Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лили Чудото (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hexe Lilli und der Ritter auf Zeitreise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Книстер. Лили Чудото и рицарят на пътешествие във времето

Немска. Първо издание

ИК „A&T Publishing“, София, 2009

Редактор: Елена Петкова

Илюстрации: Ил. Биргит Рийгер

ISBN: 975-954-9436-55-6

История

  1. — Добавяне

Първа глава

Лили седеше в стаята си и правеше това, което обичаше най-много: четеше.

Тя четеше почти всичко, което й попаднеше. Това бяха много разнообразни книги, всичко зависеше от желанието и настроението й.

lili_chudoto_i_ricarjat_na_pyteshestvie_vyv_vremeto_stol.png

И героят, за когото четеше в момента, обичаше да чете. Но за разлика от Лили, той се интересуваше единствено и само от рицарски романи. Той се казваше Дон Кихот и беше прочел извънредно много рицарски романи: даже си беше внушил, че самият той е рицар, въпреки че във времето, в което живееше, те отдавна вече не съществуваха. Понеже беше обзет от болезненото чувство, че самият той е рицар, често се държеше толкова смешно, че човек би си помислил, че е луд…

Леон също твърдеше, че Лили чете прекалено много. Но го правеше само, когато искаше да си играят. Това беше типично в негов стил…

Но както и да е, тя беше сигурна, че нямаше да полудее от много четене на книги. Щеше да стане по-хитра! Това, че четеше й беше помогнало в много от приключенията й. Книгата за живота на Дон Кихот тя четеше за втори път. Романът го е написал испанският писател Сервантес. Той се харесал на хората толкова много, че скоро по цял свят знаели за приключенията на странния рицар. Така романът донесъл на писателя Сервантес огромна слава.

Лили тъкмо четеше как Дон Кихот излиза да се бие с едни вятърни мелници. Какво невероятно приключение!

Но както често се случваше, спокойствието й беше нарушено. Леон влетя в стаята. Той беше много нещастен. През сълзи й разказа, какво се беше случило. Той хлипаше толкова силно, че Лили едва разбра, какво й казваше.

— … дръжката на метлата… направих копие… бих се със закачените в гардероба дрехи… и изведнъж… ТРЯС… много лошо!… защо… тъпата ваза е сложена точно там… мама ще ми откъсне главата… сигурно е скъпа…

От малкото смислени думи на Леон, Лили успя да разбере, какво точно беше направил. Тя го погали по главата, хвана го за ръка и двамата отидоха във всекидневната, за да видят какво се беше случило. Стъклата от вазата бяха събрани на купчинка.

— Успял си да подредиш — реши да успокои тя брат си.

— Аз съм най-добрият строител на кули в детската градина — отвърна Леон и гласът му не звучеше вече толкова отчаяно. — Може би мама няма да забележи нищо, ако успеем да я залепим, преди тя да си дойде.

Но Лили поклати глава:

— Вазата не може да бъде спасена.

Леон се разплака отново.

lili_chudoto_i_ricarjat_na_pyteshestvie_vyv_vremeto_leon_plache.png

— Не е толкова фатално — опита се да го утеши Лили, въпреки че и тя беше на мнение, че мама щеше много да се ядоса. — Положението можеше да е много по-трагично.

— Искаш да кажеш, че можеше да е още по-зле, отколкото тогава, когато мама стъпи върху Лего рицаря ми.

— Да, по-лошо!

— Така ли?

— Да, представи си — каза Лили, — че вазата беше пълна с вода и при счупването беше наводнила стаята. Какво щеше да стане тогава? Щеше да отидеш в банята да донесеш кофа с вода и парцал, за да изчистиш, но можеше да се подхлъзнеш на мокрия под, да се опиташ да се хванеш за покривката на масата и така да блъснеш от масата новия компютър на мама, който щеше да се приземи в локвата. Щеше да се опиташ да вдигнеш компютъра, но той е прекалено тежък и щеше да паднеш заедно с него върху телевизора. Той щеше да гръмне! За щастие, на теб нямаше да ти има нищо, но той щеше да е на парчета. Докато се опитваш да ги събереш, щеше да се порежеш толкова дълбоко, че кръвта ти да изтече. Щеше да изтичаш към телефона, за да извикаш линейка, но нямаше да е нужно, защото тя щеше вече да е дошла.

lili_chudoto_i_ricarjat_na_pyteshestvie_vyv_vremeto_leon_ricar.png

— Как така? — учуди се Леон.

— Защото някой друг щеше да я е викнал вече.

