Към текста

Метаданни

Данни

Серия
АЛФ (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hallo, da bin ich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Райнер Бютнер. АЛФ — Няма проблеми!

Книга първа

Първо издание

Превод: Елена Матушева-Попова и Румяна Сокачева

Редактор: Анета Мечева

Илюстрация на корицата: Инес Фадерс-Йох

Художествено оформление: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Петя Калевска

Формат: 84×108/32.

Печатни коли: 11.50

ИК „Кибеа“ — София, 1992 г.

ISBN: 954-474-003-1

История

  1. — Добавяне

10.

И така АЛФ остана у Танерови.

След няколко дни вълненията около Ронда бяха забравени и всичко си тръгна постарому. На обяд АЛФ както винаги се оплака от малките порции и Кейт както обикновено не му обърна внимание. А преди АЛФ да продължи да я тормози, Лин несъзнателно помогна на майка си, като съобщи, че Скот Мейнард искал да подслони за два дни в гаража на Уили музикалните си инструменти.

Скот беше съученик на Лин и имаше рок група, която тя обожаваше. Бащата на Скот бе организирал за следващия ден разпродажба в своя гараж и бе заплашил синчето си, че ще продаде електрониката му за пет долара, ако не я премести някъде.

Уили се съгласи и следобед Скот и Лин пренесоха инструментите.

В суматохата никой не забеляза, че АЛФ бе странно спокоен — всъщност него просто никакъв го нямаше. Причината беше в това, че АЛФ изведнъж бе обзет от нежни чувства към Лин и се пръскаше от ревност, когато тя говореше само за Скот.

Но накрая не издържа — промъкна се на пръсти до гаража и надникна през прозореца. Вътре Скот, хубаво тъмнокосо момче, тъкмо канеше Лин на баскетболен мач в петък вечер.

— Не! — изкрещя Лин, тъй като в този момент видя перчема на АЛФ да се подава зад гърба на Скот.

— Как, не обичаш ли баскетбол?

Скот с недоумение гледаше Лин, която размахваше ръце, за да прогони АЛФ от прозореца. Горкият Скот дори не подозираше каква опасност го дебне зад гърба. АЛФ беше провъзгласил Скот за враг номер едно.

— Аз… исках да кажа, да! — твърдо каза Лин и АЛФ, треперещ от яд, се смъкна от прозореца.

Малко по-късно Кейт го завари с Брайън да лепи тапети върху мрежата против мухи. Кейт им заповяда да престанат с това безобразие и нареди на Брайън да изхвърли мрежата на боклука. И тъкмо се канеше да си тръгне, хвърляйки унищожителен поглед към АЛФ, когато мелмаковецът я спря:

— Кейт, нужен ми е съветът ти.

— Имаш го: не прави повече така с мрежите за мухи! — заплаши го с пръст Кейт.

АЛФ възмутено поклати глава.

— Не, съвет по отношение на жените.

— Жените не обичат да им лепят тапети върху мрежите против мухи.

АЛФ изръмжа. Така явно нямаше да стане.

— Добре — сгреших! Убий ме!

Кейт не се сдържа и се разсмя.

— Добре. За какво става въпрос?

Но преди да заговори по същество, АЛФ направи на Кейт един комплимент, защото смяташе, че тя обича такива неща.

— Искам съвет от тебе, защото си много красива жена.

На Кейт подобни изказвания наистина не й бяха неприятни. Тя забрави мрежата за мухи.

— Е, не знам дали е чак така, но щом казваш…

— Така е! — кимна АЛФ. — Та, внимавай сега. Да речем, че някой си пада по някоя много красива жена…

— Още ли си пишеш с… как беше…

— Не. Тази ми е много по-близка. Ако трябва да съм откровен, живее в тази къща.

— О! — Сега Кейт мислеше, че разбира. — И искаш да знаеш как да я спечелиш?

— Най-после да си дойдем на думата — заяви доволно АЛФ. — Кажи например какво чак толкова направи Уили, та успя да те свали.

Кейт се замисли.

— Ами един ден си говорехме за ядене…

— Добро начало! — прекъсна я АЛФ. — И после какво стана?

— Казах му, че обичам гъбена супа и на следващия ден в колата ми имаше петстотин кутии с гъбена супа.

— Адски тъпо — беше спонтанният коментар на АЛФ. — Да беше с говеждо, разбирам — преглътна той.

— Не беше тъпо — обясни Кейт, — а романтично.

— Добре де. Но ти измисли нещо по̀ така.

Той не вярваше, че с гъбена супа ще победи рок-гения Скот Мейнард.

— Може би цветя — разсъждаваше Кейт. — Или стихотворение. Жените обичат да е нещо по-лично.

Точно така! АЛФ заклати възторжено глава.

