Нейъми Хортън
Идеалният мъж (8)

Седма глава

Дани чу как Джейк шумно си пое дъх. Клаудия я гледаше като хипнотизирана. Беше толкова изумена, че изражението й бе почти комично.

— Това наистина е изненада. — Гласът й трепереше от шока. — И кога стана щастливото събитие?

Джейк се приближи и прегърна Дани през раменете, като се усмихна ослепително, с цел да покаже радостта си на горд съпруг.

— Преди седмица — излъга, без да му трепне окото той. — Беше доста скромна церемония.

— Ами… в такъв случай… няма причина да остана — изгледа ги убийствено Клаудия.

— За нас беше удоволствие — измърмори Джейк. — Ще ви изпратя.

— Не е необходимо.

Вратата се затвори с трясък. Дани простена.

— Господи! Не мога да повярвам, че го казах!

— Корпусът за бързо реагиране изобщо не може да се мери с теб! Даниел Монтана! Имах чувството, че онази змия ще потъне в земята!

— А ако започне да разпитва? Ако попита Бъстър? Каква глупост направих!

— Няма причини да разпитва. А дори да го направи, какво от това? Малко ли хора се женят тайно? Освен това нали наистина ще се оженя, и то най-законно след известно време!

— А как ще обясниш разликата между днешната госпожа Монтана и тази, която ще дойде след няколко месеца?

— Няма да обяснявам нищо.

— А на госпожица Шефър?

— Ще бъде късно. Дори да иска да направи нещо, няма да може. Знаеш ли, ти приличаше на лъвица, която защитава семейството си.

— Май се поувлякох. Не исках да се намесвам, но тя ме вбеси… И най-вече думите й, че си довел любовницата си вкъщи, без да помислиш за Каси…

— Никой не се е борил така за мен — каза нежно Джейк. — С Каси сме сами срещу целия свят. С изключение на Бъстър, никой друг не е го грижа за нас.

— Мен ме е грижа — прошепна Дани.

— Наистина ли? — Той стисна рамото й. — Дани, аз…

— Тя отиде ли си, татко?

Мигът отлетя. Джейк отстъпи и Дани осъзна, че през последните секунди бе спряла да диша. Дойде на себе си, като се чудеше да се радва или не, че Каси го прекъсна и той не успя да довърши мисълта си. Беше съвсем сигурна, потънала в сините дълбини на очите му, че следващите думи щяха да бъдат „обичам те“. Ако беше ги казал… Господи, ако беше го направил, кой знае каква нова глупост щеше да стори тя!

Положението започваше да излиза от контрол. Объркваше се все повече и повече. Всъщност Джейк не я обичаше. Тя също не го обичаше. Знаеше, че той ще се ожени за друга, но защо сърцето й отказваше да приеме факта! Трябваше да дойде на себе си. В противен случай щеше да полудее.

— … да ти помогна да сложиш масата? — стресна я гласчето на Каси и я върна в действителността.

— Да, мила. Нали ти казах да си измиеш лицето?

— Измих го!

Дани избухна в смях, защото Каси бе измила само малка част около устата. Останалото бе нашарено с червената боя.

— Цялото лице, скъпа!

— Не мога да разваля бойната си украса. Кочайз ми я направи и каза, че всяка заврънкулка означава лоша дума на езика на племето му.

— Ако продължаваш да спориш, ще си изпатиш, Каси! Върви в банята — намеси се строго Джейк.

Момиченцето излезе, като мърмореше недоволно.

— Само това ми липсваше — дъщеря, която ругае цветисто на английски и индиански! — усмихна се мъжът.

Дани се разсмя и тръгна след нея.

— Приеми го откъм добрата му страна — никой няма да разбира какво казва!

 

 

— Много се радвам, че оставаш с нас, докато дядо е в болницата. — Каси седеше на масата и клатеше крака. — Ти не се ли радваш, татко?

— И още как!

Дани го погледна крадешком. Беше заровил нос в някакво списание за земеделие и цял следобед четеше. По някое време Дани започна да се съмнява дали е толкова интересно, или го използва като предлог, за да остане вкъщи, вместо да помага на Кочайз и Джеси. Бе разпростряла ангелския костюм върху масата и шиеше пайети.

— Джеси каза, че до утре ще направят басейна за патици.

— Как не! — измърмори Джейк. — Аз съм без късмет. Все ще стане нещо неочаквано.

