Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toxic Parents, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание:

Сюзън Форуърд, Крейг Бък. Отровните родители

ИК „Бард“, София, 2002

САЩ. Първо издание

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-585-315-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

Увод

„Естествено, баща ми ме побийваше, но го правеше, за да ме вкара в правия, път. Не виждам какво общо има това с разпадането на брака ми.“

Гордън

Тридесет и осем годишният Гордън е преуспял хирург-ортопед, чиято съпруга го напуснала след шест години брак. Той бе решен на всичко, за да я върне, но тя му казала дори да не си го помисля, докато не потърси професионална помощ заради неконтролируемите си изблици на гняв. Тя се страхувала от непредвидимите му реакции и й било омръзнало от безмилостните му критики. Гордън знаел, че е непоносим, но въпреки това се шокирал, когато жена му го напуснала.

Помолих го да ми разкаже за себе си и в хода на разговора му зададох няколко въпроса. Когато го запитах за родителите му, той се усмихна и обрисува един бляскав портрет, особено на баща си, известен кардиолог от Средния запад: „Ако не беше той, нямаше да стана лекар. Баща ми е най-добрият. Пациентите му го смятат за светец.“

Попитах го какви са отношенията им сега. Той се засмя нервно и отговори: „Бяха страхотни… докато не му казах, че смятам да се насоча към холистичната[1] медицина. Сякаш му казах, че ще ставам масов убиец. Това се случи преди три месеца и оттогава няма и ден да не ми опява, че не ме е пратил да уча за лекар, за да ставам шаман. А вчера беше направо ужасно. Той пак се ядоса и каза да забравя, че някога съм бил част от семейството. Наистина ме заболя. Не знам. Може пък холистичната медицина да не е толкова добра идея.“

Докато говореше за баща си, който все пак не се оказа толкова надежден, колкото се опитваше да го изкара, Гордън започна да свива и разпуска нервно юмруци. По някое време се усети и допря върховете на пръстите си едни в други по професорски маниер. Навярно беше заел жеста от баща си.

Попитах го дали баща му винаги е бил такъв тиранин.

„Не, изобщо не. Искам да кажа, че крещеше и се гневеше и освен това няколко пъти ме е наплясквал, е, в рамките на нормалното, но не бих го нарекъл тиранин.“

Направи ми впечатление начинът, едва доловимата емоционална промяна в гласа, когато изрече думата „наплясквал“. Попитах го. Оказа се, че баща му го е „наплясквал“ с колана два или три пъти всяка седмица! Поводите били най-различни: някоя изтървана дума, ниска оценка в училище, неизпълнено домашно задължение — всичко това били достатъчно тежки „престъпления“. Освен това баща му не подбирал къде го удря. Гордън си спомня, че е бил бит по гърба, по краката, по ръцете и по задника. Попитах го колко сериозни са били физическите му наранявания.

ГОРДЪН: „Нямаше кръв. Искам да кажа, че ми нямаше нищо. Той просто ме вкарваше в правия път.“

СЮЗЪН: „Но ти си се страхувал от него, нали?“

ГОРДЪН: „Страхувах се до смърт, но нали така трябва?“

СЮЗЪН: „Гордън, ти искаш ли същото отношение от твоите деца?“

Гордън избегна погледа ми. Въпросът го накара да се почувства много неудобно. Аз придърпах стола си към неговия и продължих внимателно: „Твоята съпруга е детска лекарка. Ако в кабинета й доведат дете с белези, каквито си имал ти от «напляскванията», тя няма ли да е длъжна да докладва на властите?“

Отговорът беше излишен. Очите му плувнаха в сълзи и той прошепна: „Стомахът ми се свива като си помисля.“

Защитите му бяха свалени. Въпреки че емоционалната болка беше огромна, той за пръв път откриваше отдавна погребания първичен източник на гнева си. Още от детството си той е потискал вулкана на яростта спрямо баща си и когато напрежението е ставало прекалено силно, този вулкан е изригвал върху главата на онзи, който е бил подръка, а това обикновено е била съпругата му. Знаех какво трябва да направи: да опознае и да излекува битото момченце у себе си.

Когато се прибрах вечерта у дома, продължих да мисля за Гордън. Не преставах да виждам насълзените му очи и осъзнаването, че с него са се отнасяли крайно несправедливо. Мислех си за хилядите мъже и жени, с които работех и за техния живот, силно повлиян и дори контролиран от моделите на детството, създадени от емоционално разрушителните им родители. Осъзнах, че милиони други дори нямат понятие защо животът им не върви. Но на тези хора можеше да се помогне. Тогава реших да напиша тази книга.

 

 

Защо трябва да обърнем поглед към миналото?

