Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Стрела, летящая во тьме, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2012)
Разпознаване и корекция
Mandor (2012)

Издание:

Сергей Снегов. Скок над бездната

Разкази и повест

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №72

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Агоп Мелконян

Преведе от руски език: Росица Бърдарска

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Руска-съветска, I издание.

Дадена за набор на 27.XI.1985 г. Подписана за печат на 18.II.1986 г.

Излязла от печат месец март 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1939

Печ. коли 22. Изд. коли 14,24. УИК 14,11. Цена 2 лв.

Страници: 352. ЕКП 9536325531 5617–216–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С–32

© Агоп Мелконян, съставителство, предговор, 1986

© Росица Бърдарска, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Сергей Снегов. Прыжок над бездной

Калининградское книжное издательство, 1981

История

  1. — Добавяне

2

Хенрих с досада хвърли на масата доклада на следствената комисия. Детективите от Управлението на Космоса бяха твърде обстоятелствени, за да можеш да изчетеш творбите им. Хенрих направи гримаса и се хвана за главата.

— Нищо ти няма — успокои го Рой. — Между другото аз внимателно прочетох целия доклад и както виждаш, съм жив.

Те седяха в салона на товарния звездолет. На екрана преминаваха звезди и съзвездието Лира постепенно запълваше цялата полусфера. Синьо-бялата Вега блестеше така ослепително, че беше трудно да я гледаш без защитни очила. Алтона, седмата планета в системата Вега, все още можеше да се види само с помощта на увеличители, но двете първи, най-големи планети вече блещукаха на екрана. Звездолетът се движеше триста пъти по-бързо от светлината — на задния екран, затъмнявайки далечното Слънце, се разпръскваше димът от плазмата, изхвърлена от анихилаторите на кораба при унищожаването на пространството. Рой и Хенрих бяха единствените пътници и капитанът им предостави почти винаги празния салон — тук беше по-удобно да се работи, отколкото в тясната каюта.

— Че си жив, виждам. Само че в ред ли си?

— Ей сега ще се убедиш. Аз не съм привърженик на древните методи на записване — с букви върху хартия, но разследването си има свои закони и трябва да се съобразяваме с тях. Всичко съществено ще пренесем на лента, за да не се връщаме повече към доклада. — И Рой започна да излага съдържанието му със свои думи.

Отначало Хенрих скучаеше, но после започна да слуша с интерес. Във всеки заплетен проблем Рой безпогрешно откриваше същественото — не можеше да му се отрече. Хенрих често излизаше от кожата си, когато брат му го поставяше на място, горещеше се, че Рой е машина, че му е чуждо вдъхновението. Но когато съвместното им изследване приближаваше към края си, Хенрих предоставяше на Рой правото да публикува резултатите, той се справяше по-добре.

Докато слушаше, Хенрих разглеждаше брат си. Главното качество на Рой беше неговата невъзмутимост. За каквото и да говореше, каквито и чувства да го вълнуваха, лицето на Рой не се променяше. Светлорус, с масивна глава, едър нос и големи устни, той бавно, почти безстрастно диктуваше с добре премерени думи. И Хенрих с уважение отбеляза, че съкращавайки около двадесет пъти пренаситения с фрази следствен доклад, Рой не бе пропуснал нищо важно.

— Ще използуваме този конспект — Рой побутна диктофона към Хенрих, — а доклада ще оставим за справки.

Хенрих прослуша записа. Уредът говореше с гласа на Рой, но вплиташе свои интонации. Свойствената на Рой безстрастност се бе превърнала в безличност. В това изчистено от подробности изложение трагедията на Алтона ставаше ясна. Ясна в цялата си загадъчност, без всякаква ирония помисли Хенрих. Беше им възложена необикновена задача.

