Нейъми Хортън
Идеалният мъж (11)

Десета глава

Джейк я зърна преди портиера. Гневът в очите му се стопи и около тях се появи ветрило от бръчици, щом мъжът се засмя. Краката й се подкосиха. Помисли си, че всичко е игра на въображението й, но погледът на портиера я върна в действителността и й подсказа, че Джейк е съвсем истински.

— Мен ли търсиш, каубой?

— Цял живот, минзухарче.

Прозвуча така театрално, че очакваше всеки миг да чуе ръкопляскания зад гърба си. Но във фоайето цареше пълна тишина. Джейк я огледа от глава до пети и очите му потъмняха.

— Май трябваше да се обадя от летището.

— Тъкмо излизах… — несигурно започна Дани.

— Среща ли имаш?

— Не.

Той кимна. Огледа се и попита:

— Има ли къде да поговорим? За малко.

Дани с мъка преглътна, гърлото й бе пресъхнало.

— В моя апартамент.

— А плановете ти? Ако съдя по тоалета…

— Мога да ги отложа.

Джейк се наведе и взе малка кожена чанта от земята.

— Госпожице Рос, искате ли да извикам полиция? — обади се загрижено портиерът.

— О, не, Уилям, благодаря, но не е необходимо. С господин Монтана сме стари приятели.

— О… Разбирам… — Портиерът дори успя да се усмихне.

Качиха се в асансьора. Джейк мълчеше и тя се опита да отгатне мислите му. Но очите му бяха неразгадаеми и с нищо не издаваха намеренията му. Изглеждаше й по-висок и по-силен в тясната кабина. Напомняше й хищник.

Асансьорът спря. Дани тръгна по покрития с дебел килим коридор. Отключи, светна лампата и реши, че трябва да изясни нещата колкото може по-бързо.

— Идваш заради Каролайн Уейнрайт, нали? Вече не искаш да се ожениш за нея.

Чувстваше се по-сигурна на свой терен, Джейк хвърли чантата на един стол и се огледа.

— Хубаво е тук.

— Благодаря. Искаш ли нещо? Кафе? Питие?

— Не. — Той отиде до библиотеката и заразглежда заглавията на книгите. — Права си. Няма да се оженя за Каролайн. Но не съм дошъл за това.

— Би трябвало да съм бясна. Макар че го очаквах от самото начало. Чувствах, че не ти е по сърце.

— Не можеше и да бъде. Мислех, че ще бъде лесно. Без любов, само разум и студена логика.

Потърси очите й, сякаш на всяка цена трябваше да прочете в тях това, от което се нуждаеше до болка. После тръгна към нея.

Сърцето й спря. Инстинктът й подсказваше да бяга, а тя стоеше, неспособна да помръдне. Само вдигна ръце, сякаш да се предпази.

— Страх ли те е? — топло се усмихна той.

— Не.

— А аз се страхувам до смърт.

— Ти?!

— Обичаш ме, нали? — Мина й през ум, че трябва да го спре, докато е време. — Трябваха ми две седмици, за да проумея — продължи Джейк. — Не можех да разбера защо избяга, когато нещата започнаха да си идват на мястото. Обясненията ти не струваха и пет пари. Казах си: тя просто си позволи едно приятно преживяване, както младите кобилки след дългата зима. Но усещах, че греша. Иначе щяхме да се любим още първата нощ. И тогава се запитах: защо една жена отива в леглото на един мъж последната нощ. Защо, след като им е било толкова хубаво, на сутринта ще скочи и ще побегне като необяздено жребче, което за първи път вижда седлото.

Дани не помръдна. Не можеше. Сърцето й биеше оглушително. Беше сигурна, че дори той го чува. Знаеше, че трябва да отговори, но мозъкът й отказваше да работи.

— Тогава разбрах какво те кара да бягаш от мен, Дани Рос — продължи Джейк и обхвана лицето й. Дъхът му опари кожата й. Устните му почти я докосваха. — Ти се влюби в мен, нали? Дойде да търсиш идеалния мъж и го намери. Но любовта не влизаше в сметките.

Тя осъзна, че губи волята си за съпротива. За какво бе дошъл? За да продължи връзката им няколко дни или седмици, докато си отиде в „Силвъркрийк“ и я остави, полудяла от мъка? Устните му я примамваха. Тялото й откликна, преди тя да успее да се вслуша в разума си.

— Кажи го, Дани — настоя той. — Искам да го чуя.

— Джейк…

— Кажи го!

— Обичам те — прошепна безпомощно тя. — Обичам те.

