Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (7)

7

Рой обичаше такива минути — увлечени погледи, заруменели от вълнение страни.

Днес той не можеше да се оплаче, че не го слушат с достатъчно внимание.

— От самото начало ни беше ясно, че нормите на древната криминалистика тук са неуместни — говореше Рой в салона. — Детективите от Земята установиха, че убийство в обикновения смисъл на думата не е имало, и бяха прави. Но Редлих физически е загинал и би трябвало да съществуват физически причини за гибелта му. Бяхме уверени, че сме се сблъскали с нечувано още явление, и затова търсехме само такива обяснения, които на нас самите ни се струваха невероятни. Съгласете се, че най-невероятното беше Аркадий да е извършил покушение срещу Фред. Това би било вероятно, ако успеехме да докажем, че на Алтона е възможно физическо раздвоение на личността — появата на някакъв материален двойник на Аркадий, способен макар и за кратък миг да извърши самостоятелни действия, тъй да се каже, от негово лице.

— И вие предположихте, че механизмите, оставени на Алтона от неизвестната цивилизация, могат да възпроизвеждат от плът и кръв всекиго от нас? — уточни началникът на експедицията.

Рой кимна.

— Тази идея се появи у Хенрих. Земната техника е в състояние да създаде изображението на всяко същество и да го предаде на всякакво разстояние. Но нашите изображения са безплътни, те са само рисунки, силуети на екрана. Цивилизация, далеч по-развита от нашата, би могла да създава не само оптически изображения, но да им придава и други материални характеристики, например плът, подвижност и така нататък. Двойникът е нещо средно между рисунка и скулптура, материално изображение, програмирано за някакво действие, накратко — роботизирано копие… На вас оставяме да изследвате проблема как се създава то от машините на Алтона. А за да докажем, че нещата стоят точно така, направихме експеримент — аз пожелах да нападна Хенрих с копие и механизмите осъществиха желанието ми, създавайки мой телесен двойник. Това не беше кой знае какъв проблем, щом заработиха загадъчните механизми на Алтона — главната трудност между другото беше да се докаже, че те изобщо могат да работят. Имаше и още една трудност — мотивите на престъплението (използувам този термин условно, доколкото по-точен няма). И ако не беше откровеността на Ана, която разказа за скарването между Аркадий и Фред, и искреността на Аркадий, който призна какво е преживял в онези тежки минути, ние не бихме намерили пътеводната нишка към разгадаването на тайната.

— Не съм и допускал, че въображението ми в пристъп на гняв може да доведе до такива страшни последствия — промълви разстроен Аркадий.

— Свикнали сме да мислим, че играта на въображението е празна работа. Тя не значи нищо в сравнение с грубата дума, която сме подхвърлили в яда си. В мислите си ние често си позволяваме онова, което никога няма да изкажем с думи, а още по-малко — да осъществим. На Земята такъв дуализъм на въображението и действията не е опасен, но на Алтона всяко желание е вече постъпка. И ако желанието не е добро, постъпката се превръща в злодеяние: въображението е неотделимо от действието.

— Вие не обяснихте как сте разгадали тайната на механизмите — каза Шарлюс. Дебеличкият физик се интересуваше не толкова от моралните проблеми, колкото от инженерните.

— Обяснението дойде от само себе си. Аркадий, мечтаейки да отмъсти на Фред, седял пред току-що включените генератори на енергийни полета. Напълно можеше да се допусне, че усилвайки по някакъв начин биовълните на неговия мозък, тези полета предават виденията му на механизмите на Алтона като входяща информация. Машините приемат сигналите и набелязват план за осъществяването на това желание от дубльор на Аркадий, който напада Фред в мрака. Вероятно сред картините, преминали през възбудения мозък на Аркадий, е имало и подобна на тази. И ако Редлих не е загинал веднага след скарването, причината е, че за механизмите, материализиращи въображението, излъчваната от станцията енергия не е била достатъчна. За първи път генераторите заработват с пълна мощност в деня на убийството. Ние обърнахме внимание и на това многозначително съвпадение. То свидетелствува в полза на Аркадий, защото за тези три месеца раздразнението му срещу Фред се превръща в благодарност за спасението. Закъснялото убийство е предизвикано от внезапно усилилия се приток на енергия.

