Емилио Салгари
Алжирските пантери (26)

Глава 26
НА ЖИВОТ И СМЪРТ

Екипажите на галерите и пристанищната стража прииждаха от всички страни насам, за да отрежат пътя на бегълците към града. Докато войниците от корабите и от терасите на близо намиращия се затвор стреляха, групи еничари, снабдени с факли, се бяха пръснали край брега, за да възпрепятствуват слизането на съзаклятниците.

Баронът беше разбрал критичното положение, в което се намираха. Нямаше никаква надежда да се изплъзнат от този лов на живот и смърт.

— Да се приготвим за края! — извика той. — Ние сме християни!

Брегът беше едва 20 крачки далеч. Лодката се приближаваше с мълниеносна бързина.

— Оръжията в ръце! — заповяда рицарят.

Лодката се блъсна с такава сила в брега, че ренегатите изпопадаха един върху друг. Почти в същия момент до брега стигна и една друга лодка, пълна с алжирци и няколко негри. Сант Елмо я беше забелязал. Когато той и приятелите му скочиха на брега, срещу тях се хвърли една група еничари. Борбата беше кратка, но жестока. Само баронът и Желязната глава, който този път вършеше чудеса, можеха да издържат. Изведнъж Сант Елмо видя насреща си няколко грамадни негри, които се спуснаха светкавично срещу него и Желязната глава. Той усети как няколко чифта яки ръце го вдигат и го измъкват от полесражението. Това беше работа за един миг. Другите суданци, които го следваха, прикриваха гърба му с пистолетни изстрели. Рицарят не се съпротивляваше. Той предугаждаше, че някой, който бдеше над него, го е спасил. Негрите прекосиха бързо тесните улици на града и се спряха при една арка, където ги чакаха няколко коня.

— Качете се, вземете моите пистолети и следвайте коня ми! — каза негърът.

В съседната улица се чу див вик: — Преследвайте убийците!

Към ездачите се беше присъединила мълчаливо една група алжирци, очевидно приятели…

— По заповед на бея! Мохамед и Солиман! — извикаха негрите на пазача на градската врата, която водеше навън от Алжир.

Баронът беше така изненадан от отвличането, което беше спасило живота му, че едва беше забелязал младия алжирец, който яздеше до него. Сега той видя, че изпод тюрбана му се развяват дълги черни къдри. Когато видя, че е наблюдаван, младият конник изостана назад и се присъедини към кавалкадата.

— Кой може да бъде този младеж? Сигурно някой паж? — запита Желязната глава.

— Скоро ще научим това — отвърна рицарят. — Ездата не може да трае вечно! Какво ли е станало с бедните християни! Съдбата им трябва да е била страшна!

— Може би те са предпочели да се самоубият, вместо да паднат живи в ръцете на мъчителите си! — каза Барбоза.

— Еничарите за жалост са успели да пленят една част от тях — каза един дълбок, добре познат глас. — Също и вие щяхте да споделите съдбата им, ако бяхме дошли няколко минути по-късно!

— Мишел! — извикаха рицарят и Желязната глава в един глас.

— Да, Мишел! А зад вас яздят моите хора!

— Алжирците…?

Бегълците бяха стигнали до една верига хълмове. Тук нормандецът изостана малко назад, за да размени няколко думи с младия алжирец, които яздеше след тях.

— В гората при Топ Хане! — заповяда след това контрабандистът.

Алжирците и четиримата негри, които образуваха ариергарда, завиха наляво към равнината, а останалите двама негри, които служеха като водачи, започнаха да се изкачват по каменистия хълм, където копитата на конете не можеха да оставят следи. Баронът, Желязната глава и нормандецът ги следваха. Те се изкачваха мълчаливо около четвърт час по възвишението. След това заслизаха по другата страна, която беше обрасла с гъста гора.

— Стой! — заповяда морякът. — Нека конете си починат за миг под дърветата. Ние сме още далеч от дуара на моите приятели! Там ще можете да си отпочинете на спокойствие, докато бурята утихне!

Бегълците слязоха от конете.

— Не можахте ли да отгатнете кому принадлежат двамата едри негри? Те са великолепни мъжаги, всеки един от тях струва колкото десет души!

— На принцесата? — запита Сант Елмо колебливо.

— Да, да, принцесата знае да избира слугите си!

— Кажете ми, Мишел, кой е младият алжирец, с когото говорихте?

Контрабандистът се усмихна.

— Вие дължите нему много повече, отколкото на мен и мираба! Без него нямаше да успеем да ви спасим! Благодарение влиянието на този младеж, беше подготвено бягството ви от затвора. Пазачи и стража бяха подкупени и всичко щеше да премине безпрепятствено, ако не беше пристигнала злополучната заповед да бъдете отведени на галерата на Кулкелуби!

— Чухте ли за съзаклятието?

— За щастие един ренегат, който ме познаваше, ми повери тайната. Още тази сутрин аз вече знаех, че Кулкелуби ще умре, и то през тази нощ!

— А онази лодка, която обикаляше около галерата?

— Беше нашата. Хората ми заедно с негрите чакаха само удобния момент, за да ви освободят!

— Значи вие сте ме видели, като бягах с ренегата?

— Познах гласа ви и ви последвах, като се преструвах, че също така ви преследвам. Всичко вървеше добре и никой не се усъмни, но за жалост вие бягахте с такава бързина, че не беше възможно да ви настигнем, преди да спрете на сушата!

— Благодаря ви, храбри Мишел! Аз ви дължа живота си!

— Не на мен, а на принцесата! А сега всички на конете! — извика той.

Бегълците продължиха мълчаливо ездата. Конете минаваха през равнина, пресечена от пресъхнали корита на реки, която на юг беше заградена с малки хълмове. Местността се стори позната на барона.

— Не бяхме ли на онези височини, когато очаквахме Зулейк и соколарите му?

— Да. И минарето отсреща е минаре на Блидах! След 5–6 часа, ако издържат конете, ще бъдем в дуара на моите приятели!

— Еничарите в това време ще преследват хората ви!

— Не се страхувайте! Те ще намерят в именията на принцесата нови коне и няма да се оставят да бъдат така лесно уловени! По-късно ще се върнат преоблечени обратно в Алжир!

— И младият ли алжирец също?

— Не, него ще намерим в дуара!

— Защо той проявява такъв интерес спрямо нас?

— Той ще ви каже сам това!

От върха на следващия хълм се откриваше по-широк кръгозор. Нормандецът огледа хоризонта.

— Нищо не се вижда! Преследвачите са се отправили в друга посока!

На юг се забелязваше една белезникава линия.

— Вижте, това е р. Шелиф! Сега ще се отправил към нея, а след това ще завием на изток, за да скрием следите си.

Конете не показваха никаква умора, въпреки че бяха преминали повече от тридесет мили. Скоро бегълците стигнаха Модеах и след това мочурливия бряг на Шелиф.

— Това са хълмовете, където ви плени Зулейк! Още малко усилия!

* * *

Обляни в пот, с пяна по муцуните, конете спряха пред оградата, където овцете и камилите пасяха по песъчливата почва. Един кабил в кафява наметка стоеше пред палатката. Като видя нормандеца той стана и го поздрави сърдечно.

— Добре дошъл в дуара на Ибрахим, братко мой!

— Как е Ахмед?

— По-добре! Ела сега, моята палатка, моят добитък и моите оръжия принадлежат на теб и твоите приятели!