Целувката му бе жадна. Целувка на мъж, който познава своята жена, знае какво иска тя и е готов да й го даде. Беше лудост, но Дани дори не опита да се бори. Дълбоко в душата си знаеше, че ще му се отдаде. И ще го направи с желание.

Не разбра кой свали блузата й, той или тя самата, кой събу панталоните й. Галеше раменете му. Разкопча колана му, а мъжът простена при първия й допир до плътта му. Ръцете му, устните му не се откъсваха от нея. Помисли си, че трябва да му каже къде е спалнята, но беше късно. Единственото, което искаше, бе да я люби, тук и сега.

Килимът беше като горски мъх. Тя обви ръце около Джейк и смътно осъзна, че той все още е с риза и яке. Останалите дрехи бяха разхвърляни наоколо и я обгръщаха като топъл пашкул. Токата му се вряза в нежната й кожа, но тя не обърна внимание на болката. Сладостното напрежение, което се разливаше като огнена река по тялото й, усещането, че той е в нея, я изпълни с възторг. Искаше й се мигът да продължи вечно.

Тя обви крака около бедрата му, тялото й откликваше несъзнателно, извиваше се конвулсивно към неговото. Пръстите й се впиха в раменете му.

Джейк се завъртя, повдигна я и я настани върху себе си. Рязко вдигна бедра, после отново и отново. Дани тихо изстена, когато напрежението в нея избухна и тръпки на удоволствие разтърсиха тялото й. Докато опитваше да си поеме дъх, дочу неговия стон на задоволство и екстаз.

Дани зарови пръсти в косата му, сведе глава и го целуна. Мъжът я притисна към себе си и тя усети бесните удари на сърцето му.

— Как стана така, че ти си гола, а аз — почти облечен?

— Защото бързаш повече от мен!

— Господи, не мога да повярвам! През цялото време си повтарях, че ще се държа като надут гражданин, студено и безразлично. А какво се случи? Десет минути след като те видях, те хвърлих на пода като каубой, който три месеца е бил на седлото, без да види жена.

— Много ми хареса — прошепна Дани. — Има само едно нещо…

— Какво?

— Токата ти се е врязала в бедрото ми.

Джейк се отдръпна и видя, че токата се е отпечатала върху нежната й кожа.

— Извинявай, минзухарче. Ще имаш белег няколко дни.

— Няма значение. Кой ще го види, освен теб! Ти винаги ли жигосваш жените си?

— Само тези, които възнамерявам да задържа.

Дани го погледна в очите, потъмнели и пълни с въпроси. Джейк се усмихна и стана. Отпусна се на близкото кресло и се загледа в пода.

— Не съм много силен на приказки. Възпитан съм, че истинските мъже не говорят за чувствата си. Те ги крият в себе си, дори когато ги боли до смърт. А мен ме болеше, когато ти си отиде. Болеше ме непоносимо. Ти каза, че любовта е като огъня. Ако се приближиш много, ще се изгориш. Е, аз се изгорих. Дълбоко. Но най-странното е, че ми харесва. Чувствам се жив. Знаеш ли от колко време не съм се чувствал така?

— Джейк… — понечи да го прекъсне тя, но той я спря и поклати глава.

— След като Сандра си отиде, си втълпих, че любовта е игра. Играеш, докато загубиш. Реших никога повече да не играя. Също като теб след раздялата ти с Дарън и развода на родителите ти. Никакви чувства повече, за да не бъдем отново наранени, нали? Дявол го взел, Дани! Човек по-добре да умре, отколкото да живее така! Осъзнах го благодарение на теб.

Тя седеше безмълвно. Изглеждаше малка, крехка и много уплашена. Не му беше чудно. Той самият бе уплашен. Трябваха му седмици, за да разбере това, което току-що й каза. Седмици, за да проумее, че няма друг отговор. И няма друг път.

— Ти ме попита дали идвам, за да се откажа от женитбата с Каролайн. Да, така е. Но това е само половината истина. Другата причина, поради която съм тук, е… че те обичам. — Видя как очите й се разшириха от изумление и се засмя. — И аз се изненадах отначало. То си е за смях, двама циници като нас да се влюбят! Знаехме, че си играем с огъня, Дани, но не можехме да отдръпнем ръцете си. Знаехме от първия ден, но нали си бяхме обещали да не правим повече глупости и никога да не се влюбваме. Затова се съпротивлявахме. Е, аз разбрах, че любовта идва без предупреждение, без гаранции, без уговорки. Трябва само да поемеш дълбоко въздух, да скочиш и да се молиш водата да е достатъчно дълбока. Обичам те. Искам да се оженя за теб. Просто е, нали?