Алтона, седмата планета от системата Вега, някога е била населявана от разумни същества, говореше уредът. Какъв облик са имали алтонците, какво е било равнището на културата им, къде са изчезнали — това си остава тайна. Когато експедицията на Карпентиер и Сидоров слиза на планетата, открива там пустини, останки от градове и странни метални съоръжения. Обитателите й са я напуснали най-малко преди един милион земни години и тя е вече съвършено безжизнена в земния смисъл на думата — няма нито животни, нито растения, нито бактерии. Карпентиер предполага, че разумната цивилизация на Алтона е имала не биологична, а някаква друга природа. Посочва факта, че из развалините на градовете, които между другото нямат нищо общо със земните, не са намерени нито плантации, нито заводи, произвеждащи храна, нито домакински съдове. „Алтонците не са познавали храната“ — такъв е изводът на Карпентиер. От тях не са останали също нито библиотеки, филмотеки, картини, статуи, нито каквито и да било други свидетелства за духовна дейност. Наред с това обаче загадъчните метални съоръжения, отлично запазени на лишената от атмосфера планета, както и развалините на градовете свидетелствуват, че изчезналите й обитатели са били разумни същества. Заместникът на Карпентиер, Василий Сидоров, не е съгласен с неговите изводи. Спорът им все още не е разрешен.

Сега на Алтона работи втора експедиция, оглавявана от същия този Василий Сидоров. В нея са включени научните работници Ана Паркер, Аркадий Замойски, Анри Шарлюс, Фред Редлих. Преди една година (по земното летоброене) Редлих излиза навън, облечен за далечна разходка. Връзката с него се поддържа по радиото. Уредите дистанционно записват жизнените му параметри — дишането, температурата, запасите от биоенергия, потенциалите на мозъка и сърцето. След двадесет минути всички регистрирани параметри показват неочаквано рязко отклонение. В същото време Редлих изкрещява в микрофона: „Аркадий, какво правиш?“ Викът му завършва с вопъл: „Замойски ме убива! Убива ме…“

Всички останали членове на експедицията, включително и Замойски, по това врече се намират в оперативната зала. Сидоров нарежда да се излезе на помощ. Най-отпред тичат Замойски и Паркер. Редлих лежи на около два километра от станцията. Вече е мъртъв — скафандърът му е пробит с нещо остро… Край трупа няма никой, наоколо не откриват ничии следи, което е естествено, защото планетата е необитаема, а всички членове на експедицията освен самия Редлих малко преди това са били в станцията.

Следствената комисия смята, че повредата на скафандъра, причина за гибелта на Редлих, би могла да се предизвика от случаен удар в скала или от метеорит, а предсмъртният вик на учения да е породен от някакво видение на гаснещия му мозък. На мястото на гибелта е намерено метеорно вещество, само че отдавнашно. Комисията не открива остри скали, падането върху които би могло да предизвика такова катастрофално увреждане на здравата тъкан на скафандъра, а безспорното алиби на всички членове на експедицията доказва липсата на престъпление.

— Честно заключение — отбеляза Хенрих, когато уредът замлъкна. — Търсили, не намерили — и се успокоили. Даже не попаднали на следа, както са казвали едно време.

На екрана неясно заблещукаха малките планети на Вега — най-слаба беше точката, изобразяваща Алтона. Когато Рой се замислеше, очите му губеха яркия си син цвят. Сега те бяха мътноводнисти.

Рой бавно заговори:

— Детективите от Управлението на Космоса са разследвали произшествието по законите на земното битие. Там е грешката им. Земните норми на поведение могат да се окажат неприложими в условията на други планети и други цивилизации. Те са търсили най-вероятното земно обяснение на катастрофата, а тя е станала на Алтона.

— Доколкото разбирам, ти предлагаш да потърсим най-невероятното обяснение?

— Щом вероятното е безсилно, не ни остава нищо друго, освен да потърсим невероятното.

— Най-невероятното е Редлих да не е загинал и на Земята да са докарали не неговия, а друг някой труп.

Рой не обърна внимание на насмешката. Размишлявайки, той не се вълнуваше като Хенрих, а оставаше сдържан.

— Най-невероятното е Редлих да е бил прав и да го е убил Аркадий, който в момента на убийството се е намирал на съвсем друго място, заобиколен от другарите си. Предлагам тази хипотеза като отправна версия. Слушам възраженията ти.

— Какви възражения мога да имам? Нормално раздвоение на личността! Едната личност на Замойски мирно се труди пред пулта, а другата върши престъпления по каменистите плата на Алтона. — Хенрих се засмя. — Рой, в тази мисъл има нещо! Ако приемем твоята версия, ще ни остане само да разберем как физически е възможно подобно раздвоение на личността. Това значително стеснява кръга на издирванията ни.

— По-скоро значително го разширява — замислено отговори Рой.