Гордън не е изолиран случай. В осемнадесетгодишната си частна и болнична практика на терапевт съм виждала множество пациенти със смачкано самочувствие, които в детството си редовно са били бити, критикувани, обременявани с чувство за вина, насилвани сексуално, вменявани са им били прекалено много отговорности или са били прекалено силно закриляни. Подобно на Гордън, малцина от тях правят връзка между настоящите си проблеми и своите родители. Това емоционално сляпо петно е много често срещано явление. Хората просто не забелязват, че отношението на родителите оказва значително влияние върху живота им.

Терапевтичните методики, които се основават най-вече на преживяванията в ранното детство, преминаха от „тогава“ към „тук и сега“. Акцентът се премести към изследване и промяна на настоящото поведение, взаимоотношения и функциониране. Според мен този преход се дължи на това, че пациентите не приемат огромните разходи на време и пари, съпоставени с нерядко нищожните резултати, постигани с традиционни терапии.

Аз наистина вярвам в краткосрочната терапия, която се фокусира върху промяната на разрушителните поведенчески модели. Опитът обаче ме е научил, че тя не е достатъчна, за да излекува симптомите. За целта трябва да се стигне до източника на тези симптоми. Терапията е най-ефикасна, когато действа в две насоки: промяна на самоунищожителното поведение и откъсване от травмите на миналото.

Гордън трябваше да се научи да контролира гнева си, но за да бъде промяната постоянна и устойчива на стреса, той трябваше да се върне назад и да се справи с болката от детството си.

Родителите ни са посели у нас емоционални семена — семена, които порастват заедно с нас. В някои семейства това са семената на любовта, уважението и независимостта. Но в много други това са семената на страха, принуждението и вината.

Ако принадлежите към втората група, то тази книга е за вас. След като сте пораснали, от тези семена са поникнали невидими плевели, които са се вплели в живота ви по начин, който дори не си представяте. Техните ластари изпиват жизнените сокове на отношенията ви с хората, на вашата кариера, на семейния ви живот и несъмнено подриват устоите на самоувереността и самоуважението ви.

Аз ще ви помогна да откриете тези плевели и да ги изкорените.

 

 

Що е то „отровен“ родител?

На всеки родител му се случва понякога да се държи неадекватно. Аз също съм допускала ужасни грешки спрямо децата си, които са им причинили значителна болка (на мен също). Съвсем нормално е понякога родителят да се разкрещи на детето си. От време на време всички родители упражняват прекален контрол. И, макар и рядко, повечето родители шамаросват децата си. Означават ли тези пропуски, че те са жестоки или лоши родители?

Разбира се, че не. Родителите са хора и също имат проблеми. И повечето деца се справят с инцидентните изблици на гняв, стига иначе да са заобиколени с любов и разбиране.

Има обаче много родители, чиито постоянни негативни поведенчески модели доминират живота на децата. Това са родителите, които причиняват зло.

Търсех думата, с която да опиша тези зловредни родители и се спрях на „отровни“. Подобно на химическата отрова, нанасяна от подобни родители, емоционалната вреда прониква в детското същество и с порастването на детето, расте и болката. Има ли по-подходяща дума от „отровни“ за родители, които непрекъснато травмират, обиждат и унижават децата си, дори когато те вече са станали възрастни хора?

Аспектите на определението „непрекъснати“ или „повтарящи се“ не са общовалидни. Сексуалното и физическото насилие могат да бъдат толкова травмиращи, че понякога дори една-единствена проява е достатъчна, за да причини огромни емоционални поражения.

За жалост едно от най-важните умения, каквото е умението да бъдеш родител, като цяло представлява интуитивен процес на проби и грешки. Нашите родители също са го усвоили от хора, които може да не са били на висота — техните родители. Повечето „изпитани“ методи, които се предават от поколение на поколение не са нищо друго, освен лоши съвети, маскирани като мъдрости (Сещате се за максимата „Който щади пръчката, не щади детето си“, нали?).

 

 

Какво ви причинява „отровният“ родител?

Без значение дали порасналите деца на „отровните“ родители са били бити жестоко, оставяни сами, прекалено дълго време, сексуално насилвани, третирани като глупаци, прекалено силно закриляни или обременявани с чувство за вина, почти всички те страдат от удивително сходни симптоми: понижено самочувствие, водещо до самоунищожително поведение. По един или друг начин те почти винаги се чувстват ненужни, необичани, неадекватни.

Тези чувства до голяма степен се дължат на факта, че кога съзнателно, кога не, децата на „отровните“ родители винят себе си за това, че родителите им са ги малтретирали. На беззащитното и зависимо дете му е много по-лесно да се почувства виновно, че е сторило нещо „лошо“, с което е заслужило гнева на татко, отколкото да приеме страшната истина, че татко, защитникът, не заслужава доверие.

