Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toxic Parents, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание:

Сюзън Форуърд, Крейг Бък. Отровните родители

ИК „Бард“, София, 2002

САЩ. Първо издание

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-585-315-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

Десета глава
„Аз съм голям човек. Защо тогава не се чувствам такъв?“

Децата на „отровните“ родители изпитват огромна необходимост от одобрение, която им пречи да живеят така, както желаят. Много възрастни продължават да стоят в капана на емоционалното обвързване с родителите си. Ако бъдат запитани дали са способни на собствени мисли, чувства и постъпки, без да се съобразяват с надеждите и очакванията на родителите си, малцина ще отвърнат с категорично „да“. Всъщност, известна степен на емоционалното обвързване дори е здравословна, когато семейството е нормално. Чувствата на принадлежност и семейно единение са наистина полезни. Но дори в нормалните семейства обвързването може да се окаже прекалено. А в „отровните“ семейства то надхвърля всякакви граници.

Някои хора реагират с недоволство или притеснение на моето предположение, че връзката с родителите им е пагубна за душевното им здраве. Моля ви, не забравяйте, че тази душевна борба е съвсем нормална. Малцина са онези, които са стигнали достатъчно ниво на вътрешно развитие, което да им позволи да поемат пълната отговорност за собствения си живот или да бъдат напълно освободени от необходимостта от родителско одобрение. Повечето от нас са напуснали родителския дом физически, но малко са онези, които са го сторили емоционално.

Обвързването е основно два типа. При първия вие непрекъснато отстъпвате пред желанията на родителите си, за да им се харесате. Каквито и да са собствените ви желания и потребности, тези на вашите родители винаги биват поставяни на първо място.

Вторият тип обвързване представлява точно обратното. Това, че се възмущавате, заплашвате и отчуждавате от родителите си, няма никакво значение, защото емоционалната ви обвързаност с тях няма как да изчезне. Колкото и да ви звучи абсурдно, вашите родители продължават да контролират вашите чувства и поведение. Докато продължавате да реагирате остро на тяхното поведение, вие им позволявате да ви разстройват, а оттам — и да ви контролират. Разработила съм три въпросника, които ще ви позволят да определите дали все още сте емоционално зависими от родителите си. Първият въпросник се отнася до убежденията, вторият до чувствата, а третият до поведенческите модели.

Съществителното „родители“ е употребено в множествено число с цел опростяване, но ако желаете, можете да го заместите с „майка“ или „баща“.

 

 

В какво вярвате?

Както видяхме в Осма глава, убежденията са дълбоко вкоренени нагласи, възприятия и схващания относно хората, взаимоотношенията и морала. Вашето израстване и промяната в живота ви изискват първо да осмислите връзката между погрешните убеждения, негативните чувства и самоунищожителното поведение.

Ето какъв е например механизмът на убеждението „Не мога да победя, защото родителите ми разполагат с цялата власт“. То ви кара да се чувствате безпомощни, уплашени, недоволни и потиснати. В усилието си да потиснете тези чувства, вие автоматично ще реагирате или с несъгласие, или с отстъпване пред желанията на родителите ви, или с употреба на алкохол и наркотици, чрез които притъпявате въпросните чувства. Всичко започва с убежденията.

Първият въпросник ще ви помогне да идентифицирате някои от убежденията, които обуславят чувствата и поведението ви. Отбележете всяко твърдение, което ви се струва вярно.

Във взаимоотношенията с родителите си, аз вярвам в следното:

• От мен зависи родителите ми да са щастливи.

• От мен зависи родителите ми да са горди.

• Аз съм целият живот на родителите ми.

• Родителите ми няма да оцелеят без мен.

• Аз няма да оцелея без родителите си.

• Ако кажа на родителите си истината (за моя развод, за моя аборт, за това че съм гей, за това, че годеникът ми е атеист и т.н.), тя ще ги убие.

• Ако се противопоставя на родителите си, ще ги изгубя завинаги.

• Ако им кажа, че са ме наранили ужасно, те ще ме изхвърлят от живота си.

• Не трябва да казвам и да върша нищо, което би наранило родителите ми.

