Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (18)

18.

Няколко дни по-късно цялото семейство се беше събрало пред телевизора — нов апарат, осигурен от Ед Зоркото око. Впрочем за целта бе проведен дълъг телефонен разговор със завода в Либия, за който, както ядосано установи Уили, трябваше да плати триста долара. Толкова не му бе струвал дори първият телевизор.

На екрана се появи Ед Зоркото око и от тържествената зала в училището на Брайън съобщи на изненаданата публика, че за в бъдеще научното състезание се разширява с още една рубрика: „Светът на фантазията“.

В този момент нещо припламна в телевизора и той предаде богу дух.

Невероятна гореща вълна бе заляла страната през тези дни. Беше толкова горещо, че електрическата мрежа непрекъснато излизаше от строя.

В момента токът отново бе спрял, така че АЛФ не можеше нито да гледа телевизия, нито да играе на видеоигрите.

Все пак той намери начин да се пребори със скуката. Когато Лин го посети в стаята му, той седеше наведен над една книга и с пръст минаваше по редовете.

— Какво правиш? — попита го Лин.

— Упражнявам се в скоростно четене. Интересен метод! — бе отговорът.

— Каква е тая книга? — любопитно погледна Лин през рамото на АЛФ.

— Нямам представа. Но козината на пръста ми вече се протри — отвърна АЛФ.

В този момент през отворения прозорец нахлу пронизителният глас на госпожа Ачмонек:

— Ти си по-лош от дете, когато става въпрос за пари. Би трябвало да те поставят под попечителство.

— Подновиха военните действия — констатира Лин, при което АЛФ й напомни, че не е учтиво да се подслушват чужди разговори.

Лин чинно поблагодари за напомнянето и му пожела приятно четене.

Междувременно Ракел бе включила тежката артилерия.

— Майка ми хубаво ми казваше да не се омъжвам за такъв мързел — изстреля тя един залп.

В отговор Тревор я посъветва да си сложи тапа на устата, защото щяла да събуди всичките съседи, и затвори прозореца.

АЛФ вдигна очи от книгата.

— Как се чете при такава тишина! — възмути се той.

Любопитството го отведе на прозореца. Какво ли правеха Ачмонекови зад затворените прозорци? И в този миг оттам долетя ужасяващ вик: „Аааахх!“

Кръвта се смръзна в жилите на АЛФ.

Секунда по-късно той влетя в спалнята на Уили и Кейт, крещейки:

— Полиция! Викайте полиция! Страшно! Ужасно!

Треперещ, той стоеше до леглото на Уили, който се протегна и запали лампата. АЛФ не беше на себе си — това забеляза и Кейт, която, естествено, също се беше събудила от крясъците му.

— За какво говориш? — попита Уили, ядосан, че нарушават нощния му покой.

АЛФ не можеше да се успокои.

— Говоря за убийство — крещеше той и цялото му тяло се тресеше. — За телесна повреда, за кърваво деяние!

— АЛФ, или казвай какво има, или си отивай в леглото — предупреди го Уили и тъй като АЛФ се вкопчи в него, допълни: — Не в моето, а в твоето легло!

— Господин Ачмонек уби госпожа Ачмонек — извика АЛФ. — Първо ги чух да се карат, след това господин Ачмонек взе един ледокоп и… — АЛФ отново се разтресе.

— Пак нещо не си разбрал — заключи Уили.

— Както обикновено — намеси се и Кейт. — Както когато обвини господин Литвак, че правел атомна бомба в мазето си.

— Атомна бомба беше! — упорстваше АЛФ.

— Беше нагревател за басейна му — кротко му припомни Уили. — Виж, АЛФ. Нощта е гореща, а ти си уморен. Фантазията ти е изиграла малка шега. Върви да спиш.

— Добре, отивам — възбудено каза АЛФ. — Но за мен няма покой, докато не видя този убиец зад решетките!

— Трябва да му измислим ново хоби — въздъхна Уили, след като АЛФ излезе.

Той тъкмо беше заспал, когато в къщата се разнесе вик. След това още един. И след това още много един след друг. Всички тези „Аааахх!“ идваха от кухнята и можеха да разбудят и мъртвец. За секунди цялото семейство се озова там.

Намериха АЛФ на масата. Той трепереше и крещеше: „Аааахх!“

Кейт го хвана за раменете и здраво го раздруса.

— АЛФ, ела на себе си! Какво се е случило?

АЛФ малко се поуспокои, по-точно спря да крещи, но продължаваше да трепери и да хленчи.

— Беше ужасно. Зад мен стоеше Тревор Ачмонек с ледокоп в ръката и сатанински се смееше.

— Не го виждам никъде — установи Брайън, след като критично огледа наоколо.

— Брайън, АЛФ е имал кошмар — без колебание каза Кейт.

Лин състрадателно галеше АЛФ.

— Искаш ли да останем малко при теб?

— Да, завинаги! — усърдно закима АЛФ.