— Кой?

— Това не е лесно за обяснение — каза Лили. — Нещата стават все по-заплетени. Междувременно на нашата улица е дошла с пусната сирена и една полицейска кола, която е била повикана от някой, който си е помислил, че при експлозията на телевизора е гръмнала бомба… Полицейската кола е карала обаче толкова бързо, че на ъгъла се е блъснала в пожарната, която тъкмо е завивала по нашата улица.

— Но пожар ли е имало?

— Не, но съседката отдолу е повикала пожарната, защото не е знаела какво друго да направи. Във всекидневната й е закапала вода от покрива. Нали си спомняш за водата от вазата?

— А линейката е дошла заради катастрофата на пожарната и полицейската кола? — намеси се и Леон гордо.

— Не!

— Не ли?

— При катастрофата няма пострадали. Линейката е била повикана, защото единият от полицаите е получил нервен пристъп, като е разбрал, че всичко е станало заради една счупена ваза.

— И аз съм виновен? — попита Леон невярващо.

Той не можеше да се досети, че Лили си беше измислила историята само и само, за да го накара да мисли за нещо друго.

Понякога беше много доверчив и се хващаше на шегите на сестра си, въпреки че сега тя изобщо не искаше да го лъже. Просто искаше да му покаже, че има и много по-лоши неща от една счупена ваза.

В този момент на входната врата се чу шум.

— Това е мама — извика Леон и се скри зад сестра си. Но тя беше толкова завладяна от историята, която разказваше, че продължи:

— Не, това със сигурност са хората от телевизията. Те идват, за да заснемат бъркотията.

Леон тотално се обърка.

Кой ли идваше?

Разбира се, че беше мама, която малко след това влезе във всекидневната. Леон беше толкова впечатлен от историята на Лили, че веднага извика въодушевено:

— Мамо, мамо, не се притеснявай! Пожарната не е тук, защото при нас има пожар.

— Пожарната?

— Да, понеже телевизорът ни гръмна, или почти гръмна. А заради мен на полицаите им се разклатиха нервите. Съседката пък извика линейката, защото ако вазата беше пълна с вода, щеше да е ясно, че пожарната… тя се удари в полицейската кола заради аларма за бомба у нас, всеки момент трябва да дойдат от телевизията, защото компютърът тече през тавана и водата… но новият ти компютър със сигурност ще изсъхне… не, исках да кажа заради покривката на масата, за която се хванах… но вазата е счупена!

Мама не успя да разбере абсолютно нищо и погледна Лили учудено. А Леон добави:

— Това не е толкова лошо, нали? Лили също каза, че е можело да бъде много по-зле!

— Сега искам да чуя всичко, но едно по едно — отвърна мама и помоли Лили да й разкаже.

Лили хвана мама за ръка и я заведе на местопрестъплението. Там все още седеше купчинката с останките от вазата. Мама с облекчение установи, че телевизорът и компютърът си бяха на местата.

— Ние с Леон си играехме и за жалост счупихме вазата — обясни Лили и намигна на Леон.

Мама взе едно от стъклата и каза:

— И вие се притеснявате толкова заради една незначителна ваза?

— Да — отвърна тихо Леон и се сгуши благодарно в Лили.

— Това, което сте направили, не е толкова лошо — успокои ги мама. — Искам да ви кажа една тайна: вазата е подарък от леля Елиане и никога не ми е харесвала. Държа тази грозна ваза само, защото леля Елиане ни посещава винаги без предупреждение. Винаги съм имала чувството, че по този начин ни контролира. Но в крайна сметка съм много доволна, че вазата се е счупила!

— А леля Елиане?

— Тя също няма да се разсърди. Нали вие не сте го направили нарочно.

Лили поклати отрицателно глава и попита:

— Ти не харесваш вазата и я беше сложила в стаята? Защо при възрастните всичко е толкова сложно?

Мама се усмихна и отвърна:

— Защото понякога една благородна лъжа може много да улесни живота ти. Почакай и ти да станеш голяма и ще видиш.

— Какво е благородна лъжа? — попита Леон.

Той отново не беше разбрал нищо.

Мама се направи, че не го е чула и отиде до телефона.

— Ако това ще ви успокои, веднага ще се обадя на леля Елиане и ще й обясня всичко. След това ще ви разкажа нещо много интересно. Няма да повярвате какво стана в града.

Лили заведе Леон в стаята си. Нямаше нужда и той да чуе, какво щеше да каже мама на леля Елиане. Скоро и той щеше да разбере какво беше това, благородна лъжа…