Дани с усилие скри усмивката си. Любимите патици на Бъстър бяха източник на непрекъснати спорове, а също дузината кокошки и четирите големи гъски, които се разхождаха из двора като царици. Но Дани бе забелязала, че точно Джейк се грижи най-много за тях.

— Това е животновъдна ферма! — Гласът на Каси имитираше много точно интонацията на баща й. — А не някакъв си кокошарник, дявол го взел!

Джейк изгледа под вежди дъщеря си, а тя се престори, че не забелязва.

— Нали обеща да не ругаеш, Каси?

— Да де, съжалявам — сви извинително рамене детето.

Дани и Джейк се спогледаха усмихнати.

Младата жена се замисли колко прекрасно се чувства тук. Какво невъобразимо спокойствие цареше във фермата. Бяха изминали само четири дни, а Торонто й изглеждаше като сън. Често гледаше далечните заснежени върхове на планината Карибу и се мъчеше да си спомни живота в града. Малкият й апартамент с изглед към пристанището, ресторантчетата на Чърч Стрийт, модните магазини на Блур Стрийт Уест… Всичко бе избледняло в паметта й.

Хвърли крадешком поглед към Джейк. Той все още четеше. Изглеждаше спокоен и отпуснат като човек, който си пие кафето след тежък ден и хубава вечеря.

Удивително лесно се нагоди към живота му! И двамата сякаш изпълняваха негласно съвсем проста програма. Джейк ставаше пръв и когато Дани слизаше в кухнята, на масата я чакаше кафе със сметана, както го обичаше. Приготвяха закуска за Каси, като весело бъбреха. Кочайз и Джеси идваха прегладнели и обсъждаха с Джейк задачите за деня, докато Дани и Каси закусваха.

Вечерите бяха по-спокойни. Дани подреждаше масата в шест и към седем момчетата се прибираха в бунгалото, а тя, Джейк и детето измиваха чиниите и почистваха. Той пускаше музика и сядаше с книга пред камината, а двете с Каси довършваха ангелския костюм или разучаваха ролята. Сетне Каси си лягаше и двамата оставаха сами.

Най-често разговаряха. Огънят догаряше, съчките припукваха и изпълваха стаята със сладкия аромат на бор и смола, докато някой от двамата забележеше, че е станало късно. Раздигаха чашите, проверяваха прозорците, животните, заключваха, угасяха лампите. И си казваха лека нощ в подножието на стълбите.

Джейк я придърпваше нежно в прегръдките си и я целуваше. Стояха един до друг. Къщата тънеше в тишина. Дани се качваше мълчаливо и му отправяше последна усмивка, преди да влезе в спалнята си. Беше особен миг, миг на споделена нежност. Не говореха за това, но Дани не се съмняваше, че той очаква този миг всяка вечер, както и тя самата.

— Още кафе?

Осъзна, че от доста време държи поредната пайета и иглата, без да шие.

— Извинявай, бях се замислила… как да закрепя крилете така, че да не увисват.

Мъжът напълни чашата й и за миг погледите им се срещнаха. Джейк сякаш отлично съзнаваше, че тя изобщо не мисли за крилете.

— Едно добре усукано въже или тел ще свършат работа.

— Поне ще бъде в духа на пиесата. Нали се казва „Бог обича каубойките.“

— Аз не играя каубойка — намеси се Каси. — Добре, че не съм и зло джудже кат’ Роби Джейкъбсън.

— Не „кат’“, а „като“ — поправи я Дани. — Този Роби наистина ли е толкова ужасен, или всичко е плод на хормонална хипербола?

— На хормонална какво? — сбръчи носле Каси.

— Преувеличение. Нещо, което ние жените правим, когато се сблъскаме със ситуация или мъж, с които не знаем как да постъпим.

— Че аз знам как да постъпя с Роби Джейкъбсън — сърдито рече детето. — Знаеш ли какво направи вчера? Открадна ми рисунката. И каза, че няма да ми я върне, докато не го целуна!

— Колко е голям този Роби? — изгледа дъщеря си Джейк.

— Успокой се, Джейк — спря го помирително Дани. Взе пайета и я приши към роклята. — И ти позволи ли му да те целуне? — обърна се тя към момиченцето.

— Да не съм луда! Ударих го така, че му излязоха свитки през очите!