• Чувствата на родителите ми са по-важни от моите.

• Няма никакъв смисъл да говоря с родителите си, защото нищо няма да се промени.

• Ако родителите ми можеха да се променят, аз щях да се чувствам по-добре.

• Трябва да компенсирам на родителите си факта, че съм лош човек.

• Знам, че ако успея да им обясня колко са ме наранили, те ще се променят.

• Каквото и да са ми причинили, те са ми родители и аз трябва да ги почитам.

• Родителите ми нямат никаква власт над живота ми. Аз непрекъснато се карам с тях.

Ако сте отговорили положително на четири или повече твърдения, то вие все още сте прекалено обвързани с родителите си в емоционално отношение. Колкото и да ви се струва невероятно, всички тези убеждения са вредни. Те ви пречат да бъдете самостоятелна и независима личност. Те засилват вашата зависимост и ви лишават от силата ви на зрял човек.

Повечето от тези убеждения прехвърлят изцяло върху вас отговорността за чувствата на родителите ви. Когато „отровните“ родители се чувстват зле, те са склонни да обвиняват някой друг и този някой обикновено са децата. Ако сте убедени, че носите отговорност за чувствата на родителите си, вие сигурно продължавате да вярвате, че имате власт да ги „направите“ щастливи или нещастни — тях или който и да е друг.

Повечето експерти по човешкото поведение са единодушни, че никой не може да „накара“ някого да се чувства някак — всеки човек сам носи отговорност за „избора“ си на чувства. Аз не съм съгласна и смятам, че всеки влияе до известна степен на чувствата на близките си хора. Само че влиянието няма нищо общо с отговорността за промяната на тези чувства. Точно както сами сте отговорни да намерите начин да промените чувствата си, когато някой ви нарани, точно така са отговорни и вашите родители за начините, по които реагират, когато се почувстват наранени.

Например, ако сторите нещо, което нито е жестоко, нито обидно, но което въпреки това натъжава майка ви — оженили сте се за човек, когото тя не одобрява, или сте заминали да работите в друг град — вашата майка трябва сама да намери начин да се почувства по-добре. Съвсем нормално е да й кажете нещо от рода на: „Съжалявам, че това те натъжава“, но вие не носите отговорност да променяте плановете си с едничката цел да щадите чувствата й. Пренебрегвайки собствените си потребности в името на нейните чувства, вие правите мечешка услуга не само на себе си, но и на нея. Вашият гняв и недоволство от постъпката няма как да не накърнят отношенията ви. А когато усилията ви да направите майка си щастлива се провалят, вие ще се чувствате виновни и неадекватни.

Основавайки важните решения за живота си върху влиянието, което биха имали спрямо чувствата на вашите родители, вие абдикирате от възможността за свободен избор. Ако техните чувства винаги са на първо място, те управляват вашия живот.

Помислете си какви други убеждения ви пречат да се чувствате като отговорен възрастен, когато стане въпрос за родителите ви. Добавете ги в списъка. Този списък ще стане част от едно кратко упражнение, което ще направим по-нататък.

 

 

Лъжливи убеждения, болезнени чувства

Вредните убеждения винаги предизвикват болезнени чувства. Изследвайки чувствата си, вие ще проумеете както убежденията, върху които се основават, така и поведенческите модели, които пораждат.

Повечето хора смятат, че чувствата са реакции спрямо онова, което ни се случва, и общо взето спрямо външни фактори. Истината е, че и най-екстремните страхове, радости и болки са следствия на някакви убеждения.

Например един прекрасен ден вие набирате смелост и казвате на алкохолизирания си баща, че повече няма да общувате с него, когато е пиян, при което той започва да крещи, че сте неблагодарни и нагли. Вие се чувствате виновни. Възможно е да решите, че вашата вина е следствие от неговото поведение, но това е само половината истина. За да изпитате някакво чувство, в съзнанието ви се е задействало някакво убеждение — съзнателно или подсъзнателно. В този случай то може да е: „Децата не трябва да критикуват родителите си“ или „Баща ми е болен и аз трябва да се грижа за него“. Вие се чувствате виновни, тъй като сте изневерили на тези дълбоко вкоренени убеждения.