Когато пораснат, тези деца продължават да носят бремето на вината и неадекватността, които изключително затрудняват създаването на положителен аз-образ. Резултатът е липса на увереност и самоуважение, които засягат всички аспекти от живота.

 

 

Измерване на психологическия пулс

Невинаги е лесно да се определи дали вашите родители са били „отровни“. Много хора имат трудни отношения с родителите си. Само по себе си това не означава, че тези родители са пагубни от емоционална гледна точка. Някои от нас непрекъснато се разкъсват от мисълта дали наистина са били малтретирани, или просто са били „свръхчувствителни“.

Разработила съм въпросник, който е първата стъпка към прекратяването на тази вътрешна борба. Някои въпроси може да ви разтревожат или да ви накарат да се почувствате зле. Всичко е наред. Истината, че родителите ни са ни наранили, е неприятна. Но макар и болезнена, емоционалната реакция винаги е здравословна.

За да опростя нещата, задавам въпросите за родителите в множествено число, въпреки че вашият отговор може да засяга само единия родител.

 

 

I. Вашите взаимоотношения с родителите ви в детска възраст:

1. Казваха ли ви родителите ви, че сте лоши или некадърни? Наричаха ли ви с обидни имена? Критикуваха ли ви непрекъснато?

2. Използваха ли физически наказания, за да ви възпитават? Биеха ли ви с колани, точилки и други предмети?

3. Напиваха ли се и използваха ли наркотици? Това караше ли ви да се чувствате объркани; притеснени, изплашени, наранени или засрамени?

4. Страдаха ли от сериозни депресии и държаха ли се неадекватно вследствие на емоционални проблеми, умствени или физически заболявания?

5. Налагаше ли се да се грижите за тях, когато имаха проблеми?

6. Вършеха ли с вас нещо, което е трябвало да се пази в тайна? Злоупотребяваха ли сексуално с вас, по какъвто и да е начин?

7. Изпитвахте ли непрекъснат страх от родителите си?

8. Бояхте ли се да изразите гнева си спрямо тях?

II. Вашия живот като възрастен човек:

1. Обвързани ли сте в пагубна или унизителна връзка?

2. Смятате ли, че ако се сближите прекалено с някого, той/тя ще ви нарани или изостави?

3. Очаквате ли от хората най-лошото? А от живота като цяло?

4. Затруднявате ли се да определите кои сте, какво изпитвате и какво искате?

5. Страхувате ли се, че никой няма да ви хареса, ако ви опознае такива, каквито сте.

6. Успехът тревожи ли ви и боите ли се, че някой ще разбере колко всъщност сте некадърни?

7. Случва ли се да изпитвате безпричинен гняв или тъга?

8. Перфекционисти ли сте?

9. Трудно ли ви е да се отпуснете и да се забавлявате?

10. Улавяте ли се, че се държите „също като родителите си“, колкото и да не искате?

III. Вашите взаимоотношения с родителите ви като възрастен човек:

1. Родителите ви продължават ли да се отнасят към вас като към дете?

2. Търсите ли одобрението на родителите си, когато вземате важни решения?

3. Изпитвате ли наситено емоционално или физическо напрежение, когато очаквате да прекарате известно време с родителите си, или вече сте били с тях?

4. Боите ли се да изразите несъгласие с родителите си?

5. Манипулират ли ви със заплахи или насаждане на чувство за вина?

6. Манипулират ли ви финансово?

7. Чувствате ли се отговорни за емоционалното състояние на родителите си? Смятате ли, че ако са нещастни, вината е ваша? Ваше задължение ли е да се грижите за емоционалния им тонус?

8. Смятате ли, че каквото и да правите, то никога не е достатъчно добро за тях?

9. Вярвате ли, че изобщо е възможно вашите родители да се променят към по-добро?

 

 

Дори и да сте отговорили положително на една трета от въпросите, то вие имате нужда от тази книга. Въпреки че е възможно някои от главите да не ви засягат лично, не забравяйте, че всички „отровни“ родители в общи линии нанасят еднакви поражения върху психиката, без значение какво точно са ви причинили. Например вашите родители може да не са били алкохолици, но хаосът, нестабилността и изгубеното детство, характерни за семействата на алкохолиците, са налице и при децата с други типове „отровни“ родители. Принципите и методите за възстановяване са сходни за всички пораснали деца на „отровни“ родители, така че ви съветвам да не пропускате глави.

 

 

Освобождаване от наследството на „отровните“ родители

Ако вие сте пораснало дете на „отровни“ родители, съществуват множество начини да се освободите от деформиращото наследство за вина и съмненията в себе си. Многообразието от стратегии ще бъде обсъдено в хода на тази книга. Освен това искам от вас да се заредите с много оптимизъм. Не измамната надежда, че родителите ви ще се променят като по чудо, а реалистичната надежда, че сте способни да се освободите психически от могъщото и разрушително въздействие на своите родители. Вие просто трябва да намерите смелост и това зависи само от вас.