Джейк завъртя изразително очи към тавана. Дани се усмихна.

— Е, истинската любов невинаги върви гладко. Следващия път, когато те помоли за целувка, му кажи, че предпочиташ да целунеш жаба, отколкото зло джудже. И си тръгни, все едно нищо не е било. Гарантирам ти, след седмица ще моли за прошка.

— По-добре да го набия. Ти обичаш ли да се целуваш? — неочаквано попита Каси.

Дани се убоде.

— Ами… да. — Засмука пръста си, без да обръща внимание на любопитния поглед на Джейк. — Приятно е. Помага да се почувстваш на повече от шест години. Нещо като признак за зрялост.

— Като сутиена ли?

— Като какво? — изумено попита Джейк.

— Сутиен. Нали знаеш, татко, онова нещо, дето…

— Знам какво е сутиен. Не бях чувал тази дума от сто години.

— Роби Джейкъбсън каза…

— Ще го убия този Роби! Сега разбирам защо бащите изпращат дъщерите си в манастир!

— И става още по-лошо! — намеси се Дани.

— Харесва ли ти, когато татко те целува?

Този път, слава богу, иглата не бе в ръцете й.

— Ами…

— Видях ви снощи. Кат’ че ли ти харесва.

Дани пое дълбоко въздух.

— Добре де… Аз…

— Е, госпожице Рос? — настоя Джейк.

— Мисля, че е време за лягане, Каси — измъкна се Дани.

— Няма да си легна, докато не ми отговориш. Трябва да отговори, нали, татко?

— Така е. И двамата изгаряме от нетърпение.

Дани го изгледа свирепо.

— По-добре е, отколкото да целуваш зло джудже. Или пък жаба. И се казва „като че ли“, не „кат’ че ли“. А сега в леглото.

— Думи, думи — промърмори Джейк.

— Твой ред е за приказката, каубой.

Час по-късно, Дани дочу стъпките му надолу по стълбите. След няколко минути той влезе в банята и пусна душа. Младата жена тъкмо привършваше с почистването на кухнята. Сложи вода, за да свари кафе. През прозореца долетяха гласове. Кочайз и Джеси вървяха през поляната. Качиха се в жълтия пикап и след миг отпрашиха към магистралата. Радиото им гърмеше с все сила.

— Бащи, пазете дъщерите си! — каза си през смях Дани. — Момчетата излязоха на лов.

Добави няколко съчки в огъня и чу Джейк да си подсвирква. Тя събу чехлите си и се настани удобно на мекото канапе. Все едно, че сме женени, мина й през ума. Прекарваха вечерите като семейство. Като двама души, пред които стоеше целият живот, дълги години на споделени радости, мечти, нежност…

Не за първи път се хващаше, че мисли за това. Дори денем, докато се занимаваше с домакинската работа, мислите й се връщаха към отношенията й с Джейк и това започваше да я плаши. Част от нея сякаш започваше да вярва, че лъжата, която каза на Клаудия Шефър, е истина. Дани от цялото си сърце искаше да бъде госпожа Монтана!

Което беше нелепо! Всичко бе игра, в края на краищата. Освен това ако дори за миг се усъмнеше, че съществува опасност някой от двамата да приеме преструвката за истина, щеше да си тръгне незабавно.

— Зъб ли те боли, или си се замислила дълбоко?

Дани осъзна, че се е втренчила в огъня.

— Мисля, колкото и странно да ти звучи. — Погледна го и сърцето й подскочи, както всеки път. И както всеки път се възхити от великолепното му тяло. Беше гол до кръста. Бронзовата му кожа блестеше, покрита с капчици вода. Мъжът се движеше с грацията на голяма хищна котка.

— Стори ми се, че чух пикапа на Джеси.

— Момчетата излязоха — отвърна Дани. Видя, че той носи бутилка вино и две чаши, вместо кафе. — Не разбирам откъде намират сили да работят цял ден, да танцуват до полунощ, да си лягат след два, да стават в шест и всичко отначало!

— Не е трудно, когато си млад, силен и свободен. Най-вече млад. А ние, старците, предпочитаме да седим пред камината с хубава жена и бутилка вино.

— И какъв е поводът?

Джейк извади тапата.

— Детето спи, младежта отиде да се забавлява — значи вечерта е наша. Откога един мъж трябва да дава обяснения, когато иска да сподели чаша вино с жена си?