— Няма да стане! — отряза го Уили. Той твърдо бе решен да прекара остатъка от нощта в леглото си. — Всички си лягаме. Ти също се опитай да заспиш, АЛФ.

— Не мога, много съм разстроен — тресеше се АЛФ.

— Добре — каза Уили. — Но ние се нуждаем от сън.

Той не прие никакви възражения и малко след това АЛФ отново беше сам в кухнята. Той се опитваше да остане буден, затова си повтаряше на глас:

— Не ми се спи, не ми се спи.

Чувствителните му уши дочуха някакъв шум навън.

— Нищо не чувам, нищо не чувам — шепнеше АЛФ, но вече се бе запътил към прозореца, ядосвайки се сам на себе си. — Защо, по дяволите, съм толкова любопитен!

Той внимателно открехна пердето и надникна навън. Беше звездна нощ и в огряната от лунна светлина съседска градина г-н Ачмонек копаеше трап. До него лежеше нещо голямо и продълговато, завито в брезент.

— Спете в мир, бедна госпожо Ачмонек — прошепна потресен АЛФ и допълни: — Аз добре я познавах.

След това той се закле да изобличи убиеца. Налагаше се да действа сам, защото от това семейство помощ не можеше да се очаква.

На следващата вечер АЛФ се опита с хитрост да подмами убиеца в капана. Той се обади на Тревор по телефона и му се представи за водещ на телевизионна викторина. Зададе му няколко незначителни въпроса и точно когато влизаше Кейт, изстреля последния си въпрос:

— Да сте убивали жена си?

— АЛФ! — извика възмутена Кейт и мелмаковецът уплашено изпусна слушалката.

— Кейт, видях как снощи зарови госпожа Ачмонек в градината — заоправдава се АЛФ и пъхна в ръката й няколко полароидни снимки. — Ето, снимах го.

— Ти подиграваш ли се с мен? — попита Кейт, след като внимателно ги разгледа. — Те са абсолютно черни.

— А ти какво си мислеше? Че ще фотографирам убиец, заравящ жертвата си, със светкавица? — възмути се АЛФ от толкова наивност.

— Уф! — беше всичко, което каза Кейт. Тя поклати глава и се насочи към кухнята. АЛФ наистина беше много зле.

Същото си помисли и Уили, когато малко след това отиде в спалнята и погледът му случайно падна върху къщата на Ачмонекови.

— Господи! — уплаши се той, защото зад един от осветените прозорци видя АЛФ. Той ровеше в чекмеджето на Тревор, който в това време отиваше в съседната стая.

Уили хукна към телефона и набра номера на Ачмонекови. Той горещо се молеше на Тревор да не му хрумне да се обади от другата стая. За негов ужас се обади АЛФ. Добре, че Тревор, който бе тръгнал към телефона, се върна от половината път.

— АЛФ, защо, за бога, се обаждаш? — нервно извика Уили. Пулсът му беше като на спортист след световен рекорд.

— Ами, защото звънеше — простодушно отвърна АЛФ. — Къде си?

— Отсреща! Веднага изчезвай оттам! — заповяда отчаяно Уили. — И внимавай. Тревор е в съседната стая.

— Ей, виждам те — зарадва се АЛФ и замаха с ръка.

— Изчезвай! — изсъска му Уили на прага на нервния срив. — И не пипай телефона. Пак ще се обадя. Трябва да отвлека вниманието на Тревор.

Уили отново набра номера. Този път слушалката вдигна Тревор. Плувнал в пот, Уили наблюдаваше как АЛФ се измъква зад гърба му. Той надрънка куп глупости на Тревор, докато се увери, че АЛФ е напуснал съседската къща, след което се извини за безпокойството и затвори. Вбесен, с изпъкнала вена на челото, той се втурна в кухнята, последван от Кейт и Лин. АЛФ току-що беше влязъл.

Извън себе си от ярост, Уили обяви АЛФ за крадец и му кресна, че го предупреждава наистина за последен път.

— Много си нервен! — констатира АЛФ. — Но виж какво ще ти покажа: веществено доказателство номер едно. — И в ръката му се появи изкуствено чене. АЛФ триумфираше: — Там го намерих. На госпожа Ачмонек е. — И като разтвори ченето, каза: — Вижте! Така пък се смееше!

— АЛФ, това все още нищо не доказва — спря го Кейт. — Това са изкуствени зъби.

— Ще отида да пийна нещо при Тревор — каза Уили вбесен. — Трябва да се успокоя, иначе ще му смъкна кожата.

Когато Уили излезе, Лин замислено сподели:

— Мамо, не е ли странно, че госпожа Ачмонек е излязла без зъбите си?

— Може да са я поканили на супа — отвърна Кейт напълно объркана. — Знам ли! АЛФ всички ще ни побърка.

— Може би не трябваше да пускаме татко да ходи там. — Лин явно бе заразена от вируса на АЛФ.

