Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (10) (Биографията на един калифорнийски кондор)

10.

Беше късно сутринта и мишеловите, един скален орел, няколко по-малки сокола и половин дузина лешояди дойдоха и си отидоха. Някои бяха възнаградени с плячка, други все още продължаваха да преследват жертвите си в нарастващата горещина на обедното слънце. Кондорът стоеше навъсен на една скала, наблюдаваше и изчакваше. Той бе преодолял въздействието на отровата без трайни увреждания и бавно се възвръщаше към обичайния си начин на живот. Често седеше часове наред върху скалните корнизи, вместо да се носи във въздуха, както обикновено. Временното му нежелание да лети отминаваше и всеки ден се издигаше все по-високо и по-далеч от мястото на нощуване.

Въздушно течение мина покрай неговата скала, той се стегна и после се отблъсна. Изгуби малко височина, но после улови благоприятен въздушен поток и премина над стената на каньона. На височина 1200 м той престана да се издига и се насочи на север. На 16 км от скалната издатина той се спусна отново и продължи да лети на височина 160 м. Започна да разучава подробно насечената местност под него. Беше време да се нахрани.

Растителността в целия район бе суха, тъй като от няколко месеца не бе валяло. Облаците, идващи от морето, бяха минали, без да се разтоварят, и земята бе напукана и жадна, готова да пламне при първата искра. Езерата и ручеите, сгушени във високите долини, пресъхваха и последователни неправилни ивици показваха спадането на водното ниво с всеки изминат ден.

Кондорът премина над платото със скорост 80 км в час. Забеляза на земята близо до един храст някакво тяло, което го заинтригува. Предишната нощ там бе умрял един калифорнийски заек, станал жертва на зла участ. Той бе подскочил до храстите на около 400 м оттук, където още с падането на здрача се бе скрила млада гърмяща змия. Тя бе малко по-дълга от 60 см и го ухапа почти рефлекторно. Заекът се олюля, покосен от отровата. В тялото му настъпваха смъртоносни промени. Змията започна да се движи по криволичещия път на умиращото животно, въпреки че бе много малка, за да погълне жертвата, която си бе избрала. Преди да може да открие заека, един виржински бухал се спусна и след кратка борба сложи край на живота на змията, като смачка главата й с мощния си клюн, предназначен точно за тази цел. Заекът умря незабелязан до храста, като задните му крачка продължиха да ритат конвулсивно, дори след като стъкленият блясък на смъртта бе замръзнал в очите му.

Кондорът намали площта на крилете си, за да изгуби височина. Премина ниско над заека и възви нагоре, за да кацне на същото дърво, където се бе крил бухалът, преди да убие змията. Огледа мястото няколко минути, за да се увери, че приближаването до плячката не крие опасности, плъзна се по лекия ветрец и сви надолу към равното пространство до храста. Изви крилете си, използувайки ги като спирачки, и разтвори опашка. Краката му поеха удара при кацането и той се отправи към заека, като спускаше бавно криле. Кондорът притисна своя трофей с крак и отвори с клюна си слабия мускулест корем. Храната бе приемлива, макар и не така привлекателна, както ако беше някое копитно животно.

Той едва бе стигнал до средата на яденето, когато някакъв неравномерен шум, идващ от север, го обезпокои. Съскайки, кондорът изостави трупа, за да бъде готов да отлети моментално. Едномоторният самолет бе само на 300 м над платото и бързо губеше височина. Пилотът в кабината, който за пръв път се сблъскваше с истински инцидент, бе на ръба на паниката. Моторът губеше мощност и оставаха само секунди или в най-добрия случай минути, преди да спре изцяло. Пилотът отчаяно търсеше място, на което да приземи повредения самолет, обаче не виждаше никъде подходяща равнина. Десетгодишното момиченце, което седеше до него, бе замръзнало от ужас и говореше несвързано за това, че ще бъде добро и винаги ще слуша родителите си. Но сега нямаше кой да го чуе.

Неопитният пилот не бе проучил достатъчно добре картите си. Ако бе преминал западния хребет, ограждащ долината, над която неизправният самолет се бе озовал, той щеше да достигне ливада и можеше да се спаси. Поради своето невежество той се беше отправил над източния хребет, зад който се простираха безкрайни километри силно насечен терен. Пилотът дръпна лоста, колкото му държаха силите, обаче самолетът нямаше височина. Една заострена скала на хребета откъсна неподвижния колесник на самолета и пилотът почувствува, че се насочва право с носа в дефилето. Лявото крило се удари в една топола, самолетът се заби с предната си част в отсрещния хълм. Момиченцето изпищя веднъж, когато седалката се откъсна и го запрати напред през стъклото. След малко право нагоре всред безветрената клисура се издигна черен пушек. Горивото започна да се просмуква в земята и после малък сребрист пламък си проби път. Чу се приглушена експлозия и нагоре се издигна оранжева топка от пламъци, по краищата с черен сажден пушек. Пилотът, приклещен от удара под контролното табло, и малкото момиченце с тяло, полуизвадено от кабината и гротескно простряно над капака на мотора, бяха овъглени само за две минути.

Бензиновият пожар се разпространи бързо. Експлозията разпрати горящи отломки във всички посоки и в район от 2 км започнаха да горят 30 малки огньове. За половин час цялата долина бе обхваната от пламъци. В северния и южния край разпростиращите се пламъци попаднаха на растителност, която бе суха като прахан, и в следващите два часа пламнаха още четири съседни долини. Горещината от пламъците предизвика своя собствена система от ветрове, така че пламъците се раздухваха от енергията, която самите те освобождаваха.