Колко лесно го каза, помисли си Дани и й се прииска наистина да бъде „неговата жена“.

— Госпожо Монтана! — подаде й чашата той.

— Надявах се, че си забравил. Не си го споменавал, откакто онази Шефър си отиде.

— Като не съм споменавал, не значи, че съм забравил.

— О!

— Само това ли заслужавам? Едно „О!“.

Дани знаеше, че трябва да се противопостави, да разруши магията. Бяха си обещали. Понечи да му го каже, но се хвана, че мисли колко е хубав. Полугол, полумокър и разрошен.

— За нас. — Мекият му баритон я върна в настоящето. Гърлото й пресъхна. Трябваше да събере сили, за да отговори.

— За нас ли?

— Да, за теб и мен. За сватбата, която никога няма да се състои.

— О! — Отново глупав отговор, но на друго не беше способна. Джейк стоеше и чакаше.

— Добре, за нас. По-точно за теб. Да, за теб.

Той седна на канапето и я прегърна през раменете.

— Все пак, минзухарче, за кого?

— За теб — твърдо отвърна Дани. — За теб и… Каролайн.

По лицето му премина сянка.

— Няма да пия за това.

— Но…

— Искам да пия за нас. Тези дни бяха вълшебни. Няма да ги забравя никога.

— Но, Джейк…

— Моля те, защо не ме поглезиш!

— Добре. За теб и мен.

Чашите звъннаха. Сърцето на Дани се сви, докато се взираше в очите на мъжа.

— Всъщност какво правим? — попита несигурно тя.

— Пием заедно. — Само че гласът му казваше друго. Джейк взе чашата от ръцете й. Дани поклати глава и опита да се отдръпне, но устните му докоснаха нейните.

— Джейк… не можем да…

— Една целувка — прошепна той. — Само една. С тоста.

— Та ние дори не сме отпили! — възрази Дани. Господи, трябваше да го спре!

— Аз отпих. Ще ти дам от устните си…

И после… После вече я целуваше. Главата й се замая. Усещаше, че потъва в светли и опасни дълбини. Вдигна ръце да го отблъсне, а вместо това го притегли към себе си. Обгърна врата му, зарови пръсти във влажната коса и притисна буза към току-що обръснатото му лице. Вдъхна аромата на шампоан и топла кожа.

— Джейк, това е лудост!

— Пълна лудост!

— Говоря сериозно… Не трябва…

— Знам.

— Джейк!

— Ще бъде ужасно, ако се влюбим — прошепна той и нежно гризна ухото й. — Ако зарежем всичко и се влюбим!

— Ти си луд! — Дани си извърна и докосна устните му. — Каквото и да е това, не е любов.

Мъжът плъзна ръка към гърдите й и Дани простена.

— Каквото и да е, харесва ми. Много.

— Джейк, това не трябва да се случи!

— Напротив. Нещо толкова хубаво не може да е погрешно.

— Но аз съм отговорна пред моята клиентка — едва продума Дани. Устните му отново се впиха в нейните. Знаеше, че нарушава правилата, но не можеше да спре. Прокара ръка по голите му гърди.

— Твоят клиент съм аз. — Очите му бяха полупритворени, премрежени. Сърцето му биеше лудо под дланта й. — А ти няма да направиш нищо, което клиентът не иска…

— О, Джейк…

Почувства, че измъква блузата от джинсите й, сетне пръстите му се плъзнаха по гърба й и разкопчаха сутиена. Обхвана гърдите й и погали зърната. Устните му не се откъсваха от нейните. Пръстите му бавно свалиха ципа на джинсите й.

— Джейк… — Беше протест и въпрос. Той отвърна нещо неразбираемо и се облегна на възглавниците, като я повлече със себе си. Отново впи устни в нейните и тя забрави последните си колебания, опиянена от магията на ръцете и устните му.

— Татко?

Тънкото гласче дойде от тъмнината и така ги стресна, че Джейк се вцепени. Пое си бавно дъх и без да помръдне, спокойно попита:

— Какво има, Каси?

Момиченцето се настани на края на дивана. Не изглеждаше никак изненадано, че ги намира заедно. Стискаше под мишница плюшен заек с увиснали уши.

— Сънувах страшен сън.

— Защо не си легнеш, а аз ще дойда да те завия? — успя да се съвземе Джейк.