— Ха, вече се сещам. Какво ще кажеш за това: „Господарката си имаше астронавт, бе дръзнал…“

— АЛФ! — извика ужасена Кейт и бързо напусна поета.

— … да се появи с шлем — допълни замислено той. Успехът не беше главозамайващ.

Малко по-късно Уили го завари в гаража, съсредоточен върху синтезатора на Скот. В лапите си държеше всевъзможни инструменти.

— Бяхме се разбрали да ме питаш, преди да пипаш инструментите ми — скара му се Уили.

АЛФ изръмжа:

— Извинявай. Може ли?

— Може, но за какво са ти?

АЛФ сбърчи чело, доколкото това беше възможно.

— Искам да поправя синтезатора на Скот. Изглежда, се е скапал при пренасянето.

— А може би просто трябва да го включиш в контакта — засмя се Уили. — Какво си намислил?

АЛФ му подаде лист хартия.

— Написах стихотворение, сега ще композирам музика към него.

— „Погледни ме и кажи какво виждаш — четеше Уили. — Друго хубаво лице.“

Той призна, че го намира доста забавно. Само припевът „I can get no satisfaction…“[1] му се струваше някак познат. Ако не се лъжеше, „Ролинг Стоунс“ бяха писали подобно нещо.

— Забрави го — каза АЛФ, — това е стар вариант. А сега трябва да творя, ако позволиш.

Уили остави твореца сам в гаража.

Междувременно Скот бе дошъл да вземе Лин и след като излязоха, Уили сложи Брайън да спи. И точно тогава се обади госпожа Ачмонек, за да се оплаче от ужасния шум в гаража на Танерови. Уили й обеща да вземе мерки, но в момента той толкова се радваше — най-после бяха останали с Кейт насаме.

— АЛФ е в гаража — обясни той. — Оставих го да пише музика към някакво стихотворение, което съчинил. Изглежда, пак е влюбен. Дано отново не ни сервира някоя неприятна изненада.

— Уили — тихо каза Кейт, — мисля, че е написал тази песен за мен. Напоследък ме ухажва…

Резултатът от това признание бе, че Уили щеше да падне от дивана от смях. Това, което страшно възмути Кейт.

— Толкова смешно ли ти се вижда, че някой може да се влюби в мен?

Уили усети надигащата се буря и бързо отговори:

— Кейт, познавам още един човек, който е много влюбен в теб — и ти сега си сама с него.

Той се наведе към Кейт, за да я целуне…

— Добре, Уили, продължавай в същия дух — каза зад гърба му АЛФ: неизбежният, неописуемият АЛФ, който винаги се появяваше в най-неподходящия момент на най-неподходящото място. В това отношение наистина нямаше грешка.

Уили се изправи.

— Какво има пак, АЛФ?

— Търся Лин — огледа се АЛФ.

— Тя излезе със Скот.

— Разбирам — обади се АЛФ.

— Но има оплакване от съседите — заяде се Уили, защото още го беше яд на появата на АЛФ. Човек нямаше нито минутка покой в този дом.

— Не ме изненадва. Лин дава лош пример на другите дъщери — прекъсна го АЛФ.

— Какво стана с песента ти, АЛФ? — искаше да знае Кейт. Тя бе поласкана, че си дава толкова труд заради нея.

АЛФ отметна глава назад, та чак перчемът му щръкна, и каза:

— Не е песен, ами е видеоклип. Направих го за Лин.

След тези думи в стаята настъпи неловко мълчание.

— Разбирам — каза Кейт.

Но АЛФ не разбираше. Не можеше да си обясни защо Кейт го гледа така убийствено и защо изхвръкна от стаята.

— Твоята деликатност е направо възхитителна — констатира Уили и хукна да успокоява Кейт.

АЛФ погледна след тях и поклати глава. Това семейство понякога се държеше наистина странно. Той реши да легне на дивана и да изчака Лин.

 

 

— Мисълта, че АЛФ се захласва по дъщеря ни, не е особено приятна — мрачно каза Кейт на Уили в спалнята.

— Нима наистина се тревожиш? — попита учудено Уили.

— Да. Тревожа се. Представи си, че стане сериозно. После как ще показваш на хората снимки на внучетата ни?

Кейт потрепери. Уили я целуна.

— Не мога да си представя, че нашата Лин би харесала мъж, който е с двеста и кусур години по-възрастен от нея.

Този аргумент успокои най-сетне Кейт.

А в това време в хола Геният на злото очакваше някой си Скот. АЛФ се беше превърнал целият в слух. Ревността разкъсваше душата му. Най-сетне отвън се чуха гласове. АЛФ се промъкна и сложи ухо на вратата. Това, което чу, направо го разтрепери.

— Беше чудесна вечер — тъкмо казваше Скот и Лин на всичкото отгоре се съгласи.