Реактивен самолет на Военноморските сили, летящ по посока на Сан Франциско, бе първият свидетел на бедствието и пилотът изпрати радиограма, за да съобщи за пожара. След спешен телефонен разговор с отдела за борба с пожарите при Горската служба един хеликоптер веднага излетя, за да определи точно мястото, посочено от пилота. Кръжейки над района, пилотът и наблюдателят не успяха да забележат останките от самолета поради гъстия пушек. Предположиха, че пожарът е бил предизвикан от светкавица или поне така се казваше в предварителния доклад. Минути след съобщението за застрашителните размери на пожара към хеликоптера се присъединиха два други наблюдателни самолета. В южната част бяха изпратени снабдени с парашути пожарникари, а за северната се подготвяха самолети, носещи резервоари с пяна. Цялата налична техника се мобилизираше за борба с една от прастарите сили на Земята. Но нанесените вече щети бяха големи.

Пронизителният зловещ звук от удара на колесаря в острия като нож хребет пропъди кондора, който отчаяно заудря с криле, за да пресече платото. В момента, в който самолетът се разби отвъд хребета, кондорът вече летеше. Той бе на стотина метра височина, когато стана експлозията. Извиси се извън долината, която сега бе вече погълната от пламъците. После, съвсем необяснимо, той се върна обратно. Вероятно любопитството му, характерната черта, която кондорът сякаш никога не може да контролира изцяло, изискваше още един последен поглед над района. Нещо необикновено се беше случило в неговия район и той трябваше да знае какво бе то. Не след дълго се озова при издигащите се вълни от нагорещен въздух. Миризмата на петролния пушек беше остра и непозната. Той възви през облак от дим и се издигна остро нагоре. Достигна 2000 м височина и се отправи на юг със скорост 96 км в час.

През същия следобед вятърът се усили и когато парашутистите стигнаха над района, пламъците се разпростираха бързо и в няколко други каньона. Гъстите храсти, покриващи дъната на клисурите, бяха идеален фураж за гладните пламъци и те щяха да се превърнат в безумно бушуващ пожар, който не подлежеше на ограничаване. Парашутистите се хвърлиха всред черния пушек и минута след рискования скок вече бяха са заловили за работа — разчистваха пътеки в храстите с цол да ограничат пламъците във вече горящите райони. Пламъците бяха подгонили хиляди малки животни и хората, които се бореха с огъня, бяха под непрекъсната заплаха от гърмящи змии, които, разгневени от нарушаването на спокойствието им, бяха побеснели от засилващата се горещина зад тях. Те се плъзгаха напред, падаха от скалите и се промушваха точно през храстите, които хората се опитваха да прережат. Един от тях бе ухапан по бедрото, когато преминаваше близо до скалиста издатина, и един от хеликоптерите направи рисковано спускане, за да го вземе. Седем противопожарни самолета летяха непрекъснато над обхванатите от пламъци долини и хвърляха стотици хиляди галони боратова пяна над унищожителния огън. Самолетите непрекъснато се връщаха в базата, за да ги зареждат.

Вятърът утихна към полунощ, но когато дългите тъмни сенки се спуснаха над земята, 80 км² тлееха с ярко оранжевочервен цвят. Пожарът все още не бе обуздан, но хората, подкрепяни от нови попълнения, продължиха борбата до сутринта, когато вятърът отново се усили. Припламващи останки, разнесени от вятъра, преминаха през оголените пътеки и на няколко места избухнаха нови пожари. Хората, които работиха през нощта, се оттеглиха, когато пристигнаха нови подкрепления по въздуха и на земята. Десетки хиляди галони борат се прибавиха към употребеното вече количество и постепенно напредването на пламъците бе спряно. Слънцето имаше неясен оранжев цвят, сякаш бе зацапано от дима и летящите сажди. Парливата миризма се носеше над повече от 520 км² и дори нюйоркските вестници писаха, че резерватът на кондорите е в опасност. Телефоните между Ню Йорк и Вашингтон звъняха, звъняха и тези в пожарните служби във Филмор. Двама биолози тръгнаха от Лос Анжелос с кола със задача да докладват по радиовръзката, веднага щом успеят да навлязат в района.

Тази катастрофа отне три човешки живота: на пилота и малката му придружителка и на един служител от пожарната служба, чийто парашут не можа да се отвори. Унищожени бяха десетки хиляди животни и една дузина черноопашати елени. Кондорите, с изключение на един, оцеляха, понеже можаха да избягнат пожара, като се издигнаха на голяма височина, и защото хората, които се бореха с пламъците, успяха да ги обуздаят, преди да са достигнали местата за гнездене. Един хеликоптер, който разузнаваше докъде се простира опасността от пожара, премина покрай оголен хребет, на който се намираше гнездо на кондори. Двамата родители, които хранеха малкото, бяха подплашени от силния шум. Те се измъкнаха от гнездото, излязоха на скалата и обзети от ужасно объркване, паднаха от нея. Подхванати от вятъра, те отлетяха и никога повече не се завърнаха. Няколко дни по-късно малкото умря от глад. Вместо осем кондора през тази година към цялата популация от 43 кондора в света се прибавиха седем. За нещастие осем кондора щяха да загинат поради различни причини и видът направи още една крачка към пълното изчезване.