Фредерик Пол
Гейтуей (4)

4.

И така, това беше Гейтуей. Докато го гледахме през люковете на нашия земен кораб, той ставаше все по-голям и по-голям.

Астероид! Или може би ядро на комета! С крушовидна форма, по дългата си страна не повече от десет километра. Гледан отвън приличаше на неравно, тъмно кълбо със синкав отблясък. Отвътре беше вход към Вселената.

Шери Лофат се наведе над рамото ми. Зад нас се скупчиха останалите бъдещи изследователи, всички вперили поглед през люка.

— Боже Господи, Боб! Погледни стражевите кораби!

— Сигурно смятат, че нещо не е в ред — каза някой зад нас, — и ще ни отпратят в пространството.

— Няма да намерят нищо нередно — обади се Шери, но завърши забележката си с въпросителна. Тези неголеми кораби ревниво обикаляха около астероида и следяха някой да не отнесе нещо, което струва повече, отколкото би могъл да плати.

Висяхме на люковете и ги разглеждахме. Каква глупост! Можехме да загинем. Вероятността орбитата на нашия кораб да съвпадне с тази на Гейтуей или пък бразилският стражеви кораб да мине на междинната орбита, на която се намирахме беше много малка. Съществуваше реална опасност корабът ни да се завърти съвсем малко и щяхме да се намерим облещени, с незащитени очи срещу слънцето. Както бяхме близко до него и при липсата на атмосфера, това означаваше вечна слепота. Искахме обаче да видим.

От бразилския стражеви кораб не си направиха дори труда да минат на автопилот. В предния и заден край на кораба видяхме да проблясват светлини и разбрахме, че проверяват летателния ни лист. Беше обичайна практика. Казах, че стражевите кораби пазят от крадци, но в същност те се дебнеха повече помежду си, вместо да следят някои други. Включително и нас. Руснаците се отнасяха с подозрение към китайците, китайците към руснаците, бразилците към венерианците и всички заедно към американците.

И така от четирите кораба се взираха начумерено повече към бразилците, отколкото към нас. Знаехме, че ако кодираните ни космически документи не съответстват на документите, изпратени от петте различни консулства на земните космодруми, ще последва не обяснение, а торпедо изстреляно право към нашия кораб.

Странно е наистина, но аз си представях съвсем ясно това торпедо. Представях си как хладнокръвният артилерист се премерва и натиска спусъка. Представях си как лумва огън с оранжево-жълта светлина и поглъща нашия кораб. Представях си как всички ние се разпадаме на атоми, които продължават да се движат по орбита… Само че по онова време единствен артилерист на този кораб, съвсем сигурен съм в това, е бил Франси Херейра. По-късно станахме добри приятели. Не беше човек, когото можеш да наречеш „хладнокръвен убиец“. Плаках в ръцете му в деня, когато се върнах от последния си рейс. Беше в болничната стая, където ме претърсваше за контрабандирани предмети. Франси плака заедно с мен.

Стражевият кораб се отдалечи и ние се върнахме по местата си, за да наскачаме отново, когато започнахме да се приближаваме до Гейтуей.

— Прилича на лицето на някой изкарал едра шарка — чу се глас от групата.

Така си беше. Някои от плюските дори зееха. Бяха силози за хичиянски кораби, с които се изпълняваха изследователски мисии. Някои щяха да останат вечно отворени, тъй като корабите никога нямаше да се завърнат. Но повечето бяха покрити с похлупаци, приличащи на шапчици на гъби.

Тези шапчици бяха върховете на космическите кораби, осеяли целия Гейтуей.

Кораби не можеха да се видят. Дори самият Гейтуей не се виждаше добре. Причина за това са както слабото отражение, така също и малките размери. Вече казах, че по дългата си ос той беше едва десет километра и два пъти по-малък около ротационния си екватор. Можеше обаче да се открие. След като първият попаднал на него човек го показал, астрономите били много учудени, че не са го открили едно столетие по-рано. Гледан от Земята, понякога яркостта му достига седемнайсета видима звездна величина. Тогава би могъл да се открие от стандартна програма за съставяне на звездна карта.

Работата е там, че в тази посока не са изпълнявани много такива програми, а изглежда също, че когато са изследвали звездното небе, Гейтуей не е бил точно там, където са били насочени телескопите.

Звездната астрономия обикновено извършва изследвания далече от Слънцето, докато слънчевата астрономия изследва плоскостта на еклиптиката. Гейтуей се движеше по орбита под прав ъгъл на еклиптиката. Така тази орбита се пада по средата между тези две области на изследване.

Пиезофонът иззвъня и един глас обяви: "След пет минути акостираме! Върнете се по местата си и затегнете коланите!

Почти бяхме пристигнали.

Шери Лофат се пресегна през мрежата на хамака и ми стисна ръката. Отговорих на стискането. Никога не бях спал с нея. Дори не бях я виждал, докато не се оказа в съседния хамак. Корабът се затресе. Вибрациите бяха почти сексуални. Сякаш се канехме да правим най-голямата любов по най-добрия възможен начин. Това обаче не беше секс. Това беше Гейтуей!

Когато хората започнали да ровят повърхността на Венера, открили хичиянски жилища.