Когато се озовете в изискваща емоционална реакция ситуация, семейните убеждения обсебват съзнанието ви. Разбирането, че убежденията са причина, а чувствата следствие, е нещо повече от занимателно психологическо упражнение.

Осъзнаването на връзката между убежденията и чувствата е основна стъпка в борбата със самоунищожителното поведение!

 

 

„Но аз не чувствам нищо“

Всички реагираме остро на поведението на родителите си. Едни хора осъзнават тези чувства, но други се защитават от тяхната сила, като ги погребват.

Възможно е в детството си да сте възприели безусловното послание, че чувствата са опасни. Възможно е да сте били наказвани за това, че сте изразявали чувствата си. Възможно е чувствата ви да си били толкова болезнени, че оцеляването ви да е изисквало да ги натикате дълбоко в подсъзнанието. Възможно е да сте убедили себе си, че просто не ви е грижа. Възможно е да сте искали да докажете на родителите си, че не могат да ви засегнат по никакъв начин.

Възстановяването на чувствата в зрелия период на живота е много трудно. Връзката между силните чувства и вашите минали и настоящи взаимоотношения с родителите ви се забелязва много трудно. Чувствата, които обсъждам в тази книга, може да ви се струват чужди. Възможно е да се смятате за хладен или дебелокож човек, или да твърдите, че не изпитвате никакви чувства — и че не сте способни на любов и нежност. Ако това е така, то чувствата от детството ви навярно са били особено наситени и на вас ви е била нужна силна защита, с чиято помощ да оцелеете.

В случай, че сте погребали чувствата си, първата стъпка към съживяването им е въпросникът, който следва малко по-долу. Полезно е също така да си представите какво би чувствал някой друг, който има същите отношения с родителите си като вашите. Много хора откриват, че не успяват да възстановят чувствителността си без професионална помощ. Вашите чувства не са изчезнали, те просто се намират на погрешно място и за откриването им понякога наистина се налага терапия. Но каквото и да се налага, вие няма да се справите с проблема, ако не възстановите връзката с чувствата си.

Много е важно да не се напрягате, когато първите блокирани чувства излязат отново на повърхността. Възможно е за известно време да се чувствате доста потиснати. Много хора започват терапия с очакването, че веднага ще се почувстват по-добре и остават разочаровани, когато се случи тъкмо обратното. В случая става въпрос за емоционална хирургия и тук, както при физическата хирургия, раните трябва да се почистят, за да заздравеят. За да отшуми болката, е нужно време, но тя е сигурен признак, че оздравителният процес е започнал.

Опитвам се да ви помогна да се съсредоточите върху чувствата си, като ги разделям на четири основни групи: вина, страх, тъга и гняв. Тук ще се занимаем с автоматичните, предсказуемите, негативните чувства — същите, които най-често ни създават проблеми.

Отбележете твърденията, които в най-голяма степен отговарят на чувствата ви.

Във взаимоотношенията с родителите си, аз чувствам следното:

• Изпитвам вина, когато не живея така, както очакват родителите ми.

• Изпитвам вина, когато направя нещо, което ги разстройва.

• Изпитвам вина, когато пренебрегна съветите им.

• Изпитвам вина, когато споря с тях.

• Изпитвам вина, когато им се ядосам.

• Изпитвам вина, когато разочаровам родителите си или нараня чувствата им.

• Изпитвам вина, когато не се грижа достатъчно за тях.

• Изпитвам вина, когато не правя всичко, което искат от мен.

• Изпитвам вина, когато им казвам „не“.

• Изпитвам страх, когато ми крещят.

• Изпитвам страх, когато ми се ядосат.

• Изпитвам страх, когато аз им се ядосам.

• Изпитвам страх, когато им казвам нещо, което не биха желали да чуят.

• Изпитвам страх, когато ме заплашат, че ще престанат да ме обичат.

• Изпитвам страх, когато не съм съгласен с тях.

• Изпитвам страх, когато се налага да им се противопоставя.