— Точно така — буташе фитилите АЛФ. — Тревор може да е решил да стане масов убиец. Около тях се вдига повече шум.

— АЛФ, престани — предупреди го Кейт и се обърна към Лин. — Виж, скъпа, Тревор със сигурност не е убиец. Познаваме се от години, а…

Погледът й падна върху прозореца отсреща.

— О, не! — простена тя, гледайки като вцепенена навън.

— Господи, той има ледокоп в ръката — видя сега и Лин.

— Насочва се към Уили — извика ужасена Кейт.

— Знаех си аз! Знаех си аз! — закрещя и АЛФ. — Ще се обадя в полицията.

Кейт и Лин изхвърчаха навън, за да спасяват своя Уили от ноктите на убиеца, и в този момент изгасна токът. Нов срив в електрическата мрежа. АЛФ, който с опипване търсеше телефона, изрева от болка. Беше попаднал на горещата кана с кафе.

А в това време Уили си пиеше спокойно питието, след като бе върнал зъбната протеза на Ракел под предлог, че я е намерил пред къщата. Изведнъж Кейт и Лин влетяха в къщата на Ачмонекови.

— Какво има? — попита Уили смаяно, тъй като двете бяха останали без дъх.

— Да, какво има? — присъедини се Тревор. В едната си ръка държеше чаша, а в другата ледокопа.

Кейт започна да заеква.

— Ъъ… нали токът изгасна, та дойдохме за Уили, защото го е страх от тъмното. — Наум Кейт умоляваше Уили да й прости тази идиотщина, но друго не й бе хрумнало.

— Страх те е от тъмното? — изненада се Тревор.

— Знаеш ли, това е нещо, за което не обичам да говоря — кимна Уили с пламнала глава.

— Тревор, ъъ, бихте ли ми казали какво правите с този ледокоп? — попита плахо Кейт, защото нещото в момента сочеше корема й.

Тревор я погледна особено. Тези Танерови от време на време се държаха наистина много странно. Той приближи чашата си до ухото на Кейт и я разклати. Парченцата лед в нея зазвъняха.

— Няма да повярвате, троша лед с него.

— Да си вървим, Уили — предложи Кейт, дълбоко засегната. Тя се чувствуваше жалка и противна.

— Добре, а аз ще отида да измия банята — каза Тревор. — Цялата е в кръв.

— Ъ?! — каза Кейт.

— Кръв? — попита Уили.

— Извинете — каза в този момент непознат глас зад тях. Принадлежеше на дебел полицай на име О’Райли. Той обясни на Тревор, че му се обадил някои си Уили Танер. — Твърди, че сте заровили жена си в градината.

Това страшно учуди Тревор.

— Ей, Танер, защо си казал такова нещо?

Уили не отговори, само гневно изръмжа наум: „Защо това животно винаги използва моето име!“

Кейт възбудено защити мъжа си.

— Видели са ви да копаете трап в градината!

Тревор загря.

— А, това ли? Зарових половин говедо. Бях го купил от един тип за сто долара, вероятно беше кра… искам да кажа, че го спечелих на томбола.

— Аха! — не се предаваше Кейт. — И защо тогава банята ви е цялата в кръв?

— Там го разфасовах, за да влезе във фризера — търпеливо отговори Тревор. Човек не бива да дразни лудите. — Но преди това месото се развали и къщата така се развоня, че Ракел отиде при сестра си, докато аз оправя тук. След като зарових месото, аз й телефонирах, тъй че всеки момент ще се дотътри.

— Тревор, ужасно съжалявам — каза засрамена Кейт, но той прие нещата спокойно.

— Не се притеснявайте. Ние с Ракел пък си бяхме въобразили, че сте марсианци, приели човешки образ. Ето че и ние не сме по-добри. — И обръщайки се към О’Райли продължи: — Понеже така и така сте тук, да ви кажа: в съседство има един тип на име Литвак. Мисля, че прави атомна бомба в мазето си.

Дебелият полицай измъчено кимна.

— Окей, ще проверя случая.

В този момент токът пак изгасна, а когато отново дойде, на вратата стоеше г-жа Ачмонек. Първото, което видя, беше Тревор с протезата й в ръка. На останалите засега не обърна внимание.

— Какво правиш със зъбите ми? — попита тя недоверчиво. — Пак ли си пиян?

— Трябва да внимаваш, като говориш — спокойно я посъветва Тревор. — Много дрънкаш и зъбите ти падат от устата, без да забележиш.

С това случаят с убийството на г-жа Ачмонек бе изяснен, а АЛФ тотално се изложи. Затова Лин изпадна в недоумение, когато по-късно вечерта го завари отново да шпионира Ачмонекови. Но АЛФ й даде разумно обяснение.

— Не е това, дето си мислиш. Просто не искам да пропусна мига, в който ще си легнат. Смятам, да прескоча до градината им и да изкопая говеждото. А ако имаше и бутилка „Божоле“!