Роджър Карас
Носителят на гръмотевици (12) (Биографията на един калифорнийски кондор)

12.

Раните на кондора заздравяваха много бавно. Каквото и движение да извършеше, то предизвикваше разкъсваща болка и той бързо свикна да стои неподвижен часове наред, приседнал със затворени очи. Всеки би го помислил за мъртва птица. Перата му бяха непригладени и непочистени и главата му сякаш се люшкаше напред. Той почти не приличаше на кондор.

Най-голямата опасност за кондора беше не самата рана, която бе сравнително повърхностна, но получилата се в резултат на нея неподвижност. Той постепенно умираше от глад, защото болката, която никога не спираше, го лишаваше от самоувереност. Страхуваше се да лети, а храната му беше разпръсната върху десетки квадратни километри, където само увереният полет би могъл да го отведе.

Най-накрая обаче той отстъпи пред глада си и направи няколко несигурни стъпки към ръба на площадката. Бяха изминали шест дни, откакто бе ранен, и болката бе намаляла значително. В каньона духаше подходящ вятър и след като се поколеба няколко минути, той се откъсна от скалата и се понесе, докато стигна до широка площ, където каньонът ставаше по-полегат. Недалече минаваше река и той кацна близо до един храст, където бе забелязал лалугер. Той бе един от многото убити предишния ден от подивяла домашна котка, която живееше в каньона. Котката имаше навик да избива много повече животни, отколкото би могла да използува за храна. Това бе един вид забавление за нея, извратен инстинкт, който бе тлял в домашната порода стотици поколения, за да се прояви тогава, когато необходимостта го налагаше.

Кондорът почувствува вълна от парализираща болка, която премина през цялото му тяло, когато краката му посрещнаха сътресението от удара при кацането, и той остана на място няколко минути, преди да се приближи до трупа. Но беше гладен и накрая се приближи до находката си. Беше изтощен от глад и болки и бе истинско щастие, че успя да се нахрани, без да бъде обезпокояван. Издигна се за кратко време във въздуха и след като прелетя 30 м, кацна близо до езерце, образувано от ленивите води на един поток всред частично разрушена скала. Той се изкъпа и се нагря на слънцето, въпреки че все още чувствуваше болка, когато извършваше резки движения. След това напусна местността и се върна на скалната площадка, на която бе останал след злочестата му среща със „спортистите“.

Изминаха още два дни, преди да напусне отново убежището, за да се нахрани с трупа на голям заек близо до второстепенен път, който водеше в съседен каньон. И така, разпределяйки грижливо енергията си, той успя да оживее след нараняването и да се върне към живота сравнително невредим 20 дни след инцидента. Беше стигнал много по-близо до смъртта, отколкото неговите ограничени умствени възможности можеха някога да възприемат. Човечеството, желанието да се убива онова, което не може да се консумира, огнестрелните оръжия, всички елементи на играта, в която бе неволен участник, бяха понятия, които той никога не би могъл да разбере. Кондорът знаеше и разбираше онова, което го бе сполетяло, не по-добре от храсталаците, които бяха унищожени от пожара. Също както в случая с отравянето, нещо се беше случило, което го караше да боледува, но то не можеше да бъде свързано с някакво положение, което би могло да бъде разбрано и избягвано за в бъдеще.

Три седмици след изстрела кондорът отново се носеше над обширни райони, простиращи се във всички посоки от високите скалисти лабиринти на планината Топатопа. Въпреки че все още понякога го пробождаше остра болка, това не пречеше на полетите му и никой не би казал, че това е птицата, която неотдавна се намираше съвсем близо до смъртта.

С подобряване на общото му състояние и увеличаване на подвижността му изгубеното тегло бързо се възстанови. Добрият апетит и нападателността, която го съпътствуваше, също се възвърнаха и той продължи пътя към зрелостта.

Кондорите се хранят с месото на повече от 20 вида животни, но безспорно най-голяма склонност имат към елените и телетата. Един труп на елен или на теле, което се среща много рядко, може да привлече половината от всички живи калифорнийски кондори. В такива случаи техният ентусиазъм е по-голям от всякога и тогава най-ясно се проявява социалното надмощие.

Кондорът забеляза трима свои събратя да кръжат над някаква местност, която очевидно ги бе заинтригувала. Той изтълкува полета им като разузнавателен и възви, издигна се с едно изкачващо се течение и се озова над тях, като се плъзна с неподвижни криле. Като откри целта им, той бавно се спусна на тяхното ниво и зае място в спиралата. Един по един всички заслизаха. Те накацаха по дърветата и скалите, обграждащи малкото плато, на чийто западен склон се намираше труп на елен. Две птици вече бяха кацнали на трупа и на свой ред наблюдателите се откъсваха от местата си и идваха при храната. Колкото по-много ставаха кондорите на земята, толкова повече се скъсяваше времето за наблюдение на всяка птица. Последната, която пристигна, кацна направо на склона, без да прави неизбежния оглед на местността. Сборището вдъхваше сигурност на закъснелите.