Не намерили обаче никакви хичиянци. Кои са били тези същества? Кога са били на Венера? Кога са я напуснали? Не е било намерено дори мъртво тяло, което да бъде ексхумирано и аутопсирано. Само тунели, пещери, няколко незначителни дребни предмети, изработени от хичиянците. Технологически чудеса, на които хората се чудят и се опитват да пресъздадат.

———————————————

(Препис от въпросите и отговорите зададени на професор Хеграмет след неговата лекция.)

В. Как са изглеждали хичиянците?

Професор Хеграмет: Никой не знае. Не е намерено нищо, което да наподобява снимки, или рисунка, или книга. Само две или три карти.

В. Имали ли са система за съхраняване на знания, нещо като писменост?

Професор Хеграмет: Сигурно са имали, но не знаем каква. Допускам, че… но това е само мое предположение.

В. Какво?

Професор Хеграмет: Да, представете си нашите методи за съхранение на информация и как биха били приети в предтехнологическата ера. Ако бихме дали, да речем, на Евклид една книга, той сигурно би се досетил какво представлява тя и вероятно написаното в нея. Но ако бихме му дали една касета? Той не би знаел какво да прави с нея. Подозирам, не, убеден съм, че съществуват някакви хичиянски „книги“, но ние просто не можем да ги разпознаем. Такава книга може би представлява пръчка от хичиянски метал. Или може би онази Q-спирала в кораба, действието на която изобщо не разбираме. Това са нови идеи. Правени са изследвания за магнитни кодове, за микронабраздяване от рода на това при грамофонните плочи, за химически структури. Засега никакъв успех! Може би все още нямаме нужния ни инструмент, за да открием търсената информация.

В. Има още нещо около хичиянците, което просто не мога да разбера. Защо са напуснали всички тези тунели и места? И къде са отишли?

Професор Хеграмет: Мила госпожице, и на мен самият този въпрос не ми дава мира.

———————————————

После някой намерил хичиянска карта на Слънчевата система. На нея били нанесени Юпитер със своите луни, Марс, външните планети и двойката Земя-Луна. И Венера, която била отбелязана с черно на обратната страна на светещата хичиянска метална карта. И Меркурий, и едно друго небесно тяло, единственото освен Венера, отбелязано с черно. Орбитално тяло, разположено в перихелия на Меркурий и извън орбитата на Венера, наклонено на деветдесет градуса спрямо равнината на еклиптиката, така че никога не се доближава до горните планети. Небесното тяло никога не било идентифицирано от земните астрономи. Предполага се, че това е комета или астероид — разликата е само в названието, — който поради някаква причина е представлява специален интерес за хичиянците.

Рано или късно една телескопна сонда вероятно щяла да проучи тази следа, но не се наложило. Знаменитият Силвестър Маклен, който дотогава не бил известен с нищо, намерил един хичиянски кораб и пристигнал на Гейтуей, където и умрял. По-късно НАСА отклонила един свой кораб от хромосферата на слънцето и така Гейтуей бил достигнат и открит от човечеството.

Вътре бяха звездите.

Вътре, за да бъда по-малко поетичен и повече прагматичен, имаше почти хиляда малки космически кораби, приличащи на гъби. Бяха с различна форма и големина. По-малките имаха в горния си край копчета като гъбите, отглеждани в тунелите на Уайоминг и продавани в супермаркетите. По-големите бяха със заострен връх като гъбата мръчкула. Вътре в шапките на гъбите се намираха каюти и непознат ни енергиен източник. „Пънчетата“ на тези „гъби“ представляваха обикновени ракетни кораби с химическо гориво от типа на онези, които кацнаха на Луната при изпълнение на първата космическа програма.

Никой не бе успял да разбере какви са двигателите на тези „шапки“, нито пък как се управляват.

Това много ни изнервяше. Трябваше да опитаме късмета си с нещо, което никой не разбираше. След излитането си хичиянският кораб практически не се подаваше на никакво управление. Маршрутът на всеки от тези кораби бе вграден в системата му за управление и бе непонятен за нас, земните хора. Наистина можеше да се избере курс, но веднъж избран той не можеше по никакъв начин да се промени. И не само това: човек не знаеше къде ще го отведе така избраният курс.

Иначе корабите работеха. Все още бяха годни след, както казват, половин милион години.

Първият човек, събрал смелост да се качи на един такъв кораб, успял. Корабът бавно се измъкнал от силоза, излязъл на повърхността на астероида, набрал скорост, превърнал се в неясна блестяща точка и изчезнал. Когато три месеца по-късно се върнал, от него изскочил смелчагата измършавял, сияещ от възбуда и… триумф. Бил отишъл на друга звезда: летял в орбита около някаква голяма планета, обвита в буреносни жълти облаци; успял да промени курса на кораба, а вградената система го върнала в същия силоз.

След това излетели с друг, по-голям кораб, със заострен връх като мръчкула, с екипаж от четирима души, много храна и апаратура. Летели само пет дни. За това време не успели да достигнат до друга слънчева система, но кацнали на неизвестна планета. Нямало никакъв живот… но все пак те били на нея. И намерили останки. Не много. Само няколко изпочупени дреболии. Върху самотен планински връх, избегнал голямото разрушение, постигнало планетата. В радиоактивния прах намерили тухла, парче от керамичен болт, част от обгорял предмет, наподобяващ хромирана флейта.

След тези първи успехи започнало нашествието… и ние бяхме част от него.