Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (1)

1

— Само вие можете да се справите с тази загадка! — Президентът на Академията на науките прехвърли поглед от Хенрих към Рой. Хенрих повдигна рамене, а Рой се втренчи в устните на Боячек, сякаш искаше да разбере как се движат.

Боячек продължи развълнувано:

— Всички скърбим за гибелта на Редлих, а аз имам особени причини за това — той беше мой приятел. Нечия престъпна ръка…

— Значи вие смятате, че Редлих е жертва на престъпление? — сдържано попита Рой. — Но нали Алтона е изоставена планета и за бившите й обитатели не се знае нищо? А това, че Редлих преди смъртта си е назовал името на Аркадий Замойски, не е доказателство, след като членовете на експедицията притежават абсолютно алиби.

— Тяхното алиби установиха професионалните детективи, които разследваха случая и дойдоха до извода, че не е имало престъпление — възрази президентът. — Но Редлих загина и това е факт. Ние смятаме, че до съзвездие Лира трябва да командироваме учени, а не агенти. След като разкрихте тайната на великата теорема на Ферма, загадката за гибелта на Редлих едва ли ще ви затрудни особено.

Хенрих обичаше да му припомнят този блестящ техен успех. Но за да не се покаже суетен пред президента, иронично отбеляза:

— Излиза, че сме космически детективи, специализирани в разкриването на тъмните тайни на времето и пространството.

— Вие сте учени — сухо повтори Боячек. Беше ясно, че в никакъв случай няма да приеме отказа им. Рой, изяснил си ситуацията по-рано от Хенрих, не искаше да спори повече. — Изследователи, които свободно се ориентират в проблемите на Космоса и историята. В тази папка ще прочетете доклада на следствената комисия, която се завърна от Алтона. Рейсовият звездолет за Лира отпътува утре в полунощ. Доколкото знам, още не сте били в околностите на Вега? Сигурен съм, че ще ви хареса.