— Ще излезем ли и другия петък? — нежно попита Скот.

— Не! — изрева АЛФ зад вратата.

Романтичното настроение отвън се изпари.

— Кой беше това? — попита Скот ужасен.

Лин добре бе чула кой е, но как да му обясни? Отчаяна, тя каза:

— Баща ми.

— Баща ти? — изненада се Скот. — Винаги съм го мислел за много мил човек.

— Ей, пъпчивият — извика отвътре милият човек, — върви се лекувай с лайка!

— Сигурно е преуморен — отчаяно каза Лин на стреснатия Скот, който в този момент бе подложен на още по-свирепа канонада.

— Слушай, мравояд такъв, или чупката, или пускам градинския маркуч!

— Е, аз по-добре да вървя, не искам да се измокря — реши Скот и много особено погледна Лин. „Как може да се излъже човек в някое семейство“ — помисли си той.

Лин се бе вкопчила в ръката му и й идеше да потъне в земята от срам.

— Не, Скот, моля те, не си отивай. Сигурно няма предвид теб, сигурно гледа телевизия или се кара с майка ми.

И така да беше. В къща, в която бащата нарича майката мравояд, на Скот не му се оставаше повече необходимото. А когато АЛФ изкрещя и едно: „Спасявай се, Скот!“ — той окончателно се сбогува.

Секунди по-късно АЛФ стоеше в хола, а Лин бълваше срещу него змии и гущери, така че накрая, разбуден от крясъците, се появи и Уили.

— Какво става тук по това време? АЛФ, защо не си в леглото?

АЛФ се изтегна на дивана.

— Трябваше да изгоня един хаймана.

— АЛФ се държа отвратително със Скот, направо го изгони — тропна с крак Лин. — А той си помисли, че ти му говориш тези гадости — каза тя на баща си.

— Крайно време беше — обясни АЛФ. — Иначе щеше да се опита и да я целуне.

— Така ми се иска да бе го сторил — троснато каза Лин.

АЛФ погледна нагоре към Уили.

— Виж какво, Уили, да поговорим като мъже, дето ги разбират тия работи. Така се почва! И докато се усетиш, хукнали да избират пердета.

— Не знаеш какво говориш — възмути се Лин.

Уили сложи ръце на кръста и застана срещу АЛФ. АЛФ имаше странното чувство, че Уили не е на негова страна, затова бързо го парира.

— Загърни си халата!

За части от секундата това наистина подейства — Уили постегна халата си, въпреки че отдолу беше по пижама, но не забрави какво искаше да каже. На АЛФ му бе изнесена лекция по проблемите на подрастващите: за момичетата на възрастта на Лин, които ходят на срещи с момчета на същата възраст, и за бащите, които трябва да се примирят с това — също както и мелмаковците.

— Не ми пука с кого се среща Лин.

АЛФ бе дълбоко засегнат от проповедта и добави:

— Но и ти забравѝ за песента.

— Каква песен? — искаше да знае Лин, която лека-полека се успокояваше.

Уили изпъшка.

— АЛФ е написал песен за теб. Направил е и видеоклип.

Лин моментално се размекна.

— Песен, само за мен? Татко, моля те, остави ни сами.

— От мен да мине — примири се Уили.

— А ти утре сутрин ще се обадиш на Скот и ще му кажеш, че не съм имал предвид него — вече решително се обърна той към АЛФ. — Постарай се да измислиш нещо!

— Не ми се бъркай в работите, Уили — нагло отговори АЛФ, но бързо отскочи назад, защото Уили се запъти към него.

— Слушай, ти май си просиш боя. И ако си въобразяваш, че…

— Поведението ти ме изнервя — прекъсна го АЛФ. Той целият трепереше.

— Татко, моля те — притече му се на помощ Лин и Уили се оттегли, мърморейки. Наистина бе по-добре да не се меси в интимния живот на дъщеря си. Зад гърба си чу АЛФ да подвиква:

— Халата, Уили!

Рок-клипът на АЛФ беше страхотен, установи Лин с искрено възхищение и целуна АЛФ по муцуната. Точно в този момент Кейт излезе сънена от спалнята, за да си вземе нещо за пиене от кухнята. Виждайки сцената между двамата, тя реши, че сънува, обърна се и бързо се върна в леглото.

А АЛФ — макар и неохотно — трябваше да обещае на Лин, че двамата ще бъдат само приятели.

Примирие сключиха и АЛФ и Уили, след което АЛФ застана зад видеокамерата като режисьор, а Уили се развихри над синтезатора, надянал сребристо сако. Така и Кейт най-после получи видеоклип в своя чест.

Бележки

[1] „Не мога да получа удовлетворение“ (англ.) — популярна песен на „Ролинг Стоунс“. — Б.пр.