Ще ви предложа поредица от стъпки, които ще ви помогнат да видите ясно това въздействие и след това да се справите с него, без значение дали понастоящем сте в конфликт с родителите си, дали отношенията ви с тях са цивилизовани, но престорени, не сте ги виждали от години и дори ако единият или двамата са починали!

Колкото и да е странно, много хора все още се намират във властта на своите родители, независимо че те вече не са между живите. Призраците, които ги преследват, не са реални в свръхестествения смисъл, но са съвсем реални от психологическа гледна точка. Изискванията, очакванията и насадената вина тровят живота на детето дълго след смъртта на родителя.

Възможно е вече да сте осъзнали потребността да се освободите от влиянието на родителите си. Възможно е дори да сте се конфронтирали с тях по този повод. Една моя пациентка обичаше да казва: „Моите родители нямат власт над мен… Аз ги мразя и те го знаят.“ Но тя в крайна сметка осъзна, че раздухването на пламъците на гнева й също е форма на манипулация от страна на родителите й и че енергията, изисквана от този гняв, бива отнемана от други области на живота й. Конфронтацията е важен етап от прогонването на призраците от миналото и демоните на настоящето, но никога не бива да се стига до нея, ако сте завладян от гняв.

 

 

„Не е ли редно да нося отговорност за онова, което съм?“

Възможно е сега да си мислите „Чакай малко, Сюзан. Почти всички книги и психолози твърдят, че не бива да виня никого за собствените си проблеми.“

Глупости. Вашите родители носят отговорност за онова, което са сторили. Разбира се, вие отговаряте за живота си като възрастни, но този живот в голяма степен е формиран от преживявания, които не сте можели да контролирате. Истината е, че:

„Вие не сте отговорни за онова, което ви е било причинено, когато сте били беззащитно дете!“

„Вие сте отговорни за предприемането на положителни стъпки, за да поправите настоящата ситуация!“

 

 

С какво ще ви помогне тази книга?

Ние сме в началото на едно много важно пътешествие — пътешествието към истината и разбулването на загадките. Към неговия край вие ще откриете, че повече отвсякога вашият живот е ваша отговорност и ваше дело. Не мога да ви обещая, че проблемите ви ще изчезнат като с вълшебна пръчица. Но ако намерите в себе си смелостта и силата да извършите онова, което ви препоръчвам в тази книга, ще си възвърнете узурпираната от вашите родители власт, която ви се полага като възрастни, както и достойнството, скъпо на всяко човешко същество.

Всичко това ще ви донесе и емоционално удовлетворение. След като свалите защитите, вие ще изпитате гняв, безпокойство, болка, объркване и най-вече тъга. Разрушаването на образа на вашите родители може да причини силно чувство на загуба или изоставеност. Възприемайте написаното в тази книга с темпове, които ви причиняват минимален дискомфорт. Ако на определен етап се чувствате зле, дайте си време. В случая е важен напредъкът, а не скоростта.

За да илюстрирам концепцията си, съм наблегнала силно на случаи от моята практика. Някои от тях са предадени в пълния им вариант така, както са били записвани на лента, докато други съм възстановявала от записките си. Всички писма в тази книга са от моите досиета и са възпроизведени без никакви промени. Недокументираните терапевтични сеанси все още са съвсем ярки в паметта ми и съм се помъчила да ги препредам така, както са протекли. С цел запазване на анонимността са променени единствено имената и идентифициращите факти. Нито един от случаите не е „драматизиран“ допълнително.

Възможно е случаите да ви се сторят сензационни, но истината е, че са типични. Не съм подбирала най-провокативните или най-драматичните случаи — напротив, представила съм онези, които най-ясно илюстрират историите, които изслушвам всеки ден. Обсъжданите в тази книга теми не са драстични отклонения в човешкото поведение, а са част от него.

Книгата е разделена на две части. В първата ще разгледаме поведението на различните типове „отровни“ родители, както и разнообразните начини, по които са ви наранили или все още ви нараняват. Това знание ще ви подготви за втората част, в която ще ви запозная със специфични поведенчески методи, които ще ви позволят да промените баланса на силата във взаимоотношенията с вашите „отровни“ родители.

Процесът на обезсилване на негативното влияние на вашите родители е постепенен. Но той ще освободи вътрешните ви сили и личността, която е останала скрита през всички тези години — уникалната и способна да обича личност, която е естествената ви същност. Заедно ще дадем свобода на тази личност, за да можете в крайна сметка да придобиете власт над живота си.

Бележки

[1] Холистичната медицина се занимава едновременно със съзнанието и тялото на пациента. — Б.пр.