Сега трябва да отворя вратата.

Но АЛФ се вкопчи в краката му и започна да го моли да не отваря, ако са му мили краката. Имаше предвид своите собствени.

Уили се отскубна и заедно с Кейт напусна кухнята.

— Животът ми не струва вече и пукната пара — прозвуча глухо изпод кухненската маса.

В хола Уили и Кейт се видяха изправени срещу едно конте на около четиридесет години, което изключително любезно се представи като Ник Минц и междувременно няколко пъти силно кихна в носната си кърпа. Горкият, явно здравата се бе простудил. Кейт му предложи лимонов сок с мед.

— Благодаря, но не понасям лимони — изсумтя Рибата. — Къде са ми мангизите?

Уили не разбра.

Рибата бе свикнал с подобна загуба на памет у клиентите си и любезно каза, че АЛФ просто трябвало да му връчи шестте хиляди. Чак тогава щял да се прибере вкъщи и да си лекува хремата.

— Шест хиляди?! — извика Кейт. — Боже господи!

Уили внимателно се опита да изясни нещата.

— Искате да кажете, че съм заложил при вас и сега ви дължа шест хиляди долара?

Рибата радостно кимна.

— Ето, че се разбрахме.

— Но аз нямам толкова пари — каза искрено Уили.

Рибата огорчено поклати глава. Той взе от масата една ваза и каза:

— Сигурен съм, че ще намериш.

Вазата падна от ръцете му и се пръсна на пода.

— Колко съм несръчен! — каза тъжно Рибата и се сбогува.

Уили и Кейт се спогледаха изумени.

В кухнята те завариха АЛФ да говори в диктофона:

— Аз, Гордън Шамуей, в пълно съзнание и добро физическо състояние…

— Много се съмнявам в това! — прекъсна го ядосано Уили. Но преди да успее да излее яростта си, влезе Дороти и оповести:

— Така, оправих етикетите с цените. Не разбирам само кой ги е сменил?

— О, ние имаме основателни подозрения — каза Кейт и посочи нещастния АЛФ.

— Заложил е при твоя букмейкър и е изгубил шест хиляди долара — осведоми я Уили. — И сега са по петите му.

— Е, това е добре — каза Дороти без капка съчувствие.

— Ти си виновна за всичко — изхленчи АЛФ. — Ти ме запали по конните надбягвания, въпреки че си знаела колко лесно мога да загазя. Всички в тази къща трябва да ме пазят от самия мен.

Кейт вдигна ръце към небето, но АЛФ невъзмутимо продължи:

— Направих го с благородната цел да ви спася от приюта за бедни!

— Подходяща цел за безнадеждното състояние, до което ни докара — саркастично призна Уили.

— Така значи! — ядоса се на свой ред АЛФ. — А как щеше да си платиш ипотеката? С тоя битпазар в гаража? Впрочем как вървят ножовете за пържоли — с надежда в гласа попита АЛФ.

Уили просто не проумяваше как мелмаковецът бе успял да си въобрази подобно нещо.

— АЛФ, единадесетте хиляди долара отдавна са оставени настрана.

— А, добре!

Изведнъж лицето на АЛФ просветна.

— Значи можеш да ми дадеш шест хиляди на заем.

— Естествено — разтрепери се Уили от такова нахалство. — Шест хиляди стигат ли? Или да почакаме до следващия път, когато решиш да ни измъкваш от някоя каша? Тогава сигурно ще ти трябват повече.

— Благодаря за сарказма, Уили — отвърна АЛФ. — Някъде вън вече ме чака касапската кука с моето име, а ти смазваш изтерзаната ми душа.

В следващия миг той с писък се свря под масата, тъй като на вратата отново се звънна.

— О, боже, пак е той — нареждаше жално АЛФ. — Моля ви, хайде да избягаме през задната врата.

— Мамо, господин Минц много ли е брутален? — колебливо попита Кейт.

Дороти невъзмутимо кимна.

— Да, това да. Но иначе е почтен.

Тя с удоволствие видя как АЛФ отново започна да се тресе под масата.

Но не беше Рибата. На вратата стоеше учтив млад мъж, който се представи като реквизитор на киностудия. Той се интересуваше от съвършения модел на космически кораб, който висеше в гаража. Когато Уили му обясни, че не се продава, мъжът му предложи да го наеме за една седмица срещу четири хиляди долара.

Уили бе изумен. Ето го шанса! Той се изпъчи и важно попита:

— Какво ще кажете за шест хиляди долара?

— Добре — съгласи се веднага другият.

Кейт дръпна Уили за ръкава.

— Уили, може би първо трябваше да вземем и нечие друго мнение?

Другото мнение пристигна от кухнята с обратна поща.

— За бога, по-бързо взимайте парите!

— Ъъ, менажерът ни — обясни Уили на смаяния реквизитор, който тъкмо вадеше чек.

— На чие име да го издам?

— Мистър Ник Минц — въздъхна Уили.

— А, Рибата! — Мъжът беше наясно.

Така АЛФ можа да изплати дълга си към Ник Рибата и да спаси краката си.

Късно вечерта той и Уили съвсем случайно се срещнаха пред гаража до кофите за боклук, където бе отишло всичко, останало от разпродажбата. И двамата трескаво ровеха в отпадъците.

— Какво търсиш, АЛФ? — попита Уили.

— Купоните за отстъпка в цената. А ти?

— Моята „Ниня“.

— Успех, Уили! — пожела му АЛФ.

— Успех, АЛФ! — отвърна Уили.

Така в дома на Танерови отново настъпи мир. Нощта тихо се спусна след вълнуващите събития от изминалия ден.