Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (4) (Биографията на един калифорнийски кондор)

4.

Интелигентността на родителите кондори не беше особено голяма, но това не им пречеше. Още много отдавна природата бе претеглила всички необходими белези за тяхното оцеляване и бе установила едно приемливо равновесие. Птиците можеха да учат, но не можеха да научат нещо повече от това, което им бе необходимо. Нещо по-важно, те бяха богато надарени с инстинкти. Всички инстинкти, които направляваха живота им, действуваха и задоволяваха нуждите на птиците. Те бяха предвидени още в първоначалния „проект за кондор“ заедно с дължината на костите, цвета на перата и формата на клюна. Инстинктите не изискваха период на усвояване или специален талант, за да бъдат използувани. Съзряваха автоматично във всяка птица и при всяка степен на развитие бяха на съответното ниво, така че да изпълняват необходимите функции.

Някои инстинкти се поддават на известни промени при нови и необикновени обстоятелства, но повечето са сравнително постоянни, а някои — твърдо установени. Кондорът не се ражда с умението да строи сложно гнездо и никога не може да се научи на такава техника. Родителите са принудени най-вече да определят точно подходящото място, след което да разчитат на несложната природна форма на мястото да запази и защити яйцето, а след това — малкото пиленце.

За кондора гнездото означава преди всичко място, а не предмет. Почти винаги то се намира между 500 и 1000 м над морското равнище в Сонорската полупустиня. Въпреки че кондорите понякога могат да използуват за гнездо хралупи в някое огромно дърво, те предпочитат скалистите пещери или купчините камъни.

Възрастните птици, които донесоха през този ден храна за своето малко, се завърнаха при едно типично място за гнездене на кондори. То бе достатъчно високо над долината в основата на каньона, така че осигуряваше безопасно отлитане в дни, когато ветровете бяха неблагоприятни. Наблизо имаше удобни места за кацане и при отвора на пещерата се издаваше корниз, който е необходим за малкото при първите му опити за летене. Пещерата беше висока 60 см и малко по-широка. Докато мътеха яйцето, родителите имаха сигурността на затвореното място и все пак можеха да се движат и променят положението си. Мъжкият бе мътил около една трета от целия инкубационен период и бе изпълнил задълженията си не по-зле от женската. Те бяха избутали няколко камъчета на купчинка върху мекия пясъчен под и може би случайно бяха добавили и няколко, донесени от вятъра растителни останки. Архитектурните им заложби не можеха да дадат нещо повече. Единственото яйце бе снесено върху тази купчинка през средата на март. То бе защитено от вятъра, практически недостижимо за хищници и обградено от грижите на двама предани родители. Това бе достатъчно.

Пещерата бе нещо повече от място, в което може да се снесе яйце и да се излюпи пиле. За кондорите това бе място, в което те щяха да се връщат почти всеки ден в течение на пет месеца. Чак в края на този период малкото щеше да напусне сигурната защита на пещерата. Родителите сякаш живееха, привързани на единия край на дълга верига, чийто друг край бе прикован в пода на пещерата. Каквото и да ги привличаше извън гнездото, те неизбежно се завръщаха при неподвижния край, отговаряйки на древни сигнали, насочвани от нуждите на друг живот. Природата бе осигурила успешното продължаване на вида, като превръщаше всяка зряла птица в изпълнител на поведенчески правила. Само някакво обезпокояване в района на гнезденето можеше да наруши тези правила и да промени поведението им. При кондорите съществуваше странно противоречие: докато при всички останали обстоятелства те малко се тревожат от присъствието на човек, то близо до гнездото са много раздразнителни. Тук, където тяхната невъзмутимост е най-необходима, тя почти изцяло липсва.

Грижите, които малкото получаваше през първите пет месеца след излюпването, бяха действително безупречни. Въпреки че в два случая, когато родителите му бяха възпрепятствувани от тежки бури да се върнат, то остана без храна почти по цели два дни, хранителният му режим бе сравнително постоянен. В дните, когато се хранеше един път дневно, храната му се доставяше между два и пет часа следобед. През няколко дни, когато получаваше два пъти храна, първото хранене беше предобед. Всичко беше много редовно, много логично, всичко бе съобразено така, че да осигури на малката птичка максимални шансове за оцеляване. Защото ако родителите не изпълнеха дълга си изцяло, това щеше да застраши не техния живот, а техния вид. Ето защо природата е вложила в поведението им по време на гнездене и отглеждане на малкото толкова задължителни действия, колкото е силен стремежът им към живот.

