Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (3) (Биографията на един калифорнийски кондор)

3.

Кондорите бяха разтревожени и бързаха да се върнат при своето малко. Не бяха го виждали повече от единадесет часа и биологичните им часовници създаваха напрежение, което сякаш преодоляваше мълчанието чрез естествено съгласувани сигнали. След преминаването на бурята ветровете съвсем утихнаха, поради което условията за летене не бяха добри. Птиците стояха на голите клони на един сух дъб, останал високо всред обгорените от слънцето склонове на долината. От своя висок наблюдателен пост можеха да обхванат с поглед няколко хиляди декара гъста гора от нисък вечнозелен дъб. Те непрекъснато променяха стойките си, накланяйки се напред, сякаш излитаха, но всеки път се дръпваха назад. Кондорът не обича да се впуска в полет, без да усеща подкрепата на вятъра. Но вятър нямаше и кълбестите облаци, които се появиха след бурята, образуваха високи бели планински хребети върху наситения син фон на току-що окъпаното небе.

Вътрешното напрежение се засилваше особено осезателно при женския кондор. Дълбоко в подсъзнанието на птицата отекваха тихите умолителни съскащи звуци, които малкото сигурно вече издаваше. Водено от вътрешния си часовник, то ще моли за храна някакви въображаеми родители и ще извършва целия ритуал около храненето, въпреки че пред него няма никаква птица с току-що повърната мърша.

Няколко пъти птицата повдигна криле, разпери опашка, търсейки помощта или дори само насърчението на някое въздушно течение. Такова обаче нямаше. Най-накрая тя не можа да издържи на напрежението. Изискванията на родителския й дълг бяха прекалено големи. Тя издигна дългите си почти 1,5 м криле над гърба си, разпростря перата на опашката си, повдигна и нея, изпъна крака и се отблъсна силно от клона. След това със съгласувано движение остро свали надолу едновременно крилете и опашката си, давайки с всичка сила тласък. Нейните десет килограма се издигнаха във въздуха и когато започна да губи скъпоценната височина, тя отново размаха криле.

За четири секунди птицата направи дванадесет удара с криле. Въпреки че крилете, широката опашка и повърхността на тялото имаха общо над 12 000 см² подемна площ, масата й беше голяма, близо 7 кг/м². Така че началните моменти от полета й при затишие бяха много трудни. След първоначалните дванадесет замаха обаче тя получи възможност да планира повече от километър, но след това направи още дванадесет удара с криле, за да набере височина. В това време тя вече бе преминала над хребета и стигнала над мястото, където отвъд стръмната стена имаше възходящо топло течение. Птицата се олюля леко и после се издигна. Наклони се няколко градуса наляво, за да избере вярната посока, отново улови топлия въздух, възви, като направи най-великолепния планиращ полет, който може да бъде наблюдаван днес в света на птиците.

Докато летеше, свистящият звук, издаван от размахваните криле, можеше да се чуе на половин миля. Сега при планиращия полет при все по-увеличаващата се височина звукът заглъхваше и никой освен нея не можеше да го чуе. Приличаше на шумолене на тих вятър в борово дърво. Четиридесет процента от всяко крило беше площ с отворени процепи, която съвършено отговаряше на най-малките изисквания при полета й. Изключително дългите махови пера, всяко от които само по себе си беше еластично и гъвкаво крило, се въртяха на своите оси и автоматично бяха насочени напред под малък ъгъл. Птицата се движеше със скорост 56 км в час и все повече я увеличаваше. Най-малко още половин час тя нямаше да промени хоризонталното положение на крилете си.

След като премина над втори хребет, женският кондор направи още един кръг, за да определи точната посока. Необходими й бяха 15 секунди, за да извърши пълна обиколка, два пъти повече, отколкото на пуйковия гриф, който правеше същата маневра 300 м под нея. Когато завърши кръга, тя забеляза мъжкия кондор, който се намираше на около 70 м вляво зад нея. Той завършваше своя кръг и когато тя забави полета си, той го ускори, докато се изравниха. Като поддържаха около 50 м разстояние един от друг, те се отправиха на север. Морският вятър, нахлуващ от запад, се отклоняваше от хребета и образуваше вертикално въздушно течение точно под тях. В момента, когато достигнаха южния край на тяхната долина, те бяха увеличили скоростта си на 20 км в час. При тази скорост и от височина над 3000 м двете огромни птици започнаха своето спускане. Всеки наблюдател би забелязал, че те напомнят два големи самолета. В действителност подобни грешки са били допускани. Процепите на насочващите ръбове на крилете им се отвориха, опашките им се спуснаха надолу и разстоянието между перата се промени. Докато се намираха все още на 1000 м от входа на пещерата, мъжкият кондор отпусна крака, като ги размахваше свободно, докато женският ги задържа прилепени до тялото до последния момент преди кацането. С напълно изпънати и насочени под ъгъл нагоре крила те се стрелнаха покрай скалистия корниз, извиха рязко и се приближиха отново. С отвесно отпуснати опашки и с помощта на пет спирачни маха на крилете, направени в последния момент, те кацнаха почти един до друг. Звукът от кацането, напомнящ приглушено плющене на камшик, можеше да се чуе на няколкостотин метра разстояние.