В даден момент върху трупа на елена бяха кацнали 13 птици. Те се изблъскваха взаимно, съскаха, спореха, дърпаха и във възбудата си изхвърляха екскременти. Отвориха корема и изядоха вътрешностите, с изключение на стомаха и червата. Оголиха краката чак до копитата и изкълваха муцуната и челюстите до коста. Един особено едър кондор приклещи главата си между две от ребрата на елена. Настъпи голямо вълнение около трупа, докато яростно дърпащата се птица успее да се освободи и отдръпне с несигурни стъпки, като съскаше заканително срещу другите, които се опитваха да я избутат и заемат нейното място. В резултат на дърпането и тегленето трупът бе изместен на около 40 м надолу по хълма. След оголването на скелета той започна да се разпада на части и наоколо бе осеяно с кости. Тревата беше изпомачкана, пера и екскременти на кондори и вътрешности от елена бяха разхвърляни на близо един декар площ. Младият кондор теглеше остатъците от главата на елена и когато тя се отдели от скелета, той я издърпа на около 4 м. Кацна върху нея с широко разперени като плащеница криле и посрещна с яростно съскане две по-млади птици, които се опитваха да се приближат до неговата плячка. Нежеланите вътрешности на елена бяха развлечени и част от тях висяха от един храст. Над всичко това кръжаха пуйкови лешояди, които изчакваха своя ред. Черни прегракнали гарвани бяха накацали на всички възможни места и подканяха кондорите да привършват.

Онези кондори, които се бяха нахранили до насита, с тежки стъпки се отдалечиха на малко разстояние, застанаха наоколо и премигвайки, наблюдаваха представлението. На сцената имаше бурна карнавална атмосфера и някои от птиците останаха като зрители повече от час, след като бяха приключили своето ядене. Трупът на елена беше вече вмирисан и зловонните изпарения на смъртта се носеха от разхвърляните вътрешности. Няколко гарвана бяха открили трупа, преди да пристигнат кондорите, и затова очите на елена бяха изчезнали първи. Откъснатата глава, изтеглена настрана от младия кондор, гледаше с празни кухини птицата, която щеше да изяде мозъка, някога координиращ красивите бързи движения на дългоухия мъжки елен.

Сцената не беше красива, защото тук бе минала смъртта, а тя има свой аромат и човек има чувството, че се просмуква с него. Но всъщност и залите за аутопсии в болниците и за балсамиране в погребалните бюра не са приятни места. Природата, когато е планирала живота, е трябвало да планира и смъртта и ето защо тя създава кондора още между най-първите пернати видове. Някой или нещо трябва да извършва работата, която те вършат, защото те са само едно звено в естествената икономика, където всичко, което съществува, най-накрая се преобразува и нищо не се губи. За няколко часа те бяха ликвидирали един вонящ подпухнал труп, който не беше нищо повече от безполезна торба с бързо развалящи се химикали, и бяха възвърнали тези химикали там, където те трябва да изпълняват своята първоначална задача да поддържат живота. Ужасната задушаваща воня на мъртвото животно сега беше намаляла и скоро нямаше изобщо да се усеща. Онова, което бе останало от едрия труп на елена, бе раздробено и разпръснато и подготвено за по-дребните чистачи, предвидени в схемата, които бързо щяха да го сведат към още по-незначителни частици. Кондорите и онези, които извършват подобна работа, имат способността да превръщат смъртта в живот. Те са елемент от безсмъртието на живота. Чрез тях се извършва превръщане. Това, което на пръв поглед бе грозно, всъщност бе красиво, защото ако онзи живот, който е създаден като част от цялата схема и чиято цел е да поддържа и способствува за осъществяването на тази схема, не е красив, тогава животът също не е красив. Никой човек не притежава мъдростта, за да може да отдели един вид живот от друг и да заяви, че първият е пълноценен, докато другият е излишен. Нищо не може да бъде излишно, защото в противен случай всичко ще бъде излишно. Схемата е едно завършено цяло, пълна картина на биологията, на единствената планета, за която все пак знаем нещо, и никой няма силата или правото да я раздробява и да съди отделните й части. Независимо от това, дали се отнася за случаен наблюдател или за философ, тя може да бъде възприемана само по един начин, цялостно, защото животът подобно на Енох ще съществува до края на времето. Онова празно тщеславие, което би поддържало противно мнение, е прекалено вулгарно, прекалено изкривено, за да можем действително да го възприемем.

Суматохата, която кондорите предизвикваха около трупа, и останалите миризми, разнесени от вятъра, привлякоха други същества, които също бяха заинтересовани. Два койота пристигнаха от южния край на каньона и трети пресече една падина в хребета откъм изток. Кондорите ги забелязаха навреме и се оттеглиха от сцената, като продължиха да кръжат на фона на блестящото топло небе. Те постепенно се откъсваха от въздушното хоро и се отправяха към водните басейни, разпръснати в район от около 20 км. Кондорът живее за сметка на мъртвите, обаче не обича да носи миризмата на смъртта със себе си или остатъци от храна върху перата си. Всеки от тях изми старателно съсирената кръв, прахта и миризмата, която неговият начин на живот му налагаше. Всяка птица почисти перата си и намери подходящо високо място, където широко разперените криле и откритото й тяло можеха да бъдат изсушени от слънцето. Късно следобед те напуснаха водните басейни и се настаниха на обичайните си места за нощуване. По много чист, ефикасен и съвсем естествен начин волята на природата беше изпълнена. Пейзажът изглеждаше по-добре след намесата на кондорите и същевременно техният живот бе осигурен. А на другия ден щеше да има нова работа за извършване и през всеки следващ ден, защото животът е нещо постоянно в биологическото съобщество — също както и смъртта.