— Много просто — прошепна отчаяно в отговор Дани. — Ти трябваше да бъдеш силен! Ти обеща!

— Излъгах — усмихна се дяволито той.

— А Каролайн?

Джейк забеляза, че лицето й възвръща цвета си и разбра, че тя няма да се предаде лесно. Но той бе готов да чака. За тази жена щеше да чака до края на живота си.

— Щях да се оженя за Каролайн, защото мислех, че никога повече няма да обичам. Сега няма да го направя. Има само една жена, за която ще се оженя. И тази жена си ти.

— О, Джейк — простена Дани и отново пребледня така силно, че Джейк се уплаши да не припадне.

Скочи от стола и коленичи пред нея.

— Искам да дойдеш в „Силвъркрийк“. Не ми обещавай нищо. Ако се страхуваш да се омъжиш за мен, просто ела и остани при мен, докато си щастлива. Нищо друго не искам.

— Ти си готов да ме приемеш при тези условия?

— Обичам те. И ще те приема при всякакви условия. Ти вече призна, че ме обичаш — усмихна се Джейк. — Ще чакам, докато осъзнаеш, че няма от какво да се страхуваш. Ще чакам колкото искаш.

— О, Джейк, какво направихме? — Очите й се напълниха със сълзи, но тя се смееше. — Не мога да повярвам! От всички възможни глупости направихме най-голямата!

— Ще трябва да съобщим на Каролайн. И на сестра й.

— Господи! Бедната Каролайн! И какво ще й кажем?

— Истината. Че си претърсила цяла Канада и си намерила идеалния мъж.

— Когото запазих за себе си — добави Дани. — Би трябвало да се срамувам.

— Такъв е животът. — Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Беше топла, тръпнеща и той почувства желанието да пълзи отново в кръвта му. — Има ли спалня в тази къща?

— Има — прошепна Дани. — За какво мислиш?

— За същото. Да отидем в леглото и, между другото, да разгледам по-отблизо този белег… — Ръката му се плъзна по бедрото й, а Дани затвори очи.

— Ще ти хареса, каубой. Мисля, че и на мен ще ми хареса.

 

 

Не разбра какво я събуди — звънът на телефона или ударите по вратата. Стана, облече халата си, а Джейк измърмори нещо сънено и се обърна по гръб. Изглеждаше едър и прекалено мъжествен на дневна светлина. Дани примига. Не можеше да повярва, че той наистина е тук.

Телефонът продължи да звъни, а ударите по вратата станаха по-настоятелни. Дани прокле наум нахалниците, които нарушаваха прекрасното утро, отиде във всекидневната и грабна телефона, като в същото време извика на този, който блъскаше по вратата, да почака.

— Казаха, че са ваши приятели, госпожице Рос. Да повикам ли охраната? — попита портиерът.

— Не е необходимо — премига все още сънена Дани. — Трябва да отворя, някой тропа. — Тя остави слушалката и тръгна към вратата. В същия миг осъзна, че тези, които тропат, са същите, за които говори портиерът. Погледна през шпионката и видя Каролайн Уейнрайт.

Това така я стресна, че едва след като отвори, се сети кой лежи в спалнята.

Каролайн се шмугна бързо в стаята, а след нея влезе млад мъж с брада, който се усмихна стеснително.

— Сестра ми тук ли е?

— Коя, Марион ли? — Беше излишен въпрос. Каролайн имаше само една сестра. — Сега е седем и половина сутринта, събота. Предполагам, че си е в леглото. — Където би трябвало да бъдеш и ти, помисли си Дани. А и аз искам да бъда…

— Дани, извинявай, че идвам без предупреждение, но въпросът не търпи отлагане. Не вярвах, че ще намериш мъж, когото Марион да одобри. А дори да намериш, не мислех, че тя ще ме накара да се омъжа за него. Разбираш ли? — развълнувано се взря в нея Каролайн.

— Не — отвърна Дани и реши, че целият свят е полудял. Първо Джейк, сега Каролайн. — Но това е нормално. Трудно разбирам какво казват хората толкова рано сутрин. Искате ли кафе — обърна се тя към мъжа. — Или чай?

Той не отговори, а Каролайн се изчерви.

— Това е Джейкъб. Ние ще се оженим.

Дани зяпна от изненада.

— А ще имате ли нещо против аз да изпия едно кафе? За да дойда на себе си.