Бавно притвориха криле и след като мъжкият отстъпи пътя на женската, те се отправиха към тясната пещера.

Преди да бяха направили няколко стъпки, те бяха посрещнати от ожесточени съскащи звуци и след това от техния източник — сивокафява топка от наподобяващ на козина пух. Малкото не беше на повече от два месеца, тъй като само първите черни пера се бяха появили на крилете му. То все още изцяло зависеше от родителите си по отношение на храната и неговите непрекъснати изисквания бяха настоятелни и безмилостни.

Непрекъснатите грижи на родителите отговаряха на неговите нужди.

Като съскаше и сумтеше, малкото притисна клюна си до клюна на майка си. Тя държеше своя отвесно надолу и като наклони глава настрана, малкото пъхна цялата си глава в нейната уста. Тя направи две движения с цялото си тяло и след още едно взаимно усилие малкото изтегли главата си с част от лалугер, убит на едно шосе преди около двадесет часа. На свой ред мъжкият нахрани малкото с част от домашна котка, която бе загубила битката с гърмяща змия преди два дни, след което двамата родители се приближиха до входа на пещерата. Минаваше шест часа и те вече копнееха за мястото за сън, където щяха да останат дълго след зазоряване. Отблъснаха се от скалистата тераса и се спуснаха плавно по склона до основите на скалата, като описаха лека дъга, която следваше контурите на земята, и кацнаха върху два клона на едно изсъхнало дърво на 25 м над земята.

Когато се настаниха на своите клони, двете птици, от които се виждаха само силуетите, представляваха точно една двадесет и пета от всички живеещи на планетата калифорнийски кондори. Позите им сякаш показваха, че птиците съзнават тежестта, която носеха. Гръдните им пера докосваха клоните, а перата около шията бяха вдигнати до ушите, за да предпазят голите им шии от вечерния хлад. По-късно, след като тъмнината покри долината, мъжкият пъхна глава под крилото си. Неговата партньорка остана в същото положение през цялата нощ, въпреки че клепачите й се спуснаха скоро след като кацна, и тя престана да вижда.

Тези птици не бяха красиви. В действителност бяха почти грозни. Когато се намираха на земята, те приличаха на гъски, достигащи ръста на дете. С голи, грапави ярко жълтооранжеви глави и с оголени бледосиви шии те наистина имаха вид на лешояди, любители на мърша, помощници на смъртта. Перата им бяха изцяло лъскави черно-бели. Те нямаха чудесните нюанси на металносиньо или червено със зелени отблясъци, които се срещат при другите птици, и дори в покой линиите им не бяха грациозни. Красотата им се виждаше само при полет, при техния невероятен, плавен полет.

Онова, което им липсваше във физическата красота, се заместваше с тяхната важност. Двете птици заедно, бяха една от осемте двойки от техния вид, които живееха на планетата и можеха да имат поколение през тази година. Те се бяха свързали до края на живота си и през година полагаха усилия, за да създадат и отгледат по едно малко. Бяха привързани помежду си и към малкото си. Животът им бе идеално устроен, с изключение на отношенията им с човека. Не убиваха, за да живеят, а по-скоро отстраняваха мършата от пейзажа, като с това бяха част от плана на природата да поддържа в ред своите владения.

Не унищожаваха нищо, не съперничеха почти на никого и жилищата им се намираха далеч от естествената среда на човека.

Независимо от това ги смятаха за врагове и войната на унищожение бе достигнала етап, през който смъртта на една-единствена птица или неуспехът на една двойка да измъти успешно яйцето си беше истинска трагедия, която поставяше под въпрос съществуването на вида. Двете птици, които спяха през тази нощ на дървото, бяха едни от най-ценните и важни създания на Земята според всички нормални разбирания.