• Изпитвам тъга, когато родителите ми са нещастни.

• Изпитвам тъга, когато знам, че съм ги изоставил.

• Изпитвам тъга, когато не мога да оправя живота им вместо тях.

• Изпитвам тъга, когато ми кажат, че съм им съсипал живота.

• Изпитвам тъга, когато направя нещо, което искам, и то натъжи родителите ми.

• Изпитвам тъга, когато родителите ми не харесват брачния ми партньор (сексуалния ми партньор, приятелите ми).

• Изпитвам гняв, когато родителите ми ме критикуват.

• Изпитвам гняв, когато родителите ми се опитват да ме контролират.

• Изпитвам гняв, когато ми казват как да живея.

• Изпитвам гняв, когато ми казват какво трябва да мисля, чувствам и правя.

• Изпитвам гняв, когато ми казват кое е редно и кое не.

• Изпитвам гняв, когато изискват нещо от мен.

• Изпитвам гняв, когато се опитват да живеят чрез мен.

• Изпитвам гняв, когато очакват аз да се грижа за тях.

• Изпитвам гняв, когато не ме приемат такъв, какъвто съм.

Добавете към списъка всички чувства, за които си давате сметка. Включете физическите си реакции, които често са начин за изразяване на болезнените чувства, особено когато словесният им израз не е безопасен. Езикът на тялото често замества Словото. Специфичните физически симптоми се влияят от наследствеността, предразположението към заболяване и уязвимостта на определени телесни органи, както и на уникалната ви психична идентичност и емоционална нагласа. Възрастните деца на „отровни“ родители често страдат от главоболие, болки в стомаха, мускулно напрежение, умора, загуба на апетит или неконтролируем апетит, разстройства на съня и световъртеж. Тези реакции не бива да се пренебрегват, защото могат да доведат до животозастрашаващи заболявания като сърдечносъдова болест или стомашно-чревни разстройства. Поради това следва да търсите медицинска помощ за всяко хронично физическо неразположение, дори когато сте убедени, че произходът му е емоционален.

Ако сте отбелязали повече от една трета от твърденията, вие сте силно обвързани с родителите си и те контролират емоционалния ви свят.

 

 

Осъзнаване на връзката

Сложете в края на всяко от отбелязаните твърдения думата „защото“ и довършете изречението с някое твърдение от първия списък. Тази техника на свързване ще ви помогне да осмислите реакциите си. Например: „Изпитвам вина, когато направя нещо, което ги разстройва, защото не трябва да казвам и да върша нищо, което би наранило родителите ми“; „Изпитвам тъга, когато знам, че съм ги изоставил, защото от мен зависи родителите ми да са щастливи“; „Изпитвам страх, когато им се ядосам, защото, ако се противопоставя на родителите си, ще ги изгубя завинаги“.

Когато осъзнаете тези особено важни връзки, ще се изненадате до каква степен вашите емоции са следствие от убежденията ви. Упражнението е много важно, защото контролът над емоциите е възможен само когато сте наясно с източника им.

 

 

Какво правите?

Убежденията пораждат правила, чувствата ви карат да се подчинявате на тези правила и всичко това оформя моделите на поведение. Ако искате да промените поведението си, вие трябва да решите задачата отначало до край, започвайки с промяна на убежденията и чувствата, водеща от своя страна до промяна в правилата.

Осъзнаването, че поведението е крайният продукт на убежденията и чувствата, води до осмисляне на поведенческите модели.

Ето списък на някои модели, произхождащи от убежденията и чувствата, които вече изброих. Тези модели могат да се разделят на две основни категории: подчинение и агресия. Отбележете онези, които се отнасят до вас. И пак, добавете в списъка всеки идентифициран от вас вреден поведенчески модел, който съм пропуснала да отбележа.

Във взаимоотношенията с родителите си, аз постъпвам по следния начин:

Модели на подчинение:

• Често отстъпвам на родителите си, каквото и да ми струва това в емоционално отношение.

• Често не им казвам какво мисля наистина.

• Често не им казвам какво чувствам наистина.