— Стрела, летяща в мрака, както са казвали древните! — пребледнялата Ана неволно потрепери. — Аз ще се страхувам вече да излизам на планетата. И ще подозирам всекиго, че си е помислил нещо лошо за мене!

Началникът на експедицията каза развълнувано:

— Не, Ана, няма защо да се боим от планетата, а още по-малко от самите себе си. Ще знаем, че на Алтона трябва да контролираме не само действията и думите си, но и тайните си мисли. Ще се научим на това, както детето постепенно се научава, че не може да прави и говори каквото си иска безнаказано. А и на Земята отсега нататък ще подбират за новите експедиции хора, които умеят да владеят не само поведението, но и въображението си. Това не е толкова труден проблем. Сега аз мисля преди всичко за тях, загадъчните създатели на тези удивителни механизми. Вие, приятели, не само разрешихте загадката, но и открихте пред нас наистина необозрими хоризонти.

Сидоров помълча, събирайки мислите си.

— Вие доказахте, че механизмите на Алтона действуват при подаване на енергия отвън. Установихте, че те са способни да материализират смътните мисли, прелитащи от нашия мозък. Вероятно скоро ще открием и много други функции на тези механизми. Но и сега е ясно, че обитателите на Алтона са ги използувани за осъществяването на мислените си желания и нареждания. Хората на Земята са създали машини, които произвеждат материална продукция, и роботи в услуга на човека. Колко неизмеримо по-далеч са отишли жителите на Алтона! Армия от слуги, които се появяват, когато има нужда от тях, и после безследно изчезват! Нито ремонт, нито поддържане! Никакво слугуване на своите помощници, докато хората губят толкова време в грижи за машините… Не мога да се освободя от мисълта, че цивилизацията на алтонците би могла да ни научи на много неща — не само по отношение на материалната, но и на духовната култура. Когато механизмите напълно влязат в действие, ще трябва строго да следим да не би някоя невнимателна мисъл или нечие опасно видение отново да доведе до катастрофа. И това при положение, че сме затворени в станцията и рядко излизаме навън. А алтонците са живеели сред своите механизми, непосредствено са общували с тях! Бих искал да се запозная с тези странни същества — не просто да заимствуваме инженерните им постижения, а да спечелим сърдечното им доверие, да станем приятели. — Рой с усмивка гледаше побелелия началник на експедицията, поруменял от вълнение. Сидоров продължаваше: — Но това трябва да се намери отговор на другия въпрос — къде са те сега?

— Разкриването на тайната на механизмите хвърля светлина и върху загадъчното изчезване на алтонците — отбеляза Аркадий. — Механизмите работят само при подаване на енергия отвън. Органични източници на енергия на Алтона няма, а лъчистата енергия на Вега е твърде малка. Трябва да потърсим атомни инсталации на планетата. Ако тук е имало енергетични руди и запасите им са свършили, алтонците е трябвало или да загинат, или да се преселят на други планети.

— Ще помолим Земята да изпрати специални експедиции по следите на алтонците — обеща Рой.

В разговора се намеси мълчаливият досега Хенрих. Той не обичаше публичните изказвания и ако те бяха неизбежни, ги предоставяше на Рой.

— Отговори сега и на един мой въпрос, Рой. Не ми стана ясно, защо твоят призрачен дубльор изведнъж така бързо избяга?

— А, за това ли? — каза Рой. — На екрана ние с Ана виждахме, че нещо се бавите с отбраната и от вълнение се целите зле. Затова аз изпратих на механизмите мислена команда дубльорът ми да се провали вдън земя. Отлични изпълнители, няма никакво съмнение.