За природата всичко това е едно и също. При изучаването на нейните чудеса ние съсредоточаваме вниманието си върху отделни индивиди. В това се състои нашето късогледство. За природата са важни видовете, а не индивидите.

Невероятният часовников механизъм на инстинктите задържаше родителите поотделно или заедно в гнездото за определени периоди през различните етапи от развитието на малкото. Когато беше още покрито с младенческия пух и бе изключително уязвимо от резките температурни промени, те не го оставяха само нито за миг и непрекъснато го затопляха. Когато се появи вторият пух, те го топлеха само нощем, което доказваше неговото по-здраво свързване с живота.

Когато се появиха първите пера, топленето престана изобщо и посещенията на родителите бяха свързани единствено с храненето.

Така възрастните птици успяха да създадат своето малко и да го отгледат през критичните най-ранни месеци. Без дори да знаят, че ги притежават, те предадоха на своето малко пиленце инстинктите, които щяха да се запазят и да се предадат на следващото поколение. Всяка птица прекарваше живота си като част от голямо състезание и предаваше щафетата на поведение на следващия бегач, преди да падне от изтощение. Трябва обаче да отбележим една разлика. Преди да започне голямото състезание в рамките на вида, тези от бегачите, които изпуснат щафетата, биват отстранявани. Има няколко подборни състезания, които осигуряват избирането на най-добрия състав на щафетата. При кондорите обаче популацията е съвсем ограничена и затова всеки един от тях трябва да участвува в щафетата. Като подборно състезание служи самият финал и затова всяко изпускане на щафетата е истинска трагедия.

Когато стана на 148 дни, малкото напусна гнездото и започна да следва родителите си на все по-продължителни полети. Горната повърхност на крилете му беше вече напълно оперена и неговите летателни възможности бяха забележителни. Родителите му все още редовното хранеха независимо от това, къде можеха да ги отведат ежедневните им странствувания, но младата птица бе започнала да разучава възможностите за намиране на храна при подходящи случаи. Родителите пригодиха своите полети към по-ограничените възможности на своето малко, но с всеки изминат ден необходимостта от тези ограничения намаляваше. Когато навърши 9 месеца, малкото вече не изискваше непрекъснато внимание. Поведенческите навици, които са упражнявани продължително време, не се изоставят лесно и родителите все още понякога хранеха малкото, въпреки че ритуалът вече не бе необходим за неговото оцеляване. Те продължиха да пощипват гальовно своята вече напълно пораснала 10-месечна рожба, но сигналите, които подсказваха това поведение, отслабваха.

Младата птица вече имаше други интереси. Скоро настъпи моментът, когато трите птици напуснаха временния си дом. Две от тях се отправиха на север, докато третата, по-тъмната, без белите триъгълни петна на подкрилията, се отправи на юг. Когато кръжеше свободно и надалече, младият кондор започна също така строго определен начин на живот, както онзи от първите месеци на живота му. Той щеше да се развива цели пет години, преди да потърси брачна партньорка. Сивата му шия щеше да премине в розово-оранжева и кафявите му очи щяха да станат ярко червени. Той не можеше да бъде зрял мъжки, способен за възпроизводство на вида, преди да бъдат дадени тези кодирани чрез цветовете сигнали. Дотогава той щеше да се интересува от растежа, от силата си и от основните умения, свързани с оцеляването му. Природата му бе дала големи възможности. Младият кондор бе надарен с изумителна сила на полета и превъзходно чувство за свързване на своя вътрешен свят на инстинкти и жлези с външния свят на стимулите. Когато се раздели с родителите си през късната октомврийска утрин, той беше нов организъм, вътрешно съгласуван и добре пригоден за живота в дългия 640 км и широк 64 км район от Калифорния, който човекът бе отредил за неговия вид.