— Има някой в гардероба.

— Искаш ли да спиш в леглото на татко? — попита Дани.

— Може ли, татко?

— Да, миличка, върви. Аз ще проверя гардероба.

— Добре — отвърна сънено Каси и тръгна към стаята на баща си.

— О, Господи! — прошепна облекчено той и седна.

— Добре ли си? — прошепна Дани.

— Не съм добре. И никога няма да бъда.

— Пада ти се, като нарушаваш правило номер едно от родителските задължения. Никога не прави любов, преди да си заключил вратата.

— Повярвай, няма да го забравя, докато съм жив.

Дани закопча сутиена под блузата си и се изправи. Седна на пода пред камината и обви рамене с ръце.

Джейк отиде в спалнята, където Каси вече спеше, разположила се в средата на огромното легло. Погледа я, зави я с одеялото и я погали по бузката. Тя въздъхна и се усмихна в съня си.

— Ах, ти, малко дяволче, колко те обичам! — прошепна той.

Върна се при Дани, която все още седеше пред огъня, настани се до нея и обгърна раменете й.

— Спи, но реших да я оставя там. Защо не вземем чашите и не идем в твоята стая, за да продължим разговора оттам, откъдето го прекъснахме?

— Не, Джейк. — Тя се освободи от прегръдката му и поклати глава. — Не знам какво става тази вечер. Ако бях пила, щях да кажа, че е от виното. Минаха четири дни, Джейк!

— Мога да броя. — Искаше да се пошегува, ала думите прозвучаха по-скоро грубо. — Нямам късмет, не мога да намеря никого.

— А опита ли? — Гласът й бе почти сърдит.

— Разбира се! — Той скочи и изпразни на един дъх чашата си.

— Какво стана с жената от Уилямс Лейк, която се обади вчера?

— Може да остане само две седмици. Дъщеря й чака бебе.

— Но през това време ти ще търсиш друга.

Джейк се загледа през прозореца. Навън бе тъмно и стаята се отразяваше в стъклото. Изглеждаше уютно и топло, но беше само илюзия. Като любовта.

— Наистина ли бързаш толкова много?

— Не — прошепна тя. Обви ръце около кръста му и склони глава на гърба му. — Ако Каси не беше дошла, сега щяхме да се любим. И не знам… какво щях да правя след това.

— О, успокой се! Нямаше да хленча и да подсмърчам!

— Стига, Джейк! Не те обвинявам. Искаме го и двамата. Но не трябва. Марион Уейнрайт ми плати, за да намеря съпруг за сестра й, а не да се влюбя в теб!

— Да се влюбиш в мен ли? — застина Джейк.

Дани осъзна грешката си, но беше твърде късно.

— Нямах това предвид. Исках да кажа, да се любя с теб.

— Ти каза да се влюбиш.

— Знам какво казах. — Бузите й поруменяха. — Грешка на езика. За бога, моля те, не ме гледай така! Няма да направя подобна глупост… и да объркам всичко. Казах ти, не вярвам в любовта.

— Да, спомням си. — Джейк остави празната чаша. — Но Марион Уейнрайт няма нищо общо с това. Нито сестра й, нито писмата на Бъстър, нищо. Това засяга само нас двамата с теб.

— Джейк…

— Знам, знам. Но не мога да се боря с чувствата си. Разумът ми казва едно, но това, което изпитвам, е съвсем различно. — Сърцето ми говори друго, Дани, едва не рече той.

— Трябваше да дойда, да подпишем документите и веднага да се върна в Торонто. Другото — обхвана тя с жест цялата къща — не трябваше да се случва!

Джейк застина в очакване. Но Дани мълчеше. Сигурно беше права — чувствата им не бяха реални. Възникналата помежду им близост не беше нищо повече от пролетна магия, мимолетно увлечение, сексуален порив, който нямаше да продължи и до лятото дори!

— Утре ще се обадя на жената от Уилямс Лейк — продума бавно той. — Но ще трябва да останеш поне още един ден, докато дойде. Освен това не може да заминеш преди представлението.

— Не и след целия труд, който хвърлих по костюма! — възвърна закачливия си тон Дани, но между двамата остана нещо неизказано.

Джейк не откъсваше поглед от нея. Няма ли да е чудесно, ако се влюбим, мислеше си той. Няма ли да е чудесно…