• Често се държа така, сякаш всичко помежду ни е наред, дори когато не е така.

• Често се държа неестествено и повърхностно, когато съм с родителите си.

• Често правя нещо заради родителите си, защото изпитвам вина или страх, а не защото имам свободен избор.

• Полагам огромни усилия да ги накарам да се променят.

• Полагам огромни усилия да ги накарам да видят и да разберат моята гледна точка.

• Често играя ролята на омиротворител в техните конфликти.

• Често правя болезнени саможертви, за да им доставя удоволствие.

• Продължавам да бъда пазителят на семейните тайни.

Модели на агресия:

• Непрекъснато споря с родителите си, за да им докажа, че аз съм правият.

• Непрекъснато правя неща, които те не харесват, за да им покажа, че нямат никаква власт над мен.

• Често крещя, мъмря или ругая родителите си, за да им покажа, че нямат никаква власт над мен.

• Често се налага да се възпирам, за да не се разправя физически с тях.

• В един момент родителите ми ме вбесиха дотолкова, че прекратих всякакви контакти с тях.

Ако се подчинявате на два или повече от горните модели на поведение, то емоционалната обвързаност с родителите ви все още засяга преобладаващата част от вашия живот.

Връзката между моделите на подчинение и зависимостта е съвсем очевидна. Нещата обаче не стоят така, когато става въпрос за моделите на агресия. Тогава вие смятате, че сте се разграничили от родителите си и храните илюзията, че отстоявате своето, вместо да капитулирате. Всъщност агресивното поведение е признак на обвързаност, защото чувствата са твърде наситени и реакциите ви са повторяеми и предвидими, и защото поведението ви не се определя от свободния ви избор, а от отбранителната потребност да докажете, че сте самостоятелна личност.

Подчинението и агресията са просто двете страни на една и съща поведенческа монета.

 

 

Реакции на въпросниците

Каръл, скулптор и дизайнер по вътрешно обзавеждане, тормозена словесно от баща си, бе много изненадана, когато видя резултатите си от въпросниците. Тя откри, че на петдесет и две години все още е прекалено емоционално обвързана с родителите си.

„Срам ме е. Достатъчно съм възрастна, имам три брака и голям син, а родителите ми продължават да ми дърпат конците. Представяш ли си?… Отбелязах почти всички убеждения и чувства от въпросниците. Госпожа Подчинение… Не знам кога ще си набия в дебелата глава, че родителите ми никога няма да се променят. Винаги са били жестоки и коравосърдечни и ще си останат такива.“

Успокоих, я, че срамът и притеснението са съвсем нормални за човек, който се е смятал за зрял, но внезапно е осъзнал, че родителите му продължават да го контролират. Всеки човек иска да се смята за независим възрастен, който сам взема решения за живота си.

Много е вероятно Каръл да е права, че родителите й няма да се променят. Но тя се промени. Първата стъпка към разкъсването на пагубните връзки е осъзнаването на причината те да са толкова силни.

Подобно на други мои пациенти, Каръл реагира на осъзнаването си с гняв и искаше още на момента да отиде при родителите си и да ги предизвика. Никога не се поддавайте на подобен импулс. Моментът е абсолютно неподходящ. Импулсивните действия почти винаги се превръщат в бумеранг.

Избягвайте конфронтация, когато емоциите ви са в точката на кипене. Те ви пречат да видите нещата в истинската им светлина и замъгляват оценката ви.

Времето за практическото внедряване на новопридобитото знание е пред вас. Първо обаче трябва да набележите план на действие.

Не забравяйте, че това е началото на процес, който няма да свърши за един ден. Въпросниците са само първата стъпка от изследването на проблема. Предстоят ни още сложни и трудни теми. Не се гмуркайте презглава, преди да сте проверили за подводни скали. Колкото и да са вредни, моделите, на които сте се подчинявали цял живот, не могат да се променят като с магическа пръчица. Онова, което можете да направите, е да провокирате закостенелите си убеждения и модели и да ги промените, за да осигурите свобода на истинското си „аз“. Но за да възстановите истинското си „аз“, вие трябва да го познавате.