Фабиан Ленк
Златото на Чингис хан (17)

Чингис хан — господарят на безкрайното море

Историците предполагат, че Чингис хан е роден през 1162 или 1167 г. В „Тайната история на монголите“ се казва, че момчето е родено „в годината на черния кон, на шестнадесетия ден от първия летен месец, по пладне“. По-нататък се описва, че новороденото бебе държало в дясната си ръка кървава топка, голяма колкото камък. Съсирекът приличал на червен скъпоценен камък и по това шаманите разбрали, че детето ще стане велик воин. Монголите имали обичай да кръщават мъжките си рожби на заловени храбри военнопленници. В деня, в който празнували раждането на момчето, в стана бил доведен татарският пленник Темуджин. Спазвайки традицията, Есугей Багатур, бащата на Чингис хан, кръстил на него новородения си син.

Есугей Багатур бил смел и почитан воин. Сред главатарите на родовете той се отличавал с особена храброст. Малкият Темуджин бил възпитаван сурово като неустрашим воин.

Когато навършил 9 години, според обичая баща му решил да го ожени. Избрал му за невеста девойката Бьорте. Според монголските традиции женихът и невестата трябвало да живеят 5–6 години заедно и едва тогава се вдигала сватба.

На връщане от сватосването Есугей Багатур бил убит от свои врагове татари. Семейството му било изхвърлено на произвола на съдбата в степта. Темуджин, едва 9-годишен, бил най-възрастният мъж, който трябвало да се грижи за майка си и братята си.

Според закона на степта на 14 години Темуджин наследил баща си и бил обявен за водач на рода. С войнствен характер като баща си, той постепенно подчинявал на властта си все по-големи територии. В главата на младия воин започнала да назрява мисълта да обедини разпръснатите монголски родове и племена — естествено под свое ръководство.

Тези планове не допаднали на племенните вождове, които искали да запазят влиянието си. Затова те се обединили и през 1186 г. успели да разбият войските на Темуджин и неговите съюзници.

Темуджин обаче не се отказал от намеренията си. Минали десет години. Той търпеливо чакал втори шанс. И го получил. Съюзът на племенните вождове се разпаднал.

Дошло времето на Темуджин. Той събрал голяма войска и удържал бляскава победа. След нея нищо не било в състояние да спре целеустремения предводител. До 1206 г. той успял да обедини всички племена на територията на съвременна Монголия. През 1206 г. съветът на племенните вождове провъзгласил Темуджин за всемонголски повелител под името Чингис хан.

Със своята изключително боеспособна армия от над 150 000 души, Чингис хан подчинил между 1206 и 1209 г. един след друг народите на север и тангутите на юг. През 1210 г. нахлул в Китай, преодолявайки Великата китайска стена като подкупил охраната. Чингис хан повел войската си към вътрешността на страната като постилал пътя си с трупове. Летописни бележки от онова време описват как откъдето минат, войските на Чингис хан избиват всички хора и разрушават градовете. През 1215 г. китайската столица Пекин пада в ръцете на монголите.

През 1220 г. Чингис хан победил Мохамед Шах и завладява областта около Самарканд и Персия. През 1223 г. монголите подчиняват Южна Русия. Чингис хан е вече един от най-могъщите владетели на своето време. Империята му заема почти половината от Азиатския континент.

Военните успехи на монголите се дължали както на модерната, добре обучена и подвижна конна армия, така и на таланта на Чингис хан като стратег. Той никога не нападал, преди да се подготви внимателно за битката. Бил много хитър и обикновено държал противника в пълна неизвестност за реалната сила на своята армия.

През 1226 г. огромната армия на хана потеглила на поход срещу държавата на тангутите. Армията на Чингис хан окончателно подчинила тангутите след решително сражение през лятото на 1227 г. Това била последната битка на хана. На 18 август 1227 г. великият владетел внезапно починал. „Тайната история на монголите“ съобщава, че ханът умрял по време на поход срещу тангутите в областта Урдос след падане от кон. Това падане обаче било година преди това по време на лов на диви коне. Историците се съмняват в тази версия, защото падането и смъртта на хана са твърде отдалечени във времето.

Известният немски монголист Валтер Хайсиг, съобщава, че в хроники от XVII век се описва, че ханът бил убит от жената на тангутския хан, изключително красивата Кюрбелдшин-хатун. В правото си на завоевател Чингис хан взел красавицата за жена. По време на първата и единствена брачна нощ тя ранила смъртно хана и след това се хвърлила в реката Хуанхъ, която монголите нарекли Хатун-мюрен — „Реката на царицата“.

Каква е действителната причина за смъртта на Чингис хан, едва ли някога ще разберем. Досега гробът му остава неизвестен, въпреки многобройните експедиции. Някои историци смятат, че той трябва да се търси в свещената планина Бурхан Халдун, където се погребвали високопоставени личности.

Според други той е в областта Урдос. Ван Сюцин, директор на института за изследване на Чингис хан в Китай разказва, че по време на похода си срещу тангутите ханът е запленен от степта Урдос и иска там да се изгради неговата гробница и там да бъде гробът му.

Според някои разкази погребалното шествие с тялото на хана било спряно от страшна буря. Всички източници обаче са единодушни, че ханът е погребан задно с 2000 слуги и 800 воини. Всички, които знаели къде се намира гробницата, били избити, както и хората, които шествието срещало по пътя си. Мястото, където бил погребан Чингис хан, нарекли Ик Коринг — голямо табу.

Ханът имал славата на решителен и целенасочен човек, но не и твърдоглав. Той бил умен и смел владетел, а поданиците му се прекланяли пред неговата честност, справедливост и великодушие.

От друга страна, Чингис хан бил страховит завоевател. Жесток с всички, които му се противопоставяли. Политическите си цели налагал с брутално насилие и безмилостна жестокост. В трета глава на „Тайната история на монголите“, в която се описва как Темуджин получава титлата Чингис хан, му се приписват следните думи: „На силните врагове шиите сечете! На горделивите големци ключиците трошете!“

През 1227 г. Чингис хан умира като император, чиято държава надхвърля размерите на Римската империя в годините на най-големия й разцвет, владее над 500 млн. души, притежава несметни богатства, враговете го наричат безмилостно жесток, а своите го почитат като бог. Животът и смъртта му са изпълнени с тайнственост, но едно нещо е абсолютно ясно, той никога не изневерява на монголския народ и традиции.