— Сигурно си много сърдита — продума нещастно Каролайн. — Загуби толкова време, докато откриеш този Уайоминг…

— Монтана — поправи я Дани.

— Не те обвинявам. Но Марион не иска да ме чуе. Знаеш каква е! Колко пъти се опитах да й кажа за Джейкъб! Тя все махаше с ръка и ми нареждаше да не ставам смешна. Според нея не мога да бъда влюбена в стажант-учител по древни езици.

— Моля те, успокой се. И се смили над мен. Още не съм се събудила.

— Да, извинявай. Когато снощи й се обадих, за да я предупредя, че ще остана при него, тя припадна. А днес сутринта икономката ми каза как Марион викала, че се досетила как рано или късно ще дойда тук и затова тръгва насам… А аз искам…

— Чакай, чакай! — Беше толкова объркано обяснение, че Дани нищо не разбра. Имаше чувството, че я е блъснал камион. — Ти не си прекарала нощта у вас, така ли?

Червенина заля лицето на Каролайн.

— Останах при Джейкъб.

— А Марион не одобрява?

— Не трябваше да постъпваме така. Трябваше да отидем и да й кажем честно, а не да се крием — обади се Джейкъб.

— Да, но се страхувах. Бях сигурна, че ще намери адреса ти, ще пристигне с полиция и ще те арестува… за отвличане.

— Какво каза преди малко? Че Марион идва насам?

— Затова дойдохме. Искахме да говорим с теб преди…

Телефонът отново зазвъня и вратата се затресе от удари. Джейкъб и Каролайн се спогледаха. Дани вдигна слушалката.

— Всичко е наред, Уилям. И тя ми е приятелка.

— Госпожице Рос, би било по-добре, ако кажете на вашите приятели…

— Да, Уилям, непременно, благодаря. — Дани затвори телефона и се отправи към вратата. — Влез, Марион. Да ти направя ли кафе? Струва ми се, че ще бъде тежка сутрин.

— Не ти се обадих, защото не бях сигурна, че ще ми кажеш истината. Сестра ми… О, ти си тук!

— Дани не знае нищо. Ние с Джейкъб…

— Мога да си представя какво сте направили двамата с Джейкъб! Което е без значение! Обещахме на този господин Аризона…

— Монтана — поправи я раздразнено Дани.

— … булка, но не сме казали, че ще бъде девствена — продължи невъзмутимо Марион. — След като подписахме брачния договор…

— Ние с Джейкъб ще се оженим! — извика Каролайн.

— И дума да не става! Няма да те оставя да се омъжиш за някакъв си учител, когото не съм виждала…

— Ето, сега го виждаш. Исках да ти го представя, но ти дори не ме слушаш, Марион. Дори не ме попита, когато нае Дани да ми търси съпруг. Дори не…

— Каква е тази врява, по дяволите? — долетя откъм спалнята приятен мъжки баритон.

Настъпи гробна тишина. В рамката на вратата се появи Джейк, сънен и с разрошена коса. Беше обул джинсите си, но не ги беше закопчал и човек можеше да предположи, че под тях е гол.

— Господи! — прошепна Марион. — Откъде се взе този Аполон? — С мъка откъсна очи от него и се обърна към Дани: — Извинявай! Не ми мина през ум, че може да имаш компания.

— И аз много съжалявам — присъедини се виновно Каролайн.

Дани пое дълбоко въздух.

— Аз пък се радвам, че сте тук. Това ще ни спести много време. Искам да ви представя господин Джейк Монтана.

И отново настъпи тишина, по-дълбока и по-страшна. Джейкъб извърна очи към тавана, а Марион и Каролайн гледаха като омагьосани. Първа се съвзе Марион.

— Така… Знаех си аз, че на теб може да се разчита. Съвестно си гледаш работата. Но не съм казала, че кандидатът трябва да мине и този тест!

— Госпожо… — започна Джейк.

— Джейк! — спря го Дани и застана помежду им. — Това е Марион Уейнрайт-Симс, жената, която…

— … те нае, за да намериш съпруг за сестра й — войнствено я прекъсна Марион. — А не да се забавляваш за моя сметка! Какво прави той тук?

— Ами… трудно е да обясня…

— Изобщо не е трудно — отново се намеси Джейк. — Ние…

Каролайн неочаквано пристъпи напред и застана пред него.

— Господин Монтана, аз съм Каролайн Уейнрайт, за която трябва да се ожените. По-точно трябваше. Сигурна съм, че сте добър човек, но не мога да се омъжа за вас. Ще се омъжа за друг. — Замълча, за да си поеме дъх и продължи: — Ние с Джейкъб… това е Джейкъб. Той преподава древни езици. Преди година се влюбихме и ще се оженим, каквото и да казва сестра ми. Ужасно съжалявам, че ви дадох напразни надежди, но се надявам да ме разберете. Ще възстановим разноските ви…

— Мисля, че господин Монтана и госпожица Рос искаха да ти се извинят, скъпа — каза спокойно Джейкъб и застана до нея. Погледна Джейк и се усмихна. — Прав ли съм, господин Монтана?

— Доста смело изказване за стажант-учител! — усмихна се в отговор Джейк.

— Да ми се извинят ли? Защо? — загледа ги удивено Каролайн.

— Госпожице Уейнрайт, аз също трябва да ви кажа, че не мога да се оженя за вас — рече Джейк.

— Така ли?

— Защото ще се ожени за Дани! — обясни Джейкъб.

— Така ли? — Каролайн премига недоумяващо. Сетне лицето й засия. — Но това е чудесно! — Хвърли се към Джейк и го целуна по бузата. — Господи! Дани! Да знаеш колко съм щастлива! Не защото няма да се оженя за него. Сега няма да се измъчвам, че съм го обидила. Искам да кажа, радвам се, че вие…

— Госпожице Рос — прекъсна с леден глас сестра си Марион, — аз не ви плащах, за да си намерите съпруг!

— Това не влизаше и в моите планове. Ще възстановя средствата.

— Не се съмнявам. Каролайн, престани да говориш глупости. Тръгвай с мен. И забрави идиотската си идея да се омъжиш за някакъв си… Джейкъб, не искам да бъда груба, но вие не сте човекът, когото…

— Марион, обичам сестра ви и ще се оженя за нея!

— Изобщо не си въобразявайте…

Дани срещна погледа на Джейк и се усмихна. Гласът на Марион сякаш заглъхна. Нищо не я интересуваше. Сгуши се в прегръдката на мъжа и прошепна:

— Добро утро.

— Добро утро, минзухарче — целуна я той по косата.

Зад тях Каролайн, Джейкъб и Марион крещяха един през друг. Врявата бе оглушителна, но те не обръщаха внимание.

— Искаш ли кафе?

— Първо ми кажи, че ме обичаш.

— Първо те обичам. И после те обичам. И винаги ще те обичам.

— Кажи ми, че ще се омъжиш за мен.

— Ще се омъжа за теб. — Повдигна се на пръсти и го целуна. — Как мислиш, дали Каси ще се разсърди, ако си имаме бебе?

— Ще се зарадва. Аз също. Ти да не би…

— Рано е да се каже, макар че е напълно възможно — усмихна се Дани. — Толкова много го искам!

— Ще го имаш, минзухарче! Защо не се върнем в леглото? Тази компания дори няма да забележи отсъствието ни.

— Не е ли малко шумно за спане?

— Че кой говори за спане? Казах ли ти колко те обичам, Дани Рос?

— Колко, каубой?

— Сега ще ти покажа! — Той изсвири така пронизително, че в стаята настъпи пълна тишина. — Вижте какво, мили хора, много ми беше приятно да се запозная с вас. Но искам да се любя с бъдещата си съпруга. А вие ми пречите. Така че…

Всички мълчаха удивено. Изведнъж Джейкъб избухна в смях.

— Възхищавам се от вас, господин Монтана. Ще ми бъде много приятно да вечеряме заедно, преди да се върнете във фермата.

— С удоволствие, Джейкъб, имаш моята дума. — Джейк стисна подадената му ръка и се наведе да целуне Каролайн. — Ако не се бях влюбил в Дани, с радост щях да се оженя за теб, Каролайн.

Младата жена се изчерви. Марион изсумтя и тръгна към вратата.

— Нищо не разбирам. Но очаквам да ме поканите и на двете сватби!

— И на двете ли? — извика Каролайн. — Марион, значи ти…

— За бога, Каролайн! Управлявам милиони. Мога да се досетя кога съм победена. А сега, побързай. Чака ни работа — да обсъдим списъка на гостите, сватбената ти рокля. А и тези двамата — тя погледна Дани и Джейк с усмивка — ни показаха съвсем ясно, че не сме желани!

Продължи да дава нареждания и след като вратата се затвори зад тях. Дани се хвърли в прегръдките на Джейк и избухна в смях.

— Не мога да повярвам, че го каза!

— Върнах ти го за изненадата, която ми сервира пред Клаудия Шефър! — усмихна се той. — И така, докъде бяхме стигнали…