Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (6) (Биографията на един калифорнийски кондор)

6.

Младият кондор се издигна отново във въздуха и внимателно започна да разглежда земята, за да търси храна. Няколко пъти обиколи един район, описвайки полегато спускащи се спирали, но отново се издигна по наклонена линия, когато от по близко разстояние се увери, че няма нищо интересно.

Превъзходното му зрение го осведомяваше за заобикалящата го среда много повече, отколкото останалите му сетива, взети заедно. Всяко негово око беше по-голямо от целия мозък и можеше от височина 500 м и при скорост близо 100 км в час бързо да прецени разстояние, форма, размер, блясък, цвят. Въпреки че устройството на очите му би показало на биолога връзките му с миналото на влечуго, сега те бяха определено между най-острите в света птичи очи.

Върху един огромен склон на около 15 км от езерото, в което се изкъпа, младият кондор забеляза мъртва катерица. Мястото беше подходящо за кацане и излитане и той направи спираловидно спускане. Подскачайки към трупа с разтворени криле, той съскаше срещу въображаеми врагове и застана над находката си, като въртеше глава наляво и надясно. Катерицата беше оскъдна храна за един кондор, далеч под предпочитаните трупове на елените или телетата, но младата птица беше гладна. И както при всички млади животни, стомахът й бе непретенциозен и нетърпелив.

Катерицата не беше прясна и кожата й бе омекнала значително. Кондорът я разтвори без усилие, но преди да започне да се храни, забеляза някакво движение в близките храсти. Два гарвана кълвяха някакви останки и когато излязоха на открито, кондорът изсъска яростно и литна към тях. Видът на голямата черна птица, носеща се срещу тях, бе прекалено много за по-дребните птици и те излетяха без колебание, но изразиха гласно неодобрението си от поведението й.

Когато кондорът се отправи с клатещата си походка към своята плячка, той забеляза и друго движение надолу по склона. Инстинктивно усети опасност и спря да се огледа. Веднага разпозна жълтеникавокафявата фигура на койота и това предизвика у него реакциите, които беше научил от родителите си скоро след като бе започнал да ги придружава при техните набези. Много преди да го застрашава някаква опасност и с подчертана привързаност, той се спусна през откритото място с малки подскоци и протегнати криле. Скоро се понесе във въздуха и започна да кръжи, като протягаше шия надолу, докато койотът се приближаваше до неговата находка. Едва малкият рошав койот започна да души трупа на катерицата и един огромен женски скален орел се появи над хребета. Преди койотът да има време да изръмжи, птицата му нанесе удар. За миг всичко свърши. Закривените нокти на птицата се сключиха около гръбначния му стълб и го прекъснаха. Орелът остана над все още потръпващото тяло на койота и го покриваше с крилете си. Още при появата на златистата птица младият кондор се отдалечи и улови едно изкачващо се въздушно течение. Той бе вече доста далеч, преди койотът да е мъртъв.

През ранните часове на своя пръв самостоятелен ден кондорът се движеше предимно над райони, намиращи се между 300 и 1000 м над морското равнище, в природните зони на Долна и Горна Сонора. Полетът му го носеше над места, покрити с ниска вечнозелена храстовидна растителност с твърди клони и малки листа, над пелинови полета и смесени гори и най-накрая над гъсти иглолистни гори. Различните природни условия предлагаха на живеещите долу животни голямо разнообразие и разнообразните екологични ниши бяха заети от много животински видове. Най-едър от дивите животни бе черноопашатият елен, ако не смятаме малобройните подивели коне и говеда, а най-голямо страхопочитание вдъхваше рядко срещаната пума. Рижи рисове, койоти (понякога кръстосани с диви кучета), вонящи скунксове, опосуми, невестулки, северноамерикански енотовидни котки, язовци, лисици, лалугери, мишки, зайци и още много дребни гризачи попълваха списъка на бозайниците. Най-различни птици и значително количество змии и гущери населяваха всяка една от тези зони. Оцеляването на кондора зависеше до голяма степен от умението му да се храни с всяко едно от тези животни, защото по време на своите скитания той срещаше повечето от тях при най-различни обстоятелства. Малко му бяха естествени врагове, но мнозинството проявяваше открита враждебност, ако някой се доближеше в неподходящо време или по неподходящ начин. Големите му размери, шумът от крилете му плашеха повечето от тях (той скоро се научи кои бяха те), но други не му обръщаха никакво внимание. Именно те имаха решаващо значение за неговото съществуване.

След като изостави своята катерица на койота, който на свой ред даде живота си на скалния орел, кондорът прелетя над две пресичащи се долини, преди да открие друга храна. В долната част на склона на втората долина, почти на дъното, шест кондора се бяха събрали около трупа на млада кошута. Миналата нощ три диви кучета бяха повалили кошутата и след като изядоха единия заден бут, предоставиха тялото на лешоядите.

Шестте кондора бяха накацали върху трупа, съскаха и се заплашваха един друг. На безопасно разстояние от тях осем пуйкови лешояда изчакваха своя ред. Още по-надалече се бяха събрали гарвани и „мърмореха под носа си“, недоволни от реда на хранене, който природата беше установила.

Младият кондор възви и кацна точно между лешоядите, разпръсвайки ги във всички посоки. Когато той се отправи към трупа, клатейки се тежко, те се строиха зад него. Кондорите, които вече бяха при трупа, вдигнаха глави и го изгледаха. Някои изсъскаха тревожно, но продължиха да ядат. Той си проби път между тях, но скоро бе изтласкан от друг младок. Отново си проби път и успя да отскубне парче месо, преди отново да бъде отстранен. Това не беше спокоен обяд, но все пак успя да се нахрани предоволно, преди да бъде прогонен за последен път. Той единствен между тези върху трупа беше роден през тази година и липсата на опит и произтичащата от това липса на авторитет се проявяваха прекалено ясно. Кондорите подобно на почти всички останали животни са готови да проявят враждебност към себеподобните си, когато се отнася до храна.

За да се издигне от земята, младата птица трябваше да направи изключително дълъг пробег, при който си помагаше със силни удари с криле. Кондорът беше преял и както при всички кондори и други лешояди подвижността му при пресищане чувствително намаляваше. Най-накрая успя да се издигне, но трябваше да бие силно с криле, докато улови възходящо течение от другата страна на хребета. Той продължи да планира с неподвижни криле само няколкостотин метра и кацна на изсъхнало дърво с дебели оголени клони. Започна да почиства перата си почти веднага и дълго преди настъпването на нощта бе готов за сън. Събуди се на два пъти, когато два други кондора кацнаха на по-долните клони. Изсъска тихо, почти стеснително, но нито една от възрастните птици не му обърна внимание. Когато сенките в долината се сляха с нощта, младият кондор вече спеше. Той бе оцелял през първия си самостоятелен ден и бе научил много неща. Беше наблюдавал внимателно през седмиците, прекарани на открито с родителите си, и реагираше по подходящ начин на всяко ново положение. Всички признаци показаха, че той ще оцелее. Заложеното в него бе напълно достатъчно. Той щеше да го